Цъка ли в двустранните констативни протоколи часовников механизъм?

* Застрахователи настояват да се изработи допълнителна инструкция, която да изясни прецизно задълженията и правата на всяка от страните

Както е известно, от 30 януари т.г. започна да действа Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд. Тя определя документите, които се съставят при настъпване на пътнотранспортни произшествия (ПТП): констативни протоколи за ПТП, съставени от органите на МВР - „Пътна полиция”, посетили ПТП. (Органите на МВР съставят два протокола - когато има пострадали лица и са причинени по-значителни материални щети); и двустранен констативен протокол (ДКП) за ПТП, който се попълва от участниците, когато е постигнато разбирателство по обстоятелствата за ПТП и когато има причинени само материални щети и МПС могат да се придвижват самостоятелно. (Въвежда се европейският двустранен протокол, приет от Асоциацията на европейските застрахователи, който може да бъде използван на територията на Европейското икономическо пространство). Застрахователите са задължени да предоставят ДКП на застрахованите лица по „Гражданска отговорност”.  

Наредбата предвижда още органите на МВР - „Пътна полиция”, да не съставят документи и да не посещават събития, при които на МПС са причинени щети в резултат от природни бедствия или пожар. Когато има повреди при паркирано състояние, повреди по стъклата или повреди, които не са причинени от друго превозно средство, наредбата не предвижда посещаване от органите на МВР и съставяне на документи от тях.

Наредбата урежда и сроковете и информацията, която се обменя между МВР и ИЦ към ГФ: данни от ДКП се предоставят от застрахователите на МВР чрез ИЦ към ГФ; МВР от своя страна предоставя на ИЦ към ГФ данни за причинените ПТП, включително с кое МПС е причинено ПТП, и снимки от мястото на ПТП и участниците в него. ГФ на своята интернет страница ще осигури възможност за проверка с кои МПС са били причинени ПТП.

Наредбата създава необходимите условия за ефективен обмен на данни, свързани с ПТП, и ще позволи по-точното и ефективно определяне на индивидуални премии в зависимост от това дали водачите са причинявали ПТП.

Това в общи линии съдържа новата наредба, влязла в сила от края на януари т.г. Но доколко предвиденото в нея ще се приложи на практика и как? Защото в България – все по-често ни казват и от ЕС, а и ние самите добре го знаем – съществуват закони, които или не се изпълняват, или се заобикалят. Било поради „нисък административен капацитет”, било поради нежелание, било поради корупция, било поради липса на активен граждански контрол. За какво е законодателство, чието приложение или се бави, или предизвиква поредица от нови проблеми и усложнения?  

Поради резонните опасения дали ще сработи механизмът за взаимно уведомяване между застрахователите и органите на МВР, заместник-председателят на КФН и ръководещ Управление «Застрахователен надзор» Ралица Агайн заяви пред медиите, че ще бъде създадена единна база данни за леките пътни произшествия. Данните, които ще бъдат разменяни, ще са за водачите и съответно за моторните превозни средства, с чието участие виновно са причинени пътнотранспортни произшествия. В бъдеще е много вероятно причинилите пътни инциденти да заплащат доста по-висока застрахователна премия в сравнение с водачите, които са шофирали внимателно, поясни г-жа Агайн. Според нея дори и преди въвеждането на двустранните протоколи е имало възможност двама водачи да прикрият престъпление на пътя.

Потърсихме отговори на тези и други въпроси от видни български застрахователи, въпреки че по тази тема сме писали твърде много в нашия вестник. Още в края на ноември по време на националната среща на ЗАД „Булстрад” в Пловдив Румен Янчев – председател на УС и изпълнителен директор на дружеството, изтъкна, че двустранните протоколи винаги са били приемани в „Булстрад”. «Това не е изненада за нас, защото с тях работим от времето, когато през 2002 г. дружеството стана Национално бюро „Зелена карта”. Проблемът идва от факта, че другият застраховател не приема в повечето случаи двустранния протокол и в това намира основание да откаже претенцията», подчерта г-н Янчев.

Диана Евстатиева - член на УС и директор на Генерална дирекция „Застрахователни обезщетения» в ЗАД «Булстрад», заяви, че «за да няма злоупотреби с двустранните протоколи и за да се избегнат „услугите” между водачи, е необходима единна информационна система между застрахователите за събитията. Трябва да бъде въведена и система „бонус-малус”. Тогава човек не би „услужил” на никого, защото ще го очаква по-висока премия през следващата година. Освен това двустранните протоколи трябва да бъдат подписани и от двамата участници в ПТП по отношение на виновността (отговорността), защото само с подписа на единия ще последват големи усложнения и трудности». Не може да се очаква нищо положително с въвеждането на двустранните протоколи, докато няма единна информационна система между застрахователите и система „бонус-малус”, бе категорична г-жа Евстатиева. Тя припомни, че информационната система за настъпилите ПТП (тъй като „Гражданска отговорност” важи вече за територията на целия ЕС) е необходима и трябва да бъде достъпна за всички застрахователи в ЕС.

След

                 ;             влизането на наредбата в сила

отново попитахме г-н Янчев и другите застрахователи и експерти какво мислят по въпроса с днешна дата, какви "за" и "против" имат от юридическа и застрахователна гледна точка, дали ще се появят нови възможности за злоупотреба и как може да им се противостои.

Румен Янчев - председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад”

Системата започна да се опорочава още на старта

Двустранните протоколи не са нещо ново за нас. Вероятно сме доживели времето да добавим още един добър елемент в застрахователната дейност. За да стигнем до двустранния протокол ние минахме през доста административни мерки. В момента се създава ситуация, която позволява на хората в случаите, за които говорим – леки ПТП и движение на собствен ход на катастрофиралите МПС – да решават нещата без много формалности. Знаете за един счупен стоп до какви грозни сцени и разправии се стига по пътищата. В много от случаите - не без основание, разбира се - гражданите намесват и застрахователите в своите спорове, защото поне единият от участниците в ПТП твърди, че неговият застраховател не признава подобни протоколи.

Очевидно е дошъл моментът тази дейност да се регламентира и всичко това, за което става дума, да стане възможно, да се спазва и изпълнява. Друг е въпросът дали сме, както се казва, доживели за тази възможност. Според моето лично мение, което неведнъж съм изразявал публично и пред вас също, е, че въвеждането на двустранни протоколи е малко изпреварващо за нашия пазар и манталитет. Така впрягаме каруцата пред коня с едно основно опасение: няма въведена система «бонус-малус» под някаква форма ( идеална форма не съществува) и, казано с други думи, застрахователят не може предварително да оценява клиентите си по отношение на тяхното поведение на пътя.

Без такава система двустранните протоколи донякъде се обезсмислят. Много лесно в момента биха се съставили протоколи, които не отговарят на истината. Защо? Защото от това няма да последва никаква санкция за лицето, което се е съгласило, въпреки другите обстоятелства, да бъде отговорно за събитието. Няма значение по каква причина ще го направи. На практика това ще доведе до ситуация, в която някой е приел вина, без да е виновен, а неговият застраховател ще трябва да изплати обезщетение на третото лице.

Ето тук се поражда елемент на застрахователна измама, защото действието не е по невнимание и непредубеденост, а става умишлено или по принуда.

Така че е необходимо наличието на механизъм, при който всяко едно от застрахованите лица с отбелязани минуси в досието си на водач, когато реши да смени застрахователя си, да «върви» със своята история. Смяната в момента на застрахователи не води до санкция.

За да има нормално приложение и смисъл от протоколите, трябва механизъм, който да е действащ.

В България изключително много се бърза и нещата стават без сериозна дискусия с водещи застрахователи, която да доведе до вземането на съответни решения.

Ето, вече се чува, че са създадени от някои застрахователи някакви си «мобилни групи». Как си го представяте? Отива мобилната група на един застраховател на оглед на ПТП. И знаете ли кой ще бъде виновен? Този от водачите на МПС, чийто застраховател не е пратил мобилна група...  

Така че е очевидно, че системата започна да се опорочава още на старта.

Освен това никъде в наредбата няма изискване да се уведомява полицията за съставянето на двустранен протокол. Какво се регистрира тогава с него?

От гледна точка на това дали ще има злоупотреби с двустранни протоколи за ПТП, настъпили в чужбина, аз съм оптимист. Демокрацията има това качество да развива позитивно мислене у хората. Очевидно у нас това още не е станало. В момента у нас всяка мисъл се превръща в пари, а в това няма нищо позитивно.

Цветанка Крумова - член на УС и изпълнителен директор на ЗАД Армеец”

Проблемът не е в съществуването им, а в практиката

Двустранните констативни протоколи са приети отдавна в нашето законодателство. Според мен проблемът не е в това, че съществуват, а в практиката, която се различава съществено от тази в другите европейски страни.

Първо, не приемам тезата, че новата наредба има за цел да освободи държавните контролни органи от изпълнение на функциите им. Задълженията на службите за контрол на МВР относно посещаването и документирането на ПТП са описани в Закона за движение по пътищата и наредбата не може да им противоречи или да изменя тези задължения. Един от най-важните аспекти на контрола е свързан с употребата на алкохол и упойващи вещества. Считам, че приложението на ДКП трябва да се тълкува много ограничително от страна на държавните органи. Контролните органи трябва да се отзовават винаги, когато са уведомени за извършено нарушение и да упражняват функциите си.

Вторият сериозен проблем според мен е кой е компетентен да се произнася относно вината за настъпването на ПТП. В образеца на ДКП има изричен запис, че този документ не служи за установяване на вина. Мнението на участниците в произшествието по въпроса за вината е субективно и не може да обвързва застрахователя, а мнението на експертите на застрахователя е ограничено от данните, които са записани в ДКП, които може да са непълни, неточни и прочие. При съставянето на протокол за ПТП – образец №2 към наредбата, органите на МВР се произнасят по конкретните нарушения на ЗДвП и съответно по вината в рамките на административно-наказателните си функции. Посещението на мястото на произшествието е съществено за установяване на вината, тъй като дава възможност да се прецени конкретната пътна обстановка, пътните знаци, индикациите за скоростта, с която са се движели МПС, и други. Опасявам се, че сега много от случаите на ПТП при съставен ДКП по принуда ще се отнасят до съда с цел установяване на въпроса кой е виновен за ПТП.

Пламен Ялъмов – първи изпълнителен вицепрезидент на „Алианц България Холдинг” и изпълнителен директор на ЗАД «Алианц България»

Необходима е подробна инструкция за задълженията и правата на страните

Отсега мога да кажа, че двустранните протоколи ще предизвикат много проблеми на застрахователните компании. Първо, на клиентите не им е ясно как да ги попълват, а това не може да се обясни с няколко репортажа по телевизията. Второ, самите служители на КАТ все още не са наясно какви права и задължения имат. Случвало се е да откажат оглед на ПТП на наши клиенти, което създава истинска бъркотия.

Смятам, че към наредбата задължително трябва да се приеме инструкция, в която да се изяснят много прецизно задълженията и правата на всяка от страните. 

Затова препоръчвам на клиентите винаги и във всички случаи да се обаждат в КАТ, за да разяснят ситуацията. Ако от КАТ откажат да посетят съответното ПТП, нека това да е ясно на застрахователя, за да може той да настоява за оглед от страна на «Пътна полиция».

Чува се, че някои застрахователи са създали мобилни групи, които да посещават ПТП за оглед. Смятам, че това ще постави някой от двамата водачи в неравностойно положение. И тук е необходим регламент: или никой не трябва да организира мобилни групи, или всички трябва да имат.

Нашето дружество притежава голям портфейл по застраховка «Каско», за разлика от «Гражданска отговорност», така че нямаме особени проблеми: обработваме не повече от 1000 щети годишно и успяваме да ги преценим без много разходи, труд и усилия.

В момента се водят разговори и от КАТ са обещали да подготвят инструкция, в чието разработване участваме и ние.

Доц. Стоян Проданов, изпълнителен директор и заместник-председател на СД на ЗД “Бул инс” АД

Ще посрещнем предизвикателството с разширен административен  капацитет

Приемаме това като естествен ход на развитието на застраховането и на  въвеждането на европейски стандарти. Друг е въпросът дали точно сега бе оптималният момент за въвеждането му. Най-добре би било да се синхронизират двата процеса – въвеждането на системата за лоялни клиенти “бонус-малус” и на двустранните протоколи. Законодателно това бе прието, но единият процес изостана от другия по технологични причини. Има някои технически детайли, които пречат да започне веднага функционирането на общата информационна система, с която се разменя информация между застрахователите, Гаранционния фонд и КАТ. Това ще създаде трудности, защото ще липсват стимулите на системата “бонус-малус”, за да функционират добре двустранните протоколи. При наличието на системата шофьорите на пътя няма да имат интерес да допускат измами, за да запазят чисто своето „досие” и за да ползват бонуси с намаление на цените на застраховките през следващата година.

При сегашната ситуация се очаква не без основание увеличаване на застрахователните измами. Важно е за застрахователните компании да разполагат с административен капацитет, за да се справят с това предизвикателство. И до момента съществува прекомерното завеждане на т. нар. “щети на паркинг”. Независимо от това застрахователите рядко са отказвали изплащането на обезщетения.

Нашата компания се готви отдавна  да посрещне и това предизвикателство с разширяване на административния си капацитет, с допълнителни огледи на щетите при ликвидацията им, с разширяване на локалната ни информационна база от данни за клиентите на компанията. Предстои ни също въвеждането на системата “бонус-малус” и синхронизирането й с общата национална информационна система, отчитаща поведението на шофьорите на пътя. За “Бул инс” е важно да прилага диференциран подход, като отличава по-изрядните шофьори, премирайки ги с по-евтини застраховки, и застрахова по-рисковите на по-високи цени.

Юрий Тодоров – председател на Асоциацията за застрахователна сигурност

Ще се открият прекалено големи възможности за измами

Причината за въвеждането на двустранните протоколи е да се улеснят потребителите и да се защитят техните права. Дотук - нищо лошо.

Без да навлизам в потресаващия характер на взаимоотношенията по нашите пътища, поставям следните въпроси:

Какво като подменим протоколите, след като те и сега съществуват, но застрахователите (в по-голямата си част) не искат да работят с тях? А защо не искат? Защото стават обект на прекалено големи възможности за измами и защото при вътрешно-регресните искове между тях се стига до огромни спорове и нежелание да се изплатят очевидни разминавания в щетите, начините и механизмите на произшествието, които едната компания е приела, а другата не приема. Задължава ли законът ответният застраховател да признава протоколите?

Кой ще прецени дали произшествието е леко? Каква е формулировката за „леко”? То може външно да изглежда леко, а впоследствие да се окаже много скъпо струваща и със скрити детайли щета. Длъжен ли е тогава застрахователят да признае протокола и до каква степен?

Кой ще прецени дали счупеният мигач, стоп или фар създава опасност за движението и трябва ли застрахователят да признае протокола, въпреки че ПТП е „леко”, след като водачът не е действал съгласно изискванията и формулировката на параграфа да не създава опасност за движението? 

В предвижданите изменения отпада задължението същото това ПТП и протоколът да бъдат регистрирани в КАТ. Тази промяна се създава с цел улеснение на потребителите. В кои случаи застрахователят ще има право да не се съобразява с описаните в протокола факти? Очевидно е, че става въпрос за протоколи, които ще са написани от водачи, а те в по-голямата си част ще са лаици. Ще възникнат множество случаи, при които написаното и истинската вина, както и вписаните обстоятелства, ще си противоречат. Какво да прави с такъв протокол застрахователят? Длъжен ли е да го признае с такива противоречия?

От горното изменение възниква и въпросът как точно ще бъде изменен Законът за движение по пътищата. Тези протоколи ще влизат в базата данни на ГФ и след това застрахователите ще могат да ги ползват. Очевидно леките ПТП няма да се считат за нарушение на ЗДП. Ще бъде ли това записано в закона? Ако не, то тогава няма как да бъде променено представянето им в КАТ и взимането на наказателни мерки спрямо водача. Друг е въпросът, че това може да става централизирано след регистрацията им в информационната система и КАТ да бъде уведомяван допълнително. Всичко останало означава да не се спазва законът. Ако законът не бъде променен, няма как застрахователят да бъде задължен да го спазва.  

Темата разработи екип на в. «Застраховател прес»