Земеделските стопани търпят огромни загуби заради лошия климат

            Когато казват, че „Господ им е ожънал нивата”, земеделските производители нямат предвид, че друг им е свършил работата. Във фолклора това означава, че градушки, наводнения или суша са унищожили реколтата им. Тези природни бедствия почти не могат да бъдат предвидени, нито има начин продукцията да бъде опазена. Затова те често съсипват изцяло реколтата, а трудът на стопаните отива на вятъра.

            Последният пример, на който станахме свидетели, е градушката, паднала в община Ружинци, Видинско в средата на август тази година. В продължение на 30 минути над селата Дражинци, Бело поле и Роглец валя град с големината на кокоше яйце, който потроши покривите на къщите, унищожи градини и уби щъркели и домашни птици. За щастие човешки жертви няма. Най-тежко пострадало е село Бело поле. Всичките 650 къщи в него са с потрошени керемиди на покривите и счупени прозорци. Пострадали са и всички коли, които не са били в гаражи - те са без стъкла и с изкривени ламарини. Повредени са и всички стопански постройки - плевни, обори, хамбари. Наред с повредените покриви са убити и домашни птици, напълно унищожена е реколтата от зеленчуковите градини - чушки, домати, фасул, дини, пъпеши, зеле, грозде, плодовете на овощни дръвчета са смлени от ледените късове. Съсипани са и слънчогледови и царевични ниви. В трите села има много пострадали и убити щъркели. Красивите птици имат много гнезда в селата, през която минава река Лом. Огромните ледени парчета направо са покосявали птиците. Апокалиптичната картина е кошмарна. Възрастни хора коментираха, че подобна градушка не е имало от десетилетия. Ураганният вятър, дъждът и страховитата градушка са обхванали по-силно долния край и бившия селскостопански двор на село Дражинци, изцяло селата Бело поле и Роглец. Хората таят надежда за помощ от държавата, за да се справят с щетите, защото почти всички къщи нямат застраховки.

            Над седем тона жито в складовете и стотици килограми земеделска продукция пък бяха унищожени от наводнението в община Съединение в края на юли. Тонове пшеница мухлясват в дворовете на мелниците в Съединение и най-вероятно ще бъдат изхвърлени. Собствениците правят опити да спасят поне част от продукцията. От пороя са засегнати над 10 декара засети с пшеница и близо 8 декара с овес. По полето гният стотици килограми чушки, домати и патладжани. Част от стопаните са изгубили 100 процента от реколтата. Освен на застраховката, в случай че я имат, производителите разчитат и на помощ от Държавен фонд „Земеделие”. Щетите по инфраструктурата и къщите са за повече от 2 милиона лева.

            Всъщност тези примери идват, за да илюстрират необходимостта от застрахователна защита. Не случайно англичаните казват „Моят дом е моята крепост”. Тази максима ни съпътства много често, но рядко се замисляме за нея, за съжаление едва след като сме усетили горчивия привкус от загубата. По традиция българинът се сеща да застрахова дома си след поредното природно бедствие, а понякога дори и това не е достатъчно силно, за да го провокира да направи тази стъпка. След поредното наводнение или земетресение застрахователните компании отчитат ръст при имуществените полици, след което интересът отново стихва, и така до следващото природно бедствие. Красноречивото доказателство дойде след няколко поредни години, в които страната ни бе жертва на наводнения. Хиляди хора пострадаха от тях, като някои загубиха домовете и цялото си имущество. Впоследствие се оказа, че те дори не са се замисляли за възможността да застраховат собствеността си. Нещо повече - малко от хората си взеха поука от природните бедствия през 2005-2006 г., когато цяла Софийска област пострада сериозно от преливащите реки и язовири, които причиниха наводнения с тежки последици. Тогава беше изолиран достъпът до редица селища, които дни наред останаха без ток и храна. Пострадаха множество къщи, бяха залети ниви, имаше унищожена селскостопанска продукция и удавени животни. Нанесените вреди от пороищата и наводненията тогава бяха с доста по-големи размери, особено за обектите, разположени в близост до водоеми и в ниски места, където нивото на реките се повиши драстично. Пороите нанесоха сериозни щети върху пътната инфраструктура.  

Проблемът със застраховането на сградния фонд не е от вчера и за съжаление не засяга само и единствено частните собственици, но и държавата. Обикновено държавните и общинските обекти в България се застраховат по балансова стойност, защото това е тяхната база по счетоводни документи. Другият вариант е да се извършва експертна оценка на имуществото, което обаче се прави рядко. Препоръчва се имуществото да се застрахова на действителна стойност, твърдят застрахователите, за да може при частична щета при обезщетението да не се отчита подзастраховане, а при тотална щета да се изплати пълното обезщетение до размера на застрахователната сума. Когато застраховката е направена по т. нар. „първи риск”, ако недвижимият имот струва 100 хил. лв., а е застрахован за 20 хил. лв., при тотална щета и пълно погиване на сградата обезщетението ще бъде до стойността на застрахованата сума, т. е. 20 000 лв.

            Впечатленията на застрахователите са, че най-голям интерес към застраховане на имотите си проявяват хората от средната класа, които притежават средноголеми имоти и се грижат за тях. Застраховката се купува повече в гъсто населените райони, в по-големите градове. В селищата почти никой не застрахова имота, земеделската си продукция или животните, които отглежда.   Не може грижата за автомобила да е над тази за дома и живота ни, а сега можем да добавим и над земеделската продукция и животните.

            През последните години сме свидетели на неблагоприятни климатични влияния (засушавания или наводнения), в резултат на които земеделските стопани търпят огромни загуби. Това е проблемът не само на България, а на почти всички страни в Европейския съюз, защото климатът в глобално отношение търпи промени. Ето защо земеделските стопани е добре да помислят как да защитят своята продукция от капризите на времето.

В този ред на мисли в Министерството на земеделието и храните обмислят въвеждане на задължителни минимални прагове за застраховки на земеделска продукция, стана ясно от изказване на  земеделския министър Мирослав Найденов. Страните членки на Европейския съюз имат различни практики при застраховането на селскостопанска продукция и животни. Застраховката е задължителна за фермерите в Гърция, Кипър и Белгия. В Холандия такова задължение имат само животновъдите, но не и земеделците.

Големи пари за земеделие идват тепърва...

Сега в България действат две схеми за застраховане на продукцията, осъществявани със съфинансиране от националния бюджет и Европейския съюз. През тази година фонд „Земеделие” отпусна държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии, от която могат да се възползват производители на плодове и зеленчуци. Фондът ще покрива до 80% от разходите на зеленчукопроизводителите по застраховане на продукцията им. За целта е утвърден бюджет от 4 млн. лв. Целта на тази помощ е да насърчи производителите на плодове и зеленчуци доброволно да застраховат продукцията си срещу неблагоприятни метеорологични условия чрез частично компенсиране на разходите им по сключването на застрахователните полици. Ако застраховката покрива над 30% загуби от неблагоприятни климатични условия, фонд „Земеделие” ще съфинансира до 80% (по 24 лв./дка) от разходите на земеделските производители по сключване на полицата. Ако застраховката е срещу природни бедствия, фондът ще изплаща до 50% (по 15 лв./дка) от разходите на производителите. Размерът на помощта е изчислен при тарифно число до 6% и при допустим максимален размер на застрахователната премия от 30 лв. на декар. По схемата можеше да се кандидатства от 1 април до 31 август 2010 г. Крайният срок за изплащане на средствата е 15 декември 2010 г.

            Още през април тази година фондът подписа първите споразумения със застрахователи по Схемата за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска  продукция. Тези компании бяха ЗД „Бул инс” АД,  „ХДИ Застраховане” АД, ЗК „Български имоти” АД, ЗД   „Евроинс” АД, ЗАД  „Виктория” и  „Общинска застрахователна компания”АД. Впоследствие списъкът се допълни от ЗК  „Уника” АД, ЗАД  „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЗАД  „Армеец”, ЗК  „Лев инс” АД, ЗАД  „Алианц България” и  „Дженерали Застраховане” АД.  

             Към края на юли Държавен фонд „Земеделие” е сключил договори за покриване на разходите за застраховки на земеделски производители за общо 25 хил. декара площи. Съфинансирането е отпуснато за следните култури - картофи, лук, патладжани, чушки, домати, краставици, фасул, дини, зеле, пъпеши, грах, ябълки, череши, праскови, сливи, арония, вишни, кайсии, лешници, бадеми, малини, круши, ягоди и десертно грозде. Собствениците на лози пък могат да ги застраховат със средства от европейската програма по лозарство и винарство.

            Липсва финансов ресурс и култура

            Земеделското застраховане в България е сред най-слабо развитите в Европейския съюз, като според фермери основната причина затова е липса на застрахователна култура и на средства при по-малките производители. Земеделските производители проявяват интерес към застраховане на продукцията им, но тъй като този интерес е обвързан с финансови средства, с които някои от тях не разполагат, интересът автоматично отпада в немалка част от случаите, коментират застрахователи. Според тях най-често се търсят полици за  „Земеделски култури” и  „Трайни насаждения”, има интерес и към застраховките на домашни животни. Основно се застраховат производители, участници в европейски проекти, програма САПАРД, където това е задължително. Големите производители също сключват застраховки.

            Факт е, че при договори в земеделието често се стига до т.нар. подзастраховане - сключване на полица за по-малка сума, отколкото е действителната стойност на продукцията. Така производителите получават по-малко пари, отколкото са загубите им, и това води до отдръпването им от застрахователни услуги. Щом си решил да ставаш фермер и да гледаш животни или зеленчуци, бъди така добър и си застраховай продукцията по пазарни цени. Така ще знаеш, че когато стане нещо и застрахователят ти плати, ще можеш да си покриеш разходите, съветват застрахователите.

            При един бизнес като земеделието, който е пряко зависим от природните условия, застраховането има огромна роля. В развитите страни всички са наясно с това, но българският фермер за съжаление все още не е убеден в ползите от застраховането, а и

            остава твърде скептичен, че ще бъде измамен

от застрахователните компании. Например едно наводнение може да мине просто за обилен валеж в оценките на компаниите, а полицата да не покрива такова застрахователно събитие. Това е неприятно, защото, когато има 100% щета, хората са длъжни да възстановят и европейската субсидия, която са получили по програмата. Ако не получат и застрахователната си премия, разходът е непосилен, твърдят фермерите. Рисковете наводнение и проливен дъжд са покрити по полицата рискове, оборват ги застрахователите. Друга причина е и високата цена на услугата. Не е за пренебрегване и фактът, че има райони, които застрахователите трудно се съгласяват да застраховат, тъй като знаят, че там неминуемо ще настъпи събитие.

            По данни на експерти застрахованата продукция в България в момента е около 20%. Ниският процент експертите обосновават с промените в собствеността на земята, настъпили през годините. Някога земеделското застраховане беше задължително и в началото след промените, когато се създадоха кооперациите, стопаните продължаваха традицията да се застраховат. След като кооперациите се разпаднаха, земята се раздаде и се появиха много собственици. Този период на промени загуби нишката на застраховането, затова броят на застраховащите се стопани намаля рязко. Във времето след тях се появиха арендаторите, които натрупаха много земя. С някои от тях и в момента се работи изключително трудно - те са на мнение, че след като имат много земя, пръсната в различни селища, дори и да им се случи някое събитие, загубата няма да им се отрази сериозно, обясняват застрахователи. Според тях арендаторите с най-големи площи най-трудно сключват застраховки, а ако сключват, го правят само на някои определени площи. Друга група днес са малките производители, които се справят трудно, защото са на ръба на оцеляването. Такива производители спестяват и от обработка на почвата, и от качествени семена, и от застраховки. Въпреки всичко, трябва да кажем, че онези, които са осмислили необходимостта от застраховки, започнаха да сключват договори на реалните суми, допълват от бранша.

            Важен за развитието на пазара обаче е фактът, че за да получават средствата от европейски програми, селскостопанските производители трябва да застраховат съответната инвестиция, било техника, добив или добитък.

            Застрахователното покритие по земеделските полици е за количествени щети по реколтата вследствие на градушка, буря, пожар на корен, проливен дъжд, наводнение, късно пролетно и ранно есенно осланяване, измръзване и изтегляне на житни култури, задушаване при житни култури, киша, щети от падащи летателни апарати. Хората обикновено знаят на какви бедствия най-често са подложени нивите им и избират подходящите покрития. Например в равните полета, като Добруджа и Горнотракийската низина, много често се избира рискът пожар. Причината е, че там, като пламне една нива, огънят лесно се разпростира и върху съседните. В същото време Дунавската равнина е хълмиста и като тръгне порой, отнася посевите и дълбае огромни дупки на тяхно място. След такова бедствие в долния край на нивата може да се събере метър и половина тиня, в която са смачкани изровените растения. Затова в тези райони хората почти винаги избират риска проливен дъжд. През зимата пък често избирани са рисковете наводнение, киша, измръзване и изтегляне.

            Определянето на цената на застрахователната премия се прави по универсален механизъм, който се изчислява на базата вероятността от сбъдване на някакво застрахователно събитие (природно бедствие) и въздействието му върху различните видове селскостопански култури. Рискът е различен за различните райони на страната. Най-сериозният риск за страната ни си остават градушките.

            Различен е и размерът на застрахователната премия за видовете бедствия, както и пакетите, които се предлагат (напр. градушка, слана, наводняване и т.н.). Процентът на изплащаното обезщетение от застрахователя е съобразен с размера на нанесената вреда, договорената сума за единица декар и реалните загуби на добив. Застрахователната сума за всяка култура се договаря съобразно производствените възможности на съответния регион и изкупните цени на селскостопанската продукция. Важно е да се отбележи, че застраховката, която ще се субсидира от държавата, покрива само загуби, причинени от природни бедствия, които унищожават над 30% от средната годишна продукция на земеделския производител.

            Сушата е в категорията на т. нар. катастрофични рискове, тоест може да обхване много голям район и много различни култури. Сушата се води катастрофичен риск и от 1946 г. насам не се покрива от българските застрахователи, въпреки че това бедствие все по-често започва да навестява Балканския полуостров. В Европа също няма компании, които застраховат срещу суша, твърдят специалистите. Според тях този риск се покрива само в САЩ с многорискова застраховка на земеделски култури, която се предлага от тяхното министерство на земеделието. Американското земеделско министерство обаче подпомага финансово фермерите, които сключват тази доста скъпа полица. Тя покрива няколко катастрофични риска за земеделските култури, които могат да се случат в дадена част на САЩ - градушка, суша, наводнения, болести по растенията (изключително високо развитие на някакъв вид насекоми в дадена година). Процентът на субсидиите от американското министерство на земеделието намалява с отиването от юг на север. Например в южните щати, където често има суша и градушки, фермерът участва с 25% от премията, която трябва да плати. Останалите 75% се поемат от министерството на земеделието. В северните щати фермерите участват със 75% от премията, а министерството дотира 25 на сто от сумата. В България обаче скоро едва ли може да се въведе подобна застраховка, тъй като земеделието ни не е на необходимото ниво. У нас съвсем не са изключение случаите, когато фермерите не са имали пари да напръскат посевите си със съответните препарати. В резултат на това растенията са засегнати от болести или неприятели и дават ниска реколта или съвсем загиват. В подобни случаи, когато производителите не са си свършили работата или не са спазили технологията за отглеждане на посевите, застрахователните компании не изплащат обезщетения никъде по света.

            В момент, в който застраховането за земеделския сектор е все още доброволно, а стимулът то да се случва отсъства, държавната помощ може и да не е излишна. Остава само и производителите да се убедят в товa. Вероятно голямата част вече са осъзнали ползите, тъй като от Асоциацията на земеделските производители в България настояват да бъдат освободени от данък застраховките на земеделска продукция, които предоставят застрахователните компании, сключили споразумение с Държавен фонд „Земеделие”. Основният мотив за това искане е, че налагането на данък ще направи неефективна държавната помощ за съфинансиране на застраховките на плодове и зеленчуци със средства от бюджета на фонд „Земеделие”. Заради новия данък застраховките ще поскъпнат с най-малко 2% (такъв е размерът на косвения налог, който застрахователят ще начислява допълнително върху премията), прогнозират от бранша. Най-малко с толкова ще се оскъпят и застраховките на плодове и зеленчуци. Така например при застраховане от земеделски производител за щети на стойност 100 000 лв.  при тарифно число 6% и 50% съфинансиране от фонда фермерът трябва да плати застрахователна премия от 3000 лв. В случай че тези 2% се запазят, това означава допълнително увеличаване на премията. От  Асоциацията на земеделските производители настояват при разглеждането на законопроекта да бъде направена промяна и компаниите, които са сключили споразумение с фонда, да бъдат освободени от данък за застраховките на земеделска продукция. Мотивът е, че ако остане налогът, държавата първо ще предоставя средства във вид на държавна помощ, а след това ще си ги взима обратно под формата на данък.

            Тези ябълки са застраховани от...

Бизнесът селско стопанство се отличава от всички останали по това, че е силно подвластен на природата. В същото време с промените в климата земеделските застраховки стават все по-рискови. Преди имаше някакви прогнозни цикли - влажни и сухи периоди, но вече не може да се разчита на тези прогнози, коментират застрахователи.  Практиката показва, че има фермери, за които не е имало година, без да се застраховат. Застраховането на земеделските култури е неразделна част от целия им бизнес план. В същото време обаче има и стопани, които не са се застраховали дори и един път. Други пък са се застраховали едва през 10% от периода, в който са фермери. За съжаление голяма част от бранша подценява този въпрос.

За и против задължителните полици

Идеята за въвеждане на задължителни минимални прагове за застраховка на земеделска продукция има своите привърженици и противници и това е съвсем естествено. Привържениците на тази идея казват, че за да започнат масово земеделските производители да застраховат продукцията си, трябва да бъде въведено отново задължителното застраховане с минимален праг за премиите на декар. В България земеделските застраховки бяха задължителни до 1992 г., като през периода 1990-1992 г. паралелно се правеха и задължителни, и доброволни застраховки. В момента задължително се изискват полици само когато земеделските производители кандидатстват за кредити. Банките обаче изискват големи обезпечения, в повечето случаи настояват да бъде ипотекиран имот и затова хората на село рядко вземат банкови заеми. Задължително се изисква застраховка и за кредитите от държавната разплащателна агенция. При тях обаче не се изисква ипотека. Гаранция е само полицата.

Според привържениците на задължителните земеделски полици не може фермерите да предпочитат „да чукат на дърво“ вместо да осигурят застрахователна защита за реколтата си и когато стане събитие да очакват държавата да покрие загубите им. Напоследък обаче се наблюдава и друга тенденция. Големите арендатори, които обработват по десетки хиляди декари и не страдат от сериозни финансови проблеми, също започват да си „спестяват” застраховката, съобщиха застрахователи. Според тях мотивите на тези клиенти са, че нивите им са разпръснати на много места и не могат да пострадат наведнъж от някое бедствие. Тази логика - на принципа „евтини на брашното, скъпи на триците”, обаче може да изиграе лоша шега дори и на големи играчи в бранша. Според експертите съвсем не е изключено голяма градушка да удари почти цялата територия на страната - такива случаи вече е имало през последните години. Подобно бедствие може да доведе почти до фалит дори големи арендатори. Българинът обаче явно предпочита по-трудния начин - да се учи от своя опит, а не от този на другите. И вероятно тайно се надява държавата за пореден път да го „спаси”, вместо да защити с полица труда и поминъка си.   

Противниците на задължителните полици смятат, че в момента в който едно нещо бива въведено като задължително, то на него хората започват да гледат като на вид данък, респективно правят го, но само за да отговорят на изискването, а не защото очакват реална полза от него. В резултат застраховката започва да се прави съвсем формално и се губи истинският смисъл на застраховането.

Някои пък заемат междинна позиция по въпроса и смятат, че е добре да има задължителна застраховка на разумна стойност за стратегически важните култури - пшеницата, слънчогледа, царевицата. За останалите култури производителите сами да преценяват дали ще си предпазят продукцията чрез застраховки, или по друг начин.

Тепърва времето ще покаже чия теза ще надделее, но определено българският земеделски производител има да се учи много от колегите си в развитите европейски държави.

Гергана Иванова