Даниела Конова, председател на Асоциацията на българските застрахователи За Кодекса за застраховане и промените

Това свое изложение за Кодекса за застраховане и промените г-жа Конова направи когато проекта за него бе приет наполовина от Комисията по икономическа политика в Народното събрание, а предстоеше той да се приеме окончателно в Комисията и да бъде гласуван в пленарна зала на Парламента. Възможно е в деня на излизането от печат на този брой на в. „Застраховател” новият кодекс за застраховане да бъде приет от Народното събрание и да стане закон за всички застрахователи. Тогава редакцията на вестника ще организира широкомащабна кампания с коментари, становища и мнения с „да” и „не” с участието на представители от институция, застрахователни и брокерски дружества и къщи, както и от агенти, за да се види кой как приема новият закон, удобен и полезен ли ще е той на застрахователите и ще помага ли за развитието на застрахователния пазар в България. А в този брой ви предлагаме изложението-коментар на Даниела Конова, председател на АБЗ за новите законови положения в проектокодекса за застраховане:

- Ако този проект бъде гласуван до края на м. декември, каквито са нашите очаквания, той ще влезе в сила от 1 януари 2006 година. И измененията, които се отнасят до задължителната застраховка „Гражданска отговорност” предизвикват най-много вълнения, дискусии и коментари. Те са в няколко аспекта. Първото е – въвеждането на ново застрахователно покритие, каквото досега не същесвуваше, а именно – задължението на застрахователя да изплаща и пропуснати по……………….. в съответните случаи. Нещо повече – досегашното законодателство регулираше единиците на отговорност на застрахователя, включително до 2006 година. Това, което предвижда Кодекса за застраховане е ясна регламентация на лимитите на отговорност до 2010 година. След тази година задълженията на България ще са да приложи на 5 автомобилни директива. Това което направиха повече от вече действащите европейски страни, в които става дума за едни изключително високи лимити на отговорност в размери: за неимуществени вреди за едно пострадало лице до 2 милиона лева, съответно за две и повече пострадали лица – до 10 милиона лева. И респективно – за имуществени вреди – за два милиона лева.

Нещо повече предвижда Кодекса за застраховане, а именно отпадането на въведените минимални прагове, така наречената минимална рискова премия, което бих казала, че възбуди повече дебати и по-голяма гласност в обществеността. Факт е, че регулаторният орган през 2004 година определи минималните рискови премии, както за 2005, така и за 2006 година. И с оглед да не нарушават действащото законодателство застрахователите работят и ще продължават да работят по неговите изисквания до влизане в сила на Кодекса за застраховане. Това, разбира се, се отнася до всички застрахователи, които имат разрешение да извършват задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.

Какви цени ще има при падането на тези минимални прагове на рисковите премии? Според мен ще става дума за справедливи цени. Разбира се, всеки застраховател ще направи своята калкулация, но това, което обсъждат помежду си застрахователите е че няма причина, няма място за намаление повече от 30 процента, което всъщност е онова критично намаление, заложено сега в един за нас, застрахователите, преходен период. Предвид на това, че се отчита фактът, че със събраните премии за тази година, застрахователите ще изплащат обезщетения в продължение на 5 години напред, тъй като това е давностният срок, периодът, в който всяко увредено лице може да предяви иск към съответния застраховател.

Какво да разбираме като казваме справедливи цени и споменаваме тези 30 процента намаление на премията? Наистина става дума за справедливи премии в порядъка между 130 за масовия клас автомобили и 150 лева. Нещо важно искам да допълня – това, което повечето застрахователи ще приложат тази година е показателят с какви цели се управлява автомобилът и обичайното място за това му управление. Тук можем да говорим за едно допълнително намаление, когато става въпрос за управление на моторното превозно средство в така наречените спокойни, от гледна точка на натовареност на инфраструктурата, райони, тоест в по-малки населени места, с не особено голяма концентрация на моторни превозни средства. Или с други думи казано – нормално е за по-малките градове премията да бъде и под 100 лева. Би следвало всеки един от задължените да закупят тази застраховка да бъде особено внимателен когато става въпрос за премия под 90 лева.

Много клиенти са разколебани и допускат, че на пазара ще се появят застрахователи фантоми, които ще предлагат много ниски дъмпингови цени. Застрахователите трябва да гарантират сигурността на дружеството пред акционерите. Процесът на тарифирането и задължението за така нареченото малко прелицензиране на застрахователите, сключващи задължителната застраховка „Гражданска отговорност”; представянето на ясни разчети, бизнесплан и тарифи в КФН, респективно в Управление „Застрахователен надзор”, както и изпълнението на други капиталови изисквания се контролира единствено от Комисията за финансов надзор.

По въпроса за избора, за предпочитанията на клиентите бих казала следното: гражданите вече имат така нареченият свой застраховател, на когото вече са повярвали. След влизането в сила на Кодекса за застраховане ще дадем възможност за обсъждане и ще заострим вниманието на всички действителни и потенциални клиенти на това – те да направят сравнение с цените на застраховката „Гражданска отговорност” във всички застрахователни компании и да сигнализират за отклонения и дисбаланс между тях и средните нива. Това е нормално, тъй като застрахователят сключва полицата с клиента, но той ще изплаща като застраховател и вреди, причинени на застраховано лице в друга застрахователна компания. Така че тук можем да говорим за една унифицираност на риска.

Разковничето на спора между застрахователите беше и си остава не толкова дали да се премахнат или да останат минималните рискови премии на застраховката „Гражданска отговорност”, а срокът, датата от която да влезе и да задейства новият Кодекс за застраховане. Те се притесняват от недостатъчното време, в което ще могат да прилагат веднага неговите изисквания. В тази връзка бяха обсъждани и варианти за даване на един определен срок, в това число и едногодишен – за отпадането на минималната рискова премия и привеждането в действие на законодателството. Имаше всевъзможни дебати и това, което по принцип са задължени да направят застрахователите е да предлагат, да продават свои тарифи, които ще им осигурят възможност да изплатят обезщетенията на увредените лица.

Новото и различното е промяната на собствеността на автомобила и неговата застраховка „Гражданска отговорност”. Тя улеснява потребителя, в случая застрахования. В кодекса е казано категорично, че продавайки автомобила ти си длъжен заедно с него да продадеш и застраховката. А купувачът , тоест новият собственик е задължен в 7-дневен срок да реши дали ще остане при същия застраховател или ще го смени с друг.

Ще се въведе и европейската практика застраховката „Гражданска отговорност” да е едногодишна. Нейното начало винаги трябва да съвпада с възникването на застрахователен интерес. Въведенията с по-кратки срокове полици се оказаха неудобни бяха направени с идеята да разбият нейната кампанийност, да се разчупи сезонността й. Имаше се предвид, че българите сключват застраховката обикновено в края на декември. Това беше обаче един неуспешен законодателен опит и краткосрочните полици не изиграха своята роля. Не се увеличи и обхватът на застраховката, показателят е все още незадоволителен – последната статистика сочи, че около 62% от автомобилите в България са застраховани по „Гражданска отговорност”

Но аз искам да кажа нещо от особено голямо значение – тъй като предстои приемането на най-важните текстове в един законодателен акт – преходните и заключителни разпоредби с които се поставят сроковете за изпълнението и привеждането им в действие. Трябва народните представители много внимателно да преценят технологичното време за влизане в сила на кодекса след обнародването му. Тъй като той трябва да излезе от Народното събрание, да се обнародва в Държавен вестник, да минат задължителните три дни, в които да стане нормативен акт и чак тогава да влезе в сила, а застрахователите да започнат да прилагат неговите изисквания.

Аз лично се надявам, че ще бъдат положени всички необходими усилия така че на 1 януари да не осъмнем само с 4 или 5 процента застраховани автомобили по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.

„Застраховател”