„Гражданска отговорност”:Иде ли време за възстановяване размера на вноската в Гаранционния фонд?

Играта на котка и мишка

Интересно е, когато човек наблюдава тази игра отстрани – може да научи доста за различните характери. Но когато го забъркат в такава ситуация, без дори да подозира, често се оказва в неприятната позиция на мишката. Има опасност нещо подобно да се случи с хиляди българи, ако се окаже, че обхватът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е паднал трайно под изисквания минимум от 90%. Не е изключено в този случай хората, които пътуват в останалите страни от Европейския съюз с личните или служебните си автомобили, отново да бъдат задължени да купуват застраховка „Зелена карта” и за наличието й да бъдат проверявани на излизане от България.

След

повече от половин година съмнения

съпроводени с непробиваемо мълчание от страна на Комисията за финансов надзор (КФН) по въпроса, наскоро Ралица Агайн, зам.-председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, съобщи в интервю, че обхватът на задължителната застраховка е паднал до 82%. Противно на логичните очаквания тази новина да доведе до масови тематични проверки на надзора в застрахователните компании, както и до засилен контрол по пътищата – от страна на КАТ, нищо такова не последва. Това вероятно означава, че

държавните органи са наясно

къде е всъщност проблемът. Въпросът е защо не предприемат нищо, с което да го решат. И защо избраха точно този момент, за да ни уведомят официално за нещо, за което се говори месеци наред.

Една от мерките, които може да бъдат взети спрямо България, ако се окаже, че обхватът на „Гражданска отговорност” у нас е паднал трайно под минимума от 90%, е да ни задължат да увеличим капацитета на Гаранционния си фонд (ГФ). Най-логичният начин да бъде направено това е чрез вдигане на вноските на застрахователните компании във фонда. Което автоматично ще означава повишаване на цената на застраховката със съответната сума. В края на 2007 г. тази вноска беше намалена по предложение на ръководството на ГФ от 10 лв. на 8,50 лв. Мотивът беше, че

фондът има достатъчно голям капацитет

и добра презастрахователна програма, и няма нужда от толкова висока вноска по задължителната застраховка. В същото време обаче „спестените” на дружествата по 1,50 лв. на полица бяха равни на вноските, които те бяха задължени да правят в новосъздадения Обезпечителен фонд. Така в крайна сметка разходите на компаниите за тези вноски останаха непроменени и дружествата „преглътнаха” по-леко създаването на толкова нежелания от тях Обезпечителен фонд.

Както изглежда, вече

наближава времето ГФ да възстанови намалените си приходи

от тези вноски. Логично е това да стане факт преди новата кампания за „Гражданска отговорност”, т.е. през есента на тази година. Подобно действие обаче изисква достатъчно силна официална мотивация, тъй като ще се бръкне в джоба на милиони българи. А за да се убеди обикновеният човек, че това е поредното необходимо зло, трябва доста време. От тази гледна точка изглежда повече от логично пускането в публичното пространство на официалната информация за падналия обхват на „Гражданска отговорност” именно сега. Още повече че в края на май се очаква да се проведе поредното заседание на Международния съвет на бюрата в Лондон, което едва ли ще пропусне да разгледа „казуса България”. Дотогава е добре нашата страна или да е успяла да възстанови обхвата на задължителната застраховка над минимално изискваните 90%, или да обяви, че има готовност да повиши капацитета на Гаранционния си фонд.

Защо вторият вариант изглежда по-логичен?

Според много застрахователи реалният обхват на „Гражданска отговорност” у нас и в момента е над 90%, въпреки че официалната статистика показва сериозен спад. Най-логичната причина за това разминаване според хората от бранша е, че вероятно има компании, които не отчитат в надзора и в Гаранционния фонд всички сключени полици по задължителната застраховка. По този начин се „спестяват” значителни суми от вноски в ГФ, които изглеждат жизненоважни за някои дружества. Не бива да се забравя, че вече години наред цената на „Гражданска отговорност” у нас се движи около санитарния си минимум, а размерът на присъжданите обезщетения расте. Очакваното от доста време „отпадане” на някои компании от пазара по тази причина все още не е факт, което е добре за всички. Но докога мениджърите ще съумяват да запазят баланса, ходейки по ръба на пропастта? Едва ли някой се съмнява, че надзорът не е наясно с тази ситуация. А дали липсата на драстични проверки за навременното отчитане на всяка полица не са именно с цел да се даде още малко време на дружествата да „узреят” за трудното решение да започнат да повишават цената на задължителната застраховка, за да укрепнат финансово? И кой точно трябва пръв да започне това увеличаване в ситуацията на силна конкуренция на пазара?