Кръглата маса “Застраховане на спортисти” постави важни въпроси

*Застрахователите и техните клиенти от спорта трябва да извървят своята част от пътя На 1 декември 2005 г. при голям интерес в столичния хотел “Радисън SAS” се проведе първата по рода си у нас кръгла маса на тема “Застраховане на спортисти”. Тя бе организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) със съдействието на Националната спортна академия (НСА), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и фондация “Проф. д-р Велеслав Гаврийски”.

В работата на форума участие взеха ректорът на ВУЗФ доц. д-р Георги Николов, Лука Доков, Марио Костов – изпълнителен директор на ЗАД “TBI Булстрад Живот”, член на УС на АБЗ и председател на Комисията по животозастраховане в асоциацията, Мирослав Семизов – заместник-изпълнителен директор на ЗАД “Алианц България Живот”, доц. д-р Янаки Андреев – председател на УС на фондация “Проф. д-р В. Гаврийски” и на УС на Асоциацията на застрахователните брокери в България, проф. Диана Димитрова и доц. Станимир Петков – преподаватели по спортна медицина в НСА.

В дискусиите се включиха също така проф. д-р.ик.н. Методи Христов от ВУЗФ, Катя Ханджийска – представител на ДЗИ АД, Валентин Гетов от Федерацията по аеробика, Симона Василева от Федерацията по бейзбол.

Присъстваха застрахователи, спортисти, ръководители и студенти от ВУЗФ, журналисти.

Темите, по които дискутираха участниците в кръглата маса, бяха “Субекти на застраховането на спортисти”, “Рисковете при спортистите”, “Застрахователни продукти за спортисти” и “Световният опит при застраховането на спортисти”.

В експозето си г-н Семизов изложи накратко двата продукта, които предлага специално за спортисти неговото дружество. Те са застраховки “Злополука” и имат аналогични условия с останалите подобни застраховки, но особеното, което ги разграничава, е, че първият продукт е с индивидуално предназначение за отделни спортисти с интерес и желание да сключат договор, а вторият е предназначен за групи – отбори, клубове, спортни организации и т. н., т. е. това е групова застраховка “Злополука”. Рисковете, които покрива застрахователят, са три: временна загуба на трудоспособност в резултат на злополука (това състояние е обратимо, тъй като спортистът за определено време не е в състояние да упражнява съответния спорт и да тренира; тук размерът на обезщетенията зависи от продължителността на временната нетрудоспособност и варира в различни граници); вторият риск е трайна загуба на трудоспособност (това са състояния с необратим характер, които не могат да бъдат възстановени в течение на времето в резултат на лечение; тази загуба на трудоспособност се оценява в проценти и в зависимост от това се изплаща и обезщетението като процент от застрахователната сума по договора с лицето); третият риск е смърт на застрахованото лице.

Другата особеност на тези продукти е, че при тях се изплащат по-високи като размер обезщетения (удвоява се застрахователната сума по договора) в случаите, когато травмата или злополуката е получена непосредствено преди или по време на състезанието.

Предвид това, че субектите на тези застраховки са спортисти, при които травматизмът е по-висок в сравнение с другите хора, а времето, необходимо за възстановяване, е доста по-продължително, застрахователните премии са по-високи от средните за другите застраховани лица. Предвид размера на риска в дружеството са разделили отделните видове спорт на пет групи, от което зависи големината на застрахователната премия.

Броят на застраховките на спортисти обаче не е висок, сподели г-н Семизов. Според него причина може би е фактът, че заинтересованите лица не знаят за съществуването на такива продукти.

В своя доклад г-н Костов предложи на присъстващите изключително интересна и полезна информация от цял свят по повдигнатите проблеми. През последните 10-15 години спортът стана сериозен бизнес, който струва много пари, а това обяснява нарастващия интерес към възможностите за застраховане.

Чрез застрахователните договори спортните клубове се подсигуряват срещу загуба на доходи, а отделните спортисти получават защита в случай на смърт или невъзможност за упражняване на съответния спорт.

Световните тенденции показват прехвърляне на риска за изплащане на компенсации от професионалните организации (УЕФА, ФИФА) към застрахователните компании. Забелязват се различия в цените, застрахователните суми и покритията при един и същ спорт в отделни държави (например за футбола в Германия, Великобритания, Испания). Липсва достатъчно натрупан опит/база данни за оценка на риска и за формиране на адекватна ценова политика за различните спортове. Очертава се специализиране на застрахователите в областта на определен спорт – например германският застраховател “Конвириум”, един от най-големите застрахователи на футболни отбори в Европа, не покрива езда, бокс и ръгби.

Рисковете, които се покриват вследствие на злополука или заболяване, са: пълна трайна нетрудоспособност; временна пълна нетрудоспособност; смърт; медицински разходи; частична нетрудоспособност; загуба на лиценз/загуба на професия.

Обектите на застраховането са професионални тимове (основно футбол, ръгби; тук застраховката е базирана върху загубата на доходи, ако даден играч не участва в определени състезания) и професионални играчи (тук застрахователните суми се базират върху годишните заплати на лицата).

От медицинска гледна точка факторите за оценка на риска са предшестващите медицински обстоятелства, налични наранявания и травми, общото здравословно състояние и текущо провежданите лечения, а от техническа гледна точка важна роля имат аргументирането на застрахователната сума и задоволително/изчерпателно попълнени документи.

Основните проблеми при оценка на риска са плод на бързо променящите се условия; има сериозни различия между отделните спортове (в доходите главно), в мултинационалните тимове липсва медицинска история на лицата или има разлика в медицинските стандарти в отделните държави. Понякога се случва акумулиране на риска. Цели отбори пътуват в един самолет или отсядат в един хотел, което представлява голям риск. Също така е ограничена възможността за индивидуална оценка на риска при колективните спортове (като футбол например).

Г-н Костов предложи интересно сравнително проучване, извършено във Финландия, между 2448 атлети, представяли страната си в периода 1920-1965 г., и произволно избрана група от 1720 души в същия възрастов диапазон, живеещи на същата територия и здрави към 20-годишната си възраст. Параметрите са включвали смъртност, склонност към хронични заболявания, склонност към ракови заболявания, използване на медикаменти, болничен престой. Както можеше да се очаква, произволно избраната група е имала доста по-лоши показатели. Средната продължителност на живота при спортистите е 75.6 години, а на контролната група – 69.9 години. Естествено, при злополуките показателите на спортистите са по-лоши.

Г-н Костов предложи и други статистически данни: за честотата на щетите в зависимост от позицията на играчите на терена (за футбол), от възрастта и от престоя на терена в минути.

Изводът на г-н Костов бе, че застраховането на спортисти изисква преосмисляне на всички аспекти на ценовото формиране, на оценката на риска и на традиционните дефиниции.

Доц. д-р Янаки Андреев направи истинско фундаментално изказване по темата “Застраховка злополука при спортовете – принципи и практика”. Всеки спорт, макар и в различна степен, е свързан с вероятна злополука, изтъкна ораторът. Затова застраховането по отделни видове спорт е безусловна необходимост. Евентуалната злополука може да има за последица трайна или временна телесна повреда, загуба на живот или финансова загуба. Това застраховане е необходимо както за индивидуалните и отборните спортове, така и за неорганизираното и организираното спортуване. Във всички такива случаи става въпрос за осигуряването на здравни възстановителни разноски на спортуващи – аматьори или професионалисти, юноши или възрастни. Разграничаването насочва към формирането на съответни застрахователни рискови групи при отделните видове спорт, каза още доц. Андреев (бел. ред. – изказването на доц. Андреев ще публикуваме в следващ брой в рубриката “Спорт и застраховане”, чието начало поставяме с настоящия репортаж).

Много ценни мнения изказаха представителите на НСА. Г-жа Димитрова предложи професионален поглед към спорта като към рисково занимание, каквото са и любителският, и професионалният (елитният) спорт. Относителният брой на травмите и заболеваемостта в последния са най-високи, посочи тя. Същевременно достигането на върхова форма при елитните спортисти става за сметка на намаляването на имунно-биологичната защита на организма, т. е. те са податливи на различни заболявания. Напоследък зачестяват инцидентите в спорта, включително и смъртните случаи. Основните причини са две – недиагностицирани (предишни) заболявания, които се проявяват при натоварвания, и употребата на забранени допингиращи субстанции. Сред причините могат да бъдат още неправилно построен от методическа гледна точка тренировъчен процес, недостатъчно възстановяване след тренировка, неправилни действия на спортиста (употребата на допингиращи субстанции, неизползване на индивидуални защитни средства при някои спортове и т. н.), неподходяща спортна база, лоши метеорологични условия при спортуване на открито, организационни грешки и други.

Друг важен момент, върху който се спря г-жа Димитрова, е за различията между трудоспособността при спортистите и останалите хора. В спорта се говори за загуба (частична и пълна или трайна и временна) на спортна работоспособност; така например един спортист може да запази трудоспособността си като спортен журналист, но с травма или заболяване, които са го извадили от активния спорт за дълго време.

В тази връзка г-н Семизов изтъкна, че застрахователите при оценяване на временна загуба на трудоспособност разчитат изключително на документи, издадени от лекуващ лекар или от лекарска комисия. Той се поинтересува кой би могъл да даде обективна оценка за загубата на спортната трудоспособност на спортиста. Това могат да направят спортните лекари и специалисти по спортна медицина, поясни г-жа Димитрова, защото общопрактикуващите лекари не са в състояние да преценяват специфичните различия на спортната заболеваемост. Доц. Андреев изтъкна, че трайната или временната загуба на трудоспособност са общи (събирателни) понятия. Това е загуба, която се отнася до всички професии и застрахователите биха могли да направят някакви уточнения, но общото понятие не изключва спорта.

Г-н Петков изрази личното си мнение, че професионалният спорт в България трябва да бъде задължително застрахован, както е при застраховката “Гражданска отговорност” при автомобилите, защото той всъщност е високоинтензивна работа. Въпросът не е само за злополуки и инциденти. Големите усилия, които полагат спортистите по време на тренировъчния процес, водят до тъканни увреждания на микроклиматично равнище. Това води до негативни последици изобщо и също трябва да се има предвид от застрахователите. Микроклиматизмът е големият бич в съвременния елитен спорт. В България става дума за не повече от 500-600 души, които се борят чрез ежедневни натоварвания за световни, европейски, олимпийски и републикански титли, обобщи г-н Петков.

Особено ценни бяха изказванията на доайена в българското застраховане Лука Доков. Той сподели големия си опит в тази област, натрупан през 38-годишната му кариера във финансова организация в Лондон, Великобритания. Част от дейността на дирекцията, която е оглавявал г-н Доков, е била свързана със спонсорство на спортни дейности и спортисти, като бившия световен шампион по бокс Ленъкс Луис. Застраховката на спортистите спада към общото застраховане. Съществува така наречената бланкет полица, която включва всички възможни рискове. Според г-н Доков у нас самите спортни организации недооценяват какви предимства предлага такава полица. Тя е с много големи отговорности и нашите застрахователи трудно биха могли да я предложат. Само лицензът за нея би надвишил многократно целия възможен премиен приход, каза г-н Доков. Спортните организации биха могли да прибегнат до услугите на международни застрахователи, подчерта ораторът. Един състезател е отговорен за мача, но неговите ръководители носят отговорност за всичко останало, включително и за стадиона, където се провежда състезанието. И е в техен интерес да имат подобни застраховки, например “Отговорност на директорите”.

С влизането в ЕС ние трябва да имаме същите покрития, каквито имат световните спортни организации и спортистите от страните членки, и няма да можем да избегнем това. Застрахователите спят спокойно, когато зад тях стои презастраховател. Спортистите трябва да спят спокойно, зад тях трябва да стои застраховател, апелира г-н Доков към българската спортна общественост. В противен случай най-добрите ни спортисти ще продължават да играят за чужди отбори и държави, където и доходите, и условията (включително застраховките) са много по-високи. Застрахователите обаче не трябва да стоят със скръстени ръце, а да популяризират своята дейност и своите продукти.

Проф. Методи Христов зададе резонния въпрос каква е причината застрахователната съвкупност, която е водещ проблем за застрахователите, да бъде толкова малка и какво пречи да бъде по-голяма. Очевидно е, че малката съвкупност може да се компенсира с висока премия, защото иначе застрахователят ще изпадне в загуба. Тогава възниква въпросът кой в България би си позволил подобна застраховка. На въпроса отговори г-н Доков. За да има по-голяма съвкупност, трябва да има по-голям брой застраховани лица. Според него има изход от тази ситуация, защото зад всеки застраховател стои презастраховател. Има презастрахователи, които прилагат “фронтинг”, т. е. те определят нивото на премиите и ще ги определят не на базата на това, което в България би могло да се случи, а на базата на общия обем, поет от тях в целия свят. В такива случаи и застрахователните премии могат да не бъдат толкова високи, стига повече спортни организации да потърсят застрахователна защита. Г-н Андреев допълни, че въпросът е чисто финансов. За да има спорт, трябва да има добър стандарт на живот. Когато той е нисък, не може да се очаква разцвет. Премиите обаче не могат да се намаляват до безкрайност. Съвкупността ще стане по-голяма, когато хората заживеят по-богато и започнат да спортуват масово.

По-нататък в хода на дискусията се включиха и представители на спортните федерации по аеробика и бейзбол – Валентин Гетов и Симона Василева. Те споделиха своя опит от работа със застрахователни брокери и застрахователи. Основният проблем пред тях са липсата на финансови средства. Затова те могат да си позволят само застраховки за медицинска помощ при пътуване в чужбина или застраховането на участниците в дадено спортно състезание. Г-жа Василева изрази учудването си защо бейзболът се оценява от българските застрахователи като високорисков.

Г-н Христов отбеляза, че българските застрахователни компании не са достатъчно активни в тази посока. Според него това е така, защото повечето от тях са с преобладаващо чуждестранно участие. Но може би по-важната причина е финансовата. Вероятно тяхната пасивност може да се обясни с факта, че те добре са преценили ниската покупателна способност на спортните субекти, допълни той.

Г-н Семизов посочи, че България е на едно от последните места в Европа по основните застрахователни показатели – средна премия на глава от населението, делът на застрахователната индустрия спрямо брутния вътрешен продукт и т. н. Общо взето, у нас са малко хората, които купуват застраховки. Явно причините са две и се “допълват” взаимно – нисък стандарт на живот и незаинтересованост от страна на хората.

Много интересно бе изказването на представителката на ДЗИ АД Катя Ханджийска. Тя наруши песимистичния донякъде тон относно пазара на спортни застраховки и пасивността на застрахователните дружества. Близо година в нейното дружество се работи върху специална застраховка за спортисти, и то с помощта на специалисти от НСА и на седем големи спортни центъра (бившите спортни диспансери). Спортовете са разделени в осем рискови групи. Използвани са германският и руският опит. Съответно актюерите са свършили своята работа, за да бъдат определени тарифните числа. В ДЗИ АД застраховките са два основни вида – за професионалисти и за аматьори. Г-жа Ханджийска сподели, че застрахователите са затруднени относно информацията и статистиката за травматизма при спортистите.

Закривайки кръглата маса, доц. Николов изрази общото удовлетворение от провеждането на форума, защото бяха поставени основните въпроси в тази област. Той изрази убеждението си, че дискутираните теми ще продължат да се обсъждат в професионалните спортни организации и сред застрахователите.

Като Висше училище по застраховане и финанси ние виждаме своя принос с организиране на подобни форуми, които биха могли да доведат до обогатяване на застрахователните продукти и на практиката при застраховане на спортисти, както и до придобиването на по-висока застрахователна култура.

При закриването на форума г-н Николов предложи да се потърси подходящата форма, при която с помощта на АБЗ специалистите от НСА биха могли извършат пълно и мащабно професионално проучване на спортните рискове и на травматизма в българския спорт, от което ще имат полза и спортните деятели, и застрахователите.

Материалите от форума ще бъдат обобщени и издадени в отделна брошура, която ще бъде предоставена на всички заинтересовани страни, съобщи г-н Николов.

Президентът на ВУЗФ Григорий Вазов предложи кръглата маса да стане традиционна и да прерасне след година-две в международен форум.

Славимир Генчев