Предизвикателства и перспективи пред застраховането в България

За втора поредна година на 16 септември 2010 г. в Гранд хотел «София» вестник „Пари”, с подкрепата на ЗАД «Армеец» и Кофас България и с лектори предимно от висшето училище по застраховане и финанси в София, организира дискусионен форум, посветен на проблемите в сферата на застраховането.

Целта му бе да провокира градивната полезна дискусия между заинтересованите страни за задълбочено обсъждане на актуални в областта проблеми, както и за търсенето на отговор на много наболели въпроси.

Темите, които се обсъждаха, бяха подредени в три различни панела и обхващаха проблемите на застрахователните измами в автомобилното застраховане; търговския риск – начин на употреба; управлението на риска при паричните потоци; управлението на риска при катастрофичните събития в България и потребителското поведение на застрахователния пазар. Лекторите бяха преподаватели от ВУЗФ, както и от „Кофас България“.

Дискусионния форум откри Борислав Богоев, заместник-председател на КФН и ръководещ Управление «Застрахователен надзор». Присъстваха представители на водещите застрахователни компании, застрахователни брокери, представители на НББАЗ и гаранционния фонд, както фирми и компании , клиенти на застрахователите в България, и представители на специализираните медии .

«Най-важният проблем пред българското застраховане е   задължителната застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите , нещо което през последните месеци е тема на разисквания между регулаторния орган, АБЗ, НББАЗ и Гаранционния фонд - обясни в своето приветствие при откриване на форума Борислав Богоев, заместник-председател на КФН и ръководещ Управление «Застрахователен надзор». - Проведохме среща с всички експерти, които участват в предстоящата кампания по тази застраховка.»

По нататък в своето изказване Борислав Богоев  говори за обхвата на «Гражданска отговорност» и противоречивите данни за него в зависимост от критериите и източниците на информация. Така например съгласно критерий «регистрирани и застраховани моторни превозни средства» незастрахованите возила са над 21 на сто.  По критерия «извадки от протоколите на КАТ» за автомобили, които участват в пътнотранспортни произшествия, без да са застраховани, процентът е незабележително малък 1.28%. Претенциите, предявени към Гаранционния фонд за участници, които нямат сключена застраховка показват, че те са около 1.16%. Комисията за финансов надзор е депозирала тази информация в Европейската комисия.

Според ръководещия управление «Застрахователен надзор» най-близките задачи пред регулаторния орган са да се повиши отчетността по застраховката «Гражданска отговорност» и елиминиране на грешките при въвеждане на данните.

По отношение на въвеждането на директивата «Платежоспособност-II» в момента в КФН се подготвят материали за транспониране на тектстовете на документа с българския Кодекс за застраховане и в крайна сметка ще се реши как да се извършат промените и допълненията  върху съществуващия закон или със създаването на нов кодекс. Предстоящо е също и цялостно обновяване на нормативната уредба в застрахователния сектор.

 По следите на застрахователните измами

По данни на международната организация IAIFA ( Агенция за противодействие срещу застрахователните измами) застрахователните измами в световен мащаб годишно представляват между 5% и 10% от всички изплатени обезщетения. САЩ държи 97.5 млрд. щат.дол. В това изследване, като от тях 14.5 млрд.щат.дол. са измамите в автомобилното застраховане. В същото време в Канада само разкритите опити за измами са 1.3 млрд.кан.дол. В Европа състоянието не е по-розово — имамите в застраховането са за 25 млрд.евро. Разходка в западноевропейските страни показва, че измамите във Великобритания са за 4.5 млрд.лири; във Франция — за 1.5 млрд.евро; в  Германия — 2.5 млрд.евро; Холандия — 300 млн. евро. В малка България приблизителните данни показват застрахователни измами за около 50 млн.лв.- 100 млн.лв., от които в автомобилното — 30 млн.лв.-70 млн.лв. годишно.

Тези интригуващи факти бяха началото на интересно изследване на Юрий Тодоров, председател на Асоциацията за застрахователна (АЗС) сигурност и преподавател по същата специалност във ВУЗФ.

В България съгласно чл. 109 от Наказателния кодекс третира измамата като деяние, а чл.213 е специализиран текст конкретно за застрахователната измама. Съгласно този текст нарушителите се наказват с лишаване от свобода и глоба от 100 до 300 лв. Само около пет такива наказания са били наложени през последните няколко години, според Юрий Тодоров. Не само унищожаването на имущество се отнася към застрахователните измами в другите цивилизовани страни, а се включва много по-широк кръг от деяния.

Според лектора застрахователна измама е «предизвикване, инсцениране, укриване, фалшифициране, узаконяване на действителни или мними събития, факти и данни, документи и др. или пригаждането им към конкретна обстановка, с цел заблуда на застрахователя и последващо извличане на финансова изгода». Става дума за много по-широк кръг от престъпни деяния, които не са включени в Кодекса за застраховане — според Ю.Тодоров.

Психологията на застрахователната измама се състои от три компонента. Първият е бърза и лесна печалба, защото паричните средства се предоставят доброволно от застрахователя. За разлика от други престъпления, където е необходимо да разполагате с по-голямо количество парични средства, в случая те не са необходими. Затова тази измама е привлекателна. Кратките срокове за получаване на парите също са важни. Втората основа характеристика е възможността за извършването на измамата — катастрофи, ПТП, нараняване и др. житейски ситуации. Обектът на измамата е в разположение на измамника. До момента в който предяви претенция към застрахователя по отношение на обекта, на практика виновникът не извършва престъпление. Едва след предявена претенция измамата е налице. Трудна е и доказуемостта на умисъла за извършване на измамата. Последният фактор е ниската наказателна отговорност по този вид деяние. Максималната присъда е до 3 години лишаване от свобода. Тази ниска наказателна отговорност е от основните фактори за извършването на застрахователни измами.

Измамите могат да бъдат два основни вида — планирани и случайни.

Планираните преминават през различни етапи на намиране на подходящ обект за застрахователна измама (превозно средство или живота и здравето на застрахования); сключване на застрахователен договор при най-подходящия застраховател и осигуряването на необходимите схема, данни и факти за доказателства. У нас съществуват дори групи юристи/адвокати, които работят в синхрон с измамниците и ги представят пред застрахователите.

Случайните измами не предполагат предварителен умисъл и подготовка, а се пораждат в хода на дадено произшествие (при катастрофирал автомобил измамникът решава спонтанно да дозапали, за да предизвика тотална щета).

В АЗС е направено изследване на 150 различни случаи на измами. От тях планираните измами са около 37 на сто, в 36% не е установена измама, а в останалите 26% - случайна измама. Методите на извършването им са инсценирани, умишлено предизвикани или фиктивни. В същото изследване е установено, че в 60 на сто от случите не е установен методът; в 27% измамите са инсценирани; в 9% са умишлени и в 3.3% са фиктивни(т.е. Използване на фалшиви документи, данни, факти, свидетелства, протоколи от КАТ).

 Световни изследвания са направили «портрета» на измамника

Обикновено става дума за мъж на около 40 години със средно и средно специално образование (56.7%). Най-често агентите, които им сътрудничат в измамите, са до 40 години със средно специално или висше образование, семейни.

В една/трета от случаите измамите се извършват до един месец от сключване на полиците, а 50% от случаите на измами са до 6 месеца.

Измамите в автомобилното застраховане биват инсценирани пътнотранспортни произшествия, организирани най-често от едно лице (64%) или от две (19%) или повече от 4 лица (10%); умишлено предизвикани ПТП.

Пострадали са обикновено скъпите возила, предварително силно ударени, внесени евтино от чужбина или изключени от отчет.

Виновните причинители са евтини стари МПС с ниска цена и евтини части. Напоследък това могат да са и багери, товарни автомобили, строителна техника.

Фиктивните кражби на автомобили също са на мода. Те са с последващо укриване и прехвърляне зад граница. Има и умишлено запалване на автомобилите.

Много често измамите с автомобилното застраховане са свързани и с други видове застраховане — като карго-застраховане — повреда на стоки с изтекъл срок на годност; както и отговорности за нанесени неимуществени вреди; симулация на болестни състояния при ПТП с цел получаване на обезщетения по Гражданска отговорност и автокаско.

Изобщо палитрата от измами е доста пъстра.

Търговският риск — начин на употреба

Камелия Попова, управител на « КОФАС България», запозна аудиторията със застраховането на търговския риск. В България само около 10 на сто от компаниите притежават подобна полица и изобщо липсва традиция в този вид застраховане, както и недостатъчното му предлагане и днес, според Камелия Попова. Дълги години единственият застраховател, специализиран в застраховането на търговския риск, е държавният застраховател в лицето на Българската агенция за експортно застраховане. Не е ясно защо българските застрахователи избягват предлагането и развиването на този сегмент. Може би поради факта, че не се познават достатъчно компаниите на българския търговски пазар.

През 2009 г. поради финансовата криза в света застрахователите на търговски риск  са били изключително консервативни. Прогнозите след първите три месеца на 2011 година, според Попова, на  « КОФАС България», както и в БАЕЗ са за тотална промяна в бизнеса — премийните проценти са свалени с 30%-40% поради драстичното намаляване на риска в Европа и включително в България. Фирмата прави прогнозни проучвания за бизнеса с една година напред. Кризата в България закъснява в сравнение със Западна Европа с около 9 месеца и поради тази причина ще отзвучи също с около 9-10 месеца по-късно от момента на първите положителни сигнали в другите страни - твърди Попова.

За 2010 г. прогнозата на фирмата е за икономически ръст от 0%; а за следващата — прогнозата на правителството (3.6%)е много оптимистична, а на « КОФАС България» е за ръст около 1.5%. Най-бавно възстановяване ще има в страните от ЕС и срокът за възстановяването им ще е около 55 месеца за достигане на нивото им на икономически ръст преди кризата. В страните от Централна и Източна Европа този срок е по-оптимистичен — около 34 месеца възстановителен период. Според  « КОФАС България» прогнозите за оживяване на икономиката в света през 2011 г. са оптимистични — за ръст от около 3.6%.

Интересът към застраховката «Кредитен риск» е изключително голям от страна на фирмите за експорт. Планираните над 2% ръст на премиите от страна на «КОФАС България» , според управителката й, е напълно реалистичен. Наблюдава се преразпределение на рисковете по отрасли. Традиционните текстилни и строителни фирми не са топ 1 на пазара на тези застраховки. Най-силно повишение на изплащаните щети фирмата забелязва във фирмите от отраслите с бързо оборотни стоки.

В своята интересна финансова презентация асистент Радостин Вазов от ВУЗФ се спря на методите за

управление на риска при паричните потоци в общозастрахователните дружества

В българската икономическа теория и практика проблемите по тази тема в застраховането са слабо разработени — според лектора. Почти липсват разработки за управлението на риска в тази област. Това се обяснява с факта, че паричните потоци са икономическа категория, която реагира и на най-слабите сигнали, въздействащи в икономическото пространство. Според Вазов в много скоро време този проблем ще бъде актуален, защото става дума за сфера, в която става дума за управление не само на собствените, а и на чужди парични потоци на рибически и публични субекти. Един от основните критерии е динамиката на  самия паричен поток. Той е част от капитала на компанията и е в непрекъсната динамика. Именно тяхното движение възпроизвежда положителния или отрицателния ефект върху техния размер  - „ изгоди или пропуснати ползи и загуби“. Именно това налага добро управление на паричните потоци, особено в общозастрахователните дружества.

Динамиката на паричните потоци е обуславена от множество общи и специфични предпоставки и причини, които формират рисковата ситуация в тази сфера. Те могат да бъдат обобщени в няколко направления. Първо — особености на бизнеспроцеса и застрахователния продукт. Особено е важно да се подчертае спецификата на застрахователния продукт като отсъствие на материална субстанция. Именно то определя пряко разпределението, преразпределението и трансформирането на входящите парични средства (премийния приход). Застрахователният продукт се продава за сравнително кратко време; но поражда и сериозни предизвикателства. Особеностите на застрахователния продукт дават отражение върху начина на генериране на добавена стойност. И това води до чувствителни колебания, които в определени периоди са съпроводени с големи отклонения от предварително очакваните и прогнозирани величини. Така се създава потенциална и реална възможност за осъществяването на финансовите рискове и техническия риск на застрахователя.

Управление на риска при

Румен Гълъбинов, председател на сдружението «Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове», запозна присъстващите с идеите за

създаването на катастрофичен застрахователен пул

идея, която се ражда още през далечната 1994 г.,  а в момента отново е актуална във връзка с раздвижването на земните пластове в София.

Румен Гълъбинов разказа за опита на съседните ни страни в тази област. В Турция подобен застрахователен пул за катастрофични събития действа от 10-ина години. В Румъния  подобен пул стартира в средата на 2010 г. (по 15 00 полици на ден се купуват). Очакванията са до края на годината да се направят  около 25 000 застрахователни договора.

В България имаше доста засилен интерес към идеята около 2005 г., когато бяха големите наводнения. През 2008 г. имахме и специализирано министерство, което проявяваше интерес по управлението на подобни рискове.  Идеята за пула е еволюирала във времето.  Според Р. Гълъбинов е нужно да се направи сеизмично моделиране на катастрофичния риск, нещо което не е направено. Необходимо е да се изработи консултантски проект, като основната тежест ще бъде върху риска от земетресение, както и риска от евентуални наводнения.

Ролята на местния застрахователен сектор и международните презастрахователи е особено важна. За съжаление с намаляването на банковото (ипотечно) кредитиране застраховането на недвижимите имоти е доста незадоволително, на нивото на застраховане през 2006 г.-2007 г.

Основните рискове в България са земетресения, наводнения и свлачища. Информация от 2008 г. показва, че фондовете, които са отделяни за възстановяване след природно бедствие, са недостатъчни. Създаването на катастрофичен застрахователен пул ще разтовари държавата от голяма тежест. Това трябва да стане със съответните законодателни промени.

В Испания още след гражданската война е създаден такъв застрахователен пул

 ( не само за природни бедствия и за тероризъм) и най-новите информации от 2009 г. показват над 4 млрд.евро резерв във фонда.

Във Франция е създаден застрахователен катастрофичен пул още през 1919 г., като досега непрекъснато се добавят нови и нови рискове и фондът се усъвършенства административно.

В други държави има частични решения на проблема с природните бедствия: фондове за застраховане само за земетресения; само за наводнение; само за тероризъм или само обхващащи отделни райони на страните.

В Турция създаденият веднага след голямото земетресение в Истанбул действа по определена схема; нещо подобно е и румънският пул – и двата фонда са създадени по праволинейно-параметричен начин.

В България може да се направи подобен параметричен модел, според Р.Гълъбинов. Страната се разделя на няколко групи в зависимост от зоните на засилен риск от земетресения, като съответно ще има няколко групи застрахователни суми и на тази база параметрично ще са фиксирани премиите. По този начин са известни и необходимите обезщетения. А премиите по този вид застраховане, според лектора, ще бъдат съвсем скромни като суми и няма да утежнят бюджета на хората.

По принцип имуществените загуби от катастрофични събития  се групират в три направления най-общо: Загуби на жилищния сграден фонд; Загуби на обществени сгради, училища, детски градини, болници, индустриални, селскостопански и административни сгради и  Общи загуби, в т.ч. загуби на инфраструктура (пътища, мостове и съоръжения).

Има различни техники за заделяне на необходимите средства.

България може да прехвърля риска от природни бедствия (Risk Transfer)

посредством Катастрофични облигации (CAT Bonds); Катастрофични кредити и Гаранции (CAT Loans & Guarantees); Катастрофични Застрахователни Пулове (CAT Pools).

Идеята е българският катастрофичен застрахователен пул да бъде форма на публично-

частно партньорство като сътрудничество между българското правителство,

застрахователните и презастрахователните дружества, целящи да получат общо

пресмятане на риска, разпределение на риска и прехвърляне на по-голямата

част от риска от катастрофични събития към международния

презастрахователен пазар.

 Моделът на българския катастрофичен застрахователен пул, според

авторите на проекта, е национална застрахователна схема, в която

всеки собственик на жилище участва и плаща застрахователна премия.

Застрахователната премия се калкулира чрез класификация на жилищата по типа на строеж, както и по сеизмични и хидрологични зони и региони.

Със събраните застрахователни премии пулът плаща щети и презастрахова имуществата, получавайки допълнителен застрахователен капацитет от международния презастрахователен пазар.

Основните задачи на пула ще бъдат да увеличи застрахователното проникване за катастрофични рискове в страната, както и да намали концентрацията в страната на рискова експозиция при катастрофични събития, а също да

прехвърли  част от риска от катастрофични събития към международния презастрахователен пазар.

 Изводи:

Българският катастрофичен застрахователен пул да бъде национална схема за застраховане срещу катастрофични рискове, която може да гарантира задоволително застрахователно покритие в рамките на разумен времеви период и при приемлива за обществеността годишна застрахователна премия.

Българският катастрофичен застрахователен пул ще допринесе за намаляване дела на бюджетните средства, необходими за преодоляване на щетите от катастрофични събития, като по този начин се оптимизират начините за управление и разход на средствата за превенция и защита от природни бедствия.

Българският катастрофичен застрахователен пул да стане неразделна част от националната програма за управление на риска от катастрофични събития, одобрена от правителството и парламента на Република България.

Потребителско поведение на застрахователния пазар

Асистент Станимир Андонов, преподавател по маркетинг във ВУЗФ

на база на своите проучвания направи извода, че потребителите се сблъскват с

нарастващ брой продукти, което затруднява техния избор. Например в САЩ

има повече от 8200 взаимни инвестиционни фонда; повече от 150 модела коли; повече от 30 000 продукта в обикновен супермаркет; повече от 100 000 лекарства, продавани в аптеките...Всичко това затруднява избора .      

В застраховането в България има същия проблем. При  множеството общозастрахователни компании  съществува силна конкуренция на този малък пазар – около 2.5 млн. души, работещи в България. Означава, че 19-те общозастрахователни компании се борят да  спечелят доверието на 2.5 млн. потенциални купувачи на полици.

„Принципът на айсберга“ е доста популярен в маркетинга по отношение на възприемането на продуктите. Винаги има неща, които не са видими дори за мениджърите на компанията. Например възприемането на продуктите като такива с ниско качество. Целта на този принцип е да се навлезе в дълбочина „под водата“, за да се видят слабостите на продуктите и съответно да се вземат правилни решения.

В САЩ подобни изследвания  на възприятията и предпочитанията на потенциалните клиенти се правят отдавна в застраховането и в бизнеса с автомобили.

Употреба на техниките за картографиране на компаниите

*Дават възможност да проверим как потребителите възприемат нашите продукти в сравнение с тези на нашите конкуренти.*Установяваме силните и слабите ни страни. *Дават ни възможност да изберем конкуренти, с които да се конкурираме.*Дават ни възможност да установим точно какви промени е необходимо да направим по основни продуктови атрибути, за да препозиционираме продуктите си на по-благоприятни позиции.*Дават ни визуална представа дали нашите комуникационни програми имат желания ефект върху потребителските възприятия (преди и след изследването). *Можем да правим сравнения между различни демографски, географски и психографски субгрупи от нашия пазар.

В подкрепа на изложения метод

Картографиране на компаниите е направено в застраховането у нас. В края на 2008 г. е направено позиционно изследване в застрахователна компанията като са използвани набор от 20 въпроса зададени на 1500 души анкетирани специалисти (клиенти на ЗАД „Булстрад“). Обект на изследването са били 11 български застрахователни компании. Оценяването е било по 11 критерия,  напр. „популярна компания; добро съотношение цена-покрити рискове; добра реклама“ и т.н.  Обобщените резултати са показали напр., че ДЗИ  и „Алианц България“ са  „популярна компания“.

ИЛЕАНА СТОЯНОВА