Здравната мрежа се превърна във взривоопасно начинание

Замисля се оптимизация на здравната мрежа безспорно наложителна при настъпилите дълбоки социално-икономически и политически, териториални, демографски и други промени. Имат се предвид главно болниците, но ще засегне и други здравни звена. Говори се за преструктуриране, а се мисли за закриване на болници - от порядъка на 100. Обещанията за преобразуването им в нещо друго са мъгляви и не хващат вяра. Изключено е това да се приеме от всички по различни, все заслужаващи сериозно внимание причини. Ескалира обществено напрежение, което прави задачата още по-сложна и трудна за решаване, даже взривоопасна. А отговорността - изключително висока. Грешките могат да се окажат непоправими и за тях няма да има прошка.

Затова заемането с тази потребна, станала неотложна, но дълго отлагана задача прави чест на сегашното правителство. За съжаление обявеният подход за нейното решаване буди не само резерви, но и немалко опасения.

О п а с е н и я т а

Първото заради форсирането. Характерът на задачата изключва прибързаност и нервност, изпълнение като директива, спусната  отгоре, неподлежаща на обсъждане. Такава промяна изисква добре премерена програма.

Програма няма, има само директива – това на второ място. 

        На трето място е потребността от обоснован, адакватен подход при осъществяването на подобна реформа. Той трябва да следва не формални медицински критерии, а да е ориентиран към нуждите на пациента.

        Направената сега обща диагноза на ситуацията, безспорно логична, изглежда така: въпросните болници са задлъжнели до гуша, едва се държат на крака, но продължават да харчат пари на здравната каса, лечебният им ресурс е повече от мизерен, извършваното в тях не издържа критика, а пациентите им като правило после се долекуват някъде. Ако бъдат закрити, ще бъдат спестени и оползотворени другаде немалко средства.

        За целта свикват консилиуми от светила, които съчиняват критериите, по които дадена болница да бъде оценена става ли или не. Процедурата дотук е почти нормална, едва ли може да има съмнение в професионализма на експертните оценки. Така ведомството скалъпва набор (тест) от критерии и после изпраща своите здравни комисари по места. Въпросните места могат да се ограничат най-много с възражениия по критериите, с молби за смекчаването им и с набързо организирани протести.

        Създаването на стандарти за квалификация на болниците и за болнична пригодност е несъмнено добър замисъл (те ще вършат работа и на застрахователите и на здравноосигурителните фирми при договоряне и ползване на болничните услуги). Но само в контекста на цялостно решаване на поставената задача. Не можеш да закриваш болнично заведение, без да си оценил състоянието и на първичната здравна помощ, оказвана на неговите пациенти, както и на целия комплекс от дадености: условия за живот и здравно обслужване. И без да откриеш и осмислиш евентуални користни подбуди, довели до упадъка му.

Д р у г и я т   н а ч и н

Здравеопазването, здравното осигуряване, всичко, касаещо тези сфери се прави за пациента и в името на пациента. А и с негови пари. Пациенти са всички граждани на страната. Те обитават териториии, различни по своя характер - по релеф, стопанска активност, пътища, комуникации, микроклимат, в епидемиологично отношение и т. н. Всеки от тях има законно право на здравна помощ и медицинско обслужване. Здравната мрежа в целостта си (в т. ч. и болниците) трябва да осигури всекиму достъпни и пълноценни (своевременни и качествени) здравни грижи. За достъпността и своевременността е важно подходящото териториално разместване на здравните звена и лечебни заведения. Допустими са компромиси само в рамките на: 1) Административното териториално деление (и то плаче за усъвършенстване); 2) Наличната здравна мрежа; 3) Обозримите перспективи за развитие на района. Затова, ако съществуването на сегашната N-ска болница, обречена от някого на закриване по въпросните критерии, е било обосновано в резултат на цялостен анализ, тя трябва да продължи да действа независимо от нейната сегашна здравословна кондиция, като всячески се подпомогне да изпълни формулираните критерии.

Поставената задача за създаване на рационална здравна мрежа е от класа на т. нар. масово обслужване. Но предложения подход не я решава като такава. А тя може да ползва утвърдени, класически методи, които я правят подходяща за компютърно симулиране. Имаме достатъчно добри специалисти, които могат да го осъществят, ако не ги прогонят чрез започналата хайка в БАН. А после да извършат показни (демо) симулации както на централно, така и на окръжно равнище и в големите общини. Те ще позволят на тяхната общественост и медиите да се уверят в обективността на следвания подход и да възприемат по-убедено здравия смисъл на получените чрез тях препоръки.

Б е з   в и н а   в и н о в н и

Сега предлаганият като универсално средство подход е не само едностранен и брутален, но и нечестен. Голямата част от пациентите на същите болници от селата и паланките и преди обявените ликвидации бяха забравени и от Бога. Защо никой не обелва дума за дереджето на първичната здравна помощ по тези места? За по чудо оцелелите фелдшери, които дори минаха в нелегалност, за да помагат на хората. За изобщо неполаганите там грижи за общественото здраве (изследвания, превенция, профилактика и промоция на здравето). Нека реформаторите медици да слязат при тях, да им извършат пълен годишен преглед, какъвто правят на автомобилите им, да се взрат в зъбите им. И после бързо да изчезнат, след като са прехвърлили топката на най-слабия играч на терена. Защото ударът ще понесат същите тези бедни хора. Заедно с лекарите и другия медицински персонал от болниците, обречени заедно с тях.

И едните, и другите, за които става дума, нямат никаква вина за преструктурирането. Не са причастни и към лавината от проблеми в болничната ни помощ въобще. Към стимулирания ръст на болници и болнично обслужване (навсякъде най-скъпата част сред медицинските грижи), за огромния дял (почти 60 %) на болничните услуги сред финансираните от здравната каса, за надписването на дейности, за невероятната задлъжнялост на болници (псевдотърговски дружества), и то не толкова на обречените, колкото на клиничните и други големи болници, чиито директори направиха реверанс и благословиха въпросния подход. Знаейки, че в общинските болници, които обслужват 80 % от населението, отиват само 20 % от парите на касата.

Не е трудно да се проследи генезисът на станалото и да се направи верният извод, че всичко това се случи в резултат на сбърканата преди 10 години здравна реформа. От който следва поуката, че преструктурирането на болниците трябва да стане в контекста на една неизбежна контрареформа.

        О ц е л я в а н е

        Ще бъде наивно да очакваме промяна в подхода на сегашните реформатори. В тях са и ножът, и сиренето. За потърпевшите остава да оцеляват поединично по правилото “Спасяването на удавниците е работа на самите удавници”. Защото все още има за какво да се хванат:

1.    Протести. Практиката показва, че правените от хрисими медици, които никой нито спонсорира, нито зачита, са слабо резултатни. На времето огромният поток от хора в центъра на София дори не забелязваше протестиращите пред здравното министерство лекари от “Бърза помощ” (знайно е, че у нас свестните смятат за луди).

2.    Прилагане на пожарникарската хватка. Христоматиен е случаят, когато в някакво чуждоземско градче решили да ликвидират пожарната му команда. От години нямало пожари, пожарникарите бездействали и само харчели общински пари. Но изведнъж започнали да избухват  пожар след пожар. Едвa по-късно се разбралo, че ги палели самите огнеборци. Но командата им оцеляла.

3.    Намиране на силен покровител с ранг не по-малък от този на Пенчо Кубадински. Както редовно се прави при създаване на нов университет. Тогава дори в селище като Банкя, което е само на една педя от София, няма да дръзнат да закрият местната болница.

4.    Полският номер. Лечебница, застрашена от изключване от здравната мрежа. В курортното селище Пущиково, от рода на Банкя, на 20 км от Познан (има медицински университет) и на още толкова от военно-въздушната база с 36 от общо 48-те полски изстребители F-16, разполагаща с болница, отлично обзаведена с пари по техния офсет. Какво са сторили в Пущиково? След като си осигурили местната подкрепа, кандидатствали за средства от Фонда за регионално развитие на ЕС за “повишаване стандарта на оказваните медицински услуги”. Проектът бил одобрен и реализиран успешно. Били усвоени близо 800 000 евро, 25 % от които са собствени, а 75 % - от ЕС. Последвал огромен интерес, който не стихва. А болницата конкурира най-известните в региона. Главното обаче е, че вече никой не я пипа.

5.    Коопериране с частен инвеститор. Например частно здравноосигурително дружество и/или друг инвеститор, заинтересован от района на болницата. Възможно по принцип, а при прилагане на полския номер може да се окаже попадение в десятката. Нереално, докато частни фирми не получат достъп до задължителното здравно осигуряване и до средства, предназначени за здраве.

6.    Втори хипотетичен шанс, също илюзорен – получаване помощ от местните власти. Пак поставящ подритвания редовно проблем за децентрализация на управлението, за повече възможности на общините да решават проблемите на хората. Е, не чак като в швейцарските кантони, но поне както в скандинавските общини, които дори се надпреварват по здравни грижи за населението.

П о с л е с л о в

Какви резултати можем да очакваме от замисленото преструктуриране? От него ще изпати най-много населението на селските райони и малките селища, където преобладават възрастните хора. Те често страдат от едно или повече хронични заболявания, редовно получават усложнения, обикновено нямат достъп до свой личен лекар и се налага да бъдат направо хоспитализирани. Къде и как? И дали ще издържат, докато стигнат? За тези, които имат за своя главна цел да икономизират здравеопазването ни, това означава, че болните възрастни хора представляват бреме за системата и тя ще спечели, ако ги няма.

Какво може да се противопостави на такъв железен довод? За съжаление нищо. Възможните контрааргументи не се котират не само на безмилостния пазар, но и пред собствените ни деца. Кой го е еня, че става дума за поколението, което помни какво е било, какво беше и какво и защо стана? Което е крехкият мост към чезнещата в селищата ни със затихващи функции родова памет. Защото по любовното към племенния ни корен признание на Ангел Балевски “Всеки от нас, като помисли и се върне назад едно-две поколения, опира до калпак, салтамарка и цървул”.