Национализация за личните сметки в професионалните фондове

в-к "Дневник Средствата по личните партиди на работниците от първа и втора категория труд в професионалните фондове ще се прехвърлят в общ фонд към Националния осигурителен институт. Решението за практическата национализация на частните сметки взе правителството вчера. Предложението е на социалния министър Тотю Младенов, подкрепено на 100% от премиера Бойко Борисов.

Причината е липсата на достатъчно средства по частните партиди, които трябваше от 1 януари догодина да поемат напълно ранните пенсии, независимо че парите в тях се трупат от 2000 г., а голяма част от хората са внасяли осигуровки в НОИ преди това.

В дискусията в МС няма и дума как ще стане прехвърлянето на активи за близо 500 млн. лв., нито за възможните ефекти. Един от тях се прояви още вчера - борсата затвори с 2% надолу след новината. Според анализаторите с тази стъпка България се връща назад в развитието на пенсионния си модел. Депутати от опозицията и юристи определиха решението като противоконституционно.

Работодателите потвърдиха, че няма да подкрепят споразумение за пенсионната реформа с подобна промяна. Премиерът обаче не се интересува от мнението им. Професионалните фондове отказаха коментар, преди да видят решението черно на бяло.

Засега е ясно, че от 1 януари 2011 г. работодателите ще плащат допълнителните пенсионни вноски за ранните пенсии (12% за първа категория и 7% за втора) в НОИ вместо в частните фондове. Впоследствие там ще се прехвърлят и сегашните активи. Голямото неизвестно е по каква схема и за колко време. Пред БНТ управителят на НОИ Христина Митрева каза само, че ще става плавно и за дълъг период от време. Преди дни и.д. президент на КНСБ Пламен Димитров определи като срок 2015 г.

Въпросът ще се обсъжда между правителството, работодателите и синдикатите на заседание на съвета за тристранно сътрудничество в събота, за да може следващата седмица промяната да се впише в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

По всичко изглежда, че дискусията ще е само за протокола, тъй като стенограмата от правителственото заседание (качена почти светкавично) показва как Бойко Борисов лично дава указания за смяната на пенсионния модел. Апелът на  финансовия министър Симеон Дянков решението да не се отлага с една година, както предлага колегата му Тотю Младенов, е приет.

Вариантите за трансформацията най-общо са два. Първият е НОИ да смени частните фондове като управляващ активите. Според Митрева това ще стане с банковите депозити на професионалните фондове - общо над 91 млн. лв. към 30 юни. Институтът обаче досега не е управлявал инвестиции в акции, облигации и ДЦК, в които са вложени огромната част от парите по личните сметки.

Другата възможност е тези активи да се осребрят и да се прехвърлят в НОИ. При този вариант страховете на инвестиционната общност са, че масови разпродажби на акции и облигации ще сринат доверието в капиталовия пазар и ще ударят фирмите. Според портфолио мениджъри на пенсионни фондове евентуална бърза разпродажба ще срине цената на активите.

"Тази промяна ще срине борсата. Само заради слуха за предстоящо национализиране на пакети от определени компании цената на акциите им ще падне", каза изп. директор на КРИБ Евгений Иванов.

"Това е директно посегателство върху личните права на хората, които са осигурявани в тези фондове,
тъй като тези сметки могат да се наследяват", добави той. И според председателя на БСК Божидар Данев тази стъпка ще създаде сътресение на фондовите пазари, затова е по-добре решението да се отложи с 3-4 месеца, за да се направят актюерски разчети, а не да се взима "на коляно".

Прехвърлянето на активите е трудно осъществимо, нелогично и противоконституционно, очаквам решението на кабинета отново да се окаже предпоследно, коментира експерт по пенсионната реформа, пожелал анонимност.

И според адвокат Ивана Близнакова от кантората "Точева и Мандажиева" прехвърлянето на лични пари в общ фонд може да се атакува в Конституционния съд, тъй като така се размива личната собственост и нито осигурените могат да се разпореждат с тях, нито да се наследяват.

"Това е престъпление, така не се градят стабилност и сигурност", коментира икономистът Любомир Христов. "Разбирам правителството – трудно му е, опитва се да намери решение. Но търсенето
на краткосрочни решения за дълбоки проблеми е като завързване на рана с бинт вместо операция."

Бившият зам.-председател на КФН по осигурителната дейност Бисер Петков определи решението като крайно, но в унисон с подобни действия и на други бивши соцстрани, които се опитват с капиталовите фондове да решават проблемите на солидарния пенсионен стълб.

По думите му досега българската пенсионна реформа е оценявана положително от МВФ и Световната банка, включително частните професионални фондове. Преди 3 години представители на Полша са идвали в България да проучат опита на тези фондове, тъй като имали проблеми с изплащането на ранните пенсии от солидарната система.

Според твърденията на синдикатите в нито една страна от ЕС не се използва капиталова система за ранни пенсии. Любомир Христов обясни, че именно това е масовата схема в Западна Европа. Разликата е, че там фондовете се създават и управляват от работодателите. Това е и недостатъкът – затруднява се мобилността на хората, защото при смяна на работно място трябва да се прехвърлят и пенсионните партиди. Според Христов българската  система е по-добра и гъвкава в това отношение.

Пред министрите вчера премиерът Борисов обвини частните фондове и в разхищения: "Защото в тези фондове около 20% от парите отиват за разходи. Там са скъпи коли, там са скъпи секретарки също така."

Справка на "Дневник" с данните на КФН за 2009 г. показа, че таксите, събрани от професионалните пенсионни фондове, които се използват за издръжка на дружествата, са по-малко от 2% от активите, които управляват. В КСО има горна граница на таксите и удръжките, които фондовете могат да събират, а спазването им се следи от КФН.