Здравна реформа, ама друг път

Здравна реформа, ама друг път

Промени в сектора няма да има скоро. Само ще плащаме повече пари

Десислава Николова

Ако тройната коалиция беше успяла да направи здравна реформа в последната година от мандата си, това щеше да бъде революция. Само че революции преди избори обикновено не се случват. Затова въпреки трагичното състояние на сектора за медицински услуги единствената промяна, която ще се случи от началото на 2009 г., ще бъде увеличението на здравната вноска от шест на 8% от заплатата и в резултат в нереформирания сектор ще се налеят общо около 3 млрд. лв. (2-2.3 млрд. в здравната каса и 980 млн. в здравното министерство).
Това е единственият сигурен резултат от шестмесечния труд на работната група на управляващите по здравната реформа с основни участници Ивайло Калфин (БСП), д-р Антония Първанова (НДСВ) и Йордан Цонев (ДПС). До края на месеца те ще внесат за обсъждане в правителството и парламента здравна стратегия, здравна карта (брой на лечебните заведения по региони) и пакет от промени в законите, които да регламентират разбиването на монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и работата на частните здравни фондове.
От документите става ясно, че пациентите ще могат да избират свой собствен частен осигурител за здраве. Но в най-добрия случай това ще стане при... следващото правителство. Което по стара традиция може изцяло да загърби предложенията и да реши да прави друг тип реформа. В най-оптимистичния вариант здравноосигурените ще могат да избират къде да отиват вноските им - в частните фондове или в НЗОК от септември 2009 г., в другия случай - от началото на 2010 г., а в най-песимистичния сценарий - след неясен брой години. Дотогава вноските им ще бъдат управлявани отново от здравната каса по сегашния неефективен начин.

Невероятната промяна на здравната каса

Трите управляващи партии са убедени, че НЗОК трябва да има конкуренти. Проблемът е откога и как да стане това. "Не е тайна, че това е един от най-сложните като съгласие проблеми, както за тройната коалиция, така и за цялото общество. Обсъждани бяха няколко варианта, като в най-напреднала форма са два", отбелязва Донка Михайлова, народен представител от БСП и участник в работната група. Първият е на социалистическата партия и предвижда частниците само да надграждат услугите на здравната каса. По-малките коалиционни партньори пък предлагат пълна конкуренция между фондовете и касата.
Реформата, предложена от д-р Антония Първанова и Йордан Цонев през юли, предвижда частните здравни фондове да бъдат регистрирани като застрахователи и да се конкурират със здравната каса, която впоследствие да отпадне от пазара. При последното заседание на управляващата коалиция беше решено, че този модел може да заработи от 2010 г.
БСП обаче не подкрепя идеята на партньорите си и не е убедена, че частните фондове трябва да бъдат непременно застрахователи и здравната каса да отпадне напълно от пазара. "Членовете на БСП в здравната комисия са на мнение, че изграждането на фондовете на осигурителен, а не на застрахователен принцип е в интерес на пациентите и гарантира равнопоставеност на фондовете на пазара. В БСП търсим в процеса на демонополизация достатъчно надеждни гаранции, че вложените повече средства в здравеопазването ще бъдат употребени в интерес на пациента, а не размити като средства за администриране, за печалба и за финансови гаранции за създаването на фондовете", коментира Донка Михайлова. По думите й редица нейни колеги от БСП считат за удачен модел, при който НЗОК обслужва основен пакет от здравните услуги, а новите фондове поемат финансирането на надграждащ пакет, за който здравната каса няма достатъчно средства.
Първанова пък е оптимист, че моделът, предложен от НДСВ и ДПС, ще бъде приет и по него има консенсус в управляващата коалиция. "Готови сме с целия пакет промени. В момента работим върху детайлите и предложенията как да не се създаде проблем при записването на клиенти. Всеки осигурен ще трябва да подава заявлението си лично, за да се избегнат измами. Фондовете няма да могат да участват в служебно разпределение на неизбрали своя здравна каса граждани, ако не са набрали 100 хил. осигурени. Ако пък имат 2% дублирани заявления за записване с друг частен фонд, новите каси също няма да получат лиценз", коментира Първанова. По думите й процесът на лицензиране от Комисията за финансов надзор ще отнеме между шест и девет месеца, през които фондовете ще набират клиенти и ще подават документи във финансовия регулатор.
Според източник от НДСВ партията има скрит коз, ако техните предложения не бъдат приети. Тя ще настоява при липса на здравни реформи през следващата година, част от увеличението на здравната вноска да бъдат блокирани за гаранционен фонд при старта на реформата. Донка Михайлова обаче твърди, че системата има нужда от допълнително финансиране и това е ясно на всички. "Ако инвестициите в здраве могат да бъдат разглеждани като политически сделки, БСП няма да участва", казва тя. От ДПС държат единствено на демонополизацията на здравната каса и на приемането на пакета за здравна реформа. До момента те не са декларирали какъв бюджет за здраве ще подкрепят за 2009 г. и при какви условия.

Бързи малки промени

По думите на Донка Михайлова България е постигнала средноевропейските стандарти по отношение на обезпеченост с брой легла и осигуреност с лекари, но не постига основните стандарти за понижаване на заболеваемостта и за увеличаване на продължителността на живота. Затова здравната стратегия трябва да акцентира върху профилактиката. Министерството на здравеопазването това и прави в своя проект. От следващата година стартира четири нови национални програми, насочени към профилактиката и увеличаването на раждаемостта. Освен това планира да купи нови апарати за хемодиализа и да подмени автомобилния парк на "Спешна помощ". И толкова. От Министерството на здравеопазването отговориха на въпросите на "Капитал" ще има ли здравна реформа и каква с проект за актуализация на Националната здравна карта, който е готов и ще бъде обсъждан от правителството през следващите седмици. Той не предвижда закриване, а само преобразуване на болници.
Основният проблем на сектора обаче е именно в тяхното финансиране. Реформите там спряха през 2001 г. до болничната система. Лиценз за работа от здравното министерство получава всеки, който го е поискал, и той веднага сключва договор за работа със здравната каса. В момента лечебните заведения са 400. Държавата субсидира допълнително държавните и общински болници - близо 270 на брой.
Въпросът как да се отсеят качествените от некачествените лечебници остава абсолютно неразрешен. През следващите месеци ще се обсъжда възможността НЗОК да не е длъжна да сключва договор с всички, както е в момента. Според Антония Първанова, докато заработят частните фондове, трябва да отсеят болниците според новата здравна карта и да се подготви акредитацията (оценката на качеството на медицинската услуга). "Това обаче може да стане само ако органите, които извършват оценката и контролират медицинската дейност, са независими. В момента здравното министерство не иска да се раздели с контрола върху акредитацията и върху извършването на медицинските услуги. От друга страна, за да ограничи корупцията в здравеопазването, Европейската комисия е посочила в писмо, че медицинският инспекторат, както инспекторатът в съдебната система, трябва да бъде независим и да може да следи за плащания под масата, недобросъвестно отношение към пациенти, небрежност, лекарски грешки, да отнема права за практикуване на лекари. Срокът той да бъде формиран е 30 ноември", казва Първанова.
Независимо какво успеят да направят управляващите обаче, то ще бъде закърпване на положението на парче и изобщо няма да предоставя нито право на избор на пациентите къде и на кого да предоставят за управление здравните си вноски, нито гаранция, че ще получат качествена услуга. Нещо, което може да се каже за абсолютно всички бюджети за здраве през последните години.

www.kapital.bg

ВП