Колко струва премията по застраховка „Отговорност на моторно превозно средство”?

„Бадява оцет е по-сладък от мед”. Такава е застраховката „Гражданска отговорност” за българските застрахователи. Носи загуби, но се скъсват да я правят. Всички твърдят, че тарифите са ниски, а дружествата губят. Следват обещания за контрол и санкции за онези, които си позволят да събират по-ниски премии от необходимите и по такъв начин рискуват фалит и ощетяване на застрахованите.

Но колко струва премията, наричана достатъчна? Примери, сравнения - все на око правени. Но на „попово око” все му е малко… То сякаш от морето е взето. Цялото да се излее над него, пак няма да му стигне. Потребителите пък твърдят, че „от една овца две кожи искат”. Но как в компаниите правят тарифи на око? Актюерите апарат за натаманяване и параван на безпринципна застрахователна политика ли са? Защо е този традиционен есенен маскарад на застрахователите? Не вреди ли той на агенти и брокери, които предлагат на клиентите си „творчески тарифи”, а заедно с тях и голяма част от своите комисиони? По този начин не се ли извращава застраховането у нас? След като премиите са недостатъчни за покриване на плащанията, защо не получиха „творческия” си растеж, а се свиха близо до миналогодишните?

В СЗА се получиха сигнали

                 ;              за „заиграване” с ниски тарифи

по подобие на остарялата „хватка” с бензин, печено пиле и дамаджана вино. Питат ни дали е вярно, че има компании, предлагащи по-евтина „Гражданска отговорност” от миналогодишната. Цитиран е и следният пример: за автомобил с 1800 куб. см. годишната вноска е… 122 лв. Имало доплащане от 28 лв., но застрахователят бил дал инструкции на колегите продавачи да казват на застрахованите, че това било  само за пред надзора, а те нямало да  плащат, но ще имат валидна целогодишна застраховка. Падежът на разсрочката е 15 дни преди края на застраховката, колкото е и предупредителният срок за погасяване.

Не знаем „правна” или „явна” е далаверата, но ние застрахователи в европейска държава ли сме, или шмекери от бандитските години? Разглеждаме в СЗА казуси, при които за същия клас автомобили други, финансово по-мощни застрахователи, са определили значително по-високи премии, и не знаем на предсезонния „тъпан” ли да вярваме, на актюерите или на очите си? Така, както преди време първи сигнализирахме за „пилешките” извращения и за редица други недостойни за почтените застрахователи явления, така и сега поставяме  цялата отговорност пред обществото за необходимостта от преустановяване на порочните практики и за спазване на етичните принципи в застраховането. Иначе

                 ;     големият губещ са нашите верни клиенти

и ние, застрахователните агенти и брокери–продавачи, които се явяваме като лоши консултанти. Не защитаваме един или друг „окомерен” подход, високите или ниските тарифи или отделни компании. Застраховането се основава на принципа на взаимопомощта, но не е социален фонд. В този смисъл не може никоя застраховка, в това число и „Гражданска отговорност”, да се определя недоказано, „на око”, като социална застраховка, не може застрахователите да се заиграват едни спрямо други и пред потребителите както „малки козички на зелена полянка”.

Застрахователят управлява набраните средства на застрахованите по правила и не може да си позволи да дава предимства и отстъпки на едни клиенти за сметка на други по признаци като социално или друго положение - нито реално, нито с цел реклама. Просто тези пари не са негови, а на застрахователната съвкупност.    

Единственият критерий за справедливост при определяне на премията е тежестта на риска при всяка единица, сравним с този в съвкупността. Затова застрахователят предварително изучава, приема, представя за одобряване и съобщава рисковите групи и признаците за определянето им. Няма друг признат от световната теория и практика метод на изчисляване на премиите, освен актюерския. Изключение за „Гражданска отговорност” от другите видове застраховки не може да има. Преди всичко компанията трябва да събере и чрез актюерите си да представи за одобряване от надзора

        достатъчна по размер и достоверност статистическа информация

за развитието на риска по този вид застраховка. Статистиката трябва да обхваща обекти и рискове на територията, на която ще се сключват застраховките, за достатъчно дълъг период от време (практически не по-малко от 5 години) и - особено важно – за изследвани достатъчно голям брой единици, даващи възможност да се прояви правилно теорията на големите числа. Ако това не е изпълнено и статистическият материал не е достоверен и надежден, надзорът връща актюерите и компанията за изпълнение на тези изисквания. Те са първата и най-важна бариера срещу безпринципния и хазартен подход в застраховането.

Новите и по-малки компании могат да ползват чужда статистика, но да е приложима конкретно за тях и одобрена от надзорния орган. Най-важен е броят на съвкупността, на коя територия и за какъв период са изследванията. Възниква основателният въпрос каква статистика ползват и са представили всички български застрахователи и в примера по-горе?

Друга фаза за одобряване на тарифите е математическото пресмятане на статистическия материал. Вярваме, че той се контролира от надзорните органи в достатъчна степен, въпреки твърде либералния подход за определяне границата за платежоспособност. Трупането на резерви е основна дейност на застрахователя. Една компания се определя като надеждна по резервите. Когато всяко превишение на приходите над разходите за годината се определя като печалба и се усвоява от акционерите, резервите са малки. А нали рискът се преразпределя и във времето?

При пресмятането всеки вид застраховка е самостоятелен. Не може да се разчита печалба от един вид застраховка да покрива загуба от друг. Това ощетява едни застраховани за сметка на други. Смесването им в един „кюп”  е недопустимо.

Дружествата имат законова възможност да определят по-ниски или по-високи премии. Само че не е редно това да става

                 ;          за сметка на нетната част от премията

Всеки има право да заложи такива разноски, каквито прецени и докаже за целесъобразни, в това число да калкулира планова печалба, по-висока издръжка и комисиони. Важното е обявените в надзора тарифи да бъдат спазвани. Прехвърляния от перо в перо, от един вид застраховка в друг, посягане на резервите е допустимо и понякога наложително, но със знание на надзора,  анализ на причините и последващи корекции в тарифирането.

В застраховането има принцип, правило, нещо като обективен закон: „Колкото повече се увеличава съвкупността, толкова повече намалява ощетимостта и обратно, колкото повече  намалява съвкупността, толкова повече се увеличава ощетимостта”! Нормално е онези компании, които имат голям портфейл от сключени застраховки по «Гражданска отговорност», да имат по-малка ощетимост и да си позволят, доказвайки го статистически, предлагане на по-ниски тарифи. Компаниите, които са с малка съвкупност по този вид застраховка, нито могат да докажат, нито могат безпроблемно да предлагат евтини тарифи. Те са зависими от играта на шанса, правят „опашати” плащанията, недоплащат, спекулират с необходимост от съдебни решения и ... фалират.

Да се върнем на примера. Как така компании с огромен портфейл застраховки «Гражданска отговорност” и добро финансово състояние имат по-високи тарифи, а други, с пазарен дял под 1% и символичен портфейл, предлагат ниска тарифа? Не цитираме дружествата, защото не желаем да рекламираме или обратно никоя компания. За нас въпросът е принципен. Нетната премия се доказва статистически и математически от актюерите, а разноските, с които се допълва брутната премия, се приемат по целесъобразност от надзора, но подлежат на  контрол за спазването им, за да няма в България есенно-зимни „застрахователни циркове”.

Ако не бъдат пресечени своевременно, безпринципните методи за изграждане на тарифи и пазарно поведение със сигурност ще доведат до нови фалити на български застрахователни дружества, така както преди известно време алармирахме за предишни фалити. Обективните пазарни условия са  допълнителна предпоставка. Участниците нарастват и за някои от тях набраната съвкупност е недостатъчна.  

Единственото, което можем да ги посъветваме, е да не сключват застраховки по вид, за който нямат шанс да съберат достатъчен брой застраховани. Тогава рисковете не могат да бъдат преразпределени правилно и дори при незначителни отклонения от нормалното им развитие тези компании ще бъдат принудени да фалират. Лошото е, че от фалитите директно не губят само собствениците на компании. Губят техните, а те са преди всичко наши, застраховани. Губи престижа си и застраховането.

Изказваме това становище, защото не желаем то да е  пророческо. Застраховането за повечето от нас е професия и призвание. То е и съдба, а ние искаме тя да е добра за всички участници. Нека - освен коледни и новогодишни пожелания - дадем на застрахователите си добри рискове, на семействата си - повече доходи, а на нашите застраховани – спокойствие и сигурност, които винаги им обещаваме!

в-к "Застраховател Прес"