Хазната няма да се напълни от данък върху застраховките

Народното събрание прие на 8 септември т. г. на първо четене Закон за данък върху застрахователните премии. Мнозинството го гласува като антикризисна мярка, която предвижда 2% облагане на застрахователните премии от 1 януари 2011 г.

Според оценки, прозвучали в пленарната зала, годишният оборот на този сектор в България е около 2,5 млрд. лева. Като аргумент за новия данък от мнозинството посочиха и това, че в повечето европейски страни такъв налог вече съществува, ставката по него най-често е 17%.

За коментар по широко дискутираната тема разговаряме с изпълнителния директор на Застрахователно акционерно дружество “Армеец” Цветанка Крумова.

Цветанка КРУМОВА, изпълнителен директор на ЗАД "Армеец", пред Леонора Лекова:

- Г-жо Крумова, по време на дебатите в парламента имаше много “за” и “против” проекта на Закон за данък върху застрахователните премии. Чуха се мнения, че това е единствената антикризисна мярка, която се прилага. Смятате ли, че е справедливо спрямо сектора?

- Вярно е, че косвен данък върху застрахователните премии има в много от европейските страни, но също така е факт, че той не е въведен в нито един от новите членове на Европейския съюз с изключение на Словения.

От друга страна, твърде вероятно е бъдещата хармонизация на данъчните режими, предписана от директивата “Платежоспособност II”, да доведе до въвеждането на косвен данък във всички държави от Европейския съюз. От гледна точка на дългосрочното развитие изглежда добра идея това да стане по-рано при нисък процент, така че пазарът да свикне постепенно.

Но считам, че моментът сега не е подходящ. Според мене този данък трябва да се въведе от 2012 г., и то при ставки от порядъка на 0,5-0,8%. Тези нива са съизмерими с общото ниво на данъчната тежест в страната.

- Какъв е последният вариант на законопроекта?

- Приетият на първо четене вариант е донякъде компромисен и за застрахователите, и за държавата. Спорният момент беше кога да влезе в сила този закон. Реши се това да стане от 1 януари 2011 г. Но има детайли, които едва ли ще има време да се разискват в парламента. Например фигурата на данъчния представител, за която и на европейско ниво няма единно мнение.

Други въпроси имат чисто практически аспект и тъй като законопроектът беше изготвен много бързо, без да се проучи достатъчно задълбочено чуждия опит, само практиката ще покаже дали съответните текстове са приложими. Според мен някои санкции са неоправдано завишени и трябва да се коригират.

- Какъв ще бъде ефектът от въвеждането на този данък за хазната, за застрахованите и за бранша?

- Законът няма антикризисен ефект и едва ли някой все още твърди, че такъв ще има. Ефектът върху фиска няма да е толкова голям, колкото се мисли. Постъпленията от този данък няма да напълнят хазната. Приходите в застраховането като цяло намаляват и не се очаква изменение в тази тенденция, поне през следващата година. Освен това има застраховки, които се плащат с бюджетни средства, тоест срещу част от прихода ще има разход.

Опасностите в краткосрочен план са, че ще се свие допълнително пазарът и ще се увеличат загубите на застрахователите, а това не е добре за никого.

- Други особености по прилагането на законодателните промени?

- С данък ще се облагат и застрахователните премии, получени директно от чуждестранни застрахователи, когато рискът се намира в България. Този допълнителен приход за хазната не може предварително да се изчисли, тъй като досега данни за тези застраховки не са събирани. Когато данните излязат, ще имаме по-реална представа за отражението на кризата върху застрахователния пазар.

Част от намалението на приходите от застраховки на имущества и отговорности се дължи не на кризата, а на факта, че застраховките се сключват директно в чужбина. Това са фирми, които са чужда собственост и ползват застрахователите на компанията майка.

- Какви са настроенията в бранша?

- Засега нямаме повод за оптимизъм, още по-малко ни даватакъв приемането на закона. Според мен ни чакат поне още две много трудни години. Стагнацията на пазара налага разумен подход и преосмисляне на целите и пазарната политика на компаниите.

- Защо отново се отлага въвеждането на електронна полица?

- Причината не ми е известна, но подкрепям идеята и се надявам тя да се осъществи по-скоро.

- Какви са прогнозите ви за сектора до края на годината?

- Застраховането следва процесите в икономиката с неголямо закъснение. Спадът на българската икономика, който се задълбочаваше през цялата минала година, продължи и през настоящата. Влошеното финансово състояние на домакинства и фирми сви потреблението още повече.

Несигурността в перспективите за развитие намали инвестиционната активност и накара банките да са още по-предпазливи. На този фон е ясно, че тенденциите за спад на приходите в застраховането ще се запазят до края на годината.