АНАЛИЗ НА ИЗПЛАТЕНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПО ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ”

Застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите спада към задължителните застраховки, предвидени в Кодекса за застраховане.
Обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите  лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е най-разпространения и всеобхатен застрахователен продукт на българския застрахователен пазар. При регистрирани около 3 200 000 – 3 300 000 автомобила в България и около 90% обхват на застраховката, това прави близо  3 000 000 полици.
Съществуващ проблем е постоянно променящия се обхват на застраховка ГО. Въпреки въведените сериозни санкции – от 300 до 600 лв. глоба и спиране от движение на автомобила, все още обхвата на застраховката е доста променлив и е обект на критики от страна на Европейката Комисия. През 2007 г. са спрени от движение 3 545 МПС и са съставени 17 622 акта на водачи на МПС без задължителната застраховка или за не носенето й. Наложените глоби по Кодекса на застраховане за изминалата година са 4 655 920 лева. От началото на годината до 31 март т.г. събраната сума от тези глоби  е 943 660 лева.

АНАЛИЗ НА ИЗПЛАТЕНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПО ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ”.

Според официалните данни от КФН само за 12 месеца на 2007 г., пазарът на ГО се е увеличил с близо 34 на сто. Това е близо два пъти по-голям ръст от отчетеното средно повишение на целия общозастрахователен пазар, което за същия период от време е 18,74%. 

Повишението идва не толкова за сметка на повишаването на премиите, колкото заради покачване на броя на застрахованите автомобили. Към шестмесечието на 2008 г застрахователния сектор събира премиен приход в размер на 852 милиона лева, като към момента ръстът в бранша е около 13%, но като се има предвид, че по традиция второто полугодие е по-силно, очаквания ръст на приходите се очаква да бъде около 18-20 %. на годишна база.
 В същото време процента на щетимост също е скочил с 6 процента – от 33,40 на 39,29 на сто. Този показател продължава да расте и към края на 2007 г. стига вече 42%. Интересен е въпроса с процента на щетимост при различните застрахователи.

Първите 5 застрахователи с най-голям пазаран дял – ЗПАД „Булстрад”, ЗПАД „ДЗИ”, ЗПАД „Алианц”, ЗД „Бул инс” АД и „УНИКА” АД имат квота на щетимост над средния за бранша – 42%, с изключение на ЗД „Бул инс” АД.
В дъното на таблицата относно процента на щетимост   се нареждат ЗД „Бул  инс” АД " и  ЗК "Български имоти" АД.

Трите компании с най-стабилен ръст на изплатените обезщетения спрямо примииния приход по ГО са ЗПАД „ДЗИ” от 25% за 2006 г. до 49% на 2007 г., „Уника” АД с ръст съответно 27%, и 42 % и ЗПАД „Армеец” с ръст съответно – 16%  и 36%.

С въвеждането на  Кодекса за застраховане се разшири и обхвата на застраховка „Гражданска отговорност” -  даде се възможност и за изплащане на пропуснати ползи от страна на пострадалите. Доказването обаче е доста сериозен проблем и застрахователите не винаги приемат да изплащат обезщетения за  пропуснати ползи. Също така Застрахователят по ГО изплаща и медицинските разноски по лечението и възстановяването на пострадалия. Нов момент, въведен с Кодекса за застраховане е, че застрахователите изплащат обезщетение и на роднините и близките на пострадалите, ако те пътуват в едно МПС и виновен за ПТП- то е член от тяхното семейство.
При тази застраховка една част от щетите са материални, което на практика ги приравнява към щетите по „Каско“. Съществува съответната методика и изчисленията са сравнително лесни. Размерът на изплатените обезщетения - специално за материалните щети - зависи от ръста на цените при ремонтните дейности: бояджийство, труд и резервни части. Те поскъпват непрекъснато.
  Претенциите при неимуществените щети също растат. Съществуват индикации какво присъжда съдът и какви доброволни споразумения могат да се постигнат в отделни случаи, особено при смъртните. Тежките травми и телесни наранявания са от друго естество, защото продължават във времето.  Освен че нараства броят на такива претенции, расте чувствително и размерът на обезщетенията, защото съдът  постоянно променя практиката и то в посока на горе. Особено рисково за нашите застрахователи е възможността да изплащат неимуществени обезщетения за ПТП-та в европейски страни. Там лимитите са огромни и могат да достигнат и до 2 млн. евро, а в  държави като в Франция, няма лимити за отговорност.

Друг съществуващ проблем са огромните по размер съдебни искове, които завеждат пострадалите и техните близки срещу застрахователните компании, които от своя страна са задължени да поддържат огромни резерви за бъдещи плащания. Това допълнително влошава финансовите резултати на застрахователите. 
Обобщавайки тези изводи, стигаме до големия проблем, които касае застрахователите по „Гражданска отговорност” – тя е губеща почти  навсякъде. При квота на щетимост започваща от 20, 19% за ЗК „Български имоти” АД до 67,99% за ЗПАД „Алианц” и средно за пазара от 41% това означава, че застрахователите са изплатили 41 лв. от  всеки 100 лв. премии по Застраховка „Гражданска отговорност”. Към тях се добавят и огромните комисионни от 30-35% на брокери и агенти. Добавят се административни и рекламни разходи, разходи за резерви за провизиране на съдебни искове и сметката излиза отрицателна.
В същото време има и друга опасност – има компании, като ЗК „Български имоти” АД, където застраховка ГО има основен дял в портфейла /62%/.  А тази застраховка е популярна, като „дългоопашат” бизнес, тъй като претенциите за обезщетения по нея могат да бъдат предявявани до 5 години след изтичане на срока на полицата. А в условията на постоянно увеличаващи се присъждания от съда и разширяване на обхвата на застраховката в ЕС, това може да доведе до опасни последици за въпросните компании.

Относно самата процедура за организация на реда на уреждане на застрахователните претенции по застраховка ГО  има доста голям напредък в повечето  компании. Правилата за уреждане на процедурите са публикувани и има установен ред, които е различен за различните компании.
Съществува обаче проблем със сроковете за разглеждане на документи и произнасяне на ЗМК. Тримесечния срок за разглеждане на претенции, не винаги се спазва, както и невинаги се спазва 14 дневния срок за изплащане на обезщетенията. Но все пак, трябва да се признае, че вече са в миналото големите закъснения, когато забавянията бяха с месеци.

Вариантите за излизане от тази ситуация са няколко и са комплексни:

1. Увеличаване на цените на полиците. Нещо за което се говори отдавна, но все още не се случва. Студен душ за застрахователите, беше и новината, че са обвинени в сключване на картелно споразумение за регулиране на цените на застраховката ГО. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е наложила глоби на общо 14 застрахователни компании за определяне на еднакви цени. Общата сума на глобите е 2,45 млн. лв. и варираща от 250 хиляди лв. за няколко компании до 20 хиляди лева  и на Асоциацията на българските застрахователи.
Според КЗК  дружествата са нарушили Закона за защита на конкуренцията и Договора за европейската общност. Производството е образувано по самосезиране на 20 декември 2007 г. Според нас, обвиненията на КЗК са силно преувеличени и са резултат на непознаване на процесите в застрахователния бранш. С интерес ще следим развитието на случая.

2. Друга причина влияеща негативно върху пазара на застраховка „Гражданска отговорност” е възможността за разсрочено плащане на полицата, при което тя се сключва, заплаща се първата вноска, но следващите вноски не се подновяват. След изтичане на 15 дни  от падежа, застрахователната компания прекратява застраховката. Така се създава порочна практика да се сключва застраховка, която в последствие не се поддържа от клиентите. Тук проблема, е че на този етап липсва ефективна координация между информационните масиви на Гаранционния фонд и КАТ. Следователно, ако възможността за разсрочено плащане остане е необходимо да се създаде ефективна система за контрол върху неподновените застраховки и строги и навременни санкции от органите на КАТ.

3. Намаляване на комисионните на посредниците, брокерите и агентите. Не е нормално при задължителна застраховка 30 процента да бъде комисионната, много по-добре за стабилността на застрахователите и за размера на обезщетенията ще бъде ако средствата постъпват в застрахователя, а не в посредниците. Необходимо е да се намери баланс в размера на комисионните, но следва да има сериозна редукция на комисионните.

4. Въвеждането на бонус-малус системата за индивидуална оценка на риска на всеки водач. Сравнително нова за България и популярна в ЕС. Тя  има за цел да „накаже” лошите шофьори и да поощри добрите. Тази система би могла да заработи много бързо, в координация с органите на КАТ като се използва съществуващата  точкова оценка за водача. Също така въвеждането на тази система ще окаже положително влияние и върху друг сериозен проблем – този с ограничаване на нарушенията на правилата за движение, тъй като нарушителите ще бъдат принудени да плащат по-висока цена на застраховката за допуснатите пътни нарушения.

5. Друг съществуващ проблем са огромните по размер съдебни искове, които завеждат пострадалите и техните близки срещу застрахователните компании, които от своя страна са задължени да поддържат огромни резерви за бъдещи плащания. Към обезщетенията се добавят и лихви и съдебни разноски. Това допълнително влошава финансовите резултати на застрахователите.  Тук е необходимо и двете страни и застрахователите и пострадалите да бъдат по-гъвкави и да се стремят да постигат извън съдебни споразумения, за да се избягват безкрайните съдебни спорове.

6. Диверсификацията на портфейлите на застрахователите и увеличаване на дела на другите видове застраховки – това е нещо, което няма да се случи веднага, защото е специфика на българския застрахователен пазар / 65 % от застрахователния пазар е автомобилно застраховане/ и проявление на ниската  застрахователна култура в обществото. Още повече, че сме във финансова криза и пазарът на живото застраховане ще търпи застои или по-малък ръст от преди.

ИЗВОДИ:
Пазарът на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в България е 309 млн. лева за 2007г., разпределен е между 16 застрахователи. Изплатените обезщетения са в размер на 123 млн лева, като средната квота на щетимост е 41 % за целия пазар.  Дела на ГО е средно 19 % от целия портфейл на застрахователя.
За първото полугодие на 2008г. пазарът на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в България е 167 млн. лева.  Изплатените обезщетения са в размер на 77 млн. лева.

Към сегашния момент, задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е губеща поради ниската си цена и големите отстъпки на брокерите. За целта е необходимо повишаване на цената на застраховката и намаляване на отстъпките на брокерите. Благоприятно за застрахователния пазар, би било въвеждането на „Бонус-малус” системата и премахването на възможността за разсрочено плащане или поне до ограничаването до плащане на 2 вноски, както и избягването на съдебните дела.

Всички тези действия ще имат положителен  ефект само ако се приложат от повечето застрахователи, а не от отделни компании.

Владимир Тодоров,председател на БАЗПК

10-ти икономически форум за Югоизточна Европа