Българският застрахователен пазар е стабилен и конкурентен

Емил Атанасов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”

Предстоят сериозни мерки за повишаване на обхвата на „Гражданска отговорност”

Пожелавам на застрахователите по-голям премиен приход, по-малко щети, по-добри технически и финансови резултати

-Г-н Атанасов, от три месеца вие оглавявате Управление „Застрахователен надзор” на КФН, което поехте в една трудна във финансово отношение за световната и съответно за българската икономика година. И дори може би години. Във финансовите среди ви познават като специалист по проблемите на международните валутни и  кредитни  пазари,  борсите, борсовите операции. Какво е според вас мястото на българския застрахователен пазар в този контекст и как му се отразява световната финансова криза?

-Българският застрахователен пазар е важен елемент в сектора на финансовите услуги, който се характеризира с динамично развитие и умерена, но непрекъснато засилваща се конкуренция. Отчитайки протичащите сериозни кризисни процеси както в световен, така и в национален мащаб, може да се приеме, че състоянието на българския застрахователен пазар на този етап не поражда сериозни основания за безпокойство, въпреки че от началото на годината данните за застрахователния пазар показват осезаемо влияние на влошаващите се макроикономически условия.

Един от преките ефекти на протичащите кризисни процеси е същественото намаляване на инвестициите на застрахователите в акции и корпоративни облигации в резултат от извършените преоценки и продажби на такива инструменти. Например инвестициите в корпоративни акции и облигации за периода от 31.12.2007 г. до 30.06.2009 г. намаляват с 26 на сто при застрахователите по общо застраховане и с 20 на сто при животозастрахователите.

-Какво е към днешна дата състоянието на българския застрахователен пазар, след като вече отблизо наблюдавате дейността му и сте запознат с неговите постижения през първото полугодие? Какви тенденции се забелязват в неговото развитие днес?

-За шестмесечието на 2009 г. данните за премийния приход показват съвсем слаб ръст в общото застраховане и доста сериозен спад в животозастраховането. Брутният премиен приход, реализиран от застрахователите по общо застраховане за периода януари-юни 2009 г., е 735 612 хил. лв., с което е реализиран ръст от 1,7 на сто на годишна база. А премийният приход, реализиран от животозастрахователите, е 113 122 хил. лв., с което е реализиран спад от 12,5 на сто на годишна база. Като цяло за застрахователния пазар се наблюдава спад от 0,4 на сто на годишна база.

Застрахователното проникване на база брутен премиен приход за първото шестмесечие на 2009 г. се изчислява на 2,85 на сто от БВП. В сравнение с първото шестмесечие на 2008 г. този показател бележи намаление от 0,05 процентни пункта.

Отчетеният значително по-нисък ръст в общото застраховане се обуславя от това, че пазарът по общо застраховане е доминиран от автомобилните застраховки („Каско” и „Гражданска отговорност” на автомобилистите), като тенденциите в тяхното развитие са в пряка зависимост от продажбата на автомобили. По данни на Асоциацията на автомобилните производители в България за първите шест месеца на 2009 г. се отчита спад от 50,8 на сто на годишна база в продажбата на нови автомобили при ръст от 21,1 на сто година по-рано.

Изплатените обезщетения по общо застраховане към края на юни са  нараснали с 20.5 на сто. Размерът на брутните технически резерви нараства с 18,8 на сто на годишна база и достига 1 259 052 хил. лв. Сумата на активите на застрахователите по общо застраховане е 1 712 221 хил. лв., като нарастването на годишна база е 16,2 на сто. Техническият резултат, отчетен от дружествата по общо застраховане, е отрицателен, но неговият размер е значително по-ограничен в сравнение с този за същия период на предходната година (- 6 238) хил. лв., при (- 13 844) хил. лв. за шестмесечието на 2008 г. Основен принос за отрицателния технически резултат има задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В сферата на животозастраховането основните фактори, които оказват отрицателно влияние, са три. Първо, ограничаването на кредитната активност от страна на местни финансови институции поради преоценка на риска. Годишното увеличение на броя кредити на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, по данни на Българската народна банка (БНБ), е 3,9 на сто при годишно увеличение от 20 на сто за същия период на миналата година, съответно обемът на кредитите нараства едва с 13 на сто, при 49 на сто за същия период на предходната година.

Второ, несигурността относно бъдещите доходи на домакинствата, влияеща пряко върху склонността им за спестяване чрез закупуване и поддържане на животозастраховки. По данни на Агенцията по заетостта към 30.06.2009 г. общият брой на регистрираните безработни се е увеличил с 22,2 на сто. Конкурентните продукти на пазара, които предлагат по-висока доходност, е третият фактор, който оказва влияние за по-ниския ръст в животозастраховането. Такива продукти са депозитите, като размерът на депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, нараства с 9,2 на сто на годишна база (по данни на БНБ).

Тези фактори намират своето отражение върху развитието на животозастрахователния пазар у нас в следните две посоки: намаляване броя на застрахованите лица по действащи договори към 30.06.2009 г. на 2 805 974 при 3 490 869 към 30.06.2008 г. и нарастване на броя на изцяло или частично откупените (прекратените) застрахователни договори с 27 на сто на годишна база, или с 1 934 броя.

Размерът на брутните технически резерви на животозастрахователите за шестмесечието нараства с 15,5 на сто на годишна база и достига 482 915 хил. лв. Към края на юни 2009 г. сумата на активите на застрахователите по животозастраховане е 940 056 хил. лв., като нарастването на годишна база е 8,5 на сто. Техническият резултат, отчетен от животозастрахователите, възлиза на 8 598 хил. лв. при (-4 977) хил. лв. за шестмесечието на 2008 г.

-Вие заменихте на този отговорен пост професионалист като г-жа Ралица Агайн, която продължава, макар и в друга област, надзорната си дейност в състава на комисията. Това носи ли някакво „предимство” за навлизането ви в надзорната дейност по застраховането?

-Определено е предимство. За мен е изключително полезно присъствието на г-жа Агайн и възможността да получавам информация от първа ръка за дейността на управлението по време на нейния предишен мандат.

-Тъй като кризата засяга на първо място бизнеса и чак след това – потребителите, какво мислите за бизнес средата в застрахователната област? Предприемате ли някои стъпки за нейното адаптиране към новите предизвикателства и какви?

-Мисля, че бизнес средата в застрахователната област е доста добра. Положителна тенденция е, че пазарът по общо застраховане е силно конкурентен, което осигурява определени предимства за потребителите на застрахователни услуги, но от друга страна поставя определени предизвикателства, свързани с достатъчността на премиите. Пазарният дял на четирите дружества (ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, „ДЗИ - Общо застраховане” АД, ЗК „Лев Инс” АД и ЗАД „Алианц България”) с реализиран най-висок премиен приход към края на първото шестмесечие на 2009 г. възлиза на 51,3 на сто при 52,7 на сто година по-рано.

В края на  първото шестмесечие на 2009 г. стойността на индекса Херфиндал–Хиршман е 955 единици при 1007 единици година по-рано. Стойности на индекса под 1 000 единици показват, че пазарът  е  силно конкурентен.

Пазарният дял на четирите животозастрахователни дружества с най-висок премиен приход към края на първото шестмесечие на 2009 г. (ЗАД „Алианц България Живот“, ЗАД „ДЗИ”,  ЗК „УНИКА Живот” АД и "АЛИКО България ЖЗД” ЕАД) е 59,1 на сто при 65,2 на сто към края на същия период на миналата година. Стойността на индекса на Херфиндал–Хиршман се изчислява на 1186 единици при 1305 единици към края на първото шестмесечие на 2008 г. Когато стойностите на индекса са между 1 000 и 1 800 единици, това означава, че животозастрахователният пазар се определя като умерено концентриран.

В контекста на влошените макроикономически условия от началото на годината от страна на надзора са предприети конкретни стъпки, като например застрахователите да изчисляват границата си на платежоспособност на тримесечна база, да предоставят информация за застрахователните суми по финансовите застраховки на месечна база, като бе поискана и информация за предлаганите застрахователни продукти, свързани с финансовите застраховки, придружени от съответните общи условия. В момента се извършва анализ на тези продукти и предстои публикуването на обобщена информация за пазара на финансови застраховки в България.        

-Пред застрахователната индустрия и съответно – пред надзора, едно от най-големите и търсещи своето решение предизвикателства все още е задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Какъв е в момента нейният обхват и какви мерки предприемате за довеждането му в изискваните от Европейската комисия граници? Продължават ли според вас да се развиват негативни процеси при предлагането на застраховката от страна на някои дружества и как се отразява това на финансовата стабилност на бранша?

-По последни данни обхватът по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към 11 септември 2009 г. е 81,3 на сто,  или приблизително 578 хиляди моторни превозни средства се управляват, без техните собственици или ползватели да са сключили задължителната застраховка или да са ги спрели от движение. Това е  предизвикателство не само пред бранша и надзора, но и пред останалите институции, които са включени в постоянно действащата работна група по въпросите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Тази работна група е сформирана през 2008 г. и в нея участват представители на Комисията за финансов надзор, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, администрацията на Министерския съвет и Гаранционния фонд. Предстои да се проведе поредна среща за обсъждане как по-ефективно да се прилагат предвидените в закона санкции, за да стимулират сключването на застраховката и да спомогнат за повишаване на обхвата по „Гражданска отговорност” поне до необходимите 90 на сто, които  Европейската комисия е поставила като граница, под която не трябва да се пада.

-В навечерието сме на професионалния празник на българските застрахователи – 1 октомври. Могат ли те да го посрещнат без притеснения за бъдещето на застрахователния пазар? Какво е вашето празнично пожелание към тях?

-Бих искал да пожелая на всички от бранша, на семействата и близките им, здраве и повече поводи за радост. В професионален план им желая по-голям премиен приход, по-малко щети, по-добри технически и финансови резултати.

Въпросите зададе Славимир Генчев  в-к "Застраховател прес" бр.18