Асоциация на българските застрахователи /АБЗ/
Главен секретар
Новият екип на Министерството на здравеопазването има амбицията да започне дългоочакваните реформи в здравеопазването, като въведе т.нар. втори стълб на здравно осигуряване.
Идеята е да се намали обхватът на основния пакет от медицински услуги, които плаща здравната каса, и да се включат частните здравни фондове, за да надграждат над него.
Според здравния министър Божидар Нанев това може да стане, като се използват средствата от резерва на касата в БНБ или се потърси субсидия от държавата. Засега повишаване на здравната вноска не се предвижда и тя остава 8% и догодина.
Представителите на здравноосигурителния бизнес оцениха като "нещо добро" заявеното желание за промени. От частните фондове обаче смятат, че реално могат да се включат в задължителното здравно осигуряване едва през 2011 г. При това условието е дотогава да се уточнят всички правила за прелицензиране на дружествата и набиране на клиенти.
Здравноосигурителният модел в България не е достатъчно ефективен, каза вчера министърът. Аргументът му е, че без осигуровки у нас са над 1 млн. души и не достигат финанси в системата. Нанев даде пример с основния пакет от медицински услуги на здравната каса - той е голям, но за него не са осигурени нужните средства, затова се налага болните да плащат от джоба си.
Като илюстрация министърът посочи, че у нас съотношението на публични към частни разходи за здраве е 55:45 на сто, като по-голямата част от парите, които се дават на ръка, са нерегламентирани. За сравнение, в Европа съотношението на обществените и частните средства е 70:30.
За промяната според министъра е необходимо преструктуриране и въвеждане на непопулярни мерки, включително строга финансова дисциплина и законово въвеждане на втори осигурителен стълб, за да излязат на светло незаконните плащания.
Законопроектите за усъвършенстване на здравноосигурителната система ще бъдат внесени в парламента още тази година, информира Нанев, но не се ангажира с прогноза кога ще бъдат гласувани и в какъв срок ще влязат в сила.
Според него пари за допълнителните фондове могат да дойдат от резерва на здравната каса в БНБ, който сега е около 400 млн. лв. До края на годината обаче би трябвало да се увеличи двойно, ако се изпълни приходната част на бюджета на НЗОК. Освен това могат да се предвидят и субсидии от държавата. Той обеща, че по време на криза няма да се вдига здравната вноска, но допълни, че след стабилизирането на страната това ще стане постепенно през годините. У нас здравната вноска е най-ниска в Европейския съюз и дори в Румъния е 12%, каза преди няколко дни министърът.
Положителна е реакцията на частните здравноосигурителни дружества, лекарите и пациентските организации. Не е възможно да имаме модерно здравеопазване, ако не се въведе доплащане, което да се покрива от допълнителните фондове, коментира председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Според д-р Мими Виткова е важно какъв модел ще изберат управляващите - дали здравните фондове да работят в задължителното здравно осигуряване, или да останат в сферата на доброволното. Според нея във втория случай реформата едва ли ще има сериозен ефект, защото ще са необходими поне две години на хората, за да разберат, че е по-добре да се осигуряват допълнително, отколкото да доплащат в болниците кеш.
|
"Основи на презастраховането"
Радослав Габровски, 1998 "Делови решения"
проф. Румен Георгиев, 2006 "Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски , |