Подготовката на България за мултифондова система във фокуса на международните организации *София ще е домакин на международна конференция през септември

НИКОЛА АБАДЖИЕВ, председател на БАДДПО

- Господин Абаджиев, известно е, че вие и други представители на небанковия финансов сектор още преди изборите имахте делова среща  с настоящия министър на финансите Симеон Дянков, тогава все още член на икономическия екип на ГЕРБ. Кои бяха доминантите в пенсионното осигуряване, върху коите спряхте вниманието на новите управляващи?
- Това бе среща, в която участвахме и ние. Целта й беше да се получи информация за дейността на небанковия финансов сектор, възможностите за подобряването й, ситуацията, в която се намираме, свързана с инвестициите. Разговорът засегна и дейността на допълнителното пенсионно осигуряване. Финансовият министър прояви интерес по някои въпроси от областта на инвестициите на пенсионните фондове.

Разговорът се свърза и с развитието на Фондовата борса, нейната ефективност и възможността за усъвършенстване на работата й, както и с по-осезаемото участие на пенсионните фондове с инвестициите на Фондовата борса. Ние, както инвестиционните посредници и управляващите дружества споделихме неудовлетворението си от резултатите от работата на Фондовата борса и изразихме становището, че е необходимо да се създават по-големи стимули за търгуване на борсата. В тази връзка г-н Симеон Дянков сподели, че правителството  има намерение  пакети от акции на държавни дружества от енергийния сектор да се предоставят за търгуване на тази борса. Инвестиционните посредници изказаха становище, че трябва да се търси по-голяма активност от страна на пенсионните фондове на борсовия пазар.  Ние приемаме тази позиция като принципна и правилна, но трябва да се има предвид, че активността на фондовете зависи преди всичко и най-вече от ефективността от търговията на този пазар. Известно е, че пенсионноосигурителните дружества  предприеха мерки за преструктуриране на своите инвестиционни портфейли и се насочиха към по-нискорискови ценни книжа във връзка с финансовата криза. В момента се инвестират само около 12%-13% от активите им в акции. Преди години бяхме достигнали разрешения от закона максимум около 25 на сто. Това показва, че пенсионните фондове инвестират много консервативно и разумно, водени само от интереса на осигурените лица.

Като председател на БАДДПО на срещата споделих извода, че българските пенсионни дружества имат затруднения, свързани с финансовата криза, но в сравнение с фондовете в другите страни от ЕС се справят успешно, тъй като през последните месеци резултатите им се подобряват и на повечето от тях доходността от инвестициите им са с положителен знак. В България все още според мен не се оценява възможността за по-активно използване на ресурсите на българските пенсионноосигурителни дружества в българската икономика и специално в различните по мащаби инвестиционни проекти, въпреки че съществуват такива законови разпоредби.

 - Вярно ли е, че финансовият министър не е безразличен към тази дейност и какво е отношението му към частните капиталови системи?

- Да. Г-н Дянков сподели, че като експерт на Световната банка той е работил с пенсионни фондове в много страни по света и материята му е позната. Радостен е фактът, че министърът е работил в тази сфера и това е голям плюс, защото е запознат с приноса на инвестициите на пенсионните фондове в икономиките на други страни. Това е една добра предпоставка, че а дейността на българските пенсионноосигурителни дружества,техният принос и потенциал за  решаване на социални и икономически проблеми на страната ще получат подобаваща експертна оценка.

- Имате ли надежда като браншова асоциация за конструктивен диалог с изпълнителната и законодателната власт?

- Несъмнено това пролича дори в първия ни разговор в неформална обстановка. Споделих, че може да се разчита на асоциацията и в бъдещата ни съвместна работа трябва да се установи добър диалог, и че сме готови да  предоставяме необходимата информация на Министерството на финансите, за да се вземат правилни и обосновани решения в тази сфера. Това сега е особено нужно, защото напоследък се появиха доста специалисти и политици, които без необходимата подготовка и обосновка се изказваха по темата на допълнителното пенсионно осигуряване и правят предложения, които могат да се отразят отрицателно на стабилността и развитието на пенсионната система на страната.

- А кои са отрицателните тенденции в тази насока във връзка с финансовата и икономическата криза у нас?

- Ясно е, че финансово-икономическата криза настъпи у нас, защото сме част от световния пазар и не би било възможно да не сме засегнати.Отрицателните тенденции в световната икономика на развитите страни се отразяват и у нас, защото, колкото и малка страна да сме, ние сме част от глобалния пазар. Намаляването на производството, увеличаването на безработицата, замразяването или намаляването на работните заплати, ситуацията на фондовите и капиталовите пазари – всичко това се отразява върху дейността на пенсионните фондове. Защото тяхното развитие зависи както от приноса на осигурените в пенсионните фондове, така и от инвестиционната дейност на фондовете. Естествено, увеличаването на безработицата намалява броя на осигурените лица  в осигурителната система , а също така намалява и размера на фактическите вноски. А той е  5%, твърде малък.  Отрицателните страни на кризата са в понижаването на стойността на активите и ситуацията на капиталовия пазар. Известно е, че имаше срив на Фондовата борса, който в определени моменти достигна до  80 на сто. И  именно тогава пенсионните фондове успяха  да регистрират понижение на стойността на активите си в рамките на 20%-25%.

- Какво показват резултатите от първата половина на 2009 г. за пенсионноосигурителния сектор, има ли промяна?

- Пенсионните фондове излизат от ситуацията, когато бяха с отрицателни резултати. През последните месеци от април до днес по-голямата част от дружествата са вече с положителна доходност от инвестициите на управляваните от тях пенсионни фондове. Това показва, че мерките, които взехме в бранша, се оказаха навременни, правилни и положителни.

Фактите говорят, че през първото шестмесечие нетните активи на пенсионните фондове нарастват в сравнение с нетните активи в края на 2008 г. с близо 220 млн.лв. и достигат над 2.6 млрд.лв.

Добър факт е, че има увеличаване на осигурените лица, като през 2008 г. те са били 3.6 млн. души, а в края на шестмесечието на 2009 г. те са надхвърлили  3. 7 млн души, т.е. с около 100 хил. души повече.

Тези  положителни тенденции за пенсионните фондове в условията на криза ни дават увереност за бъдещето. Известно е, че след преминаване на кризата пенсионните фондове най-бързо се стабилизират и с най-бързи темпове ще  възстановят своите „загуби”, защото и в кризисните периоди са активни инвеститори и имат възможност да инвестират  в инвестиционни инструменти, от които немалка част са силно подценени.

-  Да, така е. Преди всичко тези предложения са от страна на работодателите и те са насочени най-вече към намаляване на вноските или за тяхното замразяване. Говори се за общо намаление на осигурителната тежест. Няма да коментирам отделните предложения, но трябва да подчертая, че всякакви прибързани и недостатъчно обосновани решения в тази посока могат да бъдат изключително деструктивни за пенсионната система като цяло. Трябва да се оцени фактът, че  при ясно очертаващите се тенденции за увеличаване на безработните, както и за замразяване или намаляване на работните заплати в бюджетната сфера,  автоматично се стига до рязко намаляване на всички вноски в пенсионната система. Не е разумно когато вследствие на обективни фактори вложенията в системата намаляват, те същите, да бъдат намалени и вследствие на субективни фактори, т.е. вследствие на управленски решения.  Това би било грешка. На практика при такива решения според мен ефектът от кризата върху пенсионната система ще се мултиплицира, което в крайна сметка ще се отрази на пенсионните доходи на осигурените в тази система лица. Затова вярвам, че новият финансов екип на правителството ще избегне тази грешка и не само ще вземе правилни решения, но и ще даде свой принос за създаване на условия за по-успешно развитие на капиталовите пенсионни фондове, за тяхната по-добра инвестиционна дейност.  По този начин ще има  добри  натрупвания по индивидуалните партиди на хората, на базата на които осигурените лица впоследствие ще получават и добри допълнителни пенсии с приемлив коефициент на заместване..

Сега, когато се дискутира по въпроса за размера на осигурителните вноски, трябва много сериозно да се обсъди и въпросът на събираемостта на дължимите осигурителни вноски от работодателите. Има фирми и дружества, които дължат осигурителни вноски към системата за много години назад и със значителни размери.  Една от причините за тази ситуация е, че специализираният контрол в тази сфера е занижен и почти липсва. Допусната беше голяма грешка, че добре действащият контролен/ревизионен апарат на НОИ беше закрит и неговите функции преминаха към данъчната администрация. Според нас тази функция на НОИ трябва да бъде възстановена, а заедно с това да бъде възстановена и съответната ревизионна структура. От някои изявления на новия социален министър г-н Тотьо Младенов пролича подобно мнение и това е добре.

Според мен задължително е НАП да предостави пълна информация на правителството каква част от работодателите/фирмите и кои точно имат  задължения към осигурителната система на страната.  БАДДПО разполага с определена конкретна информация за това и ще я предостави на правителството и на синдикалните организации. Това е информация за стоте най-големи фирми с най-големи задължения към осигурителната система, която ни беше предоставена от НАП, за да съдействаме за изчистване на задълженията им.  Сега, когато се дебатира около осигурителните вноски, задължително трябва да се отговори на въпроса защо  стотици предприятия от години имат задължения към осигурителната система  както за нейния І стълб, така и за ІІ стълб - в универсалните и в професионалните пенсионни фондове. Има и друга ситуация, че една част от приведените средства за  осигурителните вноски поради неточности при попълване и подаване на съответните декларации  в НАП  една голяма сума от осигурителните вноски не стигат своевременно до  пенсионните фондове, респективно в индивидуалните партиди на лицата. По този начин те губят и съответна доходност, която биха получили от инвестирането на тези средства. Трябва да напомня, че съгласно закона всяка постъпила вноска в пенсионен фонд най-късно на петия ден трябва да бъде инвестирана.

И ето, ако се премахнат всички изброени слабости, част от проблема с дефицита на пенсионната система ще бъде решен, а заедно с това идеята за предоставяне на нов бонус на работодателите чрез намаляване на внасяните от тях осигурителни вноски ще получи по-реална оценка .

- На 17-18 септември в София  ще се проведе международна конференция  по проблемите на пенсионното осигуряване, която се организира от БАДДПО по инициатива на Форума СЦИЕ  (страните от Централна и Източна Европа) при ЕФРП и софийската Ад Хок група на СЦИЕ. Какъв ще бъде акцентът на тази среща?

- Да, така е. В София ще се проведе такава конференция, основната тема на която ще бъде приложението на мултифондовете в дейността на капиталовите пенсионни фондове. Освен това тази конференция ще бъде съпроводена от провеждането на заседание на Борда на директорите на ЕФРП, както и на работни срещи на Форума на СЦИЕ при ЕФРП и на Софийската Ад Хок група на СЦИЕ.

Искам да допълня, че тази група носи такова име, защото беше учредена през 2005 г. в София. Към мероприятията в София има голям интерес и голяма част от поканените страни и организации вече са потвърдили своето участие. Това са ЕФРП, България, Испания, Хърватска, Унгария, Румъния, Украйна и Македония. Очакваме потвърждение и от Чехия, Словакия, Словения, Латвия.

Идеята и поводът за провеждане на конференцията  е възникналата потребност от обсъждане и обмяна на информация между страните за постижения и резултати, за извършваната подготовка и първи практически стъпки в приложението на мултифондовете, както и за отношението и бъдещите намерения на международните организации в тази сфера. Целта е да се проведе експертна по своя характер среща. На нея водещи международни експерти, както и представители на всяка от участващите страни ще изложат своите анализи и виждания за приложението и ефективността на мултифондовете в капиталовите пенсионни системи. Това ще бъдат в общи линни обсъжданите и дискутирани теми  на конференцията.

______________________________________________________________________

Пенсионните вноски трябва да бъдат опростени и намалени. Вноските на работодателя и на работника не трябва да бъдат процентно обвързани. Вноската на работодателя трябва да отива изцяло в държавната хазна, а вноската на работника да отива изцяло в избрания от него частен пенсионен фонд.

Така вноската на работодателя може да бъде намалена от 10 на 8 процента от брутната заплата, като всичките 8 процента са за държавната хазна, а вноската на работника да бъде намалена от 8 на 6 процента от брутната заплата, като всичките 6 процента отиват в частния пенсионен фонд.

Това би намалило пенсионните вноски общо с 4 процентни пункта, което заедно с далеч по- опростеното разделение между работник и работодател би смекчило чувствително ефекта за бюджета, като е възможно дори приходите да нараснат в зависимост от степента на изсветляване на икономиката вследствие на промените.

Хубавото при този тип разделение е, че в края на месеца, когато всеки един работник получи фиша със заплатата си, осигурителните вноски, които той вижда на фиша, ще бъдат изцяло за неговата собствена сметка в частния пенсионен фонд. Единствено сумата, която остава скрита за него - осигуровките, платени от работодателя, - ще отива в държавата. Така системата би била много по-проста и ясна за всеки един работник.

Петър Ганев, Институт по пазарна икономика

-----------------------------------------------------------------------

ИЛЕАНА СТОЯНОВА в-к "Застраховател прес" бр.15-16-2009г.