Задължително земеделско застраховане може да бъде въведено най-рано след пет години

Десислава Танева е родена на 9 юни 1972 г. в Сливен. Завършила е аграрна икономика и право. Работила е 14 години в областта на земеделието. В момента е народен представител от ГЕРБ. Председател е на парламентарната Комисия по земеделието и горите и е зам.-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Член е на групите за приятелство на България с Русия, Италия и Австралия, и е зам.-председател на групата за приятелство на нашата страна с Филипините. Владее английски език.

- Г-жо Танева, вие сте работили в областта на селското стопанство 14 години и имате опит със земеделските застраховки. Как приемате евентуалното въвеждане на задължителни минимални прагове по тези полици? Или, според вас, вариантът задължително застраховане на земеделската продукция е по-подходящ за България?

- Тази тема трябва да бъде дискутирана заедно с лицата, за които биха възникнали такива задължения по закон – земеделските производители. Те вече имат много силни браншови организации. Има естествено получена представителност на сектора и би се получил диалог. При всички случаи за задължителни застраховки трябва да говорим само при постигане на консенсус за това със земеделските производители. Аз не съм работила в държавни структури, а само в частния сектор, на нерегулиран пазар. Затова моето мнение е, че пазарът трябва да определя цената. Както и че всичко трябва да става на базата на естествена мотивация. А не чрез закон, защото тогава ще се търсят начини той да бъде заобиколен. Земеделските производители трябва сами да осъзнаят необходимостта от застраховане на продукцията си, на посевите и на животните си. Лично аз, на базата на 14-годишния си опит, съм убедена в необходимостта от застраховане на земеделската продукция. Земеделието в България тръгна от нулата. В началото никой нямаше собствен оборотен капитал, бяха наети само активи. Така че се тръгна само с кредитен оборотен капитал и той е такъв и досега. Което винаги означава застраховане. Няма банка, която да кредитира за оборотен капитал земеделските производители и да не е поискала застраховка на посевите. В този смисъл ние имаме задължителен елемент при застраховането на земеделието, така че повечето обработваеми площи у нас са застраховани.

- Според застрахователите обаче през последните години при земеделските застраховки има намаление, като сега са застраховани едва около 10% от площите. Това число няма претенции за точност, тъй като никъде не се води официална статистика за общия премиен приход по земеделските застраховки и за плащанията на щети по тях. Но дори и така е очевидно разминаването между вашето мнение на човек, запознат със ситуацията от гледна точка на земеделските производители и виждането на застрахователите. На какво се дължи това сериозно разминаване? Само на липсата на официална статистика ли?

- Мога да се съглася, че застрахованите площи вероятно са намалели през последните години. Според мен това се дължи на логичното намаление на оборотното финансиране, с което работи земеделският сектор, предвид последните няколко добри стопански години. Благодарение на тях земеделските производители успяха да натрупат собствен оборотен капитал, с който да развиват дейността си. Но мисля, че застрахованите обработваеми площи все пак са много повече от 10%.

- По ваши наблюдения приблизително какъв процент от обработваемите площи у нас се застраховат сега?

- Не искам да споря с цифри, тъй като би било наизуст. Аз съм работила в земеделския сектор с финансиране на от 50% до 80% от необходимия оборотен капитал, като има и инвестиционно кредитиране на проектите. Земеделските стопани използваха целия ресурс на Програмата за развитие на селските райони за нова техника. Там беше усвоен много голям ресурс, което стана с първоначално инвестиционно кредитиране от банки и последващо субсидиране. Всички тези процеси са съпътствани със застраховки на съответните бъдещи продукти или посевите, както и на машините. Затова според мен не изглежда логично числото да е 10%. Вярно е, че застраховките се правят по искане на съответните банки, които финансират, а не по желание на земеделския производител. Ако той трябваше сам да избере дали да направи тези застраховки, може би нямаше да ги сключи.

- Значи земеделските производители не са убедени в необходимостта да застраховат продукцията си?

- Застрахователите могат да убедят земеделския стопанин, че има полза да прави застраховки, ако с течение на години създадат добри отношения с него - като условия на застраховките, на обезщетенията, на плащането на премиите и най-вече като отношение, когато се случи застрахователно събитие. Когато три пъти на един стопанин му се случат застрахователни събития, дори и незначителни, и получи коректно плащане, той вече ще е убеден, че е по-добре да жертва от определена част от приходите си за плащане на застрахователните премии, но да бъде предпазен от риска. Освен това, ако държавата намери начин за подпомагане, положението ще стане съвсем различно. Ние имаме нотифицирана помощ за подпомагане при плащането на застрахователните премии от производителите на плодове и зеленчуци. През 14-те ми години работа в земеделието фирмата, която представлявах, винаги е застраховала всичките си посеви.

- На реална стойност ли ги застраховаше или на минималната изискуема от банката?

- На минималната изискуема. Застраховките на земеделските посеви се правят основно вследствие на привлечения капитал. В този смисъл застраховането винаги е съобразено с изискванията на банката – според ресурса, който привличаш.

- Може би именно затова са недоволни земеделските производители понякога, когато при събитие им бъде изплатена сравнително малка сума за щетата. Но тя винаги съответства на избраната застрахователна сума и платената премия по полицата.

- Въпросът е каква щета ще им се признае. Всеки знае, че застрахова за определена сума. Но е важно дали ще е съгласен, че щетата му е справедливо оценена. Това е взаимен процес, но бих казала, че той зависи основно от застрахователите. Отделните сектори на българското земеделие са различно развити. Това не е вследствие на национална политика, а на прилагането на общата селскостопанска политика по договора ни за присъединяване към ЕС през 2007 г. До 2016 г. няма как да очакваме, че ще настъпят принципни промени. Договорът ни за присъединяване към ЕС и договорената тогава политика и начинът на подпомагане чрез директните плащания доведоха до това, че се даде много сериозен тласък на зърнопроизводството в България. Това е международно търгуема стока. Добрият мениджър, ползвайки борсовата информация, която вече е публична, и работейки добре, може наистина да реализира добри доходи. А у нас има добри предприемачи в този сектор.

Политиката на плащане на декар подпомогна много производствата с относително ниска себестойност на декар. Тя обаче не подпомогна в същата степен зеленчукопроизводството и овощарството, тъй като там разходите на декар са значително по-високи. По системата за единно плащане на площ ние имаме признати 34 млн. декара, от които около 28 млн. дка са за зърнено-житни култури. 10% от тях са 2,5 млн. дка. Според мен не може само 2,5 млн. декара обработваеми площи да са застраховани. Много малко е. Това означава, че само за 2,5 млн. дка обработваеми площи се теглят оборотни кредити, което не е така. Мисленето на земеделските производители в момента е, че застраховката се прави, ако е задължителна.

- А как може да се промени това мислене? Казахте, че лично вие сте убедена в необходимостта от земеделските застраховки.

- Аз съм убедена, защото в практиката си съм имала застрахователни събития и е било платено за тях, щетата е била призната. В този смисъл съм видяла ползата от земеделските застраховки. Всеки си прави сметката – както застрахователят, така и земеделският производител. Ако стопанинът плаща премии няколко години поред, има винаги застрахователни събития и види какво не му е признато, може да си направи сметката, че е по-добре сам да си поеме риска, вместо да плаща застрахователни премии. Процесът е взаимен. Всеки трябва да положи усилия да убеди другия в правотата си. По-големите безспорно първи ще осъзнаят необходимостта.

- Смятате ли, че е назрял моментът, в който би могло да се постигне необходимата убеденост на стопаните, за да се въведат задължителни минимални прагове по земеделските застраховки? Така и изплатените при събитие суми ще бъдат адекватни на загубите.

- Според мен и сега се работи по система, която защитава при застрахователно събитие това, което иска земеделският стопанин. Някой може да иска да застрахова за 30 лв. на декар – да пресметне, че това е капиталът, който му е нужен, а горницата може да я рискува. Това е въпрос на бизнес модел. А бизнес моделът се определя от предприемача. Според мен не е много добре да се налагат такива прагове.

- А по-добър ли е за България моделът, който въвежда задължителни земеделски застраховки, а не минимални прагове по доброволно сключените полици?

- Не смятам, че е по-добър. За да се направят задължителни земеделските застраховки, трябва да има ясна обществена необходимост от това. Според мен земеделските застраховки са необходими, но и гилдията трябва да бъде убедена в това. Иначе създаваме изкуствени отношения и правим изкуствен пазар на застраховки. Не смятам, че това е добър модел в условията на свободна пазарна икономика, за каквото и да било.

България нотифицира държавна помощ за подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци при плащането на застрахователните им премии. Това беше направено, защото този сектор не е подпомогнат от директните плащания в такава степен, както зърнопроизводството. В този смисъл на производителите на плодове и зеленчуци им е необходима допълнителна подкрепа. Това също е много добра възможност. Задължителните застраховки безспорно биха предпазили от риск земеделското стопанство. Но това трябва да се приеме от самите земеделски производители. Да не се прави насила.

- Как е решен този въпрос в останалите страни от ЕС?

- В ЕС задължителни земеделски застраховки има само в две страни. Това са Кипър и Гърция, като в Гърция застраховките са задължителни само за част от земеделските производители. От задължителното застраховане там са изключени оранжериите и животновъдството, т.е. интензивните производства. Ако няма държавна помощ за тях, това са производствата с по-нисък доход и застрахователните премии са натоварване за тях. Системата за подпомагане на земеделието по общата селскостопанска политика на ЕС е организирана във вид на плащания и подкрепа на доходите на стопаните.

В САЩ системата е съвсем различна. Там застраховките са задължителни. Нещо повече, застраховките там са инструмент, с който държавата управлява риска от фалит на земеделските си стопани. Там има застраховки дори за рентабилност на съответното земеделско стопанство. Има и застраховка за добив – колко килограма от декар ще изкара стопанството тази година и ако е по-малко, застрахователят го обезщетява по съответната цена. Пазарът в САЩ е изключително развит и е на друго ниво. Но там няма директни плащания като тук. ЕС има обща селскостопанска политика, която се прилага по еднаква система във всички страни-членки. Всяка държава има различни нива на подпомагане, но философията е еднаква – подкрепа на доходите.

- Как оценявате състоянието на българското земеделие в момента? Конкурентно ли е то в европейски план?

- В България вече има ясно разграничаеми два вида земеделски стопани. Едните са супер интензивни и имат добиви, достигащи 800 кг от декар ппшеница. Те работят много професионално, високо агротехнологично, с интензивни сортове. Те имат големи разходи, но и печелят много. Вторият вид стопани работят на принципа минимални разходи и съответен марж, който гонят. Всяка от тези две политики си има поддръжници. Секторът затова е частен, че не държавата да му определя бизнес модела, а предприемачът. Застраховките са част от избрания бизнес модел и се сключват по решение на съответния предприемач.

- Преди време, при посещение на земеделския министър Мирослав Найденов в Брюксел, беше съобщено, че се обмисля въвеждане на задължително застраховане на земеделската продукция у нас. Тогава не бяха съобщени подробности за тази идея. Има ли такава дискусия между земеделското министерство и ръководената от вас комисия? Подготвя ли се нещо в тази област, макар и на ранен етап все още?

- Такава дискусия не сме провеждали в обществен план с браншовите организации. Водили сме такива разговори с министерството, но те не са били на необходимото ниво, за да бъдат реализирани. Да станат задължителни застраховките за земеделския сектор е много добро решение, с оглед на осъзнатата необходимост стопаните да бъдат предпазени от рискове. Но без тази необходимост да бъде осъзната от самите стопани, това е изкривяване на обществените отношения.

Сега приемаме бюджета и има много други въпроси, които вълнуват земеделските прозводители. Например никой не е доволен от размера на директните плащания. Ако в момента кажем на стопаните, че задължително ще трябва да плащат и застрахователни премии и за това ще им отива половината от директните плащания, никой няма да ръкопляска.

- А смятате ли, че сегашното отношение на земеделските стопани към застраховките ще се промени в средносрочна перспектива, да кажем, в рамките на следващите 5-10 години?

- Да, има такава вероятност, но задължително трябва да минат поне 5 години. Процесът е взаимен. Всяко неплащане от застраховател, всеки конфликт, създава много повече негативи, отколкото ако платиш щетата, дори да не си съгласен с нея.

Опитът на САЩ в тази област е много добър. Системата там е направена така, че да не омързеливя земеделския стопанин като вид подпомагане, а в същото време да го предпази от риска на природните условия. Аз съм впечатлена много от тази система. Но философията на подпомагане на сектора в САЩ е различна от тази в ЕС. Като страна-членка на Евросъюза, ние сме задължени да прилагаме общата селскостопанска политика. Благодарение на тази политика нашите зърнопроизводители изкараха продаваем на международния пазар продукт – конкурентен като цена за качеството си.

Разговора води Йоанна Стефанова