в-к “Банкер”

В бр. 2 от тази година на вестника е публикувано интервю на Марина Цветкова с председателя на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев под заглавие “Скритият потенциал е в доброволното осигуряване”...

В бр. 2 от тази година на вестника е публикувано интервю на Марина Цветкова с председателя на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев под заглавие “Скритият потенциал е в доброволното осигуряване”.

 

Г-н Абаджиев, какви тенденции очерта изминалата 2005 г. по отношение на броя на осигурените българи във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване през 2005 година? Какви са очакванията за 2006 година?

- Тенденцията е непрекъснато да се увеличават осигурените лица - както в допълнителното задължително осигуряване (т.нар. II стълб), така и в доброволното осигуряване, или III стълб на пенсионната система, макар и с известно забавяне на темповете на нарастване. По прогнозни данни към края на 2005 г. броя на осигурените лица във II стълб вече ще надхвърли 2.5 млн. българи. Това е много сериозно постижение, като се има предвид, че допълнителното задължително осигуряване засяга основно хората, родени след 31 декември 1959 година. Разбира се, към него спадат и осигурените в професионалните пенсионни фондове.

Очакванията ни са в тази посока - през 2006 г., темпът на нарастване на осигурените лица да се запази. Но все още има огромен потенциал по отношение на осигурените в доброволните фондове. Към момента в тях участват около 600 хил. души, което е твърде скромна цифра на фона на възможностите, които предлага този тип осигуряване.

Какви са причините за слабата популярност на доброволните фондове?

- Факт е, че сега действащите данъчни облекчения в доброволното осигуряване не са достатъчно привлекателни и стимулиращи за потенциалните ни клиенти. От друга страна, и законодателството в тази сфера не е достатъчно стабилно. Режимът на данъчни преференции през годините непрекъснато се променяше, което създава доста напрежение и несигурност за дейността. Истина е също, че информираността на обществото за възможностите на доброволното осигуряване е все още на много ниско равнище. Да си го кажем направо - голяма част от хората не знаят какво е това "животно", нито, че така могат да си осигурят достойни доходи за старини.

Според нашите оценки скритият потенциал на доброволното осигуряване е около 2 млн. души - това са хора, които работят на трудови договори. Затова БАДДПО ще стане инициатор за провеждането на национална кампания, която да се осъществи съвместно с правителството и с всички институции, имащи отношение към пенсионното осигуряване, която да популяризира доброволното осигуряване.

Какви са прогнозите ви, нарастват ли активите на пенсионносигурителните дружества?

- В края на 2005 г. активите на дружествата ще надхвърлят 1.150 млрд. лв., а през 2006 г. ще достигнат 1.5 млрд. лева. Това ще стане в резултат на увеличаване на броя на осигурените във II и III стълб, както и от увеличението на вноската в универсалните пенсионни фондове, която тази година е 4 процента. Очакванията ни са, че при предвиденото в закона увеличаване на вноската активите на дружествата към края на 2010 г. ще надхвърлят 4 млрд. лева.

Каква част от тези активи се инвестират в българската икономика?

- В момента над 99% се инвестират в местната икономика, а едва около 1% - в чужбина. Не съм убеден обаче, че правителството оценява пенсионните фондове като фактор за развитието на българската икономика. Все още има известно пренебрежително отношение към дейността и ресурса на пенсионните фондове, към инвестиционните им възможности, както и към влиянието им върху развитието на икономиката.

Трябва да се разбере, че ефектите от допълнителното осигуряване не са само социални, а и политически и икономически. Защото инвестираните средства на пенсионните фондове в националната икономика се измерват с нови работни места и заплати, с нови и по-високи осигурителни вноски и съответно с нови инвестиции. Така кръгът се затваря, което обаче е недооценено от българските управляващи.

Вижте, неслучайно нашият пенсионен модел получава високо признание по света. Много държави вече директно го копират. Като примери ще посоча Македония, Хърватска, а напоследък голям интерес към нашия опит проявяват Русия, Украйна, Грузия, Азербайджан и др. Но неотдавна един международен експерт по осигуряване каза: "Вие разполагате с уникален експортен продукт, който обаче не продавате достойно дори в собствената си държава".

Достатъчно ли е увеличението на вноската в универсалните пенсионни фондове, която се отчислява от общата осигурителна вноска на работещите?

- Важно е, че правителството все пак изпълни стратегията за нарастване на вноската. Според нея тя трябваше да се качва с по 1% всяка година. Това беше записано и в законодателството. Това означава, че през 2007 г. вноската в универсалните фондове трябва да бъде 5 процента.

Но, разбира се, увеличението е недостатъчно от гледна точка на дохода, който ще се формира като "втора пенсия" за осигурените. Ако се запази сегашното статукво, може да се формира като пенсия едва 30% от дохода, който хората са имали преди пенсионирането си. С други думи, те ще получават незначителна по своите размери допълнителна задължителна пенсия. Докато нашите амбиции са да постигнем размер на втората пенсия до 80% от този доход.

Държави, които започнаха реформите много след нас, като Хърватска, Македония и др. започнаха с по-високи вноски - средно 7.25 процента. Затова те ще постигнат и по-високи натрупвания за своите бъдещи пенсионери. Уверен съм, че въпросът за размера на вноската за универсалните пенсионни фондове ще бъде поставен на обсъждане още през тази година, още повече че някои политически сили и лидери излизат с конкретни предложения за увеличаване на вноските за капиталовите пенсионни схеми до 10 процента.

Какви данъчни облекчения се предвиждат през 2006-а за вноските в допълнителното и доброволното осигуряване?

- Практически данъчното законодателство по отношение на допълнителното пенсионно осигуряване не беше променено и то остана същото, както през 2005 година. Досега е имало многобройни промени - минахме през 20% облекчение от минималната работна заплата, после 20% от доходите, след това 100% от трудовото възнаграждение, до действащата в момента данъчна преференция за доброволно пенсионно осигуряване, според която 10% от доходите на физическите лица са освободени от облагане. Общата позиция на дружествата е, че това е недостатъчно. По същия начин стои въпросът с облекченията за работодателите, които желаят да осигуряват своите работници. За тях възможностите са в рамките на сумата от 40 лв. - норма, която действа от 2001 година. Ясно е, че тази норма трябва да бъде преразгледана и увеличена. Надяваме се, че при подготовката на новите данъчни закони, които ще действат от 2007 г., нататък Министерството на финансите ще преразгледа досегашната данъчна политика в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.

Смятате ли, че държавата трябва да промени режима на инвестиции на пенсионноосигурителните дружества? В каква посока са измененията в законодателството, които в момента се обсъждат?

- Всъщност досегашният инвестиционен режим се оценява положително, въпреки че е консервативен. Но той вече е изчерпал възможностите си. Ние просто не сме конкурентни като максимална доходност от инвестициите си спрямо никнещите като гъби взаимни, договорни и др. фондове. В момента се подготвят изменения в Кодекса за социално осигуряване, конкретно в частта му за инвестициите на пенсионните фондове. Целта на промените е да се постигне определена либерализация в инвестиционния режим, а също той да се съобрази с европейските норми във връзка с предстоящото ни присъединяване към ЕС. Вярваме, че промените ще дадат възможност на българските пенсионни фондове да бъдат конкурентоспособни на този европейски пазар.

В сферата на инвестициите асоциацията съвместно с Комисията за финансов надзор започна работа по подготовката за въвеждане през 2006 г. на т.нар. мултифондове, основани на различни по степен на риск инвестиционни портфейли. По този начин осигурените лица ще могат да избират фонда, в който желаят да се инвестират техните средства, в зависимост от предпочитания от тях инвестиционен риск.

Как гледате на идеята за създаване на т.нар. професионални или корпоративни фондове, която наскоро беше анонсирана от социалното министерство?

- Категорично смятам, че въвеждането на подобни фондове няма да донесе нищо по-добро за българската пенсионна реформа - напротив има опасност да се върнем години назад. Подобни фондове може и да са били някога "модерни" за някои европейски държави, но това е било преди няколко десетилетия, когато е започнало тяхното създаване. Онзи, който е намислил да прави това, трябва да си зададе много въпроси. С какво е по-добро това, което се предлага, от това, което сега имаме? Как стои въпросът с правата на осигурените лица във тези фирмени фондове и в българските доброволни пенсионни фондове? Какво става с правата на осигурените в тях, когато напускат, когато бъдат съкратени от работа или предприятието фалира и т.н.? В редица професионални фондове при определени условия, а те са много, те просто ще ги загубят. Докато в момента в България се спазва основната норма за "пренос и запазване на осигурителните права", която е валидна за всички държави членки на Европейския съюз.