Международна конференция „20 години ново банково дело в България”

Валентина Гичева – директор на дирекция „Ликвидация на щети” в „Българска агенция за експортно застраховане” АД

 

Щетимостта по тези полици расте

 

• Максималното тарифно число е 2% и зависи от финансовото състояние на длъжниците

 

 

- Г-жо Гичева, казахте, че не застраховате вземанията на клиентите си на 100%. Защо се е наложила тази практика?

- Да, стандартно осигуряваме застрахователно покритие за 85% от дадено вземане. Това е масова практика на застрахователните компании. Останалите 15% остават като самоучастие от страна на клиента. Целта е да се запази интересът на застрахования активно да участва в процеса на събиране на вземането, в случай че се появят проблеми. Ако застрахователят покрива 100% от вземането, интересът на застрахования ще е нулев.

 

- Как правите проучването на фирмите длъжници?

- Проучването се прави, като се ползват базите данни на БАЕЗ, в които се натрупва вече редица години информация за длъжниците. Ползват се и финансови данни, които се предлагат от кредитни агенции. Това е продукт, който се закупува свободно на пазара и предоставя информация за финансовото състояние на даден длъжник.

 

- Имало ли е случаи, когато сте отказвали застраховане на междуфирмени вземания?

- Да.

 

- В кои случаи отказвате?

- При негативна информация за длъжника. Имало е случаи, в които длъжникът е изпаднал или му предстои процедура по неплатежоспособност. Нашият клиент не знае това, осъществи някакъв търговски контакт и иска да започне работа, но в същото време този факт е укрит от него. В тези случаи се отказва застрахователно покритие, което е превантивна мярка и за самия клиент.

 

- Какъв процент от всички заявления за застраховане са отказите?

- Не повече от 10%. През последните месеци колегите от „Оценка на риска” са доста по-предпазливи и реагират много бързо при всяка негативна информация, която се появи. Затова може би има леко завишение на отказите. Но в крайна сметка ролята на застрахователя е да осигури застрахователно покритие там, където е възможно развитието на търговски отношения. Отказват се най-крайните случаи, в които няма никакъв потенциал да се търгува с тези длъжници заради тяхното критично финансово състояние. Там, където финансовото състояние на длъжниците позволява, дори и частично, гледаме да се удовлетворят исканията на клиентите. Дори и да не е пълният лимит, който те искат, а редуциран.

 

- БАЕЗ е единствената държавна застрахователна компания у нас. В кои случаи работите за сметка на държавата и в кои – за своя сметка?

- В почти всички държави от ЦИЕ са създадени застрахователни компании като нашата. Така че това е практика в Европа, особено в страните с преходна икономика. Дейността ни е разделена на две на базата на риска, който се поема, и на базата на нормативните актове, по които оперираме. Дейността за наша сметка се базира на Кодекса за застраховането, както е и при всички останали застрахователи у нас. Дейността ни за сметка на държавата е по Закона за експортното застраховане. Там покриваме някои финансови рискове, като финансиране на малки и средни предприятия – полиците, които са сключени с тази цел, както и непазарните рискове – сделките, страна по които са контрагенти от държавите с т. нар. непазарен риск. Това са бившите съветски републики и републиките от бивша Югославия – където застрахователният интерес е по-малък. Там застраховките се сключват за сметка на държавата.

 

- Значи всички застраховки с т. нар. вътрешен риск са за сметка на БАЕЗ?

- Да, както и застраховките на сделки, страна по които са контрагенти от държавите с пазарен риск – обикновено страните от ЕС.

Но държавата стои зад нас във всеки момент от гледна точка на това, че 100% от капитала на БАЕЗ е държавна собственост. Ежегодно се заделят средства от държавния бюджет за изплащане на застрахователни обезщетения.

 

- Каква е средната сума на вземане, което се застрахова при вас – от българска фирма към друга българска фирма?

- Няма среден лимит. Има кредитни лимити да кажем от 500 лв. до 1000 лв. – тези клиенти работят при по-ниски обороти. А има и полици, които са с по няколко на брой кредитни лимита, но някои от тях могат да достигат милиони левове. Лимитите зависят от мащабите на бизнеса на компанията, която идва да се застрахова. Няма и праг – да кажем, над каква или под каква сума не се приемат вземания за застраховане. Водещо е финансовото състояние на длъжника.

 

- Какви фирми се обръщат към вас – големи, малки или всякакви?

- Напоследък всякакви.

 

- А от кои области на икономиката са най-вече клиентите ви по тези полици?

- От всички сектори. Фирми, които търгуват на вътрешния пазар или които работят за износ, без значение.

 

- Ако някоя фирма иска да застрахова, да кажем, риск за 100 единици, каква сума трябва да заплати средно по тази застраховка?

- Няма средна тарифна ставка. Тарифната ставка е строго индивидуална за всяка полица. Определя се от редица фактори. Водещи са страната и финансовото състояние на длъжника. При непазарните рискове, които са за сметка на държавата, тарифните ставки са по-високи, тъй като рискът при тях е по-голям. Минимумът на тарифното число е под 1%, а максимумът му е около 2% от сумата, която се застрахова. Не всички вземания са лоши. Затова изискването на застрахователя е застрахованият да предложи цялото си портфолио за застраховане, за да може рискът да е равномерно разпределен. А не да се направи негативна селекция и да се предложат за застраховане само лошите длъжници, ако клиентът ги познава. Ако не познава длъжниците си – за първи път ще работи с тях, работа на застрахователя е да направи преценка на поемания риск.

 

- Съгласяват ли се повечето фирми да застраховат целия си портфейл от вземания?

- Да, съгласяват се. В текущата ситуация не мисля, че някой е в състояние да предвиди кой длъжник ще му плати и кой не или какво ще се случи с някой длъжник през следващите месеци. Зачестяват и фалитите на фирми, така че застраховането на цялото портфолио е полезно нещо.

 

- Казахте, че може и новосъздадени фирми да дойдат при вас и да застраховат свои бъдещи вземания.

- Вземанията, които се застраховат, са винаги бъдещи. Няма как да застраховаме вече просрочени вземания. Разликата е, че застрахованият може да има досегашен опит със съответния длъжник или може тепърва да установява търговски взаимоотношения с него. Но във всички случаи фактурирани вземания не се застраховат. От момента на влизане на полицата в сила всички нововъзникнали вземания подлежат на застраховане. Но когато не сме разгледали състоянието на даден длъжник и не сме преценили риска, няма как да застраховаме вземането по вече направена доставка.

 

- А има ли значение дали фирмата е новосъздадена, или има някакъв опит?

- Не. При тази застраховка е важно финансовото състояние на длъжниците, а не на нашия клиент.

 

- Значи новосъздадените фирми могат да ви използват като помощник при определяне на контрагентите, с които да работят?

- Това е част от целта на застрахователя - да направи селекция с умерен риск, която да се приеме от застрахования. А е полезно и за самия застрахован – при оценката на риска да отпаднат всички контрагенти или длъжници, за които е сигурно, че са в лошо финансово състояние и не могат да покриват дълговете си.

 

- В какъв срок изплащате обезщетение при просрочване на вземане?

- Процесът е сравнително дълъг и включва няколко етапа. При просрочване на вземане следва да бъде уведомен застрахователят за просрочието. След това за всяка полица има период на изчакване, максимумът на което е 6 месеца. В рамките на тези 6 месеца застрахованият и застрахователят съвместно изчерпват всички възможности за извънсъдебно събиране на вземането. В случай че няма резултат от тези действия, следва изплащане на застрахователно обезщетение в сроковете, записани в Кодекса за застраховане.

 

- А кога възниква просрочието?

- При настъпване на падеж, когато не е получено плащане или е получено частично плащане.

 

- След като е изплатил застрахователното обезщетение, застрахователят предявява ли регресен иск към длъжника?

- Да, задължително. Но не всеки, който е изпаднал в невъзможност да плати, е лош длъжник. Може причините за неплащането да са обективни. Най-често се сключва споразумение за разсрочване и длъжниците се издължават към застрахователя. Предпочитано е извънсъдебното уреждане на регресните вземания. Когато това е невъзможно, се пристъпва към събиране по съдебен ред. Много често в периода на изчакване се правят срещи между трите страни по полицата и се стига до някакво решение. Не всички просрочия стават щети. Когато се намеси и застраховател, когато се осъществи контакт с длъжника, много често тези действия дават резултат. Важното е застрахованият и застрахователят да си сътрудничат през цялото време, тъй като целта на всички е да бъде събрано вземането.

 

- Казахте, че квотата на щетимост по застраховките на междуфирмени вземания е средно 32% в БАЕЗ. А увеличава ли се напоследък?

- Да, увеличава се. Значително нараства броят както на просрочените плащания, така и на предявените претенции. Но пък наскоро правихме друга статистика. Според нея за 2009 г. около 30% от сумата на изплатените претенции са претенции, които са оттеглени вследствие на получени плащания. Т.е. ако сме платили например 3 млн. лв., за още 1 млн. лв. са оттеглени претенциите, тъй като вследствие на намесата на застрахователя длъжниците са се издължили. За нас това също беше интересно, тъй като доскоро не бяхме обръщали внимание на този факт. Само регистрирахме оттеглените претенции, но в един момент се оказа, че те са за съществена сума. Добрата комуникация е задължителна.

 

- Ако продължи тенденцията за увеличаване на щетите, смятате ли да повишите и цената на тази застраховка?

- Не всички сключени полици са с висока щетимост. При полиците, по които щетимостта нараства, е възможно да има корекция на тарифното число. Но има клиенти, които много добре управляват вземанията си. Щетимостта е ниска, събираемостта им е висока. Там нямаме основание да увеличаваме цената.

 

- Имате ли вече традиционни клиенти?

- Да.

 

- От кои браншове са те?

- От тежката промишленост и търговията с метали, от хранително-вкусовата също. Много са компаниите, с които вече работим дълги години, и държим на тези клиенти. Стремим се да им предложим най-добрите условия за застраховане. В същото време знаем, че те са коректни и полагат всички необходими усилия да съберат вземанията си. Т.е. процесът на взаимно сътрудничество работи доста добре.

 

- Значи и тук е въведена, макар и частично, системата бонус-малус?

- Има такива бонуси по застрахователните полици. Клиентите ни обикновено работят с едни и същи дългогодишни партньори. В процеса на работа се добавят и нови партньори към техните полици, но може да се каже, че има някаква традиция в търговските ни взаимоотношения и партньорите наистина са подбрани. Ако се стигне до неплащане, по-скоро се дължи на изпадане на длъжника в неплатежоспособност, отколкото забава на плащането.

 

 

Интервю на Йоанна Стефанова