Ралица Агайн: Обхватът на "Гражданска отговорност" притеснява

Г-жо Агайн, на 31 март в Сараево официално бе открит Туининг Лайт проект за подпомагане на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина (б.р. по него КФН ще подпомага партньора си при разработването на закони с цел хармонизиране с европейските директиви). С какво нашият застрахователен пазар превъзхожда този в другите страни от региона?

- От 2006 г. нормативната уредба на застраховането в България е напълно хармонизирана с тази на Европейския съюз. Освен това у нас са въведени и най-добрите регулаторни практики, които са приети и препоръчани от Международната асоциация на застрахователните надзори. Отделно ние самостоятелно сме възприели и регулации, осигуряващи висока степен на защита на потребителите. Смятам, че спечеленият от нас проект е доказателство за успешния регулаторен модел на българския застрахователен пазар. Още повече че през всичките тези години у нас има условия за прозрачен и перспективен бизнес, който дава възможност за развитие и на чуждестранни инвеститори, и на местни застрахователни групи, някои от които правят успешна експанзия и извън пределите на страната. Винаги сме смятали, че най-важно е да бъде създадена конкурентна среда, от която да печелят потребителите на застрахователни услуги.

В края на март изтече срокът компаниите да представят годишните си отчети. Как оценявате финансовите резултати, които те постигнаха през 2007 година?

- Българският застрахователен пазар се развива бързо. През 2007-а той запази устойчивата тенденция към нарастване. В общото застраховане дори бе постигнат по-висок ръст в сравнение с 2006-а. За 2007 г. той е 20% на годишна база. В сферата на животозастраховането нарастването спрямо края на 2006 г. е 26.5 процента. Нашето очакване е тази тенденция да се запази. Първо, защото в страната е налице икономическа стабилност. Постепенно се увеличават доходите на населението и на тази основа се разширява и застрахователният пазар. Вярваме, че няма да се промени устойчивата тенденция на нарастване и в животозастраховането. Защото вече се забелязва повишаване на застрахователната култура на потребителите, а също и интересът им към тези продукти. Разбира се, за разширяване на базата в застраховането съдействат и фактори като интензивната кредитна дейност, активното строителство, вноса на автомобили и т.н.

Споменахте експанзията на някои местни застрахователни групи. Смятате ли, че и други наши дружества ще имат куража да се намесят на европейските пазари?

- Трудно ми е да направя такива прогнози. Практиката в останалите европейски държави обаче показва, че това е нормалното поведение, което гарантира оцеляването на застрахователите в единния европейски пазар.

Според вас оцеляването на местните застрахователи свързано ли е и с промяната на ценовата им политика при автомобилните застраховки? Ако не греша, по тези полици, които са основният двигател за развитието на сектора, компаниите не реализират печалба?

- Така е. Когато говорим за доброто развитие на българския пазар, не можем да подминем факта, че застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която формира значителен дял в портфейла на дружествата, през последната година води до немалки загуби. Данните за 2007 г. показват, че независимо от големия на дял в премийния приход техническият резултат по тази застраховка е отрицателен в размер 41.53 млн. лева. Дори печалбата по застраховка "Автокаско" не е достатъчна, за да покрие тази загуба. Така че, ако не се направи сериозна промяна в ценовата политика, напълно е възможно през 2008 г. тя да се увеличи допълнително.

От гледна точка на регулатора не съществува опасност за финансовата стабилност на застрахователите. Но ако тази тенденция се запази, в бъдеще може да възникнат проблеми. Така че през 2008 г. дейността на комисията ще бъде насочена към минимизиране на неблагопроятните ефекти от появилата се ценова война.

Смятате ли, че повишаването на лимитите по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което трябва да стане до 2012 г., ще предизвика затруднение у застрахователите?

- Не очакваме повишаването на лимитите да има значително отражение върху пазара. До момента практиката показва, че тяхното увеличение не води автоматично до ръст на застрахователните обезщетения, и то в същото съотношение. Действително, през последните години се наблюдава сериозно нарастване на сумите, които дружествата изплащат при настъпване на застрахователно събитие по "Гражданска отговорност" на автомобилистите, особено за неимуществените вреди. Моето лично мнение е, че това по-скоро се дължи на подобряването на жизнения стандарт, на инфлацията, на повишаването на доходите на хората и на очакванията им за тяхното равнище в бъдеще.

В тази насока интересен пример е искът срещу Максим Стависки за 2 млн. лева. Той може да постави началото на съвсем друго равнище на исковете, така че те да покриват действителния размер на претърпените вреди.

Въпреки че размерът на обезщетенията се увеличава, липсва единна методика за тяхното определяне и много често застрахователите изплащат различни суми за еднакви неимуществени вреди. Това не увеличава ли също рисковете?

- Това е така и затова ние подкрепяме предложението на Федерацията на потребителите за разработването на проект, който да въведе единна методика за определяне на обезщетенията при неимуществени вреди. Смятаме, че ще бъде полезно както за потребителите, така и за застрахователите да се въведе яснота и обща практика. Много важно е обаче да се знае, че увеличаването на обезщетенията влияе пряко върху цената на застраховката. Федерацията на потребителите например бе предложила размерът на обезщетението при смъртен случай да е равен на максималния лимит. Такова искане обаче би направило премиите по застраховката непосилни за потребителите.

Казаното от вас ме подсеща да попитам какъв е обхватът на застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите в момента?

- Обхватът на застраховката от началото на годината е силно притеснителен - едва 82% от автомобилите у нас имат такава застраховка. Имаме съмнения, че този резултат се дължи на това, че дружествата не подават навреме към информационната система справки за сключените полици. В това отношение ще предприемем сериозни мерки. Извършени са проверки и предстои да наложим имуществени санкции на застрахователите, които се бавят с предоставянето на данните. А без да имаме точна информация какъв е действителният дял на застрахованите, не можем да преценим дали ниският обхват е реален проблем и съответно - да предприемем по-категорични мерки срещу собствениците и водачите на автомобили, които не изпълняват изискванията.

Изключително важно е да поддържаме качествена информация за застрахованите моторни превозни средства, защото при пътнотранспортно произшествие в чужбина в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи идват запитвания дали автомобилът има застраховка. Ако липсва информация за сключена "Гражданска отговорност", обезщетението няма да изплати застрахователят, който е получил премия за това, а това ще стане за сметка на обществено натрупаните средства в Гаранционния фонд. С други думи, ако процентът на незастрахованите автомобили е действително толкова висок, фондът ще бъде натоварен с много плащания, което неминуемо ще оскъпи полицата за добросъвестните водачи.

В момента се обсъжда здравноосигурителният модел у нас. Има ли и други наложителни промени в нормативната база на този сектор?

- Да, предстоят промени, които са свързани с необходимостта от хармонизиране на нашето здравноосигурително законодателство с директивите по застраховането. Това не бе направено досега, защото имаше и други европейски държави, които изоставаха в това отношение. В края на 2006 г. обаче Европейската комисия започна предупредителна процедура срещу Белгия. В мотивите се подчертава, че здравната осигуровка е застрахователен продукт и финансовите и капиталовите изисквания към институциите, които го предоставят, трябва да бъдат идентични с тези на застрахователите.

Затова Комисията за финансов надзор разработи проект на изменение на Закона за здравното осигуряване и на Кодекса за застраховането. С тях ще бъде направено уточнение, че здравноосигурителната дейност може да се извършва само от застраховател, който е получил лиценз за нея. Още не сме внесли предложението, защото в момента се обсъжда промяна в здравноосигурителния модел.

Това означава ли, че здравноосигурителните дружества ще трябва да увеличат капитала си?

- В момента изискванията към здравноосигурителните дружества са много по-ниски от тези за застрахователите както по отношение на капитала, така и в други аспекти от тяхната дейност. За застрахователите например има правила как и в какъв срок да уреждат претенции. Такива липсват за здравноосигурителните институции. От началото на годината в КФН са постъпили над 200 жалби срещу здравни осигурители, но на практика ние не разполагаме с правомощия да повлияем върху този аспект от дейността им и можем само да разчитаме на добрата им воля да извършват добре поетите задължения.

Както отбелязахте, изискването за капитала на здравноосигурителните дружества е много по-занижено в сравнение с това за застрахователите. Докато застрахователно дружество може да бъде учредено с минимален капитал 4.4 млн. лв., от здравноосигурителните институции се изискват 500 хил. лв., които може да бъдат и от заеми. В много случаи заявления за получаване на лиценз подават малки медицински центрове или други нефинансови институции, което в крайна сметка влияе и върху финансовата ефективност на тези предприятия. Независимо че здравноосигурителният сектор е в добро финансово състояние, занижените изисквания създават системен риск. До момента проблем не е възниквал, тъй като пазарът на здравното осигуряване все още е изключително малък. В края на 2007 г. брутният премиен приход от него е 24.37 млн. лв., докато капиталът на всички здравноосигурителни дружества е 28.21 млн. лв., т. е. дори при този нисък финансов праг неговият размер е повече от необходимото за гарантиране на тяхната платежоспособност.

И накрая - нараства актуалността на създаването на катастрофичен пул. Смятате ли, че трябва да се въведе задължителна имуществена застраховка за катастрофични рискове?

- Моето мнение е, че задължителната застраховка не е подходящият инструмент, с който да се осигурят средства за обезщетяване на хората, пострадали при бедствия. Практиката през последните години показва, че в голяма част от случаите са засегнати сгради, които не са построени в съответствие с нормите и стандартите или не са поддържани. Дори да имат задължителна застраховка, на собствениците на тези домове вероятно пак няма да им бъде изплатен нито лев обезщетение. Като правило застраховката изисква от застрахования да се грижи за имуществото си. В противен случай рискът, който застрахователят поема, е неизмерим. Затова е добре да се помисли дали въвеждането на задължителна застраховка има икономически смисъл.

По отношение на създаването на катастрофичен пул - смятам, че това е решение, което трябва да вземе Асоциацията на застрахователите. Самите дружества следва да преценят дали искат да носят този риск, или не. Към момента повечето застрахователи предлагат продукти, осигуряващи защита срещу катастрофични събития, и гарантират капацитета си с презастраховане. При това положение не би трябвало държавата насилствено да изземва от тях този бизнес. Смятам, че е подходящо те да изберат дали желаят да се запази сегашното положение, или предпочитат да бъде създаден пул, към който да прехвърлят определени рискове, класифицирани като катастрофични.