Методика за обезщетенията за неимуществени вреди

БОГАТИЯТ... СЛЕД СМЪРТТА СЕ ПОЗНАВА Да, това е парафраза на известната притча за цар Давид и възклицанието на сина му цар Соломон: Щастлив след смъртта се познава… “... в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието и само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието....” – са думи на цар Соломон в притчата.

 

 

 

 

С такова философско начало започвам неслучайно днешния материал, защото иде реч за това каква е цената на човешкия живот, на човешките болки и страдания и може ли човек справедливо да отсъди, или това е работа на Бога.

А когато говорим за обезщетения, световната застрахователна наука има доста точни критерии за това колко “струва” човешкият живот. За определянето на цената на обезщетението в тази деликатна материя ( и то без участието на сърцето на близките на починалия) оказват влияние доста фактори като възраст, професия, социално положение. Още приживе човекът се оценява финансово многократно, а в развитите общества  човешкият труд е най-скъпата стока.

За съжаление и по този показател България е на път да се прочуе в света с твърде ниската цена на човешкия живот. Всеизвестно е, че този факт е обусловен от ненормално ниската цена на стоката “работна сила” на фона на същия показател в Европа.

В същото време катастрофите на пътя са два пъти повече от тези в Европейските страни поради лошата пътна мрежа и, естествено, некоректните шофьори.

Черната хроника от последните шест години показва 6682 загинали и над 62 000 ранени вследствие на пътните инциденти в България. Само в София при 83 транспортни произшествия през 2010 г. са загинали шест деца. Ранени са 81.

От друга страна, лимитите на отговорност на застрахователите за неимуществени вреди  при пътно произшествие  и смърт в страните от Западна Европа са многократно по-големи от нашите и са от порядъка на стотици хиляди евро. В някои страни изобщо няма лимит.

В Германия при пътен инцидент пострадалият (при пълна доказана вина на шофьора) може да подаде иск от 100 хил. евро  до 200 хил. евро. При смъртен случай семейството може да подаде и иск за доживотна издръжка.

Разбира се, застрахователите, не без основание, веднага ще заявят, че в напредналите страни в Европа цената на застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите” се движи в порядъка на стотици евро (средно 300 евро), затова и обезщетенията там са много по-сериозни.

Във Великобритания цената на полицата за млади шофьори достига 1500 паунда. В Германия премиите варират около 800-1000 евро, като могат да станат по-ниски (респективно по-високи) чрез прилагане на система "бонус-малус", но най-ниският размер на премията след прилагане на "бонус" не е под 500 евро. А в България за 2010 г.  средната цена за автомобил до 1500 кубически метра варира около 150 – 170 лв. Повечето застрахователни компании предлагат редица отстъпки и промоции, ако се сключи и полица „Каско”.

Така се получава омагьосан кръг 

 

От една страна, нереално ниски обезщетения за неимуществени вреди; а от друга – нереално ниски цени на полицата.
Не трябва да се забравя, че вече сме част от Европейския съюз и по тази полица се носи отговорност в рамките на законодателните решения, действащи на териториите на страните членки на съюза.

"Гражданска отговорност на автомобилистите” вече покрива събития както на територията на България, така и на териториите на страните членки на ЕС, като за събития в България се прилагат нормите на българския закон, а при събития в чужбина - нормите на държавата, в която е настъпило конкретното събитие. И именно тук се получава голям и срамен за българите парадокс.

 

В момента размерът на платените обезщетения е твърде пъстър при една и съща щета, но при различни застрахователи. Например  при счупване на долен крайник , което е средна телесна повреда, при един застраховател се получава обезщетение 300 лв., а при други –  2000 лв.;  5000 лв. и дори 7000 лева. За аналогичен случай на увреждане по “Зелена карта” чуждестранният застраховател ще изплати на българското увредено лице обезщетение  от 15 000 евро ( т.е. 30 000 лв.). Получава се странна диспропорция – 300 лв. и 30 000 лв. за едно и също телесно увреждане.

Има информация за един и същи български застраховател, който предлага различни обезщетения по извънсъдебен ред. Ако в резултат  на действията на български застрахован при него  водач пострада чуждестранен гражданин или български гражданин  застрахователят прилага двойни стандарти при обезщетенията. Предполага се, че чуждестранните граждани успяват да потърсят правата си и имат по-различни механизми за въздействие върху българския застраховател.

 Но има и по-лошо -  един-двама български застрахователи изобщо няма да платят обезщетението при доказана вина и валидна полица . И техните имена вече се знаят.

Може би затова Комисията за финансов надзор, и по-специално Управлението “Застрахователен надзор”, инициира идеята за създаването на единна Методика за уреждане на неимуществените обезщетения по задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. 

Тя ще  бъде доброволна, а не задължителна за застрахователите, но ще служи като коректив за определяне на различните обезщетения.

Идеята е с тази методика да се създадат регламенти, които да изчистят противоречивата практика  на застрахователите.

Става дума за доброволно уреждане на претенции по извънсъдебен ред между застрахователите и увредените застраховани. Методиката ще важи при доказана вина на водача, както е в момента. На пострадалия се издава изпълнителен лист срещу виновния водач, с който той отива при застрахователя с искане да изплати обезщетението.

 

Методиката има препоръчителен характер

 

За разработването на методиката е създадена работна група, в която освен КФН участват още институции като Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи, Федерацията на потребителите в България.

Материалът е в работна фаза и се предвижда от началото на следващата 2011 г. да бъде окончателно подготвен и да влезе в сила. Ползван е чуждият опит – главно испански и английски, но съобразен с българската среда.

За определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди в някои от напредналите страни в ЕС се прилагат методики с критерии, които създават правила така, че неимуществените вреди да се определят по един и същи начин за едни и същи (или сходни) събития, адекватно на конкретния случай.

 

Разработването на  подобна методика и у нас, уреждаща претенциите за неимуществени вреди, е ново за българския застрахователен пазар. За първи път ще бъдат указани минималните препоръчителни лимити за застрахователите при обезщетенията.

Не е излишно тук да припомним, че преди три години Федерацията на потребителите в България предложи методика, която бе съобразена с размера на премиите по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ у нас. Единственият обективен критерий за определяне на минимални неимуществени обезщетения при смърт, залегнал в методиката, бе продължителността на човешкия живот и полът на починалия, като се определяше дискаунтовия  процент при определяне на задължението на застрахователя при смъртни случаи.

Добре е да се знае, че  разработваната в момента методика няма да изключва възможността за получаване на обезщетение и по съдебен ред.

Защото в около 80 на сто от случаите хората предявяват граждански иск, което означава, че те не могат да получат застрахователно обезщетение или то е недостатъчно като размер.

“Зададохме си въпроса: По-добре ли е да оставим съществуващия хаос при изплащането на обезщетенията и огромните диспропорции в размера им, или да намерим баланса между интересите на пострадалите и интересите на застрахователите, като вратата за съдебни процеси не е затворена - сподели специално за в. “Застраховател прес” Владимир Тодоров, председател на БАЗПК. – Изрично искам да подчертая, че става дума за долните граници, без да се поставя някакъв лимит на обезщетенията като максимални и те могат да бъдат неограничени. Това беше наше изрично изискване, защото не може да има ограничения за болките и страданията.”

Методиката все още е в суров вид, а остойностяването на различните видове щети е в процес на доработване,  по тази причина в настоящия материал не присъстват никакви конкретни стойности на вредите. Едно е ясно: обезщетенията ще бъдат определени  в брой минимални работни заплати, за да може да се прилага индексиране през годините.

 

Как е структуриран документът?

 

Неимуществените вреди са два вида: смърт и телесни повреди. Затова новият документ ще указва какви трябва да бъдат съответните обезщетения.

Ако разгледаме телесните повреди, методиката е структурирана в два основни дяла – категория на увреждане и степен на увреждане.

Ползва се утвърдената в Наказателния кодекс класификация за лека телесна повреда, средна телесна повреда и тежка телесна повреда.

“Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи добави към работния материал и допълнителни критерии, които да прецизират уврежданията –обяснява Владимир Тодоров. – Предложихме на КФН при нараняванията да се използват и допълнителни коефициенти, които да разграничават всеки отделен случай. Става дума за критерии като брой на оперативните интервенции под пълна анестезия, дали има поставяне на остеосинтези ( т.е. пирони). И в двата случая поради тежкото състояние на пострадалия се получават по-високи суми на обезщетенията. Друг критерий е дали е участвал ТЕЛК, което доказва дали лицето е останало трайно увредено или не. Срокът за възстановяване също се взема под внимание при остойностяване на вредите. Колкото по-дълъг е той, толкова по-високо ще бъде оценено обезщетението. Друг утежняващ критерий е дали вследствие на травмата се появяват и съпътстващи заболявания като диабет вследствие на стрес ; дали ще останат трайни белези върху външния вид на пострадалия. В момента нито един застраховател не взема под внимание и психологическото състояние на увредените застраховани лица. Предложихме това да бъде друг много важен фактор – а именно посттравматичният стрес.”

Независимо от всички тези фактори се взимат под внимание също така  социалният статус и трудовата заетост на пострадалия. Например работещият при заплата от 2000 лв. не може да бъде съизмерим с пенсионер с 500 лв. максимална пенсия. Тук става дума за пропуснати доходи през време на лечението и отсъствието от работа.

По принцип обезщетението за застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите” включва три елемента: обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания); медицински разноски и пропуснати ползи. За съжаление българските застрахователи много трудно изплащат пропуснатите ползи – споделя Владимир Тодоров. - Затруднението идва от там, че много често у нас в частните фирми от “сивия сектор” работещият е осигурен за стойност от 400 лв., а де факто получава чисто 1000 лв.

 

Рамките на справедливостта

 

“Аристотел смята, че истинската цена на човешкия живот е известна само на Бога – си припомня Владимир Тодоров. – Затова въпросът е философски и екзистенциален. При нас са идвали десетки родители, изгубили децата си, и за тях парите нямат значение. За близките хора няма цена за подобна загуба.  Но за съжаление живеем в материален свят, където всяко нещо има материално измерение. Застраховането е актюерство и математика. Така стигаме до необходимостта да боравим с цифри.”

Според изследвания обезщетенията от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при смърт на пътя

най-често са между 25  и 30 хиляди лева.  Съвсем наскоро според Владимир Тодоров една разположена на българския пазар чуждестранна застрахователна компания е изплатила обезщетение от 20 хил.лв. на наследник за загинал 20-годишен български младеж, ударен от български водач, застрахован при застрахователя тук. В същото време от същата компания, но застрахован в родината й автомобил блъска български гражданин тук и за две средни телесни повреди пострадалият получава 35 хил. лева. Оказва се , че два счупени крака струват повече от един човешки живот в България.

Много рядко  у нас се присъждат суми от порядъка на 50 хиляди лева за човешки живот, а е прецедент да се постигне обезщетение от 70 хил.лв - 100 хил. лв., и то единствено в съда. А доста по-срамен е прецедентът в застрахователни компании, при който  на наследниците се изплащат обезщетения за починал   15 хил. лева с  „доброволно” подписано споразумение между тях и застрахователя. Проблем създава и съдебната практика - един съдебен състав може да реши, че смъртен случай следва да се овъзмезди със 150 хил.лева, да речем, а друг - с 50 хил. лева. Последното е особено характерно за съдилищата в провинцията.
Затова е нужно да има коректив при извънсъдебното уреждане на претенциите и обезщетенията.

 

Какви критерии са залегнали в новата методика при смъртен случай?

 

Първият, който е измерим в социален и политически контекст (право на гласуване; право на участие в управлението и т.н.), е критерият, определящ житейския опит на човек – възрастта. Става дума за комплексни фактори.

Вторият е семейното положение – дали загиналият има семейство, колко и какви наследници оставя.

Освен това друг фактор е, ако е живял сам  и никой не разчита на него или е бил глава на семейство със съпруга и две деца и той е издържал цялото семейство. Важен фактор е броят на наследниците, деца под 18 или над 18 години;  както и семейните връзки с други близки роднини.

Има значение също така каква е неговата трудова заетост. Дали е студент, работещ, безработен или пенсионер. Голямо значение има също така какви са доходите на починалия. Това е важно за елемента “пропуснати ползи”.

Става ясно, че богатият човек струва повече от бедния, защото се предполага, че работи повече и по тази причина има по-високи доходи и също така се предполага, че внася по-високи данъци в полза на обществото. (Това важи с пълна сила за нормалните цивилизовани държави, а не за постсоциалистическите, където има девалвация на професиите, политически фактори  и липса на реален пазар на труда. )

Всички изброени фактори ще оказват влияние за надграждане  със съответен коефициент за тежест върху стартовата долна граница на обезщетението за починал човек – 50 хил.лв. на наследник.

Критериите, както и минималната граница на обезщетението, са предложени от Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи.

Като правило "неимуществените вреди" до момента се доказват в съда. Въпросът е, че съдиите, като присъждат нищожни обезщетения, стимулират и застрахователите да не изплащат по-големи. Правната логика е достатъчно неясна - чл. 52 от ЗЗД обяснява: "Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост".

Така цената на човешкия живот според застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е  ...  колкото даде компанията.

Какви са поуките

Методиката за оценка на неимуществените вреди, въпреки че има препоръчителен характер, ще създаде допълнителен критерий за хората при избора на застраховател за “Гражданска отговорност”. Това ще стане малко по-късно когато пострадалите имат база за сравнение какви са стойностите на обезщетенията в различните компании, съотнесени към минималните, залегнали в методиката. Особено важно ще бъде активното популяризиране на документа,  така че потребителите на застрахователни услуги да не се ръководят само от най-ниската цена на застраховката, а  основно от това кой застраховател какви обезщетения изплаща в случай на беда. И най-сетне методиката ще внесе малко “светлина” за това колко ощетени са българите.  Ясно е, че за бедните народи дори смъртта е ...”евтина”.

ИЛЕАНА СТОЯНОВА