Борислав Богоев, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

- Г-н Богоев, от няколко месеца вие оглавихте Управление „Застрахователен надзор“. Това е доста горещо място с парещ стол. Защо приехте предложението?

- Съгласих се, защото смятам, че мога да бъда полезен на това място. Наистина столът не е от най-удобните, но разчитам на своите експерти. Предпочитам всеки един проблем предварително да бъде обсъден, преди да взема решение, за което си нося своята отговорност. Така че поех този пост като предизвикателство и с ентусиазъм. Това е труден ресор, но колкото повече се задълбочавам в материята, толкова повече виждам възможностите за ползотворна работа.

- Да, започнали сте кариерата си в Държавната комисия по ценни книжа и фондови борси, а след обособяването на КФН като директор на Дирекция „Инвестиционни посредници и пазари на ценни книжа”, били сте и от страната на частния бизнес като управител на инвестиционния посредник „Сомони”...

- В регулациите за мен няма тайни. Идеите, които съм претворявал като директор на Дирекция „Инвестиционни посредници и пазари на ценни книжа” към комисията, сега биха могли да бъдат аналогични и в застрахователния надзор. Известно е, че и трите управления в надзора – застрахователен, пенсионноосигурителен и надзор на инвестиционния пазар, са близки по своя характер. Регулацията в тях се осъществява по идентични критерии и принципи.

-Какви са първите цели и задачи, които си поставяте на новото място?

- Решил съм за времето, през което ще съм заместник-председател на КФН, ръководещ „Застрахователния надзор”, да взема няколко важни решения. През първия месец от встъпването ми в длъжност съм разработил един документ-програма със заглавие „Предизвикателства и перспективи, свързани с регулирането и надзора на застрахователния пазар и пазара по доброволно здравно осигуряване“.
Той съдържа основни приоритети, свързани с регулирането и надзора на застрахователния пазар и пазара по доброволно здравно осигуряване.
Приоритетите в застраховането касаят задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и въвеждането на система за присъждане на рисков рейтинг на застрахователите за надзорни цели.
Регулирането и надзора върху дейността на застрахователните посредници също е една от задачите, които са поставени за разглеждане в програмния документ. Следващата важна задача е свързана с взаимодействието между застрахователната индустрия и КФН по отношение развитието на проекта Платежоспособност ІІ. Имам и конкретни предложения за усъвършенстване на регулирането и надзора на дейността по доброволно здравно осигуряване.
Сега работим върху новата методика за уреждане на неимуществените вреди при обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това е основна задача в моята програма. На 11 октомври 2010 г. се проведе първата работна среща във връзка с изготвянето на методиката за уреждане на претенции за неимуществените вреди с представители на Комисията за финансов надзор, Асоциацията на българските застрахователи, Гаранционния фонд, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи . Предстои в работната група да бъдат поканени и асоциациите на застрахованите и пострадалите при катастрофи, както и Комисията за защита на потребителите, представители от Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет. Ще се осъществят консултации с всички заинтересовани страни, тъй като за първи път се разработва методика за неимуществени щети, която защитава интересите на голям процент от българските граждани.
Необходимостта от нея произтича от изключително различните по размер обезщетения, които се присъждат за един и същ вид неимуществени вреди. Тя ще защитава по-добре интереса на потребителите на застрахователни услуги и тяхното по-справедливо обезщетение в случай на произшествие с тежки последствия. Методиката ще бъде съобразена с практиката, която е натрупана от застрахователните компании, от Гаранционния фонд, както и от европейските страни. На работната среща се уточниха някои принципи, които ще бъдат заложени в документа, предназначен за доброволно уреждане по извънсъдебен ред на отношенията между застрахователи и трети увредени лица. Целта й е въвеждане на по-малко спорен и по-бърз процес ( в рамките на 90 дни) за уреждане на претенции за телесни увреждания, при които ищецът има право на обезщетение. Тя ще се прилага единствено в случаи на доказана вина и не изключва увредената страна да се обърне към съда, ако не се постигне доброволно уреждане на случая.
Предстои нейното разискване след предоставянето й в суров вид през първата половина на месец ноември т.г.



- В какво състояние заварихте поверения ви ресор, още повече че тенденциите през последните 2 години не са благоприятни?

- Естествено, че кризата повлия и на българските застрахователи. Данните за шестмесечието показват спад от 3,5 % на премийния приход, в сравнение с шестмесечието на предишната година, като е реализиран приход от 810 673 хил. лв. Може да се каже, че автомобилните застраховки най-вече са причината за този спад, тъй като спад от 5,1 % е реализиран от дружествата по общо застраховане, а 70 % от общото застраховане заемат автомобилните застраховки Докато в животозастраховането дори се забелязва ръст от 6,7 % на годишна база. По другите показатели като активи, собствен капитал, технически резерви, показателите са добри.

- Какво според вас е обективното състояние на българския застрахователен пазар, който, както е известно не понесе тежките последствия от световната финансова криза, както инвестиционния и пенсионния пазар?

- Аз вече споменах какво е състоянието на българския застрахователен пазар, а що се отнася до моето присъствие в застрахователния надзор, бих искал да кажа, че именно дългогодишният ми опит в инвестиционния надзор ще ми бъде полезен от гледна точка на надзорните практики и добрата регулация. Както и опитът ми като управител на инвестиционен посредник ще ми помогне в разбирането на бизнеса.

-Известно е, че застрахователният пазар в момента е доста стагниран от реалната икономическа криза в страната, от намалената покупателна способност на българите. Като специалист вие как смятате – стигнали ли сме дъното в застраховането?

-Ако тази година отчетем някакъв спад, то нека тя да бъде последната с отрицателен прираст. Нека от следващата година никога повече да не се минава през финансова криза.

- Защо българите, според вас предпочитат автомобила пред живота си и кога ще се обърне тази тенденция?

- Автомобилното застраховане ще преобладава, докато българският застрахователен пазар излезе от фазата на възникващ пазар. Когато възможностите и разбиранията на българските граждани им позволят приоритетно да застраховат живота си и недвижимото си имущество, а не само автомобилите, тенденцията ще се обърне. Очаква се развитието на останалите класове застраховки, включително и земеделските застраховки.



-Какво е вашето впечатление от бизнессредата, в която се развива застрахователният сектор, дали реалната конкуренция между застрахователните субекти е градивна и кои са слабите й места – прекомерно многото „играчи“ или дъмпингът на цените?

-Не мисля, че има много играчи, много застрахователи имаше преди 1997 г., когато нямаше Закон за застраховането, нито държавен надзорен орган.
Що се отнася до дъмпинга на цените в застраховането, мога да кажа, че именно по тази причина приехме на първо четене измененията и допълненията в Наредба № 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви. Тези изменения се отнасят до методите за образуване на техническите резерви по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въвежда се резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Той е в допълнение на пренос-премийния резерв, чийто размер е обвързан с минимално определена необходима сума за покритие на риска за едно застраховано моторно превозно средство. Резервът ще бъде в помощ за определяне на минимална рискова премия по всяка застраховка. Този минимум трябва да бъде водоразделната линия, под която застрахователите не би трябвало да предлагат въпросната застраховка. И така ще се избегне дъмпингът в цените.

- Не смятате ли, че това ще отвори допълнителна работа на актюерите и в известна степен ще се затрудни и забави работата на застрахователите преди старта на кампанията...

- Говорите отново за тази наредба. Образуването на резерв се налага поради завишения риск по застраховката, породен от високата пазарна конкуренция, водеща до намаляване на цената. Друг важен фактор в защита на този резерв е увеличение на плащанията вследствие нарастване на средния размер на претенциите особено във връзка с неимуществени вреди. Несигурността по отношение на бъдещите плащания нараства още повече поради увеличаване на броя и стойността на претенциите и голямото закъснение в тяхното предявяване.

 -  С допълнителния данък върху премиите от 2%,цените на полиците ще се повишават, а респективно има опасност да се намали и обхватът по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите...

- Не мисля, че този данък ще намали обхвата.

 

- Не мислите ли, че може да срещнете негативно отношение от страна на застрахователите, конкретно по изменението на Наредба№27?

-Застрахователите изпратиха своите коментари по промените в наредбата и в момента ги анализираме. В интерес на истината дойде едно мнение, което в общи линии е следното: досега сме нямали такава регулация, защо сега ще се въвежда? След като обобщим всички становища ще направим ново обсъждане и с общи усилия заедно с бранша ще възприемем най-приемливия вариант.

- От самото начало на създаването на надзорната институция съществуваше проблем във взаимоотношенията между надзора и застрахователния бизнес. За какви взаимоотношения вие мечтаете и какъв стил на работа ще наложите в тази посока?

-       Моята визия за тези взаимоотношения е - д и а л о г. Още през първите ми 80 дни на поста  инициирах срещи с бизнеса (застрахователни компании) Гаранционния фонд /ГФ/, Асоциацията на българските застрахователи /АБЗ/, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/и Асоциацията на застрахователните брокери в България /АЗББ/. Целта е да се установи градивен диалог между нас. Проблемите в бранша не са абстрактни, а реални. И ако започнем да ги решаваме „на парче“, поединично, неминуемо ще се стигне до разнобой. Убеден съм в това и до момента няма никакви различия между мен като представител на надзорната институция и представителите на Гаранционния фонд; Асоциацията на българските застрахователи; Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Не мога да скрия, че имаме известни различия във вижданията си с тези на българските брокери, независимо че председателят на АЗББ подкрепя моите предложения в програмата за развитие на пазара.
Проекто програма е предоставена на бизнеса и всяко градивно предложение по нея ще бъде допълнено и отразено в документа. Всичките предложения, залегнали в програмата и които дискутираме с бизнеса, са в интерес на застрахованите.

- Според някои застрахователи за цените на полиците неблагоприятно влияние оказват прекалено високите комисиони за посредниците – брокери и агенти – и по този начин са изопачава реалната цена на застраховките.

- Наистина високите комисиони изопачават цената и когато ръководството на КФН се срещна с представители на застрахователния бранш се засегна този въпрос. Дори предложението от бранша беше комисионните да бъдат нормативно регламентирани на 10-15 процента. Предстои да се помисли по този въпрос.

- Вие лично как си представяте пазара на застрахователните посредници (брокери и агенти)?

- Имаме някои предложения по отношение повишаване на капиталовите изисквания за застрахователно-брокерските фирми – минимален изискуем капитал от 100 хил.лева. Навсякъде по света, ако упражняваш бизнес с предоставяне на финансови услуги, е свързано с определени капиталови изисквания. Те са „котвата“, която задържа бизнеса. Всеки, който желае да проникне в определен пазар, особено в пазара на финансовите услуги, трябва да даде възможност на потребителите на тези услуги да са сигурни, че фирмата има финансова сигурност.

-       И все пак такъв висок капиталов праг няма ли да се окаже фатален за над 300-те брокери, които в момента правят над 46% от приходите в застраховането?

- Лично аз не смятам, че тези мерки за стабилизиране на пазара ще доведат до безработица, защото това би означавало, че всеки безработен може да стане застрахователен брокер. Брокер, който прави по 15-20 застраховки на месец, според мен няма място на пазара. Какво лошо има в окрупняването на бизнеса?
Това е сериозен и престижен бизнес и всеки, който го упражнява, трябва да има съответното образование, квалификация, както и финансова сигурност – трябва фирмата му да отговаря на определени капиталови изисквания. Колко от застрахователните брокери предлагат пакети от застрахователни услуги; колко от тях брандират; колко имат договорена политика по отношение на клиентите си? В момента това се прави единствено по отношение на комисионите, които получават от застрахователните компании, стигащи до 30-40 на сто от премията ? Нали целта е да се генерира паричен поток към застрахователите, за да могат те да посрещат утрешните неблагоприятни събития, да поемат риска и да изплащат обезщетенията на пострадалите. Колко остава при застрахователя, ако комисионната е 30%-40% за брокерите и част от тези пари се връщат при застрахованото лице като отстъпки. Имаме и предложение на отделен ред в полицата да е фиксирана комисионата, за да може потребителят на тази услуга да е наясно с разпределението на парите му. Никъде в другите държави няма толкова високи комисиони за задължителни застраховки. По време на финансова криза бизнесът трябва да оптимизира и да съкращава разходите си, а не да се правят отстъпки и комисиони със стойности над 20 на сто.

- Какво ще направи надзорът с онези застрахователи, които предоставят комисиони от 40% на брокерите, както и допълнителни бонуси?

- В момента ние анализираме техните отчети. В бъдеще ще се стремим да изолираме този нежелан феномен, защото мотивът за него е нелоялната конкуренция. Всяка компания се бори, за да задържи или увеличи определен дял на пазара. Това обаче в един момент се превръща в битка, от която в крайна сметка губят клиентите.

- Какви други мерки се предвиждат в надзора по отношение на посредниците?

- Повишените ни изисквания касаят и образователния ценз на упражняващите професията. Брокерът е призван да защитава интересите на клиентите си. Той трябва много професионално да разяснява на застрахованите техните права и докрай да защитава интересите им, особено когато се случи така, че има щета.
Друго важно изискване е за технологичното оборудване, информационните системи, програмните продукти и всичко необходимо за професионална работа на брокера. След като говорим за отчитане на полици в реално време по електронен път, кажете, ми как човек с чанта и кочан в нея ще може да осигури това?
По отношение на брокерите ще се завишат и изискванията за отчетността. И за тях както за застрахователните компании ще се въведе същият режим на отчитане на дейността им в КФН. Мисля, че да бъде един пазар добър и сигурен, трябва да има ясен ред на него..

Разговора водиха Илеана Стоянова и Петър Андасаров