Застрахователните дружества отчитат увеличаване на опитите за злоупотреби, както и ръст на разкритите случаи

Укриването на информация е най-често използваният способ за измама

Според международната статистика застрахователният измамник в 86% от случаите е мъж на възраст от 25-50 години, в около 60% е неженен или разведен, в 32% със средно образование, като в 64% предпочита да извърши измамата сам. Почти 90% от застрахователните агенти, които са съдействали или участвали в застрахователна измама, са на възраст до 40 години.

Най-често срещаният способ за извършване на застрахователна измама е укриването и несъобщаването на факти и данни - в 39.74% от всички щети, показва проучване на Асоциацията за застрахователна сигурност. Анализът е направен на база данните от 151 изследвани от асоциацията случая, при които е имало основателни съмнения за извършване на измама или признаци за такава. Данните са за петгодишен период (2005 - 2010 г.) и обхващат щети по общо застраховане.  В изследването не са включени щети по животозастраховане поради спецификата на дейността и значително по-малкия брой на опити за измами. В част от случаите не се съдържаха първоначалните признаци за измама, докато в други предварителната информация, подадена от застрахователя, сочеше такива симптоми, обясни Юрий Тодоров, председател на Асоциацията за застрахователна сигурност. В 31.79% от случаите укриването и несъобщаването на факти и данни се извършва преди сключването на застрахователния договор, в 6.62% по време на застраховката и само в 1.32% след настъпването на събитието. От общо 96 случая на установени измами в 60 от тях е констатирано използването на този способ или това са 62.5% от всички установени измами. В близо 75% от използването на този способ това става преди сключване на застраховката. Анализът показва, че в 77% от планираните измами се използва този способ, и в около 39% от случайните измами се използва укриване на информация, коментира Юрий Тодоров. Укриването на информация касае различни аспекти на застрахователния договор и в повечето случаи е преднамерено. Най-често то е свързано с настъпили предишни застрахователни събития. Тогава се укрива информация за предишни кражби или големи щети, които биха могли да доведат до отказ за сключване на застраховка или предписване на по-строги мерки за охрана или завишаване на премията. В други случаи това касае променения риск по договора и несъобщаване на новите обстоятелства, които в крайна сметка водят до щета, разяснява Тодоров.

На второ място като способ за извършване на измама е използването на надзастраховането - 30.5% от всички щети, или общо 46 случая, или 47.91% от всички измами. В 54.38% този способ е използван при планираните измами и в 23.07% при случайните. При вторите това е по-скоро презастраховане за случай на щета, като предварително не е планирано настъпването на събитието. Надзастраховането като способ при непредвидени обстоятелства за щета е използван само в 5.96% от всички щети. Обезпокоителен е обаче фактът, че той започва да се използва в имущественото застраховане в повече от 50% при планираните измами, уточнява Тодоров. Въпреки, че при застраховките на моторни превозни средства този способ вече е по-трудно приложим, буди тревога неговото използване при имущественото и карго застраховането, допълва той. Надзастраховат се електроника, мебели, художествени произведения и др. Вещи, чиято стойност е трудно определима или бързо губят цената си - непродаваеми стоки, негодни, бракувани, стара електроника, машини и оборудване и др.

На трето място сред способите за измама се нарежда увеличаване размера на иска - 17.9% от всички щети. От всички установени измами този способ се използва в 28.12% или в 27 случая. Анализът показва, че той е приложим основно при случаите на случайна измама, където е установен при 38.46% от тях и само в 14% от планираните измами. Това е така, защото при случайните измами той остава най-достъпният и лесен начин за повишаване на обезщетението. По-често това са случаи, когато след настъпване на събитие застрахованият доуврежда вещта с цел да получи цялата й стойност. Не са изключени и случаи, в които застрахованият укрива допълнително вещи след настъпване на събитие, особено при кражба, като ги описва в щетата.

На четвърто място е прехвърлянето на щета от един вид събитие в друг - 15.9% от всички щети. Този способ се е използвал в 25% от всички установени измами, превес има употребата му при случайните измами в 28.20%, а при планираните само в 17.54%. Прехвърлянето обикновено се използва при внезапно възникнала щета, при която трябва спешно да бъде покрито дадено събитие.  Този способ се използва основно когато няма застрахователно покритие по определено събитие.  На практика измамникът използва вече сключена полица  на друг застрахован или негова полица с подобно покритие. Например

увредена стока от проливен дъжд на открито се премества в помещение и се използва като авария на инсталации,

или липсата на „Автокаско” полица се компенсира с „Гражданската отговорност” на уж виновен водач.

На пето място сред способите за измама се нарежда едновременното застраховане в няколко компании - в 6% от всички щети. Общо в 9.37% от всички измами е използвано двойното застраховане. От тях в 12.28% при планираните измами и само в един случай при случайните. Това е допустима грешка при проверката, тъй като при случайната измама едновременното застраховане може да се случи само при дублиране на полици в началото и в края на застраховката.

На шесто място е антидатирането с 5 случая от всички щети или 3.3% от щетите. Всъщност тази практика доскоро се ползваше често при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Служител на Пътна полиция спира за проверка водач на моторно превозно средство, при проверката се установява, че водачът на автомобила е без задължителна застраховка. Водачът от своя страна обяснява, че е забравил полицата си вкъщи или в офиса и ще я представи допълнително с цел да избегне акта и отнемането на контролни точки от талона. Тъй като служителят от Пътна полиция не би могъл да направи справка дали за конкретния автомобил има сключена полица, изчаква представянето на полицата. Водачът от своя страна веднага отива при познат брокер или агент, който му издава полица със задна дата, и се спасява от плащането на глобата.         

Статистиката показва, че в 63.58% от изследваните случаи е установена измама. От тях 37.75% са случаите с установени предварително планирани схеми и подготовка за извършване на измама, а 25.83% са случаите, които могат да бъдат класифицирани като случайни измами. В 36.42% от проверените щети не е установено извършване на измама или не са разкрити опити за извършване на измама. Според Юрий Тодоров посоченият висок процент на измами, трябва да се възприема като анализ на данни, в които е имало съмнение за измама и който показва, че в над 3/5 от тези случаи са установени измамни действия или опити за неправомерно получаване на обезщетение. По-високият дял на планираните измами - 59.37%, или общо 96 случая, е обезпокоителен и сочи, че извършването на застрахователни измами се е превърнало в добре обмислена и планирана дейност, която се извършва целенасочено, коментира председателят на Асоциацията за застрахователна сигурност. Някои от признаците, по които бихме могли да установим, че в конкретния случай става дума за измама, са едновременното застраховане в няколко компании, настъпването на събитие веднага след сключване на полицата или в нейния край, участието на адвокат веднага след настъпване на щетата, наличието на предишно подобно събитие и др.

Както вече в. „Застраховател прес” писа Асоциацията за застрахователна сигурност разработи проект на „Информационна система за застрахователна история и оценка на риска”, който предложи за обсъждане на представители на застрахователните дружества, отговарящи за сигурността на компаниите. Целта на информационната система, която се предлага е да подпомага застрахователните дружества за правилното определяне и оценка на риска при сключване, действие на застрахователните договори и настъпването на застрахователни събития, както и за противодействие на застрахователните измами. Предвижда се системата да съдържа база данни за лица, обекти и събития, настъпили по повод на сключени застрахователни договори с клиенти на застрахователната компания, при които застрахователят е установил от страна на свой клиент опит за неправомерно получаване на обезщетение, послужил си е със заблуда, предоставил е неверни или фалшиви документи или данни, или е извършил други нелоялни действия, които дават основание на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение.

Проектът е факт, всичко оттук насетне е в ръцете на застрахователите. Аргументите са само и единствено в полза на предложението, остава гилдията да се обедини и осъществи проекта. Практиката по света показва, че такива системи работят успешно от много години в редица страни. Няма съмнение, че днес информацията е ценна не само за застрахователите, но и за клиентите, застраховащи своето имущество. Още повече че в условията на глобална финансова и икономическа криза растат застрахователните измами под най-различна форма. Време е да се опитаме да ги ограничим до санитарния минимум.

Данните от проучването сочат още, че в 60 случая от всички проверявани има използване на специални начини, като инсцениране на застрахователно събитие - в 27.15% от случаите, умишлено предизвикване - в 9.27 %, фиктивна щета - документна измама – в 3.31%. Спрямо общия брой на установените измами - 96 случая, 41 случая са чрез инсцениране на събитието, а 14 са умишлено предизвикани. Инсценираните измами заемат най-голямо място спрямо останалите начини, като се използват както при планираните, така и при случайните измами. Инсценировката е случай, при който се променят следи, белези, факти и данни за мястото, времето или начина на възникване на събитието. Тя има за цел да заблуди проверяващия относно причините, механизма или последиците от него. Напоследък

не са редки случаите

при които са използва и въже за бънджи скокове, за да се инсценира удар в дърво на автомобил.

            Интересен факт е, че в 43.05% от случаите застрахователната измама е дело на застрахования, в 11.26% съвместно с трети лица, в 3.97% измамата е дело на ръководител на организация или фирма, в 3.31% е съвместно с агент, в 1.32% с подкрепата на брокер и едва в 0.66% се осъществява съвместно със служител на застрахователната компания.

С най-голям дял - 19.78% от всички претенции, за които е констатирано че има измама са щетите на стойност до 5 хил. лв., с по 17.91% следват претенциите за обезщетения до 1 хил. и съответно 2 хил. лв. В 14.55% от случаите имаме претенции до 10 хил. лв., следват тези до 20 хил. лв. - с 8.21%. Любопитен е фактът, че заявените щети до 50 хил. лв. са 6.34%, докато тези до 100 хил. лв. са 7.46%. В 2.61% от случаите имаме претенции за обезщетения до 200 хил. лв., още по-малък е делът на претенциите до 500 хил. лв. -1.87%, докато исковете за обезщетения до 1 млн. лв. заемат 3.36%. Въпреки малкия процент тези щети говорят за много сериозни опити, че

на нашия пазар  се е настанила трайно тенденцията за организирана престъпност в застраховането

В 31.72% от случаите застрахователят е отказал да плати, в 29.85% е платил, в 7.84% се води съдебен спор, в 25% е направено частично плащане, а в 5.60% е платена ексграция. Въпреки съмненията за измама в някои случаи застрахователят изплаща обезщетение. Това е свързано с трудността на доказуемост на измамите и продължителността и мудността на разследващите органи. В много от случаите, в които сме подавали сигнал до разследващите органи, се е оказвало, че те не са подготвени за такива дела, пропуснали са възможностите при първоначалния оглед или недооценяват измамата като престъпление, обяснява Юрий Тодоров. Застрахователят предпочита да уреди отношенията си със застрахования бързо, вместо да разчита на съмнителни резултати от едно бъдещо разследване и евентуално плащане с лихви. Това обаче е грешна тактика и подклажда наглостта на измамниците. Затова е необходима обща политика на застрахователите по този въпрос и бързото създаване на система, за да се знаят лицата, които участват в такива схеми, допълва той.

            Сред най-масовите схеми за измами са тези по застраховките „Карго” и с автомобили на лизинг.

Схема за измама с „Карго”

Намира се документация или фалшива такава за собственост на стока на голяма стойност -  над 100 хил. евро. Намира се превозвач, чието превозно средство е с проблеми по двигателя или е на лизинг, който трудно се обслужва. Натоварва се стока, близка до описаната във фактурата, но трудно продаваема или с ниска стойност или бракувана. Изготвят се документи за превоз и в момента на тръгването или по време на превоза се инсценира самозапалване на тира и стоката. Така стоката и тирът се заплащат от двама застрахователи, които съответно са застраховали имуществото по „Каско” и „Карго”. Ако застрахователят откаже да плати, се използва полица по „Отговорност на превозвача”, по която в крайна сметка ще се възстановят загубите.

Схема за измама с автомобил на лизинг

Взема се скъп автомобил на лизинг. Заплащат се първоначалните няколко вноски. Автомобилът се „препродава” на специализирани групи от крадци, които го изнасят зад граница, и за автомобила се получава около 30% от стойността. Уведомява се лизингодотелят за кражбата, а той - застрахователя. След около 3 месеца, ако застрахователят откаже да плати, лизингополучателят отказва повече да внася вноските. Тогава друг застраховател поема неговите вноски по застраховка финансов риск. В крайна сметка застрахователите са разбират и единият плаща.

Финансовата и икономическа криза провокира негативни последици в застрахователния сектор. Поради намалялата покупателна способност на населението и ограничения обем на бизнеса застрахователните дружества отчитат увеличаване на опитите за измами, както и ръст на разкритите такива.