Орлин Пенев:Проблемът с обхвата на „Гражданска отговорност” е в ръцете на държавата

Орлин Пенев – председател на Асоциацията на българските застрахователи и главен оперативен директор на „Алианц България Холдинг”

Oрлин Пенев е роден на 6 март 1956 г. в Бургас. Първото му висше образование е инженер магистър със специалност „Корабни двигатели” в Техническия университет във Варна, а второто – магистър по финанси в Бургаския университет.

Има десет години стаж във флота, където започва като четвърти механик и напуска като  главен механик на кораб.

След това започва работа в „Булстрад” като специалист по морско застраховане в Агенция Бургас и известно време в София.

През 1993 г. постъпва на работа в ЗПАД „България” като генерален директор на Агенция Бургас.

През 1996 г. идва в София като изпълнителен директор на ЗД „Тур инс”АД.

През 1999 г. Димитър Желев го кани на работа в  „Алианц България Холдинг” като изпълнителен вицепрезидент „Маркетинг и продажби”.

Бил е изпълнителен директор и на пенсионносигурителното дружество на холдинга.

От 2001 г. е изпълнителен директор на ЗПАД (сега ЗАД) „България”.

От началото на годината е главен оперативен директор на „Алианц България Холдинг”.

Ръководен принцип в живота и работата: „Обичам предизвикателствата”.

Хоби: сноуборд и леководолазен спорт.

Семейно положение: женен, с три деца.  

-Бихме си позволили един провокативен въпрос: има ли нужда от съществуването на асоциацията? Имаше един период, когато дейността й бе позамряла. Може би защото Кодексът за застраховането бе приет и данъчното законодателство бе променено по настояване именно на застрахователите, за да се подобри бизнессредата. Сякаш малко останаха неизяснените моменти...

-Естествено е, че има нужда от съществуването на АБЗ! Асоциацията взе активно участие в процесите по вземане на решения от правителството, от Комисията за финансов надзор и от другите държавни институции, имащи отношение към застраховането. От друга страна, бих желал да декларирам твърдото си убеждение, че, обединявайки усилията си в идеи, опит и обмен на информация, асоциацията би могла да защити интересите на своите членове и на застрахователния бранш като цяло. През изтеклата година се приеха промени в нормативната база и това стана с нашето активно участие. Вярно е, че се борихме упорито и бяхме абсолютно единни срещу въвеждането на Обезпечителния фонд, но не успяхме да убедим законодателите, че такъв не е необходим, защото в някакъв смисъл може да поощри нелоялното поведение на застрахователите. Казусът „Европа” или „Хилдън” („Юпитер”) би могъл да се повтори.

-Кои бяха първите неща, които ви впечатлиха като дейност на този пост? Някакви пречки?

-Първото сериозно предизвикателство, с което се занимавахме в продължение на четири-пет месеца, бе пред парламентарната комисия при подготовката на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Като представители на бранша бяхме изготвили пространствено становище по всички точки от кодекса. Някои бяха приети, а други – не. В края на краищата в КЗК бяха отразени всички европейски изисквания, независимо дали ни харесва, или не. Все пак сме длъжни да имплементираме европейското законодателство в нашето.

-Кои са основните неща в бранша през първото шестмесечие на тази година?

-Едно от най-горещите бе решението на Комисията за защита на конкуренцията да глоби 14 дружества по обвинение в картелиране, което вече достатъчно коментирахме и което вие отразихте най-широко и задълбочено в „Застраховател прес”.

Доста становища написахме и по искане на КФН, както и становища по различни законопроекти - Закона за обществените поръчки, Закона за търговския регистър и т. н.

Вечно парлив е и въпросът със застраховката „Гражданска отговорност”, най-вече с това, че нейният обхват е паднал под изискуемите от Европейската комисия 90 на сто от регистрираните моторни превозни средства.

-Все още не е сигурно дали данните са абсолютно верни...

-Познати са различни методики за определяне обхвата на застраховката „Гражданска отговорност” и в зависимост от прилаганата методика могат да се появят различия. Към настоящия момент в България обхватът на „Гражданска отговорност” се определя на база на сравняване масива на КАТ с регистрираните МПС и подадените данни от застрахователните компании за сключените застраховки

-Чували сме от колеги водачи на МПС, че пътните полицаи не винаги изискват да им се покаже полицата. Не смятате ли, че както казва и г-н Пол Мориц – изпълнителният директор на „УНИКА”, работа единствено на държавата е да се грижи за обхвата, а не на застрахователите?
-Моето лично мнение е, че единственият орган, който може да се справи с нередовните водачи, е „Пътна полиция”. Ако се приложат по-строги мерки, каквито са и предвидени в законите – спиране от движение, сваляне на регистрационните номера и т. н., – нещата ще си дойдат на мястото. За мен да се шофира без застраховка е липса на обществена и на лична гражданска отговорност. С един автомобил могат да се причинят огромни щети. Представете си камион да връхлети в бензиностанция - какво би произлязло? Ако човек е немарлив към самия себе си, той е немарлив в отношенията си и към семейството си, и към обществото.

-В свое интервю за нашия вестник изпълнителният директор на „ВИКТОРИЯ” г-н Данчо Данчев твърди, че никога не е имало такъв висок обхват (над 90 на сто), освен по времето, когато се извършваше пререгистрацията на автомобилния парк. А той едва ли би го изрекъл случайно, още повече че е и председател на Комисията по автомобилно застраховане към АБЗ...

-Това е абсолютно вярно. Цитираният от всички висок ръст беше следствие на пререгистрацията на автомобилите, а тя пък съвпадна по време с Генералната асамблея на Съвета на Бюрата, която се провеждаше в София. Тогава бяха оповестени и тези данни. Нека си припомним, че Великобритания до последния момент отказваше да ратифицира Международното гаранционно споразумение с нас и това не беше случайно.

Един от основните проблеми е разсроченото плащане на застраховката „Гражданска отговорност”. Съответният клиент сключва застраховката, плаща вноска за три месеца и получава тримесечен стикер. Но сертификатът „Зелена карта”, който му се издава, за да удостовери (за всеки случай) пред контролните органи в страни от ЕС, че съответното лице е сключило застраховка „Гражданска отговорност”, важи за една година. Клиентът обаче не плаща следващата вноска. Да си представим, че такъв водач заминава в чужбина и извършва пътнотранспортно произшествие. Там не му искат документи, защото регистрационната табела е доказателство за наличие на застраховка. Попълва се съответният акт. Щетата се обявява пред Националното бюро „Зелена карта”, което на свой ред се обръща към съответното дружество, застраховало водача. От дружеството отговарят, че застраховката е прекратена поради неплащане на вноски и че не носят отговорност. И при това положение щетата се отправя към Гаранционния фонд. Такова тълкувание издаде на 23 юли  т. г. и Комисията за финансов надзор, като  прие указания за отговорността при изплащане на застрахователно обезщетение, когато ПТП е настъпило извън територията на България и е причинено от МПС с българска регистрация, за което застраховката „Гражданска отговорност” е била прекратена поради неплащане на разсрочена вноска от премията, но към полицата има издаден едногодишен сертификат „Зелена карта”, валиден към датата на настъпване на ПТП. Когато ПТП е настъпило на територията на Европейското икономическо пространство и има несъответствие между действието на застрахователната полица по „Гражданска отговорност” и издадения към нея сертификат „Зелена карта”, тогава се прилагат правилата по застраховка „Гражданска отговорност”, т. е. приема се, че водачът няма действаща застраховка и отговорността за изплащане на обезщетението остава в Гаранционния фонд. Той, разбира се, има стабилен финансов капацитет, но не е „дойна крава”, от която да сучат всички.

В тази връзка сме водили разговори и с г-жа Ралица Агайн. Необходимо е да осъществим среща с министъра на вътрешните работи, за да поставим ясно остротата на проблема. Ако МВР не се заеме с този въпрос, до положителен резултат не може да се стигне.

-А какво мислите за реформата в здравното осигуряване?

-Още не са съвсем изяснени нещата. Моделът се променя няколко пъти. Когато законопроектът се избистри окончателно, тогава и от АБЗ ще коментираме и ще вземем участие с експертни становища в евентуалните разисквания. По принцип намерението здравноосигурителната дейност да се приравни със застрахователната е правилно. Защо е така? Защото този риск е краткосрочен. Дългосрочните рискове са в животозастраховането, където се носи риск с някакви „дълги пари”. В пенсионното осигуряване схемата е друга – там се трупа партида, която в един момент започва да се потребява. Докато в здравното осигуряване средствата постъпват в началото на годината. В края на годината рискът изтича и на следващата се започва отново. Така че здравното осигуряване по характер е много по-близко до застраховането и има резон да се приравни със застрахователната дейност.

-А какво мислите като председател на АБЗ за състоянието на застрахователния пазар?

-Пазарът става все по-изчистен, за разлика от предишните години, по-подреден е, колегите са разумни. Всеки гледа правилно на проблемите, особено по отношение на застраховката „Гражданска отговорност”. Цените плавно вървят нагоре. Нормално е да се осъзнае, че това е правилното поведение. Като почнеш да излизаш на загуба, няма как да не го осъзнаеш... Първо, според кодекса не може да имаш отрицателен резултат по линия на бизнеса. Второ, ако акционерите са си на място, започват да ти търсят сметка, щом печалбата ти пада. Щеш не щеш ще започнеш да вдигаш цената, друго не можеш да направиш. 

-И също да се прилага индивидиуален рисков профил...

-Да, това е съществен регулатор. Освен това пазарът на застраховка „Каско” ще се претопи в „Гражданска отговорност”, както става в Европа. В Унгария пазарът на „Каско” е доста по-нисък от пазара на „Гражданска отговорност”.

-Това сме го коментирали отдавна, пръв такова становище изрази бившият изпълнителен директор на „Бул инс” Йордан Кифов...

-Всъщност този процес не е нов и отдавна се знае, че нещата вървят натам. Застраховката „Гражданска отговорност” носи много висок риск. Тя има петгодишна давност. През първите две-три години е добре, защото се работи на паричен поток, т. е. прииждат свежи пари. И се отчита висок ръст. Но на третата и четвъртата година, когато започнат да валят исковете, и то не толкова за имуществени щети, колкото за неимуществени, нещата придобиват доста стряскащ за застрахователите вид. Който не оценява правилно рисковете, ще губи много. Самите клиенти започват все повече и повече да разбират от щети и обезщетения. Адвокатите също добре навлизат в материята. За неимуществени вреди, особено в страните от Европа, където няма лимити на отговорност, могат като нищо да ти присъдят 1-2 милиона евро. 

Догодина прогнозирам, че голям проблем ще създадат финасовите рискове. Ипотечната криза, която започна в САЩ, навлезе и в Европа и се приближава все повече до нас. Виждате, че и на борсата нещата не вървят добре.

-Другият въпрос, който искаме да ви зададем, е свързан с катастрофичния пул.

-Бих върнал нещата по-назад. Всички все казват „дайте да видим какво става по света”. Щатът Калифорния и Япония са силно сеизмични зони. Там обаче застраховка срещу земетресение имат само 15 на сто от недвижимите имоти. У нас, по официални данни, са 7-8  на сто. Значи ние сме само наполовина по-малко, а нашият район в сеизмологично отношение не е толкова рисков. Това е добър резултат от тази гледна точка, без да е „върхът”.

Световната банка е решила да направи някакъв проект. Доколкото знам, за работата по катастрофичен пул в Румъния вече са похарчени 5 млн. евро, но още не е приет закон за задължително имуществено застраховане.

-А на нас все ни дават Румъния за пример. Както и Турция, в която пулът всъщност покрива само щетите по конструкцията на сградите в случай на земетресение, което научихме лично от един турски застраховетел – ръководител на голяма компания в южната ни съседка, дал специално интервю за нашия вестник преди време.

-Подобни пулове по света има, но повечето са на доброволен принцип. От АБЗ вече сме дали становища по законопроектите на Румен Гълъбинов и Фани Генчева. Вие сте писали по тези въпроси многократно. Проблемите тук са основно три: трябва да бъдат изяснени видът на покритието, дизайнът на полицата и правната рамка. И, разбира се, да се определи характерът на финансирането. Чрез задължително застраховане работата няма да стане. Ще повторя становището на АБЗ: от местните данъци и такси може да се задели достатъчно ресурс за тази цел.

Проблем е и как ще се оценяват сградите.

Има и социален елемент, с който много се спекулира. Нещата се поставят така: всички ще плащаме, а при нужда ще получават определени хора. Ако погледнем къде стават щетите от наводненията, ще видим, че са на едни и същи места. Изключвам случилото се в Цар Калоян, където, убеден съм, бе проявена груба човешка грешка. Тези природни бедствия явно имат локална проява. Когато говорим за катастрофични рискове, става дума за катаклизми, които биха засегнали икономиката на държавата като цяло със щети от над 50 млн. долара.

От АБЗ предлагахме основно покритие на евентуалния катастрофичен пул да бъде рискът „Земетресение”. И когато този фонд набере достатъчно средства, тогава към него да се включат и други рискове.

-В приетата от АБЗ програма за работа пулът също влиза като дейност...

-Да, естествено, винаги имаме готовност за участие в дискусиите на обществено и законодателно ниво относно създаването на катастрофичен пул. Точката е формулирана по следния начин: обсъждане, съгласуване и изготвяне на становища относно позицията на застрахователите за полезността, формата и необходимостта от такъв пул.

Според мен никое правителство и политическа сила не биха поели риска да се въведе задължително застраховане от този тип. У нас в момента има 23-24 задължителни застраховки, и те не са само професионални отговорности. Има задължение да се застраховат и публичната държавна и общинска собственост...

-..което задължение не се изпълнява... 

-Точно така е, от това се „пести”. Затова и някои настояват в пула да се включи общинската собственост. Пулове от подобен тип се правят за защита на гражданите. Защото той решава проблемите на държавата, които тя би имала, ако се случи бедствие. А държавата не притежава собствен ресурс да покрие финансовите загуби. Първо, нанася се удар върху фискалната система. Веднага след това държавата, като не й стигнат парите, ще потърси външен заем - и ще стане зависима от външни кредитори. Трето, последиците ще бъдат неописуеми, защото нашето население не е подготвено за реакция след катастрофично събитие. В САЩ всички разполагат с подробен наръчник, издаден от Американската агенция за борба с бедствия и аварии, за всичко, което трябва да предприемат хората при настъпване на каквото и да е голямо бедствие, включително при експлозия в ядрена централа, терористично нападение и атака с химическо и биологическо оръжие. Предвидено е дори какво трябва да си е приготвил човек в подобни случаи вкъщи – нещо като „бойна готовност”. Всеки трябва да знае в какъв район живее – дали е изложен на наводнение, торнадо, големи приливни вълни, земетресение, горски пожар. В зависимост от това гражданинът трябва да е подготвен по съответния предписан начин, защото такива събития се случват. Ето с какво трябва да започнем и ние.

-Има ли у нас застраховки срещу тероризъм?

-Има, повечето застрахователи предлагат такъв риск.

-А по отношение на зачестилите отвличания?

-По света се продават такива застраховки. Най-често те се сключват по служебен път в полза на мениджъри на големи компании. Самата компания поема този риск, защото висшите й кадри са ценни. У нас пазарът е изключително лимитиран. Това, че се случват отвреме навреме и подобни събития, не представя възможност да се развие подобен пазар. Ако такава застраховка съществува и си я купят 20 души, това не е пазар, а само екзотична застраховка.

-Какво бихте казали за становището на Светла Несторова – изпълнителен директор на „Булстрад Живот”, по отношение на регламентирания в Кодекса за застраховането обхват на Фонда за обезпечаване на застрахователните вземания. От него са изключени застрахователите от друга държава членка на ЕС, извършващи дейност в България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги. Фактът, че тези застрахователи не правят вноски в Обезпечителния фонд, поставя в неблагоприятно положение застрахователите, които ги правят.

-Подкрепям изцяло нейното мнение. Но нека Комисията по животозастраховане към АБЗ излезе със становище. Тогава ще го разгледаме в Управителния съвет. Нормално е, когато упражняваш дейност в една страна, да правиш такива вноски, още повече че е задължително. В много европейски страни съществуват обезпечителни фондове. В Германия са дори два – един за имущественото и един за животозастраховането. Но има такъв неизяснен момент: ако съответният чужд застраховател, който работи у нас, прави вноски във фонда в своята страна, защо трябва да внася и тук за продадените полици, т. е. – два пъти? Може би трябва да се презицира законодателството и да се уточни, че когато в държавата, където е регистриран застрахователят, няма такъв фонд, а той продава животозастрахователни полици и у нас, тогава да прави съответните вноски в нашия Обезпечителен фонд като останалите български животозастрахователи.

-По повод наложената от КЗК глоба АБЗ излезе със специално становище, което ние поместихме в предишния брой. Обжалвахте ли това решение пред Върховния административен съд?

-Разбира се, в съответния срок. Не мога да направя прогноза как ще завърши делото.

-Какви проблеми има за решаване пред АБЗ, каква е програмата ви за работа до края на годината?

-Програмата ни до следващото Общо събрание включва следните по-важни намерения: събиране и публикуване на данни за застрахователния пазар, издаване на бюлетин и на годишна брошура, анализ на застрахователния пазар, развитие на Образователната програма на Центъра за квалификация и преквалификацииякъм АБЗ, мониторинг на действащата правна уредба в застраховането, съгласуване на измененията и хармонизирането на нормативната уредба, съдействие на АБЗ за благоприятно развитие на данъчното облагане на сектора, участие в дискусиите на обществено и законодателно ниво по повод създаването на катастрофичен пул или фонд в България, обобщаване на съдебната практика по застрахователните дела, активно участие в подготовката и извършването на здравната реформа, организиране и регулярно провеждане на дискусионни форуми между членовете за обсъждане на възникналите проблематични въпроси.

Разговора водиха

Петър Андасаров,

Славимир Генчев