Убеден съм, че след две години ще изгрее слънце и на улицата на животозастраховането

- Кой сте вие, господин Георгиев? Питам ви, за да изготвим и предложим визитката ви на читателите, които не ви познават.

 - Бивш пилот от ВВС – завършил съм ВНВВУ в гр. Долна Митрополия. Службата ми беше същата, като тази на широко известния полк. Гари Пауърс, свален на 01.05.1960 г. над съветския град Свердловск и много, много интересна. Пенсионирах се през месец февруари 1993 г. Работил съм като застрахователен посредник до 1997 г., когато инициирахме и  лицензирахме през 1998 г. взаимозастрахователна кооперация, която сега носи наименованието „СиВЗК“. Притежавам квалификации на инженер и магистър по финанси и всичко това през един половинвековен човешки живот, изпълнен с чудеса.

- Какво е общото между шпионските полети и мениджмънта на една застрахователна фирма? Приблизително еднакво продължително време сте работили едната и другата професия.

- Компилирането. Способността да компилираш е основно необходимо качество за един пилот. Компилират се усилията на наземните специалисти във възел от усилия, които движат 15-20-тонна машина със свръхзвукова скорост и с определена цел. В бизнеса се компилират усилията на различни специалисти и служители, за да се получи един добър бизнес пъзел, т.е. добре работещ модел, добре анимиран и аранжиран.

- В такъв случай каква е основната разлика между предишната и сегашната ви професия?

- Докато бях в авиацията, личната ми статистика показва, че имам едно излитане повече, отколкото са кацанията ми, излетях със самолет, но се върнах на летището пеша. В бизнеса условията са по-други, липсват аварийно-спасителни средства и спасяването е дело на онези, които имат нужда от него.

- Липсва ли ви летенето?

-  Не, но често поглеждам нагоре.

- Достигнахте второ място в ранглистата на животозастрахователите и да се задържите там. Как успяхте?

-  Успяхме, като сглобихме добър законов и партньорски пъзел с КНСБ и подходящи специалисти и служители.

- Смятате ли, че ще останете на второ място дълго, а защо да не  попитам и дали се стремите към първото място?

- Не, но мястото ни е вече в призовата, да кажем, тройка или четворка. Петото място също е достатъчно престижно. Далеч съм от мисълта, че сме станали големи, но определено не сме и малки, знаем какво правим и движението напред е най-нормалното нещо, към което следва да се стреми всеки.

- Бихте ли пояснили защо в началото на 2010 г. отчетохте резултати, които след това бяха коригирани, т.е. занижени – ситуация, която предизвика учудване и дори смущения тук-там?

- До края на 2009 г. използвахме счетоводна политика, по силата на която, осчетоводявахме само получените премии. Според мнението на одиторите на кооперацията, проф. Димитров и проф. Дамянов, това е допустимо, като следва да отбележим, че Наредба № 30 на КФН също го допуска, но в непълен обем – визирам чл.24, ал.3 от същата наредба. Според одиторите пропускът в Наредба № 30 на КФН не променя смисъла на МСС-18, тъй като същият има силата на закон. С други думи казано, онова, което се отнася за аквизиционните разноски, не може да не е валидно и за застрахователната премия, тъй като разноските са част от нея. На 24.02.2010 г. ни беше разпоредено чрез принудителна административна мярка по чл.302 от Кодекса за застраховането – да променим счетоводната си политика. В точка първа от ПАМ обаче авторът на текста е допуснал грешка, като вместо съюза „след” е използвал „на” – преди датата, от която следваше да стартират действията по ПАМ. Това ни учуди, но изпълнихме ПАМ дословно, тъй като за неизпълнението на такава се налага най-тежкото наказание по чл.36, ал.1, т.7 от Кодекса за застраховането.

 Нека да обясня, като ви дам и един прост пример: Представете си, че ви бъде разпоредено следното:  „Пребройте всички родени на 01.01.2010г.” Според вас може ли записът на такава разпоредба да означава: „Пребройте всички родени след 01.01.2010г.” – очевидно не!

   През месец март започна проверка на КФН и ни беше устно разпоредено да четем  „на” като „след”. Направихме го, но на публиката беше пояснено, че нещо сме объркали, и т.н. Да, грешка има, която е с разпоредителен характер, но под нея стои подписът на г-н Емил Атанасов, а аз смея да твърдя, че разбирам български език добре!

   В рамките на шегата случаят ми прилича на онова, което  сторил един строеви командир, който подал на войниците си команда „НА ЛЯЯЯ-СНО”. Това е случаят, погледнат бегло, но въпросът е защо през периода 2007-2009 г. никой не възрази срещу прилаганата от нас счетоводна политика и всичко описано, което се случи през месец февруари 2010 г., поражда и други въпроси, на които е рано да отговарям. Така де, надявам се, че се разбра, че не ние родихме „флуктуациите”!

   Сега записваме премии на годишна база и тъй като по-голямата част от портфейла на кооперацията е съставен от застраховки с месечни премии, записаните премии превишават получените с 3-4 млн. лв. Всъщност ние не работим по някакъв особен начин, а така, както всички останали, дори имаше период, когато получените премии бяха повече от записаните.

     - Какво е посланието ви към конкуренцията?

- Успех колеги, забелязва се светлина в тунела и след две години ще изгрее слънце и на улицата на животозастраховането. Убеден съм, че някои вече го усещат.

     - Какво мразите?

- Мразя лъжата, лицемерието, подлостта, малодушието.

- Излезе вече осмата поред ваша статия с наименование „Страх и бизнес VІІІ”. Вас лично от какво ви е страх?

  - Вярно е за статиите и в една от тях се спирам подробно на страха. Не съм се променил и не ме е страх да кажа, че от нищо не ме е страх – включително и от смъртта. Страхът от смъртта се поражда от избрания от индивида начин на живот.

     - Някои казват, че само лудите нямат страхове?!

- Ще ти отговоря, както ме питаш: За изперкването, в общи линии цялото общество го отнесе, но които ме познават, знаят много добре, че не се правя на „луд за пенсия”, както разбрахте, получавам пенсия отдавна. Шегувам се!

     -  От какво най-много страдате?

- От нестандартния си подход и нежеланието си за сляпо подражание.

     - Защо напуснахте Асоциацията на застрахователите?

- От дълго време там като че ли животозастраховането не е много на мода, кооперативното пък въобще. Всъщност решението на Управителния съвет беше единодушно.

     -  Какво обичате?

- Освен да работя и да създавам настроение, обичам природата и приложните спортове. Ловец съм вече двадесет и седми сезон. Хобито ми е да унищожавам хищници. За предходния и изминалата част от настоящия сезон съм отстрелял над сто чакала и лисици. Имам двама синове, с които се гордея, защото също са на редута, и пет териера, които истински ме радват и ядосват. Всичко друго е дим и пепел.

     - Къде видяхте светлина в тунела?

- В Директива 138/2009 на ЕО. Там освен за платежоспособност има и много други интересни неща.

     -  За какво съжалявате?

-  За изгубеното време и поразклатеното здраве.

    -  Какво четете най-често?

- История, публицистика и почти всичко от Ъруин Шоу. Обичам и Шекспир.

     -  Посланието ви към читателите?

Пожелавам им да бъдат здрави, да имат малко, но добри приятели, партньори и колеги, каквито аз имам в „СиВЗК“ и КНСБ. Успех на всички!

   Въпросите зададе Петър Андасаров