Пенсионна реформа

На свое заседание на 4 август т.г. Министерският съвет  обсъди проекта с групите предложения за модернизация и реформиране на пенсионната система, залегнал в новите изменения на Кодекса за социално осигуряване.

Правителството реши , че от 1 януари 2011 г. осигурителният стаж за пенсия за работещите трета категория труд ще нараства плавно с по една година до 2013 г. включително. През 2013 г. жените ще могат да се пенсионират с 37 години стаж, а мъжете - с 40 години.

В същото време прогнозите сочат , че дефицитът на НОИ в края на 2010 г. ще надхвърли 220 млн.лв. 

Затова КНСБ и "Подкрепа" заявиха, че проблемът с дефицита на НОИ може да бъде решен с осигуряването на повече приходи, а не с орязване на разходи. КНСБ и КТ „Подкрепа" категорично не подкрепиха предложенията за промени в КСО във вида, внесени за обсъждане в Министерски съвет. Синдикатите в свое становище заявяват, че заради липсата на консенсус за промените в пенсионната система смятат да организират цялостна протестна кампания против драстичното утежняване на правото на пенсия, за да защитят правата на хората на наемния труд. Тези протести трябва да съвпаднат с разглеждането на законопроекта в Народното събрание, по  всяка вероятност през месец септември т.г.
Друга важна промяна, залегнала в новия Кодекс за социално осигуряване, е предложението на МТСП и социалните партньори укриването на осигуровки да се криминализира.

Социалният министър Тотю Младенов обяви, че фирми и граждани дължат почти милиард лева на НОИ за социални осигуровки. Ако НАП не събере 40% от тези пари, до есента ще се наложи увеличаване на социалните вноски. От друга страна,  управителят на НОИ Христина Митрева заяви, че от 2012 г. социалните осигуровки трябва да се покачват плавно, докато достигнат нива 6%-8% над сегашните.
Младенов призова работодателите да внасят цялата дължима сума по осигуровките за професионалните пенсионни фондове. За втора категория труд тази вноска е 7% от дохода, а за първа категория - 12% от дохода, припомни министърът. Ако това не се прави,  според министъра пенсиите, получавани през тези фондове, трябва да са от порядъка на 50-60 лева.

Очакваният  финансов ефект от промените за НОИ през 2011 година ще бъде 81,8 млн. лв., през 2012 година - 190,3 млн. лв., и през 2013 година - приблизително 450 млн. лв.

Новите моменти

• За работещите трета категория труд плавно (с по една година през следващата, през 2012 и 2013 г.) се вдига осигурителният стаж. Възрастта за пенсия (при трета категория труд) не се променя и остава 60 години за жените и 63 години за мъжете. 
• За работещите при първа и втора категория ще се вдига поетапно възрастта за пенсиониране.  Как ще става това:
•                  ;               &nbs p;           - Възрастта за пенсия на хората, работещи първа и втора категория труд, ще се вдига плавно с две години до края на 2012 година
•                  ;               &nbs p;           - За жените с първа категория труд възрастта се вдига от 47 на 49 години, а за мъжете от 52 на 54 години.
•                  ;               &nbs p;          - За жените с втора категория труд възрастта се вдига от 52 на 54 години, а за мъжете от 57 на 59 години.
• Висшистите ще могат да откупуват трудов стаж за годините на следване. Други хора, с по-малко стаж ще могат да откупуват не по 5 години - както е сега, а само две години осигурителен стаж.
• За всяка година работа след възрастта за пенсиониране пенсията ще се вдига с 3 процента, каза Младенов.
• Остава възможността за хората, които имат 15 години трудов стаж и навършени 65 години, да могат да се пенсионират.
• От началото на 2012 година от НОИ ще отпадне втората социална пенсия за инвалидност, за която НОИ плаща в момента 240 милиона лева годишно за 456 хиляди души.

Предисторията

Отпада вариантът за по-ранното пенсиониране при намален размер на пенсията, при последния вариант на пенсионната реформа, който предвижда плавно увеличение на стажа с по една година до 2013 г., заяви пред журналисти Христина Митрева на състоялата се на 2 август т.г. пресконференция с журналисти в НОИ.

Защо беше необходимо да се правят промени в българската пенсионна система? Защото и днес проблемите й съществуват и продължават да се задълбочават – обясни тя.

Затова през месец септември 2009 г. беше създаден Консултативен съвет по пенсионна реформа към МТСП и лично към министъра Тотю Младенов.

В този съвет бяха поканени за участие т.нар. топескперти, които са се занимавали и продължават да се занимават в областта на социалното осигуряване. Повечето от тях са участвали в разработването на пенсионната стратегия през 2000 г., когато влезе в сила новото законодателство – експерти, които и сега имат отношение към пенсионната система и могат отговорно да участват и днес. Това са проф. Нено Павлов, ексзаместник председател на КФН; Никола Абаджиев, председател на БАДДПО; Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика; Йордан Христосков, заместник-ректор на ВУЗФ и бивш управител на НОИ; Ася Гонева, изпълнителен секретар на КНСБ; Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ „Подкрепа”; Емил Мирославов и Драгомир Драганов, директори в МТСП; есперти от Министерство на финансите и от НОИ.

Задачата на Консултативния съвет бе да направи анализ на пенсионния модел, да се идентифицират рисковете пред пенсионната система и да бъдат разработени краткосрочни и дългосрочни политики ( напр. краткосрочни мерки за повишаване на заетостта, за повишаване на осигурителната база, за обхвата и по-добрия контрол върху спазване на задълженията на осигурителите, мерки за финансовата стабилност на пенсионната система, разширяване на обхвата на осигуряване като осигурени лица, стимули за осигуряване, осигурителна база, върху която да се внасят осигурителните вноски, така че хората при пенсиониране да  получават по-високи пенсии).

Министерството на труда и социалната политика и НОИ организираха кампания за публично обсъждане на предвижданите реформи. Основните цели на дискусиите бяха да се аргументира необходимостта от промените; да се запознаят с мнението на осигурените лица и то да се вземе под внимание при подготовката на проектозаконите.

Консултативният съвет завърши работата си през месец юни т.г. и предложи за обсъждане Проект на мерки за гарантиране на дългосрочна финансова стабилност на българската пенсионна система и подобряване адекватността на пенсиите. Предложеният документ послужи за основа на обсъжданията на промените в българската пенсионна система на проведените от 21 юни т.г. до 30 юли т.г. 19  „кръгли маси” в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе, Смолян, Враца, Търговище,Разград, Шумен и Благоевград, на които присъстваха над 1000 души. (В. „Застраховател прес” в два поредни броя писа за целите и същността на тези форуми, като също така направи задълбочени материали по темата с проф.д-р Нено Павлов, с доц. д-р Йордан Христосков и с Никола Абаджиев – бел.ред.)

Участниците бяха представители на държавни институции, на академичната общност, на местните структури, областни и заместник областни управители, кметове на градовете и на по-малки общини, представители на социалните партньори, ръководители на синдикални и работодателски организации, независими експерти, експерти от НОИ и от дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Целта им беше да се чуе мнението на всички социални групи по отношение на пенсионните промени и преди да се приеме бюджетът за 2011 г. ( м. септември-октомври) след дебатите в парламента, да се направят исканите промени.

Презентацията „Пенсионната реформа – необходимост от промените и основни параметри” беше изнесена от управителя на НОИ Христина Митрева.

В дискусиите взеха участие около 100-тина изказващи се.

Обобщение на резултатите от кръглите маси по проблемите на пенсионното осигуряване

Предложенията и препоръките на кръглите маси понякога взаимно се изключваха в зависимост от разбиранията и интересите на предлагащите ги. Например предложенията за увеличаване (или неувеличаване) на възрастта или стажа за пенсиониране; увеличаване ( или не) на осигурителните вноски; криминализиране ( или не) на невнасянето на осигурителните вноски за пенсии. Синдикатите предложиха криминализиране, работодателите категорично отказаха.

Групи предложения

·        За същността на пенсионната реформа

·        За осигуряване на финансиране на пенсионната система

·        За условията за пенсиониране

ИЛЕАНА СТОЯНОВА