Развитие на застраховането в България след присъединяването към Европейския съюз

Стефан Стоилков, Комисия за финансов надзор

Развитие на застраховането в България след присъединяването към Европейския съюз

 

 

І. Обща информация за застрахователния пазар през 2007 г.

 

1. Участници на пазара

Към края на 2007 г. общият брой на лицензираните застрахователи със седалище в Република България е 37, включително:

-          20 дружества, извършващи дейност по общо застраховане;

-          15 дружества и 2 кооперации, извършващи дейност по животозастраховане.

През 2007 г. Комисията за финансов надзор е издала 4 лиценза за извършване на застрахователна дейност – три по животозастраховане (на ЗАД ''Сожелайф България'', ЗЕАД „ЦКБ Живот” и ''Интерамерикан България Животозастраховане'') и един по общо застраховане на „Граве България Общо застраховане” ЕАД. Издаден e също и лиценз за разширяване предмета на дейност с презастраховане на ЗАД „Енергия”.

Към края на 2007 г. общият брой на регистрираните застрахователни брокери е 234, а на застрахователните агенти е 49 802, от които по  животозастраховане - 12 497, и по общо застраховане - 37 305. Застрахователните агенти, които извършват посредническа дейност в полза на клоновете на застрахователите от държави членки, са 496.

След присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

 

българският застрахователен пазар стана част от единния пазар

 

и в резултат от това застрахователите от държавите членки получиха право да извършват дейност въз основа на правото на установяване или чрез правото на свободно предоставяне на услуги. За да може застраховател от дадена държава членка да се възползва от някое от тези права е необходимо да уведоми за своето намерение застрахователнонадзорната институция в държавата членка, където е неговото седалище. Надзорната институция от своя страна изпраща това уведомление до Комисията за финансов надзор, която регистрира уведомлението и връща обратно информация за специфичните изисквания за България, свързани със застрахователните договори. След получаването на тази информация застрахователят от друга държава членка може да започне извършването на дейност чрез правото на установяване или чрез свободно предоставяне на услуги.

Правото на установяване се упражнява чрез клон на застраховател от друга държава членка, като е необходимо представянето на:

-         програма за дейността на територията на България по видове  застраховки;

-          организационна структура на клона и

-         лице, което е определено за управител на клона, притежаващо необходимата квалификация и опит. 

Във връзка с ползването на правото на установяване и свободно предоставяне на услуги през 2007 г.

 

в Комисията за финансов надзор са получени 164 уведомления

 

(нотификации) от застрахователи от държави членки за извършване на дейност на територията на България при ползване на правото на свободно предоставяне на услуги.

От правото на установяване са се възползвали три застрахователя от държави членки чрез своите клонове на територията на РБългария - "Кардиф - Общо застраховане, клон България”, "Кардиф - Животозастраховане, клон България”, ЗАД "Ай Ен Джи" - клон София, и "Кю Би И Интернешънъл иншурънс (Юръп) Лимитид - клон София”.

Застрахователните посредници също могат да се ползват от правото на установяване и свободното предоставяне на услуги, като през 2007 г. са получени 417 уведомления от застрахователни посредници от държави членки за извършване на дейност на територията на България при условията на свободно предоставяне на услуги.

Получени са 3 нотификации от български застрахователи (ЗД „Евро инс” АД – за всички държави членки, ЗПАД „ДЗИ Общо застраховане” и ЗПАД „ДЗИ” – за Румъния)  във връзка с правото на свободно предоставяне на услуги на територията на други държави членки.

Получени са и нотификации във връзка с правото на свободно предоставяне на услуги по застрахователно посредничество на територията на други държави членки от

 

4 български застрахователни брокера

 

(„Ай Пи Ес Сървисис” ООД, гр. Варна – за Великобритания, „Застрахователен брокер ТТ Инс” ЕООД, гр. София – за Австрия, „Маринс Интернешънъл” ЕООД, гр. Варна – за Румъния, и „Инстрейд” ЕООД, гр. София – за Франция, Гърция, Литва, Австрия и Румъния).

 

2. Основни индикатори за развитието на застраховането.

 

Към края на 2007 г. брутният премиен приход, реализиран от застрахователите в България, възлиза на 1 505 070 000 лв. при 1 246 949 000 лв. към края на 2006 г., или се наблюдава нарастване от 20,7 % на годишна база. Отчетеният ръст е по-висок от ръста за 2006 г. (16,62 %), но по-нисък от този за 2005 г. (28,16 %).

Отчетеният през 2007 г. брутен премиен приход се изчислява на

 

2,66 % от БВП (застрахователно проникване)

 

В сравнение с ревизираните данни за 2006 г. този показател бележи нарастване от 0,13 процентни пункта.

Брутният премиен приход на човек от населението (застрахователна плътност) се изчислява на 196,99 лв. за 2007 г., при 162,38 лв. за 2006 г.

Относителните дялове на общото застраховане и животозастраховането в брутния премиен приход са съответно 84,35 % и 15,65 % при отчетени 85,07 % и 14,93 % за 2006 г.

Записаните премии в общото застраховане за периода януари – декември 2007 г. са в размер на 1 269 546 000 лв., с което се отбелязва 19,68 % ръст на годишна база. Показателят застрахователно проникване се изчислява на 2,25 % при 2,15 % за 2006 г. (след ревизиране на данните), а застрахователната плътност - 166,17 лв. на човек от населението при 138,13 лв. за 2006 г.

Премийният приход от директно общо застраховане е 1 259 882 000 лв. към края на 2007 г., при 1 045 507 000 лв. към края на 2006 г. Размерът на получените премии от активно презастраховане се изчислява на 9 664 000 лв. към края на разглеждания период, при отчетени 15 261 000 лв. година по-рано. 

 

Възникналите претенции по общо застраховане са 563 712 000 лв.

 

като ръстът на годишна база е 28,6 %. Размерът на брутните технически резерви (които представляват необходимите средства за изплащане на бъдещи обезщетения) нараства с 29,3 % на годишна база и достига 903 131 000 лв.

Техническият резултат съгласно агрегирания отчет за доходите на дружествата, извършващи дейност по общо застраховане, е положителен и възлиза на 37 763 000 лв., при 45 909 000 лв. за 2006 г. Най-голям относителен дял в брутния технически резултат по видове застраховки имат „Пожар и природни бедствия” (82 284 000 лв.), „Щети на имущество” (25 544 000 лв.) и „Автокаско” (20 903 000 лв.). По застраховка „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” брутният технически резултат е отрицателен в размер на (-36 978 000 лв.), като 11 застрахователя отчитат отрицателен технически резултат по този вид застраховка.

Към края на 2007 г. сумата на активите на общозастрахователните дружества възлиза на 1 358 815 000 лв., като нараства с 21 % на годишна база. Собственият капитал в сектора се увеличава с 12 % на годишна база и достига 438 545 000 лв.

На пазара по общо застраховане

 

най-голям дял заемат автомобилните застраховки

 

– „Автокаско” (44,2 %) и „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (24,4 %) – общо 68,6 % от брутния премиен приход, реализиран в сектора. Относителният дял на възникналите претенции по автомобилните застраховки е 85,3 % от общия размер на възникналите претенции в сектора.

Най-голямо нарастване на премийния приход на годишна база има при застраховки „Застраховка на кредити” (54,2 %), „Автокаско” (36,6 %) и „Разни финансови загуби” (34,2 %).

По застраховка „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” брутният премиен приход е в размер на 309 634 000 лв., като ръстът на годишна база се изчислява на 15 %.

 

В животозастраховането

 

брутният премиен приход към края на 2007 г. нараства с 26,5 % на годишна база и възлиза на 235 524 000 лв. Застрахователното проникване в сектора се изчислява на 0,42 %, а застрахователната плътност на 30,83 лв. на човек от населението, при изчислени за предходната година съответно 0,38 % (след ревизиране на данните) и 24,25 лв. на човек от населението.

Премийният приход от директно животозастраховане възлиза на 234 148 000 лв. към края на 2007 г., при 185 026 000 лв. към края на 2006 г. Размерът на получените премии от цеденти се изчислява на 1 376 000 лв. към края на разглеждания период, при отчетени 1 155 000 лв. година по-рано.

 

Изплатените претенции

 

от животозастрахователите за 2007 г. възлизат на 77 767 000 лв., като ръстът на годишна база се изчислява на 14 %.

Размерът на брутните технически резерви нараства с 35,2 % на годишна база и достига 362 218 000 лв.

Техническият резултат, отчетен от животозастрахователите, възлиза на 13 179 000 лв. при -15 214 000 лв. за 2006 г.

Към края на 2007 г. сумата на активите на животозастрахователните дружества възлиза на 807 256 000 лв., като ръстът на годишна база е  27,5 %. Собственият капитал на животозастрахователите нараства с 24 % на годишна база и достига 418 360 000 лв.

С най-висок относителен дял както в премийния приход, така и в изплатените претенции, е застраховка „Живот” и рента - съответно 73,2 % и 77,7 %.

 

Най-голямо нарастване на премийния приход

 

на годишна база се наблюдава при застраховки: „Живот”, свързана с инвестиционен фонд – 86,9 %, „Злополука” – 47,3 %, и „Живот” и рента с 29 %.

Необходимо е да се има предвид, че посочените данни не отразяват цялостното представяне на застраховането през 2007 г. В тях не са включени данни за застрахователите от държави членки, които извършват дейност на територията на България чрез правото на установяване или свободно предоставяне на услуги. Съгласно протокол, приет и подписан от всички 27 държави членки и 3 от ЕИП, данните за записаните премии на българския застрахователен пазар от застрахователи от други държави членки следва да бъдат представени на Комисията за финансов надзор до края на 2008 г. 

 

ІІ. Надзорна дейност

 

При осъществяване на надзорната дейност са прилагани два подхода:

 

1. Дистанционен надзор, базиран на годишни и периодични отчети, представяни в Комисията за финансов надзор от застрахователите, здравноосигурителните дружества и застрахователните брокери.

През 2007 г. въз основа на периодичните финансови отчети и справки са извършени

 

610 проверки

 

от които 437 по отчети на застрахователи и 173 по отчети на здравноосигурителни дружества.

През 2007 година са извършени и 392 проверки по представените отчети на застрахователните брокери за 2006 г. и за първото полугодие на 2007 г.

Въз основа на данните, представени с периодичните и годишните справки и отчети, бе извършен анализ на техническите резултати на всички застрахователи по видове застраховки. При прилагането на този подход беше оценeна достатъчността на премиите по видовете застраховки. Установено бе, че по отделни видове застраховки, при някои дружества са отчетени отрицателни технически резултати, което е индикатор за несъответствие между размера на премиите, поетия риск и разходите. В тези случаи на отговорните актюери на дружествата бяха съставени актове за установяване на административни нарушения.

Друг важен инструмент за упражняване на дистанционен надзор през 2007 г. беше

 

годишното одобряване на методите за образуване на резерва

 

за възникнали, но непредявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. През първото тримесечие на 2007 г. бяха извършени 16 дистанционни проверки, като бяха анализирани статистическите данни по дружества.

През второто полугодие на 2007 г. бе извършена оценка на ефекта от разширеното териториално покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (за територията на Европейското икономическо пространство) след присъединяването на България към Европейския съюз. Проверката беше извършена чрез събиране и анализиране на индивидуални данни от застрахователите за броя и сумата на предявените и изплатените претенции за период, надхвърлящ седем години. Установено бе, че липсват адекватни индивидуални статистически данни, като данните на отделни застрахователи се разминаваха съществено с данните, представителни за целия пазар в условията на разширено териториално покритие. За да бъде гарантирана достатъчността на премиите, съответно на образуваните по застраховката резерви, на застрахователите бяха изпратени предписания за методите, които трябва да се прилагат при формирането на резерва към края на 2007 г. и текущо през 2008 г.

По задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на някои застрахователи

 

бяха приложени принудителни административни мерки

 

насочени към увеличаване размера на премиите, тъй като бе констатирано, че те са недостатъчни за покриване на плащанията във връзка с риска и извършените разходи.

Извършена бе проверка по документи на „Хилд България” ЕООД и „Хилд Асет България” ООД във връзка с извършването на дейност, свързана с придобиването на собствеността върху апартаментите на граждани срещу поемането на ангажимент за пожизнено изплащане на ренти. Констатирано бе, че тази дейност е идентична на тази, извършвана от животозастрахователите по застраховка за пенсия и рента. Направени бяха предписания за привеждане на дейността на тези дружества според изискванията на Кодекса за застраховането.

2. Надзор, базиран на извършването на проверки на място в офисите на поднадзорните лица

През 2007 г. са извършени 101 проверки на място в офисите на застрахователи и застрахователни посредници. Проверките на застрахователните брокери бяха назначени на база тези, с реализиран  най-висок премиен приход.

При извършването на проверките в осем от застрахователните дружества с дейност по общо застраховане бяха изискани, получени, обработени и анализирани изчерпателни статистически данни относно:

-          всички сключени полици;

-          премийният приход по тях;

-          съответстващият пренос - премиен резерв;

-          всички предявени и изплатени претенции и

-          съответстващият резерв за предявени, но неизплатени претенции.

Целта на събирането и анализирането на тези данни бе да се установи дали образуваните от дружествата технически резерви са адекватни за посрещане на техните бъдещи задължения за изплащане на обезщетения.

През последното тримесечие на 2007 г. бяха проведени

 

интензивни проверки по “Гражданска отговорност”

 

на автомобилистите. Това бе обусловено от продължаващата кампанийност при сключването на застраховката. Съществена част от полиците изтичат през този период и трябва да бъдат подновени. Следствие от това в края на годината конкуренцията между застрахователите по застраховката се засилва, като с цел привличане на повече потребители се наблюдават опити за продажба на полици по тарифи, които не осигуряват достатъчност на премията, което може да доведе до невъзможност за точно и съразмерно изплащане на обезщетения в бъдеще.

 

 

 

Най-често срещаните нарушения, установени при извършване на текущия контрол и проверките на място, са следните:

§         неспазване на срока за определяне и изплащане размера на обезщетението или застрахователната сума по заведени застрахователни претенции;

§         неспазване на изискванията за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви;

§         неспазване на изискването за представяне в срок на годишни и периодични отчети от застрахователни брокери;

§         неспазване на срока за отчитане от застрахователите на сключени полици по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Информационния център и КФН;

§         прилагането на премии, които не са достатъчни да гарантират изпълнението на задълженията по застрахователните договори;

§         непредставяне или представяне със закъснение на статистическа или финансово - счетоводна информация.

 

 

 

През 2007 г. са постъпили

 

460 жалби срещу застрахователи

 

от които жалбите срещу застрахователи в ликвидация или в несъстоятелност са 62. Всички жалби са разгледани. Съдържанието на жалбите срещу лицензираните застрахователи е насочено най-вече към повдигането на въпроси и изразяването на несъгласие с: определения от застрахователя размер на обезщетението, отказаното изплащане на обезщетение или непроизнасянето от страна на застрахователя в указания законов срок.

 

ІІІ. Развитие на регулаторната рамка

 

През 2007 г. бе подготвен, съответно бе приет от Народното събрание, Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ЗИД КЗ) (обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2007 г.). Проектът на ЗИД КЗ бе изготвен в изпълнение на ангажимента на България по чл. 64, пар. 1 от Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 92/49/EИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/EО и 2002/83/EО, съгласно който държавите членки на Европейския съюз трябва да приведат законодателството си в съответствие с нейните изисквания в срок до 10 декември 2007 г.

Извършените промени в нормативната уредба на застраховането включват както транспониране на цитираната директива, така и усъвършенстване на действащото застрахователно законодателство в други аспекти, в които практиката обуславя необходимостта от прецизиране.

Транспонирането на разпоредбите на Директива 2005/68/ЕО няма непосредствен ефект върху презастрахователната дейност в България, тъй като в страната няма лицензирани дружества, които се занимават единствено с презастраховане (т. нар. чисти презастрахователи), чиято дейност се урежда с директивата. Въвеждането на директивата в националното законодателство обаче засегна статута на всички застрахователни дружества, чийто предмет на дейност след влизането в сила на закона включва и дейност по презастраховане по видовете застраховки, за които застрахователите имат издаден лиценз за извършване на застраховане.

Директива 2005/68/ЕО създава хармонизирания режим за лицензиране и надзор на презастрахователите в Европейското икономическо пространство (ЕИП), част от което е и България. Директивата, съответно българското законодателство, предвижда извършването на дейността по презастраховане да подлежи на предварителен лиценз и са уредени предпоставките за издаване на такъв лиценз. Уредена е и възможността на презастрахователите, лицензирани в държавите членки, да извършват дейността си в рамките на ЕИП при условията на правото на установяване и свободата за предоставяне на услуги.

 

Въведен е принципът за единен надзор

 

върху дейността на презастрахователите, осъществяван от компетентните органи на държавата членка по седалището на застрахователя, който включва надзор за общото финансово състояние на презастрахователя – неговата платежоспособност, наличието на достатъчни технически резерви, на активи за тяхното покритие, а също така за наличието на надеждни административни и счетоводни процедури и за адекватен вътрешен контрол, които да гарантират извършването на дейността на презастрахователя в съответствие с изискването на закона и на добрите практики.

Необходимо е да се отбележи, че уредбата на презастрахователната дейност, създадена с Директива 2005/68/ЕО, не се различава принципно от уредбата на дейността на застрахователите, създадена със съответните директиви.

Директива 2005/68/ЕО урежда и някои принципно нови положения, като например: каптивните презастрахователи, презастраховането с ограничено поемане на риск, схемите със специална цел за прехвърляне на застрахователни рискове, принципно различен ред за покритие на техническите резерви на презастрахователите, някои промени в предмета на дейност на застрахователите с произтичащи от това промени в изискванията за платежоспособност.

Освен промените, продиктувани от въвеждането на Директива 2005/68/ЕО, ЗИД КЗ предвиди и разпоредби за усъвършенстване на действащото застрахователно законодателство в други аспекти:

Осигурена е възможност за застрахователите да извършват действия по уреждане на претенции по застрахователни договори, сключени от други застрахователи, без поемане на собствен застрахователен риск. Това изменение бе продиктувано от това, че по своята същност тази дейност се припокрива изцяло с дейността по уреждане на претенции по собствените договори на застрахователя и не създава допълнителни рискове за неговата платежоспособност. С тази уредба се създаде правна основа на установената международна практика по уреждане на застрахователни претенции по договори, сключени от застрахователи, различни от този, който урежда претенцията, най-популярен пример на която е дейността по уреждане на претенции от застрахователи-кореспонденти в системата „Зелена карта”.

 

/Следва/

 

Доклада е изнесен на VІІ национална конференция с международно участие: „Застраховането в България при условията на евроинтеграцията: предизвикателствата пред продължаващата адаптация”

 

Йоанна Стефанова