Чуждестранният капитал заобикаля България

Чуждестранният капитал започна да заобикаля България, въпреки ниската данъчна тежест и високата доходност и основната причина за това е хаосът в институционалната уредба, както и непредвидимостта на държавната политика - заяви проф. Гарабед Минасян по време на дискусията в Института за икономически изследвания на БАН за перспективите пред страната ни в следващото десетилетие, проведена на 18 ноември т. г.

Влошаването на финансовата сметка се дължи основно на оттеглянето на чуждестранните инвеститори и на невъзможността да се усвояват средствата по европейските програми.

Правителството все още няма успех с решаването на тези задачи, а реалните грантове от ЕС остават неизползвани. От друга страна икономическият растеж предполага по-високо парично обращение, а засилената парична рестрикция по време на криза възпрепятства разгръщането на инвестиционната и икономическа активност. БНБ следва да поеме своята отговорност за смекчаване на ликвидните затруднения и удара върху търговските банки, смята проф. Гарабед Минасян.

Третият важен въпрос за решаване е държавният бюджет, който има проблеми както с приходната, така и с разходната част. За Минасян той е енигма, защото при планиран икономически ръст от 3.6% има заложено постепенно намаляване на приходите от 38.6 на 33.5 на сто от БВП при условия на непроменени данъчни ставки.Събираемостта на приходите се влошава и трябва задължително да се подобри, заяви икономистът. Според него разходната част няма нужда от съкращаване, а от преструктуриране и рационализиране.

За промяна във финансовата политиката апелира и Стоян Александров. Нивото на лошите кредити е между 20 и 25%, каза той. По думите му банките имат лостове да ги преструктурират и затова голяма част от необслужваните заеми все още не са влезли в официалната статистика.

Финансистът коментира, че идеята на министър Симеон Дянков за влагането на част от фискалния резерв в търговските банки е добра. И предложи да се помисли за вариант, при който банките да имат достъп до него, което няма да ги кара да трупат ликвидност на всяка цена. Това не е рефинансиране, а достъп до парите на държавата, обясни Александров. Според него много от търговските банки имат в портфейла си държавни ценни книжа и могат да ги заложат. Ако трябва, ще заложат и акциите за определен период, тоест възможността да си загубят собствеността, но така няма да държат скъп ресурс на всяка цена.

Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии не се съгласи с тезата, че сме имали друг път на развитие, защото моделът ни е заложен от паричния съвет. Истинското менгеме за българската икономика не е валутния борд, а световните пазари, от които не можем да бъде изолирани, каза той. Според Аврамов, и в момента плащаме данък „лоша история”, но можем да бъдем издърпани само отвън, тъй като нямаме вътрешна алтернатива за излизане от кризата.