Кризата роди банков туризъм

Кризата роди банков туризъм

Хората си местят парите от банка в банка в преследване на по-високи лихви

Иван Михалев

Конкуренцията между банките навлезе в нова фаза. Външният финансов ресурс поскъпва вследствие на световната криза и в стремежа си да намерят вътрешен заместител, финансовите институции започнаха да се надпреварват в предлагането на все по-високи лихви по депозитите. В последните месеци на пазара се наблюдава истинска лихвена война, за която може да се съди по зачестилите "промоции" на нови депозитни продукти с лихви, които вече минават психологическата граница от 10% (на годишна база). Това даде началото на едно ново явление за българския финансов пазар, което някои финансисти наричат банков туризъм. Привлечени от телевизионните реклами за големи лихви, хората започват да местят парите си от една банка в друга след края на дадена промоция.

"От края на миналата година повечето банки започнаха да обръщат все по-сериозно внимание на вътрешните възможности за набиране на ресурс - главно от домакинства и фирми. Това доведе и до т.нар. депозитна война, която пък рефлектира в банков туризъм - след дадена тримесечна промоция в една банка, клиентите се ориентират към новата промоция в друга банка, изтегляйки средствата си. Това не е здравословно нито за банките, нито за пазара", коментира Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк.

"Видимо е желанието на банката да увеличава дела на финансиране с депозити от местния пазар. Борбата за клиенти и депозити е огромна и това резултира с осезателното покачване на лихвените проценти по депозитите. Това, разбира се, няма да увеличи съществено общата маса на депозитите, а само ще доведе до тяхното преразпределение между банките", смята Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ.

Интересът е взаимен

За хората със спестявания войната между банките за привличане на депозити е добре дошла, защото се явява някакъв заместител на доходите, които доскоро осигуряваше борсата. Голяма част от ловците на промоции са бивши инвеститори на борсата - клиенти на взаимни фондове или дребни спекуланти. Те са свикнали да местят парите след всяка по-рязка промяна на конюнктурата и може да се очаква, че ще продължават да действат импулсивно и в ролята на банкови клиенти.

От гледна точка на отделния човек подобно поведение изглежда разумно. При положение че законът защитава на 100% влоговете за суми до 40 000 лева в банките, защо да не се възползваш от конкуренцията между банките, като опиташ да си максимизираш доходността, местейки пари от банка в банка. Така хората, които покрай срива на борсата загубиха възможността за умножаване на своите спестявания, успяват поне частично да компенсират инфлацията. "Не смятам, че влиянието на хората от банковите промоции е нерационално поведение. По-скоро това е активен мениджмънт на ресурсите. При положение че има 14% инфлация, хората просто търсят начин да защитят парите си", коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк.

Интерес имат и банките, тъй като те разчитат да задържат част от новите клиенти и след края на промоцията - било то чрез отпускане на потребителски кредит или някакъв друг продукт. Всеки, който някога е ползвал услугите на банка, знае, че всяко разкриване на депозит обикновено върви ръка за ръка с издаване на дебитна карта (а в повечето случаи и на кредитна). Тези "безплатни" подаръци, които банките правят на новите си клиенти, целят да ги задържат максимално дълго при тях. Освен това банките печелят от таксите, които събират при ползване на картите или при обслужването на заемите.

Опасна ли е тази игра за банките

От гледна точка на БНБ ожесточената конкуренция между банките за привличане на депозити е положително явление, защото вкарва повече свободни пари на населението в системата. Към края на юли срочните депозити на населението в левове отбелязаха ръст от 18.9% на годишна база. Още по-голям е ръстът на срочните депозити на домакинствата във валута - 35.6% на годишна база (виж графиката). Така към края на юли общата сума на срочните депозити на домакинствата (левови и валутни) в банковата система надхвърля 12 млрд. лева.

Има обаче и мнения, че надцакването с лихвите може да се окаже опасно в някакъв момент за банките, защото "банковите екскурзианти" не са лоялни клиенти - след края на промоцията техните пари могат да изчезнат също толкова бързо, както са се появили. А в ситуация на международна финансова криза и растящо глобално недоверие във финансовите институции това може да изиграе лоша шега на банките.

Случаят с истерията около "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) през пролетта показа, че банковите депозанти се влияят много от слухове и анонимни информации в интернет форуми. В средата на май т.г. банката беше принудена да изплати десетки милиони левови депозити на граждани и фирми, подплашени от слуховете за фалит на банката, появили се в различни интернет сайтове. Тогава от ПИБ заявиха, че атаката е била инициирана от конкурентни банки, които са разпространили слуховете сред нейни клиенти. С изясняването на случая се заеха прокуратурата и ДАНС, като до ден днешен няма доказателства за тази версия. Фактът е обаче, че в разгара на кризата много хора изтеглиха депозитите си, въпреки че срокът до падежа им не беше изтекъл и по този начин те загубиха високите лихви, които са ги накарали да изберат ПИБ. Няма гаранции, че подобен казус няма да възникне и за друга банка в бъдеще. Ето защо новата ситуация на пазара изисква от банките удвоени усилия за регулиране на ликвидността.

Според банкери ожесточената конкуренция в набирането на депозити ще даде отражение и върху кредитната политика. "Банките плащат висока цена за пари, на които не могат да разчитат дълго време, защото депозитите на промоция са непредсказуем и неустойчив ресурс. Това изцежда потенциала за печалба на банките. В крайна сметка тази по-висока цена ще се пренесе върху клиентите, защото банките не могат до безкрай да свиват маржовете по лихвите си. Рано или късно те ще го прехвърлят върху цената на кредитите, които отпускат", коментира Петър Андронов.

Най-големият риск за банките е високата инфлация. При положение че тя надхвърля 14%, нито една банка не може да ги компенсира с лихва по депозит, дори и той да е тригодишен. Истината е, че в момента всички банкови депозити носят отрицателна доходност от гледна точка на инфлацията. Намеренията на правителството да похарчи голяма част от излишъка допълнително ще окаже натиск върху инфлацията, която вероятно ще се задържи на двуцифрени стойности и през 2009 г. Това лишава населението от стимули за спестяване и кара хората да търсят алтернативни начини за защита на парите си (това е и една от причините за новия бум на финансови пирамиди, който се забеляза напоследък). Така в един момент, ако борсовите индекси отново тръгнат нагоре или се появи алтернативен начин за умножаване на спестяванията, банките ще трябва да се разделят с привлечените в последните месеци пари. Въпросът е дали ще са достатъчно подготвени за отлив, подобен на този на реалните туристи от българското Черноморие.
www.capital.bg