Парламентът прие наши предложения в Кодекса за застраховането

Интервю на Славимир Генчев с Владимир Тодоров, председател на Управителния съвет на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП

*Учредяваме годишна награда за най-коректен застраховател

Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП е учредена през месец май 2005 г. в София. Целите й се заключават в следното: да съдейства за повишаване на застрахователната култура у гражданите, да съдейства за защита правата на застрахованите при сключване, изменение и прекратяване на застрахователни договори; да подпомага пострадалите при ПТП чрез консултации относно законните им права, както и да им съдейства пред застрахователите да получат справедливо обезщетение за имуществени и неимуществени вреди; да си сътрудничи с органите на КАТ и местното самоуправление и администрация за повишаване на безопасността на движението по пътищата; да съдейства за намаляване на броя на ПТП в страната; да участва в обучение на подрастващите в областта на културата за безопасност на движение; да прави предложения пред държавни органи за унифициране на процедурите и стандартизиране на формите на документите по повод настъпване на ПТП; да подпомага и участва в прояви на държавни и местни органи и неправителствени организации по актуализиране на законодателството, свързано с промени в организацията на движението по пътищата и промени в областта на застраховането.

-Г-н Тодоров, преди да ви попитам как възникна идеята за създаването на подобна асоциация, ще ви помоля да се представите накратко.

-По образование съм юрист, работил съм като главен експерт в бившата Комисия по ценните книжа и фондови борси – сега част от Комисията за финансов надзор. Асоциацията се ръководи от петчленен Управителен съвет, чийто председател в момента съм аз.

Идеята за асоциацията възникна след внимателен анализ на застрахователния пазар и на проблемите в българското застраховане. Поради множеството случаи, при които се нарушават правата на застрахованите при определяне и изплащане на обезщетения, и огромният брой загинали и ранени по пътищата на България - 943 души са загубили живота си при ПТП през 2004 г., обединихме усилията на хора, които се занимават с подобен род проблеми. Целта ни е да подпомагаме и информираме застрахованите за правата им, когато настъпи застрахователно събитие. Не са редки случаите, когато при ликвидация на щети тези права се нарушават. Отдавна е назряла и необходимостта от информация за различните видове застраховки, както и за обезщетенията, които могат да се получават по тях; това пък е свързано с необходимостта от повишаване застрахователната култура на гражданите и популяризиране на ползата от сключване на застраховки.

-Трябва да се признае, че програмата ви е доста амбициозна. С какви специалисти работите?

-Помагат ни експерти, работещи в областта на застраховането, съдебни лекари, автоексперти, застрахователни брокери, адвокати.

-В какво се изразява вашата помощ на пострадалите при ПТП?

-Към нас могат да се обръщат пострадали при ПТП, пътници в обществения транспорт, пострадали при катастрофа, изобщо всякакви лица, пострадали от ПТП. Ние обясняваме на пострадалите каква е процедурата, какви документи да изискват при настъпване на събитие и как могат да получат обезщетение в конкретния случай и по принцип. Ние сме в състояние да им осигурим безплатна консултация за осигуряване на техните права; препоръчваме и подходящ за специфичните нужди на лицето застрахователен брокер.

-Значи вие работите в двете посоки – и към застрахованите, и към застрахователите, и към държавните органи и институции?

-Цялото общество има интерес да се повишава застрахователната култура на хората, а на пазара да работят сериозни компании, които да изплащат справедливи обезщетения на своите клиенти. Застраховането е дългосрочен бизнес. Застрахователи, които имат намерение да просъществуват няколко години и след това да си заминат, само подронват авторитета на застрахователната индустрия. Без доверие той е невъзможен.

Затова искаме да се универсифицират процедурите по изплащането на обезщетения, за да се избегнат съществуващите диспропорции. Имаме намерение да учредим годишна награда за коректен застраховател, който ще бъде определен на основата на брокерска информация и мнения на клиенти.

В процеса на нашата работа открихме в проекта на Кодекса за застраховането някои непълноти и затова сезирахме КФН и Икономическата комисия в парламента. Бихме искали да изкажем чрез вашия вестник благодарност на г-жа Мариана Костадинова от Икономическата комисия на парламента и на г-н Николай Петков от КФН, които се отнесоха с разбиране към нашите конкретни предложения по кодекса. Става дума за това застрахователят (чл. 213 от законопроекта) по имуществена застраховка, изплатил обезщетение по застраховка “Каско”, да може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Изричното записване на подобен текст в кодекса се наложи от зачестилата практика съдилища да отхвърлят исковете, заведени от платилите обезщетение застрахователи по „Каско“ срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния за съответното ПТП водач. Причината за отхвърлянето на исковете е липсата на изричен текст в действащото законодателство, който да дава такава възможност. Поради това се оформя съдебна практика в Софийския районен и Софийския градски съд, а напоследък и в Софийския апелативен съд, да не се уважават подобни искове. Това от своя страна е причината застрахователите по „Каско“ да завеждат дела директно срещу гражданите, виновни за ПТП, а не срещу техния застраховател по „Гражданска отговорност“.

В съдебен процес, когато изплатилият по “Каско” застраховател съди причинителя на вредата, дори и последният да е привлякъл застрахователя си по “Гражданска отговорност”, той има право да си търси парите от своя застраховател по „Гражданска отговорност”, но едва след като плати на застрахователя по „Каско“. Виновните за ПТП могат да загубят и жилището си, ако съдът ги задължи да платят високо обезщетение на увредените вследствие на инцидента лица. Представете си да ви се наложи първо да заплатите за щета от 50 хиляди лева, а после да си търсите парите (и то с несигурен изход) от своя застраховател по “Гражданска отговорност”! Записването на цитирания в началото текст в кодекса ще даде възможност да не бъдат занимавани застрахованите с регресните дела между застрахователите. Въвеждането на този текст ще реши много голям проблем за застрахованите лица, защото ще отпаднат всички спорове в тази връзка.

Освен че нямаше изричен текст, методиките на застрахователите за оценката на щетите често се разминават, което поражда безкрайни спорове относно действителната стойност на причинените вреди. Липсва ефективно взаимодействие и между самите застрахователи по установяване вида и размера на вредите при ПТП.

Предмет на обсъждане в асоциацията беше и друг възникнал проблем - искове на трети лица по отношение на застраховка “Живот” на кредитополучател. Казусът е следният: едно лице иска кредит от банка; банката изисква от него и сключва служебно застраховка “Живот” в определено от нея животозастрахователно дружество; настъпва застрахователно събитие, т. е. лицето почива; банката обаче получава отказ от застрахователя да изплати полагащото й се обезщетение (неизплатената част от кредита). Същевременно банката иска да й бъде върнат полученият кредит, в противен случай като ипотекарен кредитор заплашва наследниците, че ще им отнеме жилището. При това банката отказва да покаже на наследниците договора, сключен между нея и застрахователната компания, под предлог, че е конфиденциален; същото казва и застрахователят, когато наследниците се обърнат към него. Получава се омагьосан кръг. Наследниците на кредитополучателя не могат да се запознаят с общите условия на един договор, който ги обвързва с получения кредит, а и не могат да съдят застрахователя, защото не са страна по този договор. На банката е по-лесно да си вземе парите от наследниците на кредитополучателя, отколкото от застрахователя. Ставаше така, че последният получава застрахователната премия от клиента, а когато настъпи събитието, не покрива щетата.

В проекта за Кодекс за застраховането този въпрос вече е уреден. Съответният текст дава право на наследниците, които са заплатили стойността на кредита, да заведат иск към застрахователя, ако последният откаже да изплати съответното обезщетение.

Надяваме се, че с приемането на новия Кодекс за застраховане цитираните проблеми ще бъдат законодателно уредени.

Желаем на вестник “Застраховател” успехи в професионалното отразяване на събитията на застрахователния пазар и се надяваме на бъдещо ползотворно сътрудничество.