Отражението на кризата в небанковия сектор и възможностите за минимизиране на негативните последици

Фондация „Банки Инвестиции Пари” съвместно с Атлантическия Клуб в България и M3 communications Group организираха в началото на месец юни т.г. тридневна конференция в хотел „Шератон”, София под надслова 20 години ново банково дело в България; опитът и ролята на финансовия сектор у нас за възстановяване от кризата.

Изхождайки от позицията, че стратегията на България за излизане и възстановяване от кризата се нуждае от преразглеждане, за да отговори на новите предизвикателства, както и на приоритетите на ЕС по въвеждането на строги правила за регулация, организаторите бяха поставили на дневен ред приоритетни теми за България. Интересна за нас като специализирано издание по застраховане и осигуряване беше  темата за отражението на кризата в небанковия финансов сектор и възможностите за възстановяване.

„В качеството си на  председател на Комисията за финансов надзор за мен е чест и удоволствие да участвам в откриването на Осмото международно финансово изложение и конференция “Банки Инвестиции Пари”  и този финансов форум”– обясни Петър Чобанов, експредседател на КФН,  по време на откриването на изложението. Той направи много добър анализ на ситуацията в Европа и в България.

Ако погледнем обективно и аналитично, нито в България, нито в Европа, нито в световен мащаб – сподели той -  може да се говори за трайно възстановяване от рецесията и икономическата криза през тази година, независимо че периодично се появяват и положителни сигнали.

Всички финансови пазари, включително и българският, са като скачени съдове и тенденциите се предават от един на друг. В Унгария например е много трудна бюджетната ситуация и  има проблеми с обслужването на дълга, а това довежда до поскъпване на финансирането на държавните дългове, дори в страни като Франция и Австрия.

„Икономиката на България като страна – членка на Европейския съюз, също следва глобалните процеси – обясни П. Чобанов -  При нас също се наблюдават някои сигнали за предстоящо оживление в икономиката. Износът расте, промишлеността като че ли се съживява, кредитирането нараства на годишна база, макар и с невисоки темпове. Но наред с това са налице и сигнали в посока забавяне на възстановяването. БВП отбеляза спад от 4% на годишна база през първото тримесечие на 2010 г. През май 2010 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 0.4 пункта спрямо април поради влошаване на бизнес климата в търговията на дребно с 5.3 пункта. Общият индекс на цени на производител през април се увеличава с 8.1% на годишна база. За първото тримесечие, по предварителни данни, ПЧИ в България са отрицателни в размер на 21.9 млн. евро.”

В отговор на кризата КФН е предприела допълнителни надзорни мерки за завишаване на изискванията спрямо отчетността на инвестиционните посредници по отношение на капиталовата адекватност. Завишени са и изискванията спрямо застрахователите, като те вече представят допълнителна информация за размера на собствените средства и границата на платежоспособност за по-кратък период. По отношение на пенсионноосигурителните дружества също са проведени редица срещи с мениджмънта на някои от дружествата, споделя Петър Чобанов,  дадени са препоръки за  по-строг контрол и извършване на по-прецизни разчети при инвестиране средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

Поради кризисната ситуация и все по-засиления дебат на европейско ниво за  повишаване координацията и сътрудничество между държавите членки, респективно финансовите регулатори и надзорни органи, в областта на ранното предупреждение и финансовата стабилност КФН е създала специално административно звено – дирекция  „Икономическа и финансова стабилност”,  с основни задачи:  Да идентифицира и оценява потенциалните рискове за финансовия сектор;- Да анализира и оценява макроикономическата ситуация в България и влиянието на регулаторни мерки на ниво ЕС върху финансовата стабилност на страната;  Да създаде система от индикатори за ранно предупреждение, т.е. индикатори, чрез които биха могли да бъдат идентифицирани потенциални кризисни ситуации.

Отражение на кризата върху застрахователната индустрия

Кризата засяга всички, в момента не са ни необходими псевдо или половинчати реформи, а мерките, които се предприемат, трябва да са последователни и синхронизирани, за да бъдат успешни и наистина да доведат до трайно възстановяване, обясни Петър Чобанов.

По отношение на застрахователния пазар  редица икономически фактори оказват негативно влияние върху развитието му през 2009 година. Основните фактори са намалените продажби на нови автомобили; намаляването на покупките на лизинг; ограничаването на кредитната активност от страна на финансовите институции; несигурността за бъдещите доходи на домакинствата, което влияе пряко върху склонността им за спестяване чрез животозастраховки; както и конкурентните покупки на пазара, които предлагат по-висока доходност ( т.е. банковите депозити).

Въпреки изброените фактори застрахователните компании успяха да устоят на финансово-икономичската криза и в момента разполагат с достатъчно средства, които да осигурят тяхната ликвидност и платежоспсобност. За разлика от ситуацията в други държави през 2009 г.  у нас не се наложи застраховател да получава държавна подкрепа, за да се осигури финансовата му устойчивост. Запази се и доверието у потребителите на застрахователни услуги.

Редица показатели в този сектор обаче показаха намаление през 2009 г. Брутният премиен приход спадна с около 6.8% на годишна база спрямо 2008 г.

Отчетеният през 2009 г.  брутен премиен приход (БПП) е 2.5 % от БВП ( за сравнение през 2008 г. той е бил 2.7 на сто от БВП).

Застрахователният пазар у нас е доминиран от общото застраховане, като страната ни се нарежда на едно от последните места в европейските страни по относителен дял на животозастраховки в целия застрахователен бизнес. Преди 2008 г. застраховането се развива с много по-бързи темпове, а от 2009 г. има силен спад на БПП при животозастрахователите. Развитието на цялостния застрахователен пазар изцяло ще зависи от развитието на макроикономическата среда и преодоляването на негативните ефекти.

Отражение на кризата върху пенсионноосигурителния пазар

След голямото намаление на активите през 2008 г. на частните пенсионни фондове те отбелязаха растеж през 2009 г. Като повечето от тях завършиха годината с положителна доходност и компенсираха част от натрупаните преди това загуби. В резултат на това относителният дял на  ПОД в сектора на финансовото посредничество достигна 3.86 %, в сравнение с 2008 г., когато беше 2.84%. Средната доходност претеглена спрямо размера на нетните активи в УПФ за 2009 г., е 7.91 на сто, като в отделните фондове варира от 5.5% до 13.7%.

Доходността на ППФ през 2009 г. е 7.85, като варира в отделните фондове от 5.2% до 10.7%, като акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване отбелязват ръст от 37% на годишна база, което в края на 2009 г. се равнява на 3 млрд.156 млн. лв.

В заключение Петър Чобанов направи извода, че в  България има сериозно проявление на вторичните ефекти от забавената икономическа активност и влошената макроикономическа ситуация.

Като представител на застрахователните посредници  Николай Здравков, управител на застрахователен брокер «Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс» обясни как се отразява кризата върху застрахователния пазар на едно съвсем реално ниво – в контактите на продавачите на застрахователни услуги и купувачите им.

При нас застрахователите първите признаци на кризата идват през 2009 г. – разказва Николай Здравков, – когато забелязваме спад от 6.8 % в общото застраховане; а в животозастраховането – 17 на сто (независимо че то по принцип е с незначителен дял от 13%  спрямо 77% общо застраховане).

В днешната тежка ситуация има тенденция за увеличаване на дела на изплатените обезщетения на пострадалите застраховани. Според Николай Здравков това е тревожна тенденция, която може да доведе до неплатежоспособност и дори до фалит на някои застрахователи, които няма да могат да се справят с изплащането на обезщетенията по застраховките. Изправени сме пред криза – каза Здравков и обясни, че застрахователните компании, които трябва да увеличат рязко своите капитали, за да достигнат  границата на платежоспособност, ще срещат затруднения в бъдеще.

Застрахователната плътност ( наличието на застраховки на глава от населението) у нас е незначителна. Средностатистически българинът  през 2009 г. харчи по-малко от 222 лв. за застраховки, като в ЕС след нас по този показател е само Румъния. В същото време в Холандия средностатистическият гражданин харчи 6 966 щат.дол.; във Великобритания – 5923 щат.дол.

БПП във Великобритания представлява 13.6 % в БВП; Холандия – 13.1%; а България – 2.7%, по този показател след нас са Естония, Латвия, Гърция и Румъния, където застраховането играе много слаба роля в икономиката.

По-нататък в своя доклад Николай Здравков направи преглед на играчите на застрахователния пазар ( 20 общозастрахователни и 10 животозастрахователни компании) и кратък анализ на показателите в застраховането през 2010 г. Тенденциите през първото тримесечие са за спад от 5.2% в реализирания премиен приход на застраховането. Прогнозата на Н. Здравков е за спад от 10%-12% до края на 2010 г.

Тенденцията е за увеличаване на дела на автомобилните застраховки, които са най-рисковото застраховане, защото квотата на щетите е висока (т.е. размерът на обезщетенията в повечето случаи надхвърля събраните от застрахователите премии). Увеличаването на дела на този вид застраховки се дължи на задължителните застраховки за гражданска отговорност на автомобилистите.

 

Събитието отрази Илеана Стоянова