Годината беше преход в който решавахме проблемите от предишните години и се подготвяхме за бъдещето

- Метафорично казано – хванахме се за опашката на 2010 година. А с какъв темп се движите през изминалото време, как се вписа застраховането в него?

- Настоящата година беше трудна, но в ЗАД „Армеец” успяхме да запазим относителната динамика в развитието на компанията. След като в условията на растящ пазар в предишните години ние постигахме значително по-висок ръст от пазарния, сега, в условията на свиващ се пазар, спадът в приходите на компанията е двойно по-нисък от този на пазара. Целта, която си поставихме, беше да запазим клиентите си и паричните потоци на компанията, както и да продължим да утвърждаваме марката „Армеец” на българския пазар.

 - Очаквано или не – финансовата криза се развихри и в България – в края на краищата до каква степен порази тя нашия застрахователен пазар?

- Застрахователният пазар в България усети кризата със закъснение, когато вече европейските и световните застрахователи излизат от нея. Вече регистрираме спад по почти всички видове застраховки.

 – Вие наблюдавате професионално процесите във финансовата сфера в европейските страни, а и в света. Кои бяха най-важните ви констатации, освен тази, че той значително се сви по данни на Европейската комисия?

- Публикуваните данни на CEA показват, че европейският застрахователен пазар регистрира номинален спад от 2% за 2009 г. спрямо 2008 г. само в общото застраховане. Като най-голяма част от общото застраховане, автомобилното застраховане допринесе най-много за този спад. Премиите по застраховки живот в Европа се увеличиха номинално с 4,7%, което рефлектира в ръст от 2,9% като цяло за европейския застрахователен пазар. Предварителните данни за глобалния застрахователен пазар съгласно проучванията на Swiss Re показват, че застрахователният сектор в развитите страни се връща към растеж след двете трудни предходни години. Растежът е умерен в развитите страни, докато развиващите се страни вече отчитат реален ръст от над 16%. Намаляването на доходността, произтичащо от ниските лихвени нива е сериозно предизвикателство, тъй като традиционно застрахователите инвестират в нискорискови активи. Отклонението от консервативния подход и инвестирането в по-доходни, но по-рискови активи, от друга страна, би рефлектирало върху рейтингите. Техническите резултати в глобален план не са добри и заедно с ниския инвестиционен доход допринасят за влошените резултати на компаниите. Логично е при това положение застрахователите и презастрахователите да се стремят към по-добри технически резултати чрез ограничаване на покритията и повишаване на тарифните ставки. Очакванията ми са за „втвърдяване” на пазара през следващите години, макар че все още няма преки индикации за това. Въпреки ожесточената конкуренция в България не смятам, че е възможно да останем изолирани от тези процеси.

– Как посрещнахте вие в ЗАД „Армеец“ новите предизвикателства във финансовата област, респективно в застраховането, през отиващата си вече година?

- Процесите, които протичаха през 2010 г., започнаха през предходните години, а предизвикателствата предстоят през 2012 г. – имам предвид въвеждането на Платежоспособност ІІ.  Затова не мисля, че изтеклата година беше година на предизвикателствата. Според мен 2010 г. беше преход, в който решавахме проблемите от предишните години и се подготвяхме за бъдещето. През 2010г. водещи бяха същите проблеми, както и през 2009г.: финансовата криза, тарифите по застраховка „Гражданска отговорност” и т.н. Прилагането на директивата „Платежоспособност ІІ е най-голямото предизвикателство, което ни очаква през следващите години. Трябва да сме готови да управляваме бизнеса си по изцяло нов начин. Надявам се, че това ще е за добро на пазара.

– С кое сте съгласни и с кое не в политиката на застрахователната дейност през изтеклия период?

- Ако говорим за застрахователния бизнес в България, не мисля, че има единна политика на застрахователите. Компаниите имат различни стратегии и поради това мненията им по много въпроси се различават. Това би било нормално, ако всеки, който има определено мнение, зачита и мнението на другите участници. Бих искала в браншовата организация да се коментират повече въпроси за това как да се стимулира бизнеса, да се обсъждат мерки за подобряване на условията на пазара и неговото развитие.

– И в тази връзка – пазарът се ръководи от нов екип на Комисията за финансов надзор. Какво бихте искали да върши той преди всичко и какви са очакванията Ви?

- Новият екип на комисията идва в момента в който регулирането на застрахователната дейност в Европа се променя съществено с приемането на директивата Платежоспособност ІІ. Основната задача на КФН и неговото Управление „Застрахователен надзор”, дефинирана в директивата, е да осигурява защитата на потребителите на застрахователни услуги. Същевременно регулаторният орган трябва да отчита и потенциалното въздействие на решенията, които взема, за цялата финансова система.  Застрахователният бизнес в България има нужда от подкрепа, включително от страна на КФН, която чрез своята дейност гарантира, че дружествата са стабилни и работят в съответствие с правилата и законите. Стабилността и законосъобразността на застрахователната дейност е посланието на регулатора към потребителите,  което ще окаже най-голяма подкрепа на нашия бизнес.

–Имахте съгласия и несъгласия по единната методика за оценяване на неимуществените щети, какви са впечатленията ви днес и как виждате въвеждането й в практиката?

- Все още няма конкретен проект и се водят принципни дискусии. Моето несъгласие е с намерението да се въведе „ценоразпис” на обезщетенията, макар че така ще се работи много лесно. Представата ми за методика е свързана с въвеждането на сравнителната скала на уврежданията (т.нар. baremo) и отчитане на факторите, които имат отношение към размера на обезщетението в техния правен и икономически смисъл. Наред с това според мен трябва да се публикуват всички съдебни решения по дела за неимуществени вреди от пътнотранспортни произшествия, които да служат за референция.

Обезщетенията за неимуществени вреди, макар че засягат сферата на етиката и морала, имат икономическо измерение. Лимитите на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност” бяха съобразени с европейските нива, защото това беше условие на хармонизацията на законодателството ни с европейското. Това беше важен политически акт, който не произтича от икономическа необходимост, а от задълженията на държавата ни, свързани с присъединяването към ЕС. Жизненият стандарт на българина е икономически фактор, имащ отношение както към възможността на хората да плащат застрахователната премия, така и към размера на обезщетенията, които би трябвало да се присъждат. Каквато и методика да се приеме, тя трябва да отчита икономическите реалности.

– Всяко дружество заема свое място на застрахователния пазар съобразно постигнатите резултати. За отчетния период до м. октомври ЗАД „Армеец“ зае третото място в класирането, а и продължава своята успешна дейност. Как ще приключи според вашите прогнози 2010 година?

- Класирането по премиен приход не е най-същественият критерий. За нас е по-важно, че компанията има достойно място на българския пазар, че имаме прекрасен екип, с който вървим напред. Използвам случая чрез страниците на вестника да благодаря на всички служители в компанията за всеотдайната им работа през изминалата година!

– А какви цели ще преследвате през новата 2011 година, която вероятно ще продължи да носи белезите на финансовата криза. И в този смисъл по-добра ли ще е тя за застрахователния пазар и за ЗАД „Армеец“?

- Посветили сме следващата година на обслужването, на повишаване на удовлетвореността на нашите клиенти от услугата, която предоставяме. Във времена на криза това е изключително трудна задача. Много е лесно във времена на възход да инвестираш в качество и да очакваш резултати. Считаме, че намаляването на приходите и печалбите не е основание за компромиси, а по-скоро е предизвикателство и възможност за нови ефективни решения. В „Армеец” имаме ясна визия как да го постигнем и се надявам да успеем.

 Петър Андасаров