По-добрият "сребърен" модел

5 млн. индивидуални сметки вместо един централизиран резервен фонд

Българската пенсионна система е банкрутирала. От една страна, пенсиите в България са много ниски. От друга страна, осигурителната тежест върху работниците и работодателите е много висока. От трета страна, на министъра на финансите му се завива свят само като си помисли колко голям е дефицитът на пенсионната система. И тази ситуация не е временна, а ще бъде същата дори след десетилетия, когато ще се пенсионират днешните тийнейджъри.

Без съмнение това е банкрутирала пенсионна система. Именно това е проблемът, който трябва да се реши. Не просто да подпомогнем сегашната пенсионна система, а да я променим, за да е дългосрочно стабилна, да осигурява добри пенсии, да не тежи твърде много върху работещите и работодателите. И не по-малко важно - пенсионната система не трябва да е тежест за икономиката, а да я подпомага, като увеличава натрупването на капитал.

Проблемите на предложения сребърен фонд

Фундаменталният проблем със сребърния фонд в този му вид е, че той не адресира по никакъв начин банкрута на пенсионната система. Единственото, което може да постигне, е да удължи агонията. Сребърният фонд не е част от по-голяма визия за реформи на пенсионната система. Той е работа на парче.

Но така проблемите не се решават. Ще спестим пари днес, те ще се инвестират по някакъв начин и с тях ще бъде подкрепена пенсионната система след определено време. В някакъв момент парите в сребърния фонд ще свършат и отново ще си останем със същата банкрутирала пенсионна система - но междувременно ще сме похарчили резервите, които биха ни помогнали да я реформираме.

Друг сериозен проблем на сребърния фонд е, че нито един гражданин не възприема този фонд като свой. В този смисъл фондът трудно ще увеличи подкрепата за реформи като приватизация, концесиониране. Малко вероятно е някой пенсионер да каже "аз съм против приватизацията, но ще я подкрепя, ако парите от нея влизат в сребърния фонд". Фондът по-скоро се възприема като поредната бюрократична структура. Като ново издание на пътния фонд.

Не на последно място, въпреки че сребърният фонд би бил капиталов фонд, той не може да подпомогне инвестициите в страната. Причината е проста - би било много неблагоразумно да позволим на чиновниците, управляващи фонда, да инвестират в България - защото те биха инвестирали само в политически/корупционно мотивирани проекти, които никога няма да донесат никаква доходност (държавата ще има още един инструмент за наливане на пари в бездънни ями като нереформираните железници, пощи, енергетика и пр.). В този смисъл, единственият начин централизиран сребърен фонд да работи що-годе сигурно е да инвестира само в чужбина.

А защо не 5 000 000 индивидуални сребърни фонда?

Недъзите на централизирания сребърен фонд могат да бъдат преодолени чрез по-различен подход - индивидуални сметки. Системата е проста: откриват се "сребърни" сметки на всички пенсионери и работещи и в тях държавата внася средствата от излишъци, приватизация, концесиониране, дивиденти и т.н. Във всяка сметка се превеждат пари в зависимост от трудовия стаж на притежателя. Парите от сметката могат да се ползват след пенсиониране (т.е. сегашните пенсионери веднага могат да ги ползват за увеличение на пенсията си).

По този начин постигаме лична отговорност и собственост. Вместо чиновници да управляват парите, всеки сам ще си ги управлява - ще избира пенсионен фонд, вид на инвестицията, ще следи как те се натрупват и управляват. Премахваме изцяло риска чиновници да използват сребърния фонд за собствени цели.

Конкуренцията между пенсионните фондове, личният интерес на всеки гражданин, публичният надзор и изискванията за консервативно инвестиране премахват погрешните стимули на централизирания сребърен фонд. Съответно средствата могат да се инвестират и в България.

В допълнение индивидуалните "сребърни" сметки увеличават значително стимулите за реформи. Всеки собственик на такава сметка ще знае, че ако държавната собственост се приватизира по-бързо и изгодно (или има излишъци), средствата в неговата индивидуална сметка ще се увеличат. Ето как може значително да се увеличи подкрепата за реформите - което ще се отрази благоприятно на икономиката.

Избягване на банкрута

С индивидуалните сметки обаче се подпомага устойчивото решаване и на по-сериозен проблем - а именно банкрута на пенсионната система.

Нека да си представим един човек на 20-25 години, който започва работа. Изчисленията показват, че ако той внася само 10% от заплатата си в частен пенсионен фонд, до пенсионирането си ще натрупа толкова голяма сума, че ще получава много висока пенсия. Тоест най-дългосрочният проблем на пенсионната система може да се реши сравнително лесно чрез 10% вноска в частен фонд (в момента се плащат цели 22% пенсионни осигуровки, но въпреки това очакваната пенсия е ниска).

Нека обаче си представим един човек на 50-55 години. На него му остава малко време до пенсия - така че дори да внася 10% от заплатата си в частен фонд, той няма да натрупа достатъчно, за да се пенсионира с висока пенсия. Именно тук на помощ идва "сребърната" сметка, открита на негово име, която допълва необходимите спестявания и дава възможност за спокойно пенсиониране.

Накратко, всеки работещ внася 10% от заплатата си (вместо 22% сега) в индивидуална сметка и натрупва средства за пенсиониране. Държавата допълва индивидуалните сметки чрез средствата от приватизация, концесии, излишъци. Парите се инвестират, носят доход и осигуряват по-висока пенсия. Вече системата не е банкрутирала, тъй като всеки бъдещ пенсионер има натрупани спестявания, от които да се изплаща пенсията му.

Работещите също печелят, защото плащат по-ниски осигуровки (само 10%). Икономиката печели, защото се увеличават спестяванията и по-бързо се натрупва капитал/инвестиции. Държавата ще трябва да е по-отговорна и да харчи по-разумно бюджета си, за да остават повече пари за индивидуалните "сребърни" сметки и за финансиране на прехода към новата система. Но от това отново всички само ще спечелят.

Георги АНГЕЛОВ, старши икономист в "Отворено общество"