БАНКОВАТА СИСТЕМА У НАС Е СТАБИЛНА, ЗАЩОТО Е КОНСЕРВАТИВНА И СИЛНО РЕГУЛИРАНА ОТ БНБ

Биографична справка Виолина Маринова, зодия „Лъв”, е завършила специалност "Финанси и кредит" в Стопанска академия "Д.А. Ценов"в Свищов през 1977 г. Специализирала е "Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" в УНСС, София, и "Мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Виолина Маринова е с дългогодишен опит в „Банка ДСК”. Професионалното й развитие и кариерата й в банковата сфера преминава в „Банка ДСК”, работила е в почти всички служби в структурата на банката - работа на гише, счетоводител, главен счетоводител, директор на клон. Била е зам.-председател на УС, изпълнителен директор, началник наУуправление „Вътрешен контрол и одит” на банката. На 31 декември 2004 е избрана за главен изпълнителен директор на „Банка ДСК”. Три пъти е удостоена с наградата на "Файнанс Централ Юръп" - банкер на годината в България за 2006 , 2007 и 2008 година. Носител на наградата "Фай Андраш" за особени заслуги в работата си в „Банка ДСК”. Тя е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на „Банка ДСК” и председател на Управителния съвет на фондация "Буров".

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на „Банка ДСК”

Независимо от висотата на позицията си човек не бива да се главозамайва

 -Първото ни интервю с вас беше през февруари 2002 г. в най-престижната рубрика на в. “Застраховател прес” -  “Срещи”. От тогава до днес измина доста време, а вие сте все същата усмихната жена, но вече изкачила своя “връх” в йерархията  на банката. Рядко се срещат хора, които са започнали от най-ниското стъпало в професията и са стигнали до най-високо ниво, без да променят  отношението си към околните, към подчинените и към колегите си. Какво се вижда от този своеобразен връх?

 - Всеки трябва да притежава човешките ценности независимо от висотата на позицията си и не бива да се главозамайва. Тайната на успеха е именно в това – да имаш добро отношение към колеги и клиенти, да съумееш да намериш път към тях. Доста разлики има в сравнение с 2002 г.  и днес както в живота, така и във външната среда. Винаги обаче съм поемала сериозна отговорност в работата си независимо от поста. В момента отговарям за цялостната дейност на една частна банка за разлика от времето на предишната ни среща, когато беше държавна институция. Вече шеста година сме частна банка и смятаме да запазим високото доверие на  4 милиона клиенти, които са ни предпочели. Не е тайна, че “Банка ДСК” е “империя”. “Доверието е взаимно” е нашето лого.

 А остава ли  ДСК  както в миналото я наричаха “касата на народа” днес “банката на народа”?

 - ДСК има дълга история, създадена е през 1951 г. като влогонабирателен институт, преминавайки в 1967 г. през развитието на кредитната система, а през 1998 г. парламентът прие закон за преобразуване на ДСК в банка. Такъв е характерът на  банката, тъй като исторически е заложено да бъдем най-силните в банкирането на дребно. Нашите предшественици още в зората на ДСК са пътували из цялата страна с велосипеди, за да популяризират влогонабирането и да  събират влогове от гражданите. И днес това е нашата същност, защото имаме най-голямата клонова мрежа в България, независимо че сме втората по големина банка. Няма българин, който не знае какво е ДСК, няма семейство, което да не е чувало за нас.

След като се превърнахме в “Банка ДСК” обаче,  развиваме  и кредитирането на стопански субекти – кредитираме големи корпоративни клиенти, както малки и средни предприятия, обслужваме ги цялостно  с всички услуги, предлагани от една банка.

През октомври 2003 г., когато ДСК беше купена от унгарската финансова група “ОТП”, ние имахме 2% пазарен дял в областта на обслужването на корпоративни клиенти, малки и средни предприятия. В краа на 2008 г. вече този пазарен дял е 7 на сто – виждате, че това е значителен ръст.

А днес в условията на кризата пазарните дялове се запазват относително постоянни и не можем да кажем, че нарастването е значимо. Това е цялостната картина в банковата система, защото външната среда е еднаква.

 - Винаги сте казвали, че обичате банката като свой дом.  В това ли се  крие формулата на успеха на ДСК, която се смята за стабилна институция?

- Наистина “Банка ДСК” е стабилна и е структуроопределяща за цялата банкова система, тъй като в областта на банкирането на дребно държи най-голям пазарен дял. Финансовото здраве на банката е стабилно, има добра ликвидност, почти три пъти по-висока капиталова адекватност в сравнение с  нормите в европейските банки  и два пъти по-висока в сравнение с останалите банки у нас.

Що се отнася до любовта ми към ДСК, тя е безспорна, защото съм започнала трудовия си стаж  тук, преди да навърша 18 години. На практика целият ми живот е преминал в тази банка. Завършила съм висшето си образование задочно и това ми помогна да науча процесите в дейността, защото съм работила почти във всичките й структури. Съчетавах теорията и практиката в тази сложна материя.

Известно е, че сам  човек не може да постигне големи върхове, а е нужен добър екип от хора. За мое щастие винаги е  имало добри колеги, с които съм работила в екип, и добри ръководители, които са  успявали да откроят хората с потенциал и да ги насърчават да развиват професионализма си. В момента тайната на успеха на банката е в добрите взаимоотношения в ръководството й, във вземането на единни решения и във взаимодействието между мениджърския екип и останалите специалисти.

- “Банка ДСК” беше акционер в ЗАД “Булстрад Живот” и се наричаше ЗАД “Булстрад ДСК Живот”. Впоследствие се оттеглихте и станахте акционер в ЖЗК “ДСК Гаранция”, като животозастрахователното дружество развиваше дейността си посредством клоновата мрежа на банката.  А какви са взаимоотношенията ви със застраховането в момента?

- При закупуването на ДСК от “ОТП” груп стратегията им беше насочена към акционерно участие само вътре в групата. Затова се

оттеглихме от “Булстрад”. В групата “ОТП” има различни дъщерни компании като “ ОТП Гаранция” (застрахователно дружество в Унгария); “ ОТП Лизинг”(лизинговото дружество в Унгария), а в България е “ДСК Лизинг”; има “Асет мениджмънт дружество” в Унгария  и пенсионна компания на “ ОТП” в Унгария. Групата би желала и в България да се създадат такива дъщерни дружества, които са съвместни участия между

“ОТП” и “Банка ДСК”. Затова създадохме застрахователното дружество “ДСК Гаранция” с основни акционери “Банка ДСК” и “ ОТП Гаранция”. През 2008 г. нашият собственик взе решение да продаде застрахователния бизнес в Унгария и във всички дъщерни дружества в другите страни. Така ние продадохме нашето участие и не сме акционер в “ДСК Гаранция” и съвсем скоро новият собственик ще промени и името на компанията.

Независимо от това имаме договор за дългосрочно сътрудничество с новия собственик на застрахователната компания, защото банката би желала в пакет с банковите да продава и застрахователни продукти.

 - Доверието към вас е безспорно, тъй като освен директорския пост в “Банка ДСК”  заемате още две отговорни длъжности като председател на УС на Асоциацията на банките в България и председател на УС на банковата фондация “Буров”. Как съумявате да носите тези три отговорни ангажименти и как успявате да запазите равновесие в живота си?

- Всичко се постига при добра организация и делово отношение към работата. Независимо че сме в условия на финансова криза, щастлива съм, че ми гласуваха доверието да бъда избрана за председател на УС на асоциацията. А във фондацията има много отговорен изпълнителен директор, който поема оперативната работа и така аз мога максимално бързо да се ориентирам във вземане на решенията заедно с останалите членове на УС. През 2001 г. получих приза “Буров” и затова ме избраха и за председател на едноименната фондация. Хуманна е целта на фондацията, защото подпомага стипендианти – ученици от икономически и правни дисциплини, както и студенти. Имаме амбиции да продължим,  като подпомагаме нашите дипломанти да намерят своя работодател.

 - Г-жа Маринова,  в публичното пространство се говори, че банките днес едва удържат положението с необслужваните кредити. Вярно ли е това, има ли опасност за банковата система в България във време на световна финансова криза като днешната и какви са предпазните мерки, които се вземат?

- Слуховете в публичното пространство не почиват на сериозна информация. Затова, ако човек иска да добие представа каква е  ситуацията с банковата система, може да потърси професионалните отговори в сайта на БНБ, като статистическите данни  там се отнасят както за цялата система, така и за всяка отделна банка. Лично аз, ако правя анализ на ситуацията, обичам да работя с конкретни цифри. В момента банковата система не е “на ръба”, както вие споменахте, защото няма липса на ликвидност, а в същото време има висока капиталова адекватност.  В Европа изискванията за капиталова адекватност са 8 %, а в България банковата система е силно регулирана и затова тя е 12 на сто. През  първото тримесечие на 2009 г.  постигнатата от банковата система капиталова адекватност е 16.5%. Банките са добре капитализирани. Качеството на портфейла се влошава във време на световна криза. Е, да, но България все още не е в рецесия. Това евентуално ще бъде отчетено, когато поне шест месеца се  констатира намаление на БВП. А все още липсват такива данни. Макроикономическите показатели също не дават основание да се смята, че кризата у нас е дълбока.

 - Все пак преките чужди инвестиции намаляват през последните шест месеца....

 - Да, така е, но това е главно поради кризата на доверието. Не може обаче да покрием глава в пясъка и да твърдим, че сме един остров с идеални възможности. Безработицата вече се увеличава. Затова има влошаване в качеството на портфейлите в сравнение с месец март 2008 г. и март 2009 г. , но то не е  обезпокоително. Редовните експозиции към края на 2008 година са били около 94.3%,  а към март 2009 те са 91.8%, т.е. намалението е с около 2 на сто.  Ситуацията не е обезпокоителна, защото сме създали провизии в периоди, когато банковата система се развиваше бурно. Банковата система у нас е доста консервативна и е силно регулирана от БНБ. Днес също така създаваме такива провизии, за да сме спокойни, независимо че не реализираме големи финансови резултати. Безпроблемно можем да понесем влошаването на качеството на портфейла. Търсим своите клиенти, за да ги консултираме евентуално по преструктуриране на техните кредити, за да могат да ги обслужват. Защото, когато кризата отмине, те отново ще се нуждаят от кредитиране и не бива сега да вляза като нередовни платци в Централния регистър и впоследствие никоя банка да не ги обслужва.

 - Не бяха ли прекалено много хората, които без необходимите финансови възможности си позволиха да ползват ипотечни кредити за жилища, а в момента някои банки имат голям брой длъжници, дори се говори, че  от страна на банките вече има притежание на заложени нови апартаменти именно на тези необслужени кредити? Какъв е процентът на нарастване на „лошите кредити”?

- Процентът на нарастване на „лошите кредити” е 8.2% извън редовните и включва целия портфейл  (потребителски, жилищни заеми, кредити на корпоративни клиенти, на малки и средни предприятия и др.) за цялата банкова система. Банките не са заложни къщи и нямат желание да реализират недвижими имоти, които са обезпечение по кредита. Не бихме желали да пристъпим към реализация на недвижимия имот, защото този процес е тежък и труден. Затова полагаме усилия да намерим варианти за разсрочване на периода, през който клиентът има затруднение, да си обслужва например лихви, да разсрочи главницата във времето, за да може да си обслужва задълженията.

Конкретно за “Банка ДСК” мога да кажа, че нито сме придобили, нито желаем да придобиваме недвижими имоти от нашите кредитополучатели. Клиентите трябва да знаят, че, от една страна, е възможността, а от друга, е желанието да си обслужват кредитите. Те трябва да се обърнат към банката, която ги е кредитирала, за да намерят най-разумния вариант в период на криза.

 - От друга страна, хора  и фирми негодуват, че търговските банки само у нас, за разлика от другите европейски държави, непрекъснато увеличават лихвите по кредитите и с това взаимоотншенията – кредитор-длъжник още повече се задълбочават…Знае се, че БНБ няма правомощия да контролира дейността на търговските банки, но все пак има ли някакво друго решение?

- Основният лихвен процент се определя от овърнайт депозита на междубанковия пазар. Това няма отношение в кредитната дейност на банките. Банките определят лихвения процент, като са наясно какъв е суверенният риск на държавата, какви са разходите за риск, които са рисковата надбавка. Вие знаете, че суверенният риск е 6%. Лихвената надбавка винаги трябва да е включена в компонентите на цената на продукта. Как тогава да се намалят лихвените проценти при този суверенен риск, имаме ли основание да смятаме, че рискът в България е занижен?  Напротив, все още очакваме да се увеличи. Наскоро ме попитаха дали печалбите на търговските банки са спаднали. Наистина е така. Защото независимо че лихвените проценти на банките се вдигат, маржът се свива. Защото има криза на доверието. Затруднено е ползването на линии от международните банкови пазари, защото рейтингът на държавата, а и рейтингът на банките-майки е нисък. И след като не можем да ползваме външен ресурс, ползваме вътрешните ресурси в страната. Размерът, в който кредитираме, е съотносим с вложенията на нашите депозанти.

 - Какъв е средният процент, с който се увеличиха в сравнение с миналата година лихвите по ипотечните  и потребителските кредити?

- Увеличението на лихвения процент за цялата банкова система е между 1% и 2% максимум.

- Какво се променя в кредитирането в последно време? Лично вашата банка ограничи ли отпускането на заеми както на физически, така и на юридически лица?  Има ли промяна в съотношението  на отпусканите ипотечни и потребителски заеми и кои са преобладаващи? Промениха ли се и размерите на отпусканите заеми? Изобщо каква е стратегията, която следва „Банка ДСК” в България днес?

- Завишихме изискванията си по отношение на клиентите, за които в бъдеще ще разрешаваме кредитиране – като основен доход; като остатъчен доход след приспадане на месечната вноска по кредита; като изискване да се проверява осигурителният им доход и редица други изисквания именно заради завишения риск. От друга страна, самите клиенти са предпазливи при тегленето на кредити днес. Защото всеки си дава сметка, че кризата може да навлиза в България, но все още не се знае колко дълбока ще е тя в бъдеще. В момента исканията за кредити към нашата банка са намалели около три пъти. Една част от кредитоискателите, които отговарят на изискванията, също са подложени на щателна проверка от страна на банката. Според мои наблюдения икономиката ни отново започва да “посивява”. Някои хора започнаха да не си правят осигуровки, въпреки че работят. Това са индикации за “сива икономика” и тези хора не отговарят на завишените изисквания на банките, защото са източници на висок риск.

По ипотечните кредити значително намаляха исканията от страна на кредитоискатели. Това е така, защото е видно, че цените на недвижимите имоти в големите населени места не са паднали значително независимо от кризата. Очаква се спадане на тези цени и затова хората не търсят подобни кредити за жилища.

 - Кои продукти се смятат за рискови и ограничавате ли тяхното предлагане?

 - В банката няма продукт, който да не се счита за рисков – както в потребителските, така и в жилищните, и в кредитирането на корпоративни клиенти, както и на малки и средни предприятия.

 - Какви са гаранциите по депозитите на български граждани в чуждестранни банки?

- Не мога да твърдя със сигурност, но съм чела, че гарантирането на депозитите в  различните страни е различно и в страните от Западна Европа е до 100 хил. евро, а в България – до 50 хил.евро. И това идва от средния остатък на депозити в банки. Средният остатък на депозити в българските банки е значително по-нисък от това, което се гарантира от държавата. Не смятам, че у нас ще се стигне до гарантиране на депозитите.

 - Има ли обаче някаква опасност от тези високи лихви по депозитите днес по аналогия с времето отпреди банковите фалити през 1996-1997 година?

- Не може да се сравнява кризата през 1996 г. с днешната ситуация. Преживяла съм тази криза в ДСК, но тогава кризата бе локална, а не глобална. В българското законодателство нямаше Закон за гарантиране на влоговете. Приет бе набързо Закон за държавно гарантиране на депозитите тогава и ДСК изплати 100% от депозитите на клиентите си – физически лица, и 50% от разплащателните сметки на фирмите. Не е възможно да се прави механично сравнение между двете кризи. Днес ситуацията е много по-различна. В България развитието на бизнеса е главно по линия на експорта. В момента намалява износът, потреблението се свива, намаляват приходите от услуги. Тези фактори, а не лихвите по депозитите, могат да представляват евентуална заплаха за икономическата стабилност.

 - Защо в медиите политиците непрекъснато говорят, че икономиката се е сринала, а банките са като през 1996 г.-1997 г., държавата се намира в невероятна рецесия? Защо сме устроени така да произвеждаме и да предаваме само “черна” песимистична информация, кой има интерес от това?

- Очевидно ние сме устроени предимно негативно. При контактите ми с банкери от страните на ЕС те първо държат да представят позитивна гледна точка по разискваната тема и след това говорят за пропуски и правят негативна критика, т.е. първо ще те похвалят, а после ще ти обяснят къде грешиш. В България схемата е обърната – първо подлагаме всичко на остра критика и накрая, някъде между редовете, се прокрадват похвалите. Нещо, което според мен е грешка. Не бива напрекъснато да се очерняме. В момента сме и в период на избори и се използва популистки елемент за да се представи една или друга политическа платформа. Желателно е да ни управляват умни, мислещи експертно хора, които да създават и закони срещу хората, които безнаказано престъпват законите в държавата и рушат икономиката  и имиджа й в ЕС. Трябва да бъдем добре подредена и структурирана държава, защото България не е така голяма, за да  не може да бъде управлявана правилно.

- Икономически експерти съветват домакинските бюджетни средства да се  съхраняват у собствениците като кеш-пари или да се влагат в депозити в банка като най-надеждно финансово средство в моменти на криза. Какво бихте посъветвали българските граждани вие като банкер?

- Като банкер не мога да посъветвам хората да държат парите си вкъщи. Защото това не им носи доход, а и в момента престъпността е завишена поради кризата, стават масови кражби на пари и други ценности от домовете. Бих посъветвала българите да се доверят на банките, да направят проверка за стабилността на всяка банка чрез електронната страница на БНБ, да видят отчетите и балансите, да се посъветват с хора, които имат финансова култура, и да вземат решение коя банка би ги удовлетворила като депозанти. Освен това не ми е известно хората с авоари над 100 хил.лв., колкото е гарантирано от държавата по влоговете на гражданите, да са голям брой.

 - Какъв е средномесечният ръст при кредитите за цялата банкова система за периода  декември  2008 – март 2009 г., период, като се смята за пик на развитие на кризата?

- Средно за банковата система няма  нетен ръст по кредитите за този период, но това не означава, че кредитирането е престанало.

 - В Асоциацията на банките в България обсъждате ли предложения за антикризисна стратегия, както това се прави в страните от ЕС?

- Асоциацията на банките е консултативен орган и няма право да налага на банките в България каквито и да било решения. Може да обединява идеите, но не може да излиза с решения. Когато има предложения от Управителния съвет (състоящ се от представители от 9 банки), те се изпращат до всички банки в страната и се консолидира тяхното становище по въпроса. Накрая представяме мнението на цялата банкова общност пред съответния законодателен орган, когато става дума за закон или друг нормативен документ. Не можем обаче да налагаме на която и да е банка някаква готова формула, защото тя има своите собственици и стратегия за развитие.

- С ВИОЛИНА МАРИНОВА ВИ СРЕЩНАХА

ИЛЕАНА СТОЯНОВА И ПЕТЪР АНДАСАРОВ в-к "Застраховател прес" бр.11