Американци роптаят срещу застраховки за нетрудоспособност

Американци роптаят срещу застраховки за нетрудоспособност

Щатската система за социално осигуряване е затрупана от документи и харчи милиони долари всяка година за отсяване на съмнителните молби за обезщетения при нетрудоспособност, твърдят в съдебни искове недоволни служители. Те посочват като основен източник на проблемите застрахователните компании, които принуждават много клиенти да кандидатстват за държавно обезщетение дори при временна загуба на трудоспособност, което определено не се покрива от правителствената програма на САЩ.

По този начин чиновниците от социалните агенции буквално са зарити от молби и документи, като броят им се очаква да продължи да расте със застаряването на населението. Така хората, които очакват да бъдат разгледани възраженията им от административния съд, са се увеличили двойно от 2000 г. насам и случаите им се решават след  средно 512 дни срещу 258 в началото на новото хилядолетие. Щатската програма за обезщетение при нетрудоспособност пък, която е в много тежко състояние, вероятно ще остане без пари през 2026 година. Службите за социално осигуряване, които не са активен участник в делата, не водят статистика каква част от грубо 2.5 млн. загубили трудоспособността си хора са изпратени от застрахователните фирми. Според академично проучване обаче 18% са признали, че те не покриват критериите за държавна помощ, защото след като се излекуват могат да продължат да работят.

Най-многобройни са съдебните атаки срещу "Юнъм груп" - най-големия американски застраховател при нетрудоспособност и друга едър играч от бранша - "Сигна корпорейшън". През миналата година "Юнъм", която е имала приходи за 10.5 млрд. щ. долара, е платила обезщетения за 4 млрд. долара. Застрахователни експерти твърдят, че изискването за оценка на състоянието на ищеца от социалните служби е стандартна практика. Защото полиците, които продават, им позволяват да координират плащанията с други източници, така че да няма дублиране на сумите. Всеки човек, който не може да работи по здравословни причини, може да получи обезщетение от другаде; тогава застрахователите могат да намалят своите плащания с тази сума.

Всъщност именно парите са в основата на целия проблем, обяснява Дон Барет от "Сигна", на която било омръзнало да праща клиенти в социалните служби и в момента е ищец по едно от делата. Ако пострадалият откаже да внесе молба за държавно обезщетение, застрахователната компания може просто да спре да плаща по полицата му. Така се намалява размерът на резервите срещу искове, които обикновено се инвестират в консервативни инструменти с ниска доходност. А за застрахователната индустрия по-ниските резерви означават по-високи печалби. Застрахователите дори принуждават клиентите да кандидатстват за държавно обезщетение при временна нетрудоспособност по няколко пъти, докато накрая някоя молба "се промъкне" през цедката и разходите се прехвърлят на правителството.

В традиционната застрахователна полица за нетрудоспособност е записано, че всеки работник може да получи обезщетение, ако е неспособен да изпълнява служебните си задължения за определен период от време - по правило над пет месеца. Докато програмата за социално осигуряване плаща на тежко пострадалите, които никога повече не могат да се върнат на работа. Експерти от "Юнъм" са обезпокоени, че делата могат да доведат до промяна на федералните закони, които изискват от социалните служби да преценяват грижливо всички внесени молби. И се опасяват, че цялата акция ще качи цената на застраховките срещу нетрудоспособност. Ръководството на компанията е решило да внесе в съда искане за колективно решение по делото, заведено в Бостън, което ще се гледа тази есен.

Кенет Нибали - пенсиониран член на висшата администрация на програмата за нетрудоспособност към социалните служби, обяснява, че всяка внесена молба се проучва грижливо, дори да е ясно, че ще бъде отхвърлена. Той е изчислил, че средно 1180 щ. долара струва придвижването на всеки отделен иск до социалните служби за първа инстанция. Ако кандидатът премине през първите три нива - първоначален преглед, преразглеждане и изслушване от съдия по административно право, процедурата ще струва на системата средно 4759 щ. долара. Нещо повече, възможно е обжалване и до по-висока инстанция, което е свързано с още пари. Затова ищците по съдебните дела визират федерален закон, който позволява на засегнатите правителствени програми да си върнат в троен размер всички разходи, ако се докаже, че застрахователите съзнателно са извършили измама.      

Ива Иванова