Няма да допуснем да се нарушат ритъмът и качеството на работата в управлението

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление„Осигурителен надзор”

• Ще имаме равнопоставено участие в европейските комитети в сферата на пенсионните регулации
• Не приемам твърдението, че причина за загубата на активи е лошото корпоративно управление на дружествата
• Нужна е образователна програма за финансово обучение на населението
•  Мултифондовата система има достатъчно действени механизми за защита на пенсионните вложения

-Проф. Павлов, най-напред от името на в. „Застраховател” ви честитя новата позиция на председател на КФН и ръководещ Управление „Осигурителен надзор”! В какво състояние приемате това отговорно място, има ли много нерешени проблеми – законодателни и административни?

 -В една толкова динамична система с прекалено чувствителна проблематика за цялото население и бизнеса, каквато е пенсионното осигуряване, винаги съществуват основания за законодателни и административни промени, продиктувани от цикличното развитие на пазарите и иновациите в осигурителните системи. Една от приоритетните задачи, които си поставих още в началото, бе да не допуснем да се нарушат ритъмът и качеството на работата в управлението, да продължи активният диалог с поднадзорните лица и институциите, имащи пряко отношение към политиките и организацията на надзорната дейност, както и участието ни в работата на специализираните структури на Европейската комисия.

Продължихме изпълнението на актуализираната законодателна програма до края на 2009 г. в областта на осигурителния надзор по функционални направления, както и подготовката (съвместно с БАДДПО) на проекта за въвеждането на мултифондовата система в страната по подобие на някои други страни членки на ЕС. Реализирахме допълнителни мерки, свързани с дейността на надзора в условията на криза. Сформираните експертни екипи разработват технология за преход към надзор на осигурителната дейност, базиран на риска в съответствие с добрите практики на ЕС. Имаме готовност за реализирането на финансово осигурен проект за усъвършенстване на информационната система като едно от най-значимите предизвикателства пред подобряване качеството и ефективността на надзора. Като човек, произлизащ от академичните среди, активно подкрепям всички инициативи и възможности за обучение на персонала с цел повишаване на компетенциите, специализацията и експертността в надзорната работа така, щото да имаме равнопоставено участие в европейските комитети в сферата на пенсионните регулации, в разработването на съвместни европейски проект и в подпомагането на съседните страни при осъществяването на пенсионните им реформи.

-Не е тайна, че капиталовият пазар реализира сериозни загуби през 2007-2008 г. и това рефлектира върху пенсионноосигурителната система, по-специално върху допълнителното пенсионно осигуряване. Какво е състоянието в момента, има ли стабилизиране в доходността по партидите на хората и ако е така – каква е тя например за последните 2-3 месеца?

 -Да, така е. По своя характер кризата е глобална с трайни поражения върху финансовия сектор, формиращ капиталовата основа на стабилността на икономиката и стандарта на живот. Импулсите на нейното проявление в страната са задълбочаващата се икономическа рецесия от началото на месец април 2009 г. и стагнацията на финансовия пазар. Кризисните процеси към днешна дата ни дават сигнали за влошаване на ликвидността не само на финансовата система и бюджета на държавата, но и на фирмите и домакинствата. Вследствие на това социалното осигуряване както от солидарен, така и от капиталопокривен тип във всички държави във и извън ЕС  понася сериозни икономически загуби. Ударната вълна на кризата се отрази върху намаляването на доходността през 2008 г. на равнище минус 24.25% при професионалните фондове, минус 20.76% при универсалните фондове и минус 25.48% при доброволните фондове на фона на спада на борсовия индекс Sofix минус 79.71% и на BG40 минус 79.17%, при реализирани загуби в страните членки от 17% до 26%, а в Чили и някои латиноамерикански държави - до 40%. След възстановяването на цените на финансовите пазари и преструктурирането на инвестиционните портфейли на фондовете средноаритметичната доходност за деветмесечието на 2009 г. се стабилизира на положителни стойности: за универсалните фондове - 6.77%, за професионалните фондове - 6.39%, за доброволните фондове най-висок – 6.89%, а само за третото тримесечие на 2009 г. съответно 4.71%, 4.95% и 5.90%. Успешен е и опитът на дружествата да освободят портфейлите си от инвестиционни инструменти, емитирани от компании, които са в списъка на БФБ като неотговарящи на критериите да участват във фондовата търговия.

-Как според вас се отразява забавеният процес на събиране и трансфер на осигурителни вноски към капиталовите фондове, както и лошото управление на активите и ниската доходност в момента, върху доверието на обществото към частните пенсионни фондове?

 -Категорично не бих приел твърдението, че причина за загубата на активи е лошото корпоративно управление на дружествата, което може да се докаже с факти и емпирична информация. Както задължителните и доброволните фирмени осигурителни вноски като компонент на цената на труда и себестойността на произвежданата продукция, така и личните вноски като част от придобития общ доход на домакинствата са функция от състоянието и развитието на реалния сектор. В резултат на кризата, допълнена от сивата икономика и спадането на събираемостта на вноските, в солидарния стълб през първото шестмесечие на тази година намаляха постъпленията от вноски в доброволните пенсионни фондове с около 45.5% спрямо първото шестмесечие на 2008 г., като работодателската част се покачва с 25.4 пункта, а на осигурените лица намалява с 24.9 пункта. Средният месечен размер на вноската на едно лице за една година спада с 52.3%. Поради тази причина чувствително намалява делът на постъпленията от вноски в нетните активи на фондовете. Противоположно на това през първото шестмесечие на 2009 г., обяснимо защо, постъпленията от вноски в универсалния фонд нарастват с 20%, а средният месечен размер на вноските за същия период на едно осигурено лице с 23.2%. Надявам се до края на годината негативните последици върху активите на доброволните фондове да продължат да затихват чрез растящата положителна промяна на доходността на пенсионните инвестиции.

-Последните промени на КСО предвиждат въвеждането на мултифондовата система в допълнителното пенсионно осигуряване от началото на 2010 г. Какви са лично вашите очаквания от тази система при големия икономически и политически риск на България в момента (реална рецесия в икономиката, очакванията за отрицателен БВП, безработица, намаляване на доходите и др.)?

-По дефиниция мултифондовете адекватно се вписват във философията на пазарния тип икономики и логиката на многоколонните осигурителни системи. Концептуално те подкрепят вечния стремеж на човека за повече свобода на избора и рационалност на мотивационното поведение, в случая през периода на натрупване на пенсионни активи за гарантиране стандарта на живот през третата възраст. Реално те предлагат инвестиционни портфейли с различен рисков профил, съобразен с предпочитанията на осигурените лица. Съществен акцент в тяхното организиране е съблюдаването на подхода за инвестиране на активите, базиран на жизнения цикъл, който изисква оптималният портфейл за всяко осигурено лице плавно да се променя с покачването на възрастта (и свиването на инвестиционния хоризонт), увеличавайки дела на инструментите с фиксиран доход. Възможно е решение за лицата от една и съща възрастова група да се формират различни портфейли, диверсифицирани в зависимост от размера на разполагаемия доход в домакинството и предпочитания рисков профил. По този начин реално всяко лице ще може да избира един или повече инвестиционни портфейла, предпочитайки инвестиционната политика, по която желае да се управляват неговите средства. Целта е не само разширяване на свободния избор, но и оптимизиране на съотношението „риск-инвестиционен хоризонт-доходност” за всяко осигурено лице, заложено в различните инвестиционни портфолия.

Като се отчитат постигнатите резултати в международната практика, се оформя експертното мнение за превръщането на мултифондовете в необратим процес, логическа и закономерна тенденция в развитието на пенсионните политики на държавите в Общността. Анализите ни показват, че в 5 страни по подобие на България се предлагат три инвестиционни портфейла, в две държави – 5 портфейла, в една държава - 4 портфейла, а в четири държави са на ниво обществени дискусии с готовност за внедряването на мултифондовете до 2011 г. В пенсионните системи на други 7 държави членки на Общността се съдържат компоненти на мултифондовете, най-вече свързани със съобразяването на инвестиционните портфейли с жизнения цикъл на осигурените лица.

-Финансовите експерти твърдят, че в момента инвестиционните възможности на пенсионните фондове са достатъчно големи (инвестиции в облигации, в акции, в банкови депозити и т.н.). Защо тогава мениджърите на пенсионноосигурителните компании настояват непременно за мултифондове, които да се приложат не само в третия, а дори и във втория стълб, още повече че в момента те само натрупват средства, а реалното изплащане на втора (и трета) пенсия остава в бъдеще, и както твърдят специалисти процедурата по изплащането не е разписана подробно в КСО?

-Вашите констатации са верни. В същото време следва да се има предвид, че мултифондовата система съдържа в себе си достатъчно справедливи механизми за гарантиране на ефективен преход от фазата „осигуряване и инвестиране” към фазата „изплащане” и това е уредено в представения проект за изменение и допълнение на КСО. С риск да бъда неубедителен в отговора си, считам, че интересите на дружествата се свързват, освен с лансираната от ЕК корпоративна социална отговорност, още и с мотивацията чрез развитието на капиталови системи не с единни, а с диверсифицирани портфейли, да се персонализира участието на всяко лице в портфейл, отговарящ на неговите възможности да поеме конкретен пазарен риск. Доказано е, че това гарантира по-голяма сигурност и по-малка вероятност да се загубят пенсионни активи в жизнения цикъл на човека. То стимулира по-активното, отговорно и дисциплинирано участие в системата, базирано на по-добра финансова култура и инвестиционно поведение. Многообразието в инвестиционните политики разширява конкуренцията, иновациите и възможността за предлагане на по-добри пенсионни продукти на пазара и на инвестиционни алтернативи, базирани на риска. Възможността за по-голяма диверсификация на портфейлите ще повиши отговорността на дружествата за поетия инвестиционен риск и загубата на доходност.

-Има ли основание за оптимизъм при ниската финансова култура на българите и от кои слоеве на обществото според вас ще има интерес от спестовен елемент и печалба от мултифондове?

 -Убеден съм, че при реалното функциониране на мултифондовата система ситуацията на осигурителния пазар съществено ще се промени (при наличието на стабилност на икономиката), което е в интерес на компаниите и на осигурените лица, особено в по-нискодоходните групи и намиращите се в предпенсионна възраст. Притесненията ми се свързват главно с неподготвеността за личен избор на инвестиционно портфолио и оценката на поетия пазарен риск, с все още недостатъчната зрелост на пенсионно осигурителния пазар, с липсата на навици за ползване услугите на инвестиционното консултиране. Финансовата култура и инвестиционното консултиране трябва да формират ясна представа за концепцията на „риска” в рамките на мултифондовете, за значимостта на по-прецизното определяне на рисковия профил на всяко осигурявано лице. Тя изисква обогатяване на знанията за дългосрочното планиране на личните доходи, в това число за издръжка в третата възраст, подходящо изградена корпоративна система за предоставяне на информация на потребителите на пенсионни услуги, включително за преносимостта на придобити осигурителни права в рамките на ЕС. Всичко това трябва да се съчетава с гъвкаво и отговорно корпоративно управление на пенсионните схеми, с работата на професионално квалифицирани и компетентни осигурителни посредници, мотивирани да работят в условията на лоялна конкуренция с необходимата коректност, морал и етика в отношенията с осигурените лица и фирмите-работодатели, поради което регулаторният орган ще повиши изискванията към професионалния им статус и към отговорностите на поднадзорните лица за качеството на тяхната дейност.

Не на последно място бих посочил необходимостта от реализирането на специализирана национална образователна програма за финансово обучение населението, включваща модули за извънбанковия сектор, включително за минималните познания върху мултифондовата система с подкрепата на КФН и дружествата в страната.

-Необходими ли са според вас допълнителни регулации освен КСО, засилване на правомощията на регулаторния орган, както и какви ще бъдат гаранциите за хората, които неразумно правят инвестиции и на практика „проиграват” парите си за пенсия? Не трябва ли да се гарантира някаква минимална пенсия от допълнителното пенсионно осигуряване и едва след това парите да се „завъртят” във високорискови фондове?

-Естествено, ще бъде необходима значителна промяна в законодателството, включително в нормативната база на осигурителния надзор, в отчетността, статистиката, информационното осигуряване, функциите на персонала и др. За всеки от портфейлите ще се въведат адекватни регулативни ограничения за инвестиране в ценни книжа с променлив доход, ще се предлага по-разширена гама от финансови инструменти за пласиране на пенсионните активи, ще се наложи въвеждането на нови критерии за служебно разпределение на лицата, неупражнили правото си на избор, както и на показатели за оценка на рисковия профил на всяка от групите осигурени лица като база за прилагането на принципа на „благоразумното инвестиране”. На втората част от вашия въпрос бих обърнал внимание, че мултифондовата система има достатъчно действени механизми да се защитят пенсионните вложения в портфейлите от спекулативните намерения на някои лица в инвестиционната дейност, включително чрез прехвърляне на част от отговорността за инвестиционния риск върху дружествата. Важното е тези механизми добре да се познават, разумно проектират и прилагат под контрола на независимия регулаторен орган и прозрачността на информацията пред осигурените лица.

Интервю на Илеана Стоянова

в-к "Застрахователпрес" бр.19 2009г.