Тема с продължение: Двустранните констативни протоколи

Застрахователи настояват да се изработи допълнителна инструкция, която да изясни прецизно задълженията и правата на всяка от страните  

От 30 януари 2009 г. започна да действа Наредба №lз-41/ 12.01.2009 г. - Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд. С тази наредба се регламентира и двустранния констативен протокол за ПТП, който се попълва от участниците в произшествието, когато е постигнато разбирателство по обстоятелствата за ПТП и когато има причинени само материални щети и МПС могат да се придвижват самостоятелно. Така на практика у нас се въвежда европейският двустранен протокол, приет от Асоциацията на европейските застрахователи, който може да бъде използван на територията на Европейското икономическо пространство. Застрахователите у нас са задължени да предоставят бланки за двустранни констативни протоколи на застрахованите по „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Наредбата предвижда още органите на МВР – „Пътна полиция” да не съставят документи и да не посещават събития, при които на МПС са причинени щети в резултат от природни бедствия или пожар. Когато има повреди при паркирано състояние, повреди по стъклата или повреди, които са причинени от друго превозно средство, наредбата не предвижда посещаване от органите на МВР и съставяне на документи от тях.

Предвид важността на казуса с двустранните констативни протоколи в. „Застраховател прес” потърси мненията на всички български застрахователи, предлагащи автомобилни застраховки, на МВР – „Пътна полиция”, и на Комисията за финансов надзор в лицето на Ралица Агайн – зам.-председател на надзорната комисия, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”. В миналия брой на вестника бяха публикувани мненията на Румен Янчев – председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад”, на Пламен Ялъмов – първи изпълнителен вицепрезидент на „Алианц България Холдинг” и изпълнителен директор на „Алианц България”, на Цветанка Крумова – член на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Армеец”, на доц. Стоян Проданов – изпълнителен директор и зам.-председател на СД на ЗД „Бул инс” АД, на Диана Евстатиева – член на УС и директор на Генерална дирекция „Застрахователни обезщетения в ЗАД „Булстрад”, на Юрий Тодоров – председател на Асоциацията за застрахователна сигурност, на главен инспектор Стойчо Константинов – началник на сектор в отдел „Пътна полиция” към ГД „Охранителна полиция”, както и на адвокат Диана Димитрова от Адвокатско дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”.

В своите становища застрахователите настояха двустранните констативни протоколи да бъдат подписвани задължително и от двамата водачи по отношение на вината за ПТП. Представителите на застрахователните компании поискаха още между дружествата да бъде изградена единна информационна система за ПТП, както и да бъде въведена напълно системата „бонус-малус”. Така водачите ще знаят, че ако „услужат” на друг шофьор, през следващите години ще трябва да плащат по-скъпи автомобилни застраховки.

Системата явно започна да се опорочава още на старта, тъй като вече се чува, че към някои дружества са създадени „мобилни групи”, които правят оглед на място на леките ПТП, предупредиха още застрахователите. И прогнозираха увеличаване на застрахователните измами. Например ако виновният за катастрофата водач е употребил алкохол, този факт може да не бъде записан в двустранния констативен протокол. Така впоследствие от застрахователя може да бъде поискано обезщетение, каквото на практика не би трябвало да бъде изплатено.

Освен това се оказа, че Наредба №lз-41/ 12.01.2009 г. не задължава катастрофиралите шофьори да уведомяват КАТ за пътнотранспортното произшествие, ако ще попълват двустранен констативен протокол. В същото време обаче според Закона за движение по пътищата КАТ трябва да бъде уведомяван за всяко ПТП. Не стана ясно кога и как ще бъде избегнато това противоречие в действащото у нас законодателство, както и кой от двата нормативни акта е „по-силен” и трябва да бъде изпълняван в тази си част дотогава.

На вашето внимание предлагаме становището по въпроса за двустранните констативни протоколи на Коста Чолаков – изпълнителен директор на „Интерамерикан” ЗЕАД.

Коста Чолаков, изпълнителен директор на „Интерамерикан”ЗЕАД

Може да се стигне до формални откази за изплащане на обезщетения

• Системата „бонус-малус” трябваше да предхожда поне с една година въвеждането на двустранните протоколи

- Г-н Чолаков, след като измина почти месец от влизането в сила на Наредба №lз-41/ 12.01.2009г. за двустранните констативни протоколи, как се прилага тя във вашата компания?

- Двустранните констативни протоколи не са нещо ново като документи за регистриране на леки ПТП, които отговарят на определени условия, посочени и сега в наредбата. И до излизането на наредбата една част от щетите, макар и малка, са били регистрирани и съответно обработвани от нашето дружество на базата на такива протоколи. Определени проблеми ще възникнат от някои неясноти в наредбата и от различното тълкуване на тези неизяснени моменти от различните страни – собственици на увредени МПС, Пътна полиция и застрахователи.

- Има ли вече констатирани нередности и застрахователни измами?

- И преди излизането на наредбата е имало опити за измами с ползването на двустранните констативни протоколи. Регистрираните с тях произшествия не се посещават от Пътна полиция, което дава възможност за всякакви комбинации, свързани с получаване на обезщетения по несъществуващи произшествия, и за МПС, които имат увреждания, но от съвсем други събития или след употреба на алкохол. Такива опити ще има и сега, особено след влизането на наредбата, която на практика важи за всички "леки ПТП" и самият протокол не подлежи на никаква регистрация в КАТ.

- Моля, споделете конкретни случаи от практиката. Достатъчно ясна ли е Наредба №lз-41/ 12.01.2009 г.? Има ли „подводни камъни” в нея?

- Примерите са много и различни. Като се започне от автомобилите нов внос, които са внесени с леки увреждания и имат нужда да бъдат отремонтирани – тези разходи могат да бъдат претендирани към някой застраховател, като причинени от ПТП с „приятелско” МПС с валидна полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите и регистрирано с двустранен протокол. Същата схема важи с пълна сила и за увреждания от други събития (ПТП след употреба на алкохол, при управление на МПС от неправоспособни водачи и други подобни).

В наредбата не се коментират „самокатастрофи”, верижни катастрофи и такива с участие на повече от две МПС, удари на МПС с неподвижни обекти (мантинели, огради, сгради и др.) и други подобни случаи на ПТП, които всеки застраховател би могъл да тълкува по различен начин предвид липсата на яснота в наредбата и възможността за „интерпретации” върху нея.

- Тази регулация изпревари малко във времето окончателното влизане в действие у нас на системата „бонус -малус”. Очаквате ли това да доведе до някакви проблеми и какви?

- За системата „бонус -малус” се говори вече дълги години на пазара, но много малко от компаниите си позволяват да прилагат малуса изцяло за клиентите си, които подновяват полиците си при тях с наличие на виновно причинени щети, предвид голямата конкуренция на пазара на автомобилното застраховане. Прилагането на тази система от все повече застрахователи определено ще намали измамите и несъществуващите ПТП поради това, че за всяко виновно МПС ще се плаща по-висока премия при подновяване на полиците му. За реалното прилагане на тази система ще допринесе и една обща база данни за регистрираните произшествия, участниците в тях и виновните МПС, организирана между застрахователите и МВР - Пътна полиция. Тя засега обаче не е реалност и до момента на използване на такава информация системата „бонус-малус” няма как да се прилага на практика, освен за всяка компания сама за себе си. Системата „бонус-малус” трябваше да предхожда, и то поне с една година, въвеждането на двустранните протоколи, за да свикнат потребителите, че ако причиняват ПТП, ще плащат по-висока премия, независимо в кое дружество са застраховани.

- Къде биха могли да възникнат евентуални проблеми между потърпевшите автомобилисти и застрахователите им?

- Проблеми могат да възникват, от една страна, от разминаването в тълкуванието на наредбата от застрахователите и от Пътна полиция. Автомобилистите остават по средата и в някои случаи няма да знаят как да реагират при определени ситуации на пътя, когато застрахователите и Пътна полиция ще имат различни искания и реакции към тези ситуации, а те няма да могат да ги изпълнят.

От друга страна, вероятно ще има известни проблеми и при осъществяване на регресните права на една застрахователна компания към друга или директно към виновното лице, когато същото няма застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това идва от факта, че в двустранните протоколи не се определя вината и всяка застрахователна компания сама ще преценява кой от водачите е виновен.

Проблемите с определянето на вината, както и неправилното или непълното попълване на двустранните констативни протоколи от страна на водачите на МПС ще доведе до формални откази от застрахователите за изплащане на обезщетения по предявени претенции.

- Как смятате да се справите с подобни предизвикателства и с евентуални застрахователни измами?

- Единствената ни възможност за реакция на опитите за измама е създаването на съответна организация в дружеството за проверка на произшествията, регистрирани с двустранни констативни протоколи – посещение на произшествията при тяхното обявяване на денонощния ни телефон, оглед и на другото МПС, участвало в произшествието, оглед на мястото на произшествието в последствие и т.н. С две думи – заострено внимание към произшествията регистрирани с тези протоколи и набавяне на допълнителна информация относно събитието и участниците в него. Разчитаме, естествено, и на съдействието на колегите от другите застрахователни компании за разкриването на подобни опити за измама, тъй като в крайна сметка измамите засягат всички на застрахователния пазар.

Страницата подготви

Йоанна Стефанова