Застрахователна история и оценка на риска

В своя доклад председателят на Асоциацията за застрахователна сигурност (АЗС) Юрий Тодоров се спря подробно на предлаганата от АЗС система „Застрахователна история и оценка на риска“ (ЗИОР), чиято задача е да се постигне организирано противодействие на опитите за застрахователни измами.

 Според г-н Тодоров ЗИОР няма да реши изведнъж проблемите с измамите. Дори застрахователните компании да предадат всички установени случаи, не е възможно още на следващия ден да започне масово разкриване на измамници. Целта на системата е чрез постоянно сътрудничество да се локализират най-честите извършители и обектите на измами;  да се организира взаимодействието  между застрахователите, от една страна, и между застрахователите и правоохранителните органи, от друга страна; да се установят разкрити случаи и в крайна сметка да се ограничат проявите на измами.

Според международни данни застрахователната престъпност има около 90% латентност, подчерта г-н Тодоров. Само  5%-10% от случаите се локализират, разкриват и пресичат. В България поради липса на единно сътрудничество този процент е и по-малък. Никой не е в състояние да каже колко застрахователни случая с откраднати автомобили са били регистрирани на едно и също лице или фирма; колко пъти едно лице - пълномощник, водач или собственик, е предизвикало тотални ПТП или е участвало в такива; колко щети и по други видове застрахователни продукти е завело това лице; колко застрахователни компании са му изплатили обезщетение и дали лицето вече не е получило обезщетение за същото увредено имущество при друг застраховател. Това не означава, че лицето априори е измамник, освен ако не са събрани достатъчно данни то да бъде уличено в измама. Но на практика нито един застраховател не разполага с информация, че това лице има висок праг на риск както в личното си застраховане, така и в бизнеса си, подчерта г-н Тодоров.

Често даден служител на застрахователно дружество при възникнали основателни съмнения е принуден да пише десетки писма до всички застрахователни компании дали даден обект не е застрахован при тях и дали няма предишни подобни щети. Обикновено тази практика трудно дава резултати, а и някои от застрахователите въобще не отговарят на запитването.

ЗИОР ще създаде възможности такива проверки да се извършват своевременно и преписките на застрахованите лица да се придвижват бързо.

След тези встъпителни думи г-н Тодоров се спря на юридическата база на системата ЗИОР

Тя цели да предпази застрахователните компании от опити за измами, заблуди или умишлени действия на застраховани лица за получаване на недължимо, или повече от дължимото застрахователно обезщетение, осъществявайки съгласуваност между компаниите на целия застрахователен пазар. По подобие на съществуващи подобни системи на международния застрахователен пазар системата създава застрахователен регистър на обекти и лица с настъпили застрахователни събития и тяхната застрахователна история.

1.1 Основният документ, който регламентира и  разрешава създаването и използването на такава система, е Кодексът за застраховането. В Раздел II - „Застрахователна тайна“, е записана и предвидена възможността за изграждане на такава система.

Чл. 94. Освен на комисията, на заместник-председателя и на оправомощените служители от администрацията на комисията информацията по чл. 93, ал. 1 може да се разкрива:

ал. 5. за целите на създаването на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами.

1.2. В полиците на всички застрахователни компании е записан приблизително следният текст: „Съгласен съм застрахователят при спазване на законовите изисквания да използва, обработва или предоставя на трети лица всички мои лични данни, предоставени му от мен, или станали му известни във връзка със сключения помежду ни застрахователен договор.“ Уведомен съм за условията и реда на предоставяне на информация по чл. 19 от ЗЗЛД”.

Освен това системата се създава след извършено съгласуване още преди година с КФН и писмо уведомление за проекта с Комисията за защита на  личните данни, информира г-н Тодоров. (В скоби ще отбележа, че опасността от злоупотреби с личните данни бе сред основните причини предлаганата от години от АЗС система да не се възприема до този момент от повечето дружества у нас, б.а.)

След това г-н Тодоров разясни  каква е същността на системата ЗИОР

започвайки с необходимостта всички да знаят какво представлява застрахователната измама, което позволява да се изградят критериите за въвеждане в системата на определен случай или лица. Застрахователната измама (ЗИ) има много по- широк диапазон от текстовете, превръщащи я в престъпление, тъй като се използва при гражданско-правни отношения в застрахователния договор. Редица от изискванията на този договор се нарушават съзнателно от застрахованите с цел получаване неправомерно на обезщетения, каза г-н Тодоров. ЗИ представлява комплекс от действия като: предизвикване, инсцениране, несъобщаване, изменение, укриване, фалшифициране, узаконяване на действителни или мними събития или обекти, факти, данни, документи и др., или използването им в конкретен случай или обстановка при сключването на договора или ликвидацията на щетата с цел заблуда на застрахователя и последващо извличане на финансова изгода.

В тази връзка трябва да споменем, че освен в случаите на чл. 209 и чл. 213 от НК, като престъпление застрахователната измама има много по-широк диапазон. Така например това са случаите по чл. 188 и 189 от КЗ за неточно обявено или премълчано обстоятелство и чл. 211 от КЗ за умишлено причиняване или неизпълнение на задължения по застрахователния договор или закон. Това, разбира се, не представлява престъпление, но са случаи на нарушаване на договорните отношения и опити за незаконно обогатяване, поясни лекторът.

Тук трябва да причислим и всички онези случаи съгласно общите условия на застрахователя, при които той не дължи обезщетение поради опит за заблуда, укриване, несъобщаване, грубо или умишлено нарушаване на условията по  застрахователния договор, когато те са направени с цел да се получи незаконно или по-високо от необходимото обезщетение.

Що се отнася до целите на системата ЗИОР

г-н Тодоров подчерта, че тя няма за цел да събира само установени случаи на измами, а да служи и за оценка на риска и да играе превантивна роля спрямо определени клиенти и обекти. След стартирането си ЗИОР ще може да се ползва за проверка на риска на даден клиент или фирма и обект, като се проверява неговата застрахователна история. Чрез нея ще се извършва и статистическа обработка на настъпилите събития, отнасящи се до нарушаване на договорните отношения по застраховките.

Наличието в системата на даден клиент или обект не означава автоматически неговата съпричастност към извършване на застрахователна измама, не означава, че той е измамник или е извършил измама, поясни още лекторът. Клиентът просто може да има прекалено много повтарящи се щети, което от своя страна е повод при застраховане на негово имущество застрахователят да поиска по-висока премия за риска, което се преценява от самия застраховател. Фигурирането на такъв клиент в ЗИОР може да се  дължи на факта, че носи по-висок риск, защото постоянно нарушава задълженията си по договора,  не изпълнява предписания за охрана или защита на имуществото, а това е от значение за застрахователя.

Присъствието на име  в списъка може да е по различни причини: прекалено голяма по стойност щета, няколко повтарящи се щети от един и същ вид или с един и същ обект, двойно застраховане, много щети от различен вид, опит за надзастраховане, укриване на съществени за риска обстоятелства и др. Застрахователят ще може предварително да проверява чрез включената от неговите колеги налична за този обект информация и да преценява риска за търсената от клиента застраховка. Същото ще се използва и при проверките на обекта или клиента при настъпили щети, пострадало имущество и сходни параметри на щетата при други застрахователи. Така ще се пресече възможността за прехвърляне на рискови обекти при различни застрахователи през различните години.

Г-н Тодоров посочи следния факт: много често застрахованите, които се жалват от застраховател пред КФН, са именно  такива клиенти. Това дава възможност на комисията да проверява тези лица и обекти и да съпоставя донякъде  истинността на фактите и основанията за отказ от застрахователи да застраховат такива лица.

(Следва)