ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ДОБРОВОЛНО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ- РАЗВИТИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ПАЗАРА В БЪЛГАРИЯ

VІІІ Национална конференция - В рамките на тазгодишната Национална конференция на тема “Застраховането и осигуряването в условията на глобална финансова и икономическа криза – решения за България и Европейския съюз”, състояла се на 11 и 12 юни т.г. във ВУЗФ, на проблемите в здравноосигурителния сектор се спря в своята презентация д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

С приемането на Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/ през 1998 година се сложи началото на изграждане на здравноосигурителен модел за финансиране на българското здравеопазване. Създаде се възможност за развитие както на задължително, така и на доброволно здравно осигуряване. Последното беше предоставено на акционерни дружества, чийто периметър на дейност законът очерта извън основния пакет здравни услуги по задължителното осигуряване с възможност и за предоставяне на здравни услуги от основния пакет.

Процедурата по лицензиране на дружествата за доброволно здравно осигуряване стартира едва през 2001 година. Същата година бяха лицензирани първите две дружества и техният брой се запази до 2003 година, когато с поправките в ЗЗО необходимият капитал за регистриране на дружество за доброволно здравно осигуряване от 2 мил. лева беше намален на 500 хил. лева. През последните две години, когато се декларираха управленски намерения за демонополизация на НЗОК, броят на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване се увеличи до 21. Голяма част от новолицензираните дружества са без дейност, в позиция на очакване, но се появиха и такива с доста агресивно поведение на пазара и с демонстративно погазване на закона в своята дейност, разбира се, под чадъра на възложителите на обществени поръчки и техните политически покровители.

Надзорът върху дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване е в две ведомства - Комисия по финансов надзор - Направление застрахователен надзор /относно лицензиране и финансова стабилност/ и Министерство на здравеопазването/специализиран надзор върху организацията и качеството на здравните услуги/. Липсват ясни законови регламенти относно конкретните отговорности на двете надзорни институции, както и взаимовръзка и синхрон в тяхната дейност.

От сменения модел на финансиране обществото очакваше по- добра организация и по-високо качество на здравните услуги; медицинските специалисти, по- справедливо и по-високо възнаграждение за техния труд; политиците, подобряване ефективността от работата на здравната система.

Десет години по-късно можем да кажем, че проблеми съществуват както пред системата за задължително осигуряване, така и пред доброволното здравно осигуряване.

Резултатът е: повече пари за неизвестно количество здравни услуги; силно бюрократизирана и дезинтегрирана здравна система, която вместо да подобрява достъпа до медицинска помощ го затруднява; неравностойно заплащане труда на медицинските специалисти, което доведе до противопоставяне между различните нива на здравната система и отделните медицински специалности и крие сериозен риск от дефицит на специалисти във важни профили на медицината.

Доказателство  за ниската ефективност на здравната система са повишените разходи за здравеопазване на фона на  влошаващите се здравни показатели.

 Проследявайки макрорамката на разходите за здравеопазване в динамика от 1999 година, заслужават внимание няколко факта- Табл. №№ 1 и 2:

 - Темповете на нарастване на разходите за здравеопазване изпреварват темповете на нарастване на БВП. Това показва, че обществото не може да задели много повече средства за здравеопазване и проблемът за тяхното ефективно разходване става още по-актуален.

- Цената на здравеопазването през годините нараства, като финансовата тежест се измества не към обществените средства, както е в развитите европейски страни, а към домакинствата. Това налага цялостна преоценка на здравноосигурителния модел и на данъчната формула с цел увеличаване размера на обществените средства за здравеопазване и ограничаване размера на индивидуалните плащания.

 - Българското общество заплаща за здравеопазване средства съизмерими със средните данни за ЕС. Тежко нарушен у нас е солидарния модел на финансиране на здравната система за сметка на високите лични разходи на гражданите за здравеопазване.

                 ;               &nbs p;               &nb sp;               &n bsp;               & nbsp;                          Табл. № 1

 

                 ;

                  ;               &nbs p;               &nb sp;               &n bsp;               & nbsp;                                 ;               &nbs p;               &nb sp;               &n bsp;           

                 ;               &nbs p;               &nb sp;               &n bsp;               & nbsp;                      Табл.№ 2

Разходи за здравеопазване в някои европейски страни

и ЕС през 2005 г.

Източник: World Health Statistics, 2008, World Health Organization

 Основните проблеми на здравноосигурителната система са недофинансираният основен пакет здравни услуги и неефективното разходване на средствата.

Остойностяването на основния пакет медицински дейности по задължителното здравно осигуряване не се основава на актюерски разчети за оценка степента на риск. В националната статистика липсват или са силно деформирани данните за видовете и обема дейности, финансирани чрез НЗОК, които са основата за изчисляване степента на риска при здравното осигуряване. Задължителното здравно осигуряване на практика не управлява, а разпределя средства, утвърдени от парламента по отделните направления на основния пакет здравни услуги. Това разминаване с философията на здравното осигуряване не позволява да се правят изводи за действително необходимите средства, с които може да се гарантира основният пакет здравни услуги.

От няколко години в страната липсва дори статистика за основни здравни показатели, като заболеваемост на населението по обръщаемост за медицинска помощ. Основното предимство на осигурителната система е, че тя финансира дейности и „парите следват пациента”. След като липсва статистика или тя е ненадежден източник на информация  за обема дейности, които системата извършва, закономерен е въпросът по какви критерии се управляват средствата на общественото здравно осигуряване, на какво се базират твърденията за тяхната достатъчност или недостиг. Какви са критериите за планиране на разходите, за определяне на приоритетните за финансиране направления, за изчисление на здравния и финансов риск.

         Поради липса на гарантирани права по задължителното здравно осигуряване доброволното здравно осигуряване най-често дублира здравните услуги от основния пакет. Става дума не само до високо специализирани дейности, а за дублиране примерно на цялата извънболнична помощ.

Доброволно осигурените лица имат право на директен достъп до специалист без насочване от GP, поради което те губят правата си по задължителното здравно осигуряване и всички разходи за прегледи и изследвания се поемат от доброволното осигуряване независимо от заплатената  задължителна здравноосигурителна вноска.

Най-често споделяните мотиви за избор на доброволно здравно осигуряване от работодателите и от осигурените са: губене на време при общопрактикуващия лекар, ограничен достъп до специализирана медицинска помощ и високотехнологични изследвания и заплащането на скъпо струващи консумативи при болнично лечение, така доброволното здравно осигуряване се възприема като система за корекция на дефектите на задължителното осигуряване, а не като система за надграждане на социалното здравно осигуряване.

 Доброволното здравно осигуряване, макар и законово регламентирано от 1998 година, не се разви като съвременен пазар на здравни услуги. То участва във финансирането на системата за здравеопазване с 0,8% при публични разходи за здравеопазване 2,7 мил. лв. за 2008 г.

                 ;               &nbs p;               &nb sp;               &n bsp;               & nbsp;   Табл. № 3

 

На практика постигнатите премийни приходи от всички дружества през 2008 год. се равняват на  бюджета на една областна болница. От анализа на данните могат да се направят някои тревожни за сектора изводи. За отчетните седем години премийните приходи са се увеличили десет пъти, а изплатените претенции 50 пъти. Процентът на щетимост достига критични показатели от близо 70%. Последните две години рязко нараства отрицателният финансов резултат от дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване.

Какви са основните причини за тези резултати:

Появата на много нови играчи на ограничения пазар, които неразумно снижават ценовите равнища на продажби;

Безконтролното нарастване на цените на здравните услуги от страна на изпълнителите на медицинска помощ;

Слабите  финансови позиции на дружествата за доброволно здравно осигуряване в преговорите с изпълнителите на здравни услуги;

Нарастващите претенции на осигурените лица поради опита, който се натрупа в годините от ползването на здравни услуги;

Необосновано ниските цени спрямо изискваните здравни услуги, обявени от възложителите при обществените поръчки;

Причините за слабото развитие на доброволното здравно осигуряване през изминалите години по наше мнение  са много и комплексни.

В страната липсват традиции в областта на доброволното здравно осигуряване.

Ниските  доходи на населението не позволяват да се заделят средства за доброволно здравно осигуряване.

Данъчните облекчения за работодатели в размер на 60 лв. (от 01.01.2008 година) месечно необлагаеми суми за всеки работещ (дадени за доброволно пенсионно, доброволно здравно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица и застраховка „Живот”) не стимулират работодателите да закупуват допълнителни здравни услуги за своите работници чрез доброволното здравно осигуряване поради краткосрочността на осигуровката и липсата на натрупване в индивидуална партида, което предлага пенсионното осигуряване.

Нерегламентираният и финансово необезпечен основен пакет здравни услуги по задължителното здравно осигуряване и липсата на яснота за здравните услуги извън него затрудняват гражданите в решението им да заплатят още една осигурителна вноска за едни и същи здравни услуги.

Директните плащания в лечебните заведения се наложиха като правило за получаване на здравни услуги и са предпочитани и от гражданите и от лечебните заведения пред доброволното здравно осигуряване.

Проблемите на мениджмънта и незадоволителното качество на медицинското обслужване в лечебните заведения не позволяват доброволно осигурените лица да получат желаното качество на здравни услуги, за да се засили интересът към продуктите на доброволните здравноосигурителни дружества.

Малкото средства, които се събират по доброволното здравно осигуряване, не са значим финансов източник за лечебните заведения. В същото време ние  изискваме качество на услугите. Всички пациенти, за които не достигат направления при общопрактикуващите лекари за специалист и за изследвания, заплащат за това директно. Този източник на средства за лечебните заведения е далече по-голям от доброволното здравно осигуряване, върху него липсва контрол, поради което е и предпочитан.

Слаборазвит е и частният сектор при лечебните заведения. Частните лечебни заведения предоставят ограничен обем здравни услуги, преди всичко в извънболничната медицинска помощ, а това не предполага конкуренция, особено в болничната помощ и в малките населени места.

Законодателят не реши въпросите относно границата между здравно         застраховане и здравно осигуряване, а надзорните институции допускат       лечебните заведения да извършват нелицензирана дейност - абонаментно здравно осигуряване. Всичко това допълнително ограничава възможностите за развитие на пазара на здравни услуги.

Доброволното здравно осигуряване не може да се разглежда откъснато от  системата за здравно осигуряване и от развитието на здравеопазването.

Системата за финансиране е само инструмент за постигане на целта “повече здраве”. У нас освен, че самата система за здравно осигуряване има твърде много нерешени проблеми, липсва политически и обществен консенсус върху цялостната концепция за развитие на здравеопазването. Опитът чрез смяна на модела на финансиране да се решат всички проблеми на здравната система се оказа неуспешен, защото така целите на промяната бяха подменени със средствата. Проблемите на собствеността, на структурата, на управлението на здравната система на макро и микро ниво остават нерешени.

Дисбалансът между обема здравни услуги в основния пакет и финансовите възможности на НЗОК за неговото обезпечаване е очеваден факт. Това явление, ако не бъде коригирано с мотива за политическа целесъобразност, ще трупа само обществен негативизъм към здравното осигуряване изобщо.

Доброволното здравно осигуряване е невъзможно повече да продължава да вегетира. Убедихме се, че причината за слабото му развитие не е в недостатъчния брой дружества, а в липсата на реален пазар на здравни услуги.

Днес  доброволните здравноосигурителни фондове извършват на практика заместващо здравно осигуряване в областта на профилактиката и извънболничната помощ, допълнително здравно осигуряване в болничната помощ и допълващо в областта на реимбурсирането на лекарствата.

По всички поставени проблеми има не е едно възможно решение. Въпрос на политическа воля е проблемите да бъдат ясно дефинирани, да се предложат за професионален и обществен дебат възможните решения и да се поеме политическата отговорност за избора. Няколко въпроса трябва да получат своевременен отговор и те  са следните:

1.Каква система на здравно осигуряване изграждаме.Ще се развива ли у нас частно здравно осигуряване от европейски тип, или не. Ако се развива, какви отговорности ще му възложим и коя е неговата пазарна ниша.

2.Средствата за здравеопазване са недостатъчни. Всички възможни решения поставят предварително условие за актюерски разчети относно необходимия размер на здравноосигурителната вноска, за да бъде финансово гарантиран основният пакет здравни услуги.

3.Как ще подобрим ефективността в разходването на обществените средства за здравеопазване. Каква система за контрол върху разходите ще изградим. Доброволното здравно осигуряване може съществено да повлияе на тези процеси.

4.Как да извадим средствата от черните каси в здравната система и да ги насочим към нея вместо към личните джобове. Доплащането за основния пакет здравни услуги ще доведе ли автоматично до ликвидиране на този дефект на системата.

5.Как ще се формират цените на здравните услуги и каква е ролята на държавата в този процес. Идеята всеки изпълнител на здравни услуги сам да определя цената и да се доплаща всяка разлика между заплащаната от НЗОК цена и тази на изпълнителя на здравни услуги не е добра поради монополното положение на изпълнителите; поради това, че с такъв подход не се стимулира ефективно разходване на средствата от тях и че цената не е синоним на качество на услугата.

6.Как ще начертаем здравната карта на България- на база реални потребности от медицински специалисти, болнични легла и здравни институции или на база чисто пазарни механизми. Според нас двата подхода трябва взаимно да се допълват, а не да се изключват. Наличната здравна карта у нас отразява статуса в момента, но не отразява нито потребностите на населението от медицинска помощ, нито пазарна логика за развитие на системата.

7.Що е то структурна реформа в здравеопазването. Съкращаване на болнични легла и персонал или трансформация на неефективни структури в други, които са необходими, но липсват. Безгранично ли ще нараства броят на болниците в големите градове, или съобразяването с научни критерии за потребност от такива е верният подход.

8.По брой на висши медицински кадри днес сме около средните данни за Европа, а по брой на средни кадри, на доста ниските европейски стъпала. По- нататъшното намаляване на техния брой не застрашава ли вече качеството на здравните услуги.

9.Българското здравеопазване ще следва ли развитието на Европейските системи за интегрирани здравни грижи, където с минимална загуба на време пациентът получава комплексно медицинско обслужване, или ще продължи тенденцията на дезинтеграция, достигнала до загуба на пациента по пътя от общопрактикуващия лекар през специализираните кабинети и лаборатории, пръснати в целия град, до високоспециализираната и болнична помощ.

10.Как ще преодолеем управленската инсуфициентност на макро и микро равнище. С изискване на дипломи по здравен мениджмънт или с избор на проект за развитие на даден сектор или здравна институция и на управленски екип, който го е предложил. Как собственикът държава или община участва в управлението на собствеността и какви са отговорностите на техните представители в управлението. Трябва ли да сменим собствеността, за да решим проблемите на управлението.

11.Системата за акредитация на лечебните заведения гарантира ли по-високо качество на здравните услуги и как тя се вписва в европейските системи за оценка на качеството, които са външни системи, а не самооценка, каквато на практика е системата за акредитация у нас.

Това са само част от проблемите, без решаването на които здравеопазването не може да бележи развитие. Решаването само на един проблем не означава нищо.Всички те са взаимно свързани и за това трябва да бъдат решавани комплексно.

Ако не се дадат експертни и политически отговори на тези и други наболели проблеми в здравеопазването в условията на финансова криза,  ще бъдем свидетели не само на натрупване на задължения на болници, но и на преустановяване на дейност в тях, както и на сериозни дефицити в бюджета на НЗОК.

Пазарът на здравни услуги в областта на доброволното здравно осигуряване в България се намира в етап, в който политическото говорене за предстоящи промени сериозно се разминава с политическата воля за това. Здравноосигурителната вноска беше увеличена с 2% с основен мотив демонополизация на НЗОК и развитие на доброволното здравно осигуряване, което не се състоя поради сериозни различия в управляващата коалиция относно промените в здравноосигурителния модел. След като не се реализира демонополизация на НЗОК, КФН заложи на прелицензиране на дружествата за доброволно здравно осигуряване в общозастрахователни компании, позовавайки се на тенденциозен прочит на директиви на ЕС и въпреки сериозни експертни аргументи за различията между застрахователните и осигурителните принципи. Видно всякакви нормативни промени относно нашата дейност ще бъдат отнесени към следващия парламент и правителство.  

 Към тях ние декларираме нашата последователна позиция на готовност да предложим своя експертен потенциал за развитие на здравноосигурителния модел в полза на българското общество. Нашето разбиране по този проблем сме изразявали многократно през последната година и сега отново се чувстваме задължени да заявим:

 

1.               &nb sp; Формирането на цялостна концепция относно развитието на българското здравеопазване и здравно осигуряване е задължение на всяко управляващо страната мнозинство. Успехът на нейната реализация зависи от степента на политически консенсус и обществена подкрепа. За да подкрепи здравната реформа, българското общество трябва да бъде информирано какви промени се предлагат и каква е обществената полза от тях.

2.               &nb sp; Новият здравноосигурителен модел трябва да се базира на задълбочен анализ на натрупания до момента в страната опит в областа на здравното осигуряване и на доказано успешни модели в други страни.

3.               &nb sp; Eкспертното ниво на подготовка на промените в системата за здравно осигуряване трябва да обедини усилията на държавните институции, академичните среди и всички заинтересовани страни.

4.               &nb sp;  Реформите в здравеопазването и здравното осигуряване следва да се реализират с промени в пакета от здравни закони, а не в Кодекса за застраховане.

5.               &nb sp; Увеличаването на средствата за здравеопазване чрез увеличаване на задължителната здравноосигурителна вноска е целесъобразно само ако се замени досегашния модел на разпределение и диспечиране на тези средства с модел на тяхното ефективно управление в обществен интерес.

6.               &nb sp; Необходимо е да се запази и развива солидарният модел на здравно осигуряване.

7.               &nb sp; Оправдана е необходимостта от завишени критерии относно финансовата стабилност на дружествата за здравно осигуряване, които ще оперират с обществени средства. Неговият размер трябва да е съотносим с размера на управляваните от тях средства. Финансовата стабилност на дружествата за здравно осигуряване зависи не толкова от размера на основния капитал, а от правилно изчисления осигурителен риск и разумното управление на средствата. Лавината от фалити на водещи в света банки и застрахователни компании, на които сме свидетели в последните месеци, красноречиво доказват правотата на тази теза.

8.               &nb sp; Неприемлив е стремежът на сляпо прилагане на европейски директиви към частните здравноосигурителни дружества и подчиняването им на застрахователни принципи, ако те ще предлагат и основен /социален/ пакет здравни услуги както НЗОК. Съвременните тенденции за развитие на системите за здравно осигуряване и техният надзор налагат друг поглед върху дейността на осигурителните институции, като управление не само на финансов риск, но и на организация на предоставяне на здравни услуги, превенция на социално значимите заболявания и контрол върху качеството на здравните услуги. Тази дейност ги прави участници в реализацията на националната здравна политика, което е неприсъщо за застрахованет.

Политическото решение за демонополизация на системата за финансиране на здравеопазването, целяща постигането на дългосрочна финансова стабилност и подобряване на качеството и достъпа до здравни услуги, според нас е правилно За неговата реализация са възможни два подхода.

Най-приемлив за нашите условия е вариантът за създаване на втори разширен пакет здравни услуги по задължителното осигуряване, финансово обезпечен с увеличаване размера на осигурителната вноска и предоставен за управление от частни здравноосигурителни дружества. Този пакет допълва съществуващата система за здравно осигуряване. НЗОК продължава да предоставя услуги от основния пакет, а частните здравноосигурителни дружества от надграждащия пакет.Съдържанието на пакета се определя на база приоритети и размер на средствата, с които ще се финансира. В него могат да бъдат включени например директен достъп до специализирана медицинска помощ; консумативи за болнична помощ, които не се покриват в основния пакет; реимбурсиране на някои медикаменти за остри заболявания и др.

         Осигуряването на здравните услуги включени в този пакет,  се извършва на солидарен принцип от лицензирани   здравноосигурителни дружества / ЗОД/.

Всяко осигурено лице има право да избере здравноосигурително дружество, което да осъществява неговото допълнително здравно осигуряване.

Финансирането на дейността по допълнително задължително здравно осигуряване се извършва чрез допълнителна задължителна осигурителна вноска, която се внася заедно с основната в НАП. Здравноосигурителните  дружества получават от НАП  осигурителните вноски на лицата, които са ги избрали.Размерът на допълнителната вноска се определя всяка година  с приемане бюджета на страната.По този начин чрез въвеждане на допълнителна осигурителна вноска се гарантира предоставяне на допълнителен пакет от здравни услуги, т.е. не се предвижда механично увеличение на осигурителната тежест, при запазен обем на здравни услуги.

Средствата по този пакет се разходват за осигурителни плащания, административна такса за обслужване и нормативно определени резерви.

         Доброволното здравно осигуряване се ползва от лица, които правят доброволна осигурителна вноска в здравноосигурително  дружество за получаване на договорени от тях допълнителни здравни услуги .                  ;

Услугите, включени в пакетите за доброволно здравно осигуряване, не са включени в първите два стълба и имат допълващ доброволен характер.

ПРЕИМУЩЕСТВА НА ПРЕДЛАГАНИЯ МОДЕЛ  

ü     Създава се пазарна среда на здравни услуги;

ü     Съществува конкуренция между здравноосигурителните  дружества, която ще доведе до повишаване на качеството на здравните услуги, регулиране на цените за тях;

ü     Чрез финансовия ресурс, който управляват здравноосигурителните дружества заедно с НЗОК упражняват много по-строг контрол върху разходите и качеството на здравните услуги.

ü    Създават се условия за допълнително финансиране на здравната система чрез финансиране на допълнителен пакет от здравни услуги в условията на конкуренция между здравноосигурителните  дружества, от една страна, и лечебни заведения - от друга;

ü     Целево и рационално използване на финансовите ресурси за здравните услуги от здравноосигурителните  дружества;

ü     Възможност за оптимизация на мрежата от здравни заведения, която ще работи при пазарни условия и конкуренция между здравноосигурителни  дружества;

ü     Възможност за директно въздействие на потребителите на здравни услуги върху здравноосигурителното дружество -  осигурените лица могат да се прехвърлят   в здравноосигурително дружество, което предлага и гарантира по- качествени услуги.

При този вариант на промени се доразвива настоящият модел, като ясно се дефинират и остойностяват три пакета здравноосигурителни продукти:

·        Основен задължителен – покрива се от НЗОК;

·        Допълнителен задължителен (надграждащ основния) – покрива се от частни здравни осигурители, които отговарят на определени критерии за опериране с обществени средства;

·        Доброволен (надграждащ първите два пакета) – покрива се от частни здравни осигурители.

След доказване на обществените ползи от прилагането на този модел може да се върви към сливане на двата пакета здравни услуги по задължителното осигуряване и поемането им от частните здравноосигурителни дружества или НЗОК.

При втория подход се извършва пълна демонополизация на системата за финансиране на здравеопазването и се преминава към модел на конкурентно социално здравно осигуряване в България. Досегашният основен задължителен пакет се дефинира ясно и се покрива от НЗОК и частни здравни осигурители, които отговарят на критериите за опериране с обществени средства. Те са равнопоставени с НЗОК и работят в конкурентна среда с нея и помежду си. Осигурените лица сами избират дали да се осигуряват в НЗОК, или да изберат частно здравноосигурително дружество. Частните здравноосигурителни дружества покриват както до сега и втори пакет  здравно осигуряване - доброволно. За преминаването към този модел е необходима много по-голяма предварителна подготвителна работа, изискваща по-голям времеви и експертен ресурс.

Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване обединява дружествата, които в резултат на своята осемгодишна дейност в областта на доброволното здравно осигуряване са натрупали немалък капацитет за оказване на експертна помощ при формирането на една по-добра концепция за развитието на българското здравеопазване и здравно осигуряване, която ограничава възможността за създаване на нови проблеми, без да се решат съществуващите. Общественият интерес налага този потенциал да бъде използван, ако политиците ни работят за него.

Провежданата здравна политика в България, съпоставена със заключенията на Съвета на ЕС от 2006 година и с тенденциите на развитие на здравните системи в западноевропейските страни, изисква да бъде поставен въпросът здравната реформа доближава ли ни до модела на здравеопазване в “държавите на благоденствието”, или следва диктата на глобалния пазар. Отговорът на този въпрос е сериозно предизвикателство пред политиците. Макар че дебатът „за” или „против” изработване на общоевропейски регламент относно здравните услуги е незавършен, пределно ясно е, че Европа няма да се откаже от общоприетите ценности в развитието на своите системи за здравеопазване - универсалност, достъп до добро здравеопазване, равенство и солидарност.

Обсъждането и решаването само на проблемите на здравноосигурителната система без решаване на многобройните други проблеми на здравеопазването с нищо няма да доведат до подобряване ефективността на системата и качеството на здравните грижи. Страната ни като член на Европейския съюз е задължена да се доближава до европейските стандарти на здравно обслужване, в противен случай здравната ни система остава извън Европа. По този въпрос е необходим политически консенсус и надмогване на всякакви корпоративни интереси за „реформиране” на системата в обратен на европейския път на развитие.