Временните неблагополучия в частното пенсионно осигуряване не могат да разклатят тристълбовия пенсионен модел

- Г-н Петков, какво бе състоянието на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване през 2008 г. на база на публикуваните наскоро предварителни данни за дейността?

- Допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2008 г.  се осъществяваше от десет пенсионноосигурителни дружества (ПОД). Известно е, че миналата година  получи лиценз и „Пенсионноосигурителен институт” АД, а в края на 2008 г. учреденият от него универсален пенсионен фонд (УПФ) стартира своята дейност. През второто тримесечие на 2008 г. започна да функционира и първият доброволен пенсионен фонд (ДПФ) по професионални схеми, управляван от ПОК „ДСК-Родина” АД, в който към 31.12.2008 г. са регистрирани 7 професионални схеми

Съгласно обявените от КФН данни брутният размер на постъпленията от осигурителни вноски в пенсионните фондове за 2008 г. е 732 403 хил.лв. В сравнение с 2007 г. постъпленията от осигурителни вноски в пенсионните фондове нарастват с 19,39 на сто, като най-висок е ръстът на постъпленията от осигурителни вноски в УПФ – 33,91 на сто. Същевременно брутните постъпления от осигурителни вноски в ДПФ през 2008 г. отчитат намаление с 32,96 на сто.

Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2008 г.  са с   0,83 % по-малко в сравнение с резултатите за същия период от 2007 г. Тези резултати се дължат на намаление с 29,01%  на активите на ДПФ и с 10,74 % на ППФ. За сметка на това нетните активи на УПФ продължават да нарастват и ръстът им за 2008 г. е 18,02 на сто, което се дължи на значителните по размер регулярни постъпления от осигурителни вноски.

Световната финансова криза даде своето отражение върху развитието на сектора на допълнителното пенсионно осигуряване у нас. Доходността от управлението на активите на пенсионните фондове за 2008 г. е отрицателна. Тенденциите на фондовите пазари са определящи за доходността на пенсионните фондове, защото според законодателството те могат да инвестират преди всичко и най-вече на регулираните пазари. В тази връзка кризата на световните пазари и спадът на БФБ могат да се определят като основна причина за отчетените негативни тенденции в ДПО през 2008 г. Тези тенденции се изразяват основно в намаляване стойността на един дял, реализиране на отрицателна доходност, забавяне на растежа и дори намаление на нетните активи на пенсионните фондове. (Бел.ред. – повече данни за резултатите от 2008 г. се изнесени на стр. 2. )

- Как се отрази драстичният спад на стойностите на финансовите инструменти, търгувани на БФБ, върху доходността на пенсионните фондове и каква бе средната през годината?

- Отчетеното към края на 2007 г. забавяне в растежа на доходността и регистрираната през 2008 г. отрицателна доходност на пенсионните фондове в голяма степен се дължи на кризата, заляла финансовите пазари в целия свят.  Средната претеглена доходност за 2008 г. на универсалните пенсионни фондове е  20,15 на сто, на професионалните - 23,13 на сто, и на доброволните  – 24,71 на сто.

Пенсионните фондове са едни от най-големите институционални инвеститори. Те управляват натрупаните средства по партидите на осигурените лица, като ги инвестират с цел постигане на доходност. Част от активите на пенсионните фондове са инвестирани в акции и дългови ценни книжа, търгувани на БФБ и на чуждестранни фондови борси. В условията на настоящата финансова криза цените на тези инструменти спаднаха драстично, което се отрази негативно и на пенсионните фондове. Намалението в стойността на инструментите, включени в портфейлите на пенсионните фондове, рефлектира в намаление на стойността на един дял на фондовете, откъдето следва и отчетената от тях отрицателна доходност.

През 2008 г.  двата индекса на БФБ - SOFIX и BG40 - отчетоха  намаление от  около 80 на сто. При управлението на активите на пенсионните фондове ПОД спазват принципа на диверсификация, т.е. разпределение на инвестираните средства в различни инструменти – дългови ценни книжа, акции и дялове, банкови депозити и инвестиционни имоти. Посочената по-горе отрицателна доходност на пенсионните фондове е значително по-малка от регистрираното от двата борсови индекса понижение, което се дължи именно на диверсификацията на портфейлите на фондовете.

Пенсионните фондове са дългосрочни инвеститори и постигнатите инвестиционни резултати за конкретен едногодишен период не са определящи за крайния резултат от процеса на дългосрочно инвестиране на средствата на осигурените. Първите пенсии от УПФ ще бъдат отпуснати най-рано през 2015 г., и то само за ограничен брой осигурени лица, пожелали да се пенсионират по-рано. По-масово пенсии от този вид фондове ще се изплащат от 2020 г. Дотогава отрицателните ефекти от кризата могат да бъдат преодолени.

- Има информация, че е регистрирана и реална загуба, пострадала е не само доходността, а и главницата по някои индивидуални партиди в доброволните пенсионни фондове...

- Както вече посочих, в резултат на негативното развитие на фондовите пазари ДПФ отчитат намаление в стойността на един дял и отрицателен резултат от управлението на активите през 2008 г. в размер на  24,71 на сто.

Намалението в стойността на един дял на пенсионния фонд реално се превръща в загуба за осигурения, в случай че си изтегли натрупаните средства по индивидуалната партида по стойност на един дял по-ниска от тази, при която са постъпили вноските му. Твърде относително е да се каже по какъв начин и в каква степен отрицателната доходност е засегнала партидите на осигурените в пенсионните фондове. Този въпрос е индивидуален и зависи от периода на осигуряване и управление на средствата на конкретно осигурения. През 2008 г. част от осигурените в ДПФ българи изтеглиха  натрупаните средства по индивидуалните си партиди и реално са инкасирали загуба. Неблагоприятни последици са понесли и осигурените в ДПФ, които не са могли да отложат своето пенсиониране. Те са се пенсионирали през 2008 г. в условията на финансова криза, когато стойностите на един дял на ПФ са намалели, а оттам и натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените, въз основа на които се изчислява пенсията. За част от осигурените лица, които са направили вноски в ДПФ през 2008 г. при по-ниски стойности на един дял, в дългосрочен план може да се окаже, че са инвестирали добре, придобивайки повече на брой дялове от съответния пенсионен фонд.

- Има ли опасност размерът на изтеглените средства да повлияе   фатално върху активите на фондовете? 

- Изплатените суми на осигурени и пенсионери (пенсии, средства за еднократно или разсрочено изплащане ) през 2008 г. значително нарастват, като техният общ размер за годината е 126 052 хил.лв. Това е със 76 523 хил.лв. или 154,50 % повече от изплатените суми през 2007 г.  Изменението в размера на нетните активи на ДПФ се дължи на действието на различни фактори – постъпления от осигурителни вноски, резултат от инвестирането на средствата,  изплатени по различни причини суми.

Изминалата година се оказа неблагоприятна за развитието на ДПФ. Реализирана беше отрицателна доходност от управлението на активите им. Развитието на финансовата криза и промените в данъчната политика от началото на 2008 г. доведе до увеличение на изплатените средства на осигурени лица и пенсионери, а това доведе  до намаление на брутните постъпления от осигурителни вноски в ДПФ. Като следствие нетните активи на ДПФ намаляват през годината със 196 884 хил. лв. или 29,01 % и към 31.12.2008 г. са 481 737 хил.лв. Въпреки това стойността на този показател не дава основание за сериозни опасения. Нетните активи на ДПФ продължават да са на второ място по размер след тези на УПФ, изпреварвайки нетните активи на ППФ.

В момента е трудно да се направят прогнози колко ще продължи финансовата криза, в какви срокове и с какви темпове ще се възстановяват  капиталовите пазари. В по-дългосрочен план, когато капиталовите пазари се възстановят, стойностите на един дял на пенсионните фондове ще последват тази тенденция, което ще се отрази в посока на увеличение на активите на ДПФ.    

- Как рефлектира това върху доверието в  частното пенсионно осигуряване?

- Осигуряването в пенсионните фондове е с дългосрочен характер и временни спадове и кризи не са изключени. Това особено се отнася за осигурените лицата в ДПФ. Участието в този вид фондове чрез внасяне и теглене на средства не бива да се ръководи от конюнктурни съображения.

- А предприеха ли пенсионните фондове преструктуриране на портфейла си като мярка за неутрализиране  на ефектите от кризата? 

- Промените в структурата на инвестициите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване през 2008 г. са обусловени от стремежа за минимизиране на загубите и формиране на по-консервативен инвестиционен портфейл  в условията на протичащата криза на фондовите пазари. В какво се състоят промените? В значително редуциране на относителния дял на вложените в ценните книжа с променлив доход средства като акции, права и дялове. Същевременно се увеличава относителният дял на средствата, инвестирани в дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави-членки на ЕС, други държави или техните централни банки, в банкови депозити и в корпоративни облигации. Инвестициите на пенсионни фондове в акции, права и дялове на публично търгувани компании на регулиран борсов пазар към 31.12.2008 г. в сравнение с края на предходната година намаляват с 45,50 на сто в УПФ, с 51,89 на сто в ППФ и с 53,85 на сто в ДПФ.

При класификацията на инвестиционните инструменти съобразно пазара, на който са регистрирани за търговия,  се отчита значително нарастване на инвестициите в чуждестранни ценни книжа.

- Разклатен ли е според вас тристълбовият модел на пенсионното осигуряване у нас?

- Осъществената през 2000 г. пенсионна реформа в България, с която беше въведен тристълбовият пенсионен модел, е отговор на протичащите неблагоприятни демографски тенденции и преследва дългосрочни цели. Временните неблагоприятни резултати от допълнителното пенсионно осигуряване не могат да разклатят създадения тристълбов пенсионен модел. Не забравяйте, че в българския пенсионен модел доминираща роля продължава да има разходо-покривната пенсионна система /първият стълб/, докато капиталовите елементи /втори и трети стълб/ имат допълваща роля. Отделните елементи от пенсионната система са уязвими от различни видове рискове. Многостълбовият модел е именно средство за постигане на по-голяма сигурност за бъдещите пенсионни плащания чрез диверсификация на източниците за тяхното финансиране.

- Защо се се забави въвеждането на мултифондовете в допълнителното пенсионно осигуряване, след като се очакваше стартът им да бъде от началото на 2009 г. , и след като вече проектът за промени в КСО е готов?

         Не зная дали финансовата криза е причина за забавянето на въвеждането на т.нар. мултифондове в доброволното пенсионно осигуряване. КФН съвместно с БАДДПО подготви Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който се създава законова рамка за мултифондовете, и го внесе в МТСП  още през месец юли 2008 година. От този момент преценките и съображенията за даване на ход или за стопиране на законопроекта са на това министерство като вносител. Мултифондовете дават по-голям  инвестиционен избор за осигурените лица,  като водещият  параметър при този избор е предпочитаното от тях равнище за поемане на инвестиционен риск. Безспорно е, че в условията на финансова криза рисковият апетит на инвеститорите намалява и ако мултифондовете бъдат въведени в момента, едва ли ще има голям интерес за участие в агресивния инвестиционен портфейл. Но съгласно законопроекта ПОД са задължени да предлагат само балансиран портфейл. Освен това за реалния старт на мултифондовете е необходимо технологично време от поне една година след приемането на законопроекта. Моите очаквания са, че в този времеви хоризонт икономическата ситуация ще започне да се нормализира и това ще създаде благоприятни условия за старта на мултифондовата система.

Илеана Стоянова  в-к "Застраховател прес" бр.4/2009г.