С промените ще се цели елиминиране на част от брокерите

- Госпожо Аксентиева, как ще коментирате въвеждане­то на изискването застрахо­вателните брокери у нас да бъдат само капиталови дру­ жества, а началният им ка­питал да бъде в размер на 100 хил. лв.?

- Считам,  че  Кодексът за застраховане е изцяло съоб­ разен с Директива 2002/92/ЕО
относно    застрахователното посредничество и че нищо не налага   промени    в   него.    В посочената директива няма изискване застрахователните брокери да бъдат само капи­талови дружества, и то с капитал 100 000 лв.

- Как въвеждането на тази мярка    ще    повлияе    върху пазара?

- Както на всеки пазар, така и  на застраховател­ния, има конкуренция, ка­то тя е особено изострена на брокерския пазар, пред­вид големия брой вписани в регистъра по чл. 30 от Кодекса  за  застраховане застрахователни  брокери.
Струва ми се. че предло­жените промени са подс­казани   на   Комисията   за финансов надзор от част от участниците в този пазар и че се цели именно елимини­ране на част от брокерите. Не е тайна, че застрахователите също ще имат икономическа изгода от такова нормативно решение, очаквайки тези от брокерите, които не отговорят на новите условия, да подпи­шат договори за агентство с дружествата, с които е преб-ладаващата част от работата им (а това означава обвърза­ност и по-ниски комисионни възнаграждения).

Целеното ще бъде постиг­нато - брокерите ще намалеят може би наполовина. Дори ако се даде възможност капи­талът да бъде внесен не вед­нага, а в рамките на известен период от време, той пак би бил непосилен за голяма част от брокерите. Друг е въпросът дали това ще се отрази поло­жително на пазара като цяло. Считам, че в условията на криза дейността в сектора следва да се стимулира, а не да се ограничава. От друга страна - основната и единст­вена цел на регулацията в областта на застраховането е осигуряване на защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги. В Кодекса за застраховане е посочена и друга цел осигу­ряването на стабилен, прозрачен м ефективен пазар, но тази цел е подчинена на първата - интересът на потре­бителите и обществото. Питам се в чий интерес е и какво налага елиминирането на бро­кер едноличен търговец, кой­то например работи професионално, с клиенти, които му имат доверие от години, пра­ви 100 000 - 200 000 лв, годишен премиен приход и в избрал за защита на клиенти­те си работа с клиентска сметка?  Аз повече бих се доверила на такъв брокер, от който мога да очаквам специално внимание, отколкото на брокер, който поради големи­ната   на   бизнеса   си   ще   се погрижи  повече за корпора­тивния   си   клиент,   отколкото за мен. Затова смятам, че ще бъдат   нарушени   правата   на част от потребителите. Ще се затрудни достъпът им до зас­траховане, вследствие на ко­ето   е   възможен   и   спад   в приходите.   От друга  страна, не мога да си обясня защо му е   на   това   правителство   по този начин да ограничава пра­вото на труд на още засега работещи   и   издържащи   се хора. При това нашите броке­ри се държат от застрахователите   далеч   от   процеса   на ликвидация на щети. На колко от   брокерите   са   възложени функции по ликвидация? Плащат   ли   застрахователите    обезщетения    и застрахователни    суми чрез брокерите? Тогава (при условие че има клиентска сметка и застра­ховка) защо е необходим такъв капитал?

- Какво казват евро­пейските директиви, рег­ламентиращи застрахо­вателната   дейност    по този въпрос, и фигури­рат пи някъде в тях подобни изисквания? Каква е прак­тиката в другите страни член­ки на ЕС?

- Съгласно Директива 2002/ 92/ЕО относно застраховател­ното посредничество застрахователните посредници тряб­ва да отговарят на няколко условия: да са правоспособ­ни физически или юридически лица, да притежават знания и способности, определени от държавата членка по произ­ход на посредника (тук имен­но биха могли да се направят промени към завишаване на изискванията), да имат чисто съдебно   минало   и   добро име, да притежават заст­раховка    за    посочена    в директивата   сума   и      да гарантират   способността си    за    прехвърляне    на получената от тях застрахователна премия на застрахователя или платено­то от застрахователя застрахователно обезщетение или възстановена застра­хователна премия на застрахованото лице. Дирек­тивата   посочва   три   въз­можни   форми,   от   които    в националните   законодателст­ва могат да се приемат една или повече от една, а именно:

1.  Законови  разпоредби  или договорни    клаузи,    съгласно които паричните суми, плате­ни от клиента на посредника, се третират като платени на застрахователя.   а   паричните суми, платени от застрахова­теля   на   посредника,   не   се третират като платени на зас­трахования,  докато не  бъдат получени от него;

2. Финан­сов   капацитет,   възлизащ   по всяко време на 4% от сумата на получените застраховател­ни премии, но не по-малко от 15 000 ЕUR;

3. Познатата на всички ни клиентска сметка.

 Знам, че предвид разлики­те в практиката на страните от Европейския съюз приема­нето на въпросната директи­ва   беше   свързано   с   много обсъждания и дълго отлагано приемане, като страните член­ки    следваше   да    съобразят законодателствата си до 15.01.2005 г. (нашият Кодекс за застраховане, в сила от 01.01-2006 г., изцяло е съобразен с нея). В другите страни от ЕС за разлика от нашата бизнесът работи в условията на правна сигурност и проме­ните, ако такива се налагат, са предварително известни и одобрени от всички страни, за които се отнасят.

- Каква е вашата позиция относно указанията на Коми­сията за финансов надзор, с които се забранява застра­хователните брокери да сключват консултантски договори с физически или юри­дически лица с предмет на договора извършване на дейност по намиране, привлича­ли консултиране на клиенти на застрахователния брокер при сключването на застрахователни договори от различен вид?

- Имам категорично стано­вище по въпроса за забрана­та за наемане от брокерите на лица с предмет на дейност по намиране, привличане и консултиране на клиенти на застрахователния брокер. Още в Закона за застраховането съществуваше разпоредба, която гласеше, че „Застрахова­телният агент не може да работи за застрахователен брокер". Тогава участвах в разработването на закона и със сигурност мога да кажа, че смисълът на този текст е да забрани на лица. вече стана­ли агенти на застраховател, да работят за брокер, а не да забрани на брокерите да на­емат лица по граждански договори. Разпоредбата е възп­роизведена в КЗ, но и в него няма записана забрана за брокерите да наемат лица по граждански договори за осъществяване на дейността си. КФН на практика дописа за­кона с указания, с което още повече затрудни работата на брокерите. Считам, че именно този проблем следваше да намери разумно нормативно решение, вместо да се създа­ват още пречки.

- Не по-малко дискусио­нен е и въпросът с таксите надзор, които ще бъдат уве­личени от хиляда лв. на 5 хил. лв. Според доклад на Светов­ната банка остарялата норма­тивна рамка, слабата инсти­туционална структура и отсъс­твието на правителствена по­литика при определянето на държавните такси са довели до неконтролируем ръст на таксите, които са нараснали с ирпи 60% за пеоиода 2003-2008 г. Някои държавни такси са толкова високи, че вредят на конкуренцията, се изтъква още в доклада, като се посочва, че България би тряб­вало да съсредоточи усилия­та си за намаляване на времето и разходите на фир­мите, които са принудени да ги дават, за да изпълнят различни регулации. Доколко адекватно според вас е пови­шаването на тези такси пред­вид препоръките на Светов­ната банка?

- Напълно споделям изво­дите направени от Световна­та банка относно регулатор­ните режими и неконтролиру­емия ръст на таксите. Специ­ално таксите по чл. 27 от ЗКФН, включително таксите за вписване и осъществяване на общ финансов надзор на застрахователните брокери, са достатъчно високи и не се нуждаят от преоценка. Увеличаването на таксите наистина би ги превърнало във вредни за бизнеса. Вредни за бизне­са са и самоцелно налагани­те и прекомерни санкции в някои случаи за дребни нару­шения,

Интервю на ГЕРГАНА ИВАНОВА