Сделката на 2010 година

Покупко-продажби на застрахователни компании не липсваха през изминалата 2010 година. Лицензираното на 20 декември 2006 г. „Застрахователно дружество КД Живот” АД беше продадено от мажоритарния си чуждестранен акционер — словенската финансова група KD, на българската консултантска фирма „Финанс Консултинг“ АД на 20 декември 2010 г. А едноличният собственик на „АЛИКО България ЖЗД” ЕАД - АLICO (American Life Insurance Company), член на American International Group, Inc. (AIG), на 1 ноември 2010 г. стана част от американската МетЛайф. Но никоя от тези покупко-продажби не успя да се пребори за Сделка на 2010 година в българското застраховане. Защото най-голямата /макар и необявена официално/ сделка, която успяха да сключат работещите на нашия пазар застрахователи през 2010 г., беше с българските управници.

 

Всичко започна в петък – 26 март 2010 г., когато представителите на Националната агенция по приходите /НАП/ предложиха на Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде въведен отново данък върху премийния приход на застрахователите и това да е една от антикризисните мерки, които да бъдат внесени за приемане от правителството. Единият от аргументите на НАП беше, че такъв данък е имало у нас до 2005 г., а другият – че след промяната на режима приходите от данък печалба на застрахователните компании рязко са спаднали. По първоначални оценки очакваните постъпления в държавната хазна от новия налог бяха между 120 и 170 милиона лева, при примерна данъчна ставка от 10 на сто. По време на следващото заседание на тристранката – в събота, 27 март 2010 г., тази идея на НАП беше детайлизирана, а очакваните приходи от мярката – намалени до 100 млн. лева.

Асоциацията на българските застрахователи /АБЗ/ реагира светкавично и още на следващия  ден – в неделя, 28 март 2010 г. ,подготви свое становище по въпроса, което в понеделник, 29 март 2010 г., беше представено пред тристранния съвет, както и пред зам.-министър Владислав Горанов, по време на среща на застрахователите в Министерството на финансите. В становището на АБЗ се подчертаваше, че: „Данъкът върху застрахователните премии, с който има идея да се облагат застрахователните дружества, вместо  данък върху печалбата, е неправилен и неминуемо ще създаде прекомерна данъчна тежест за дружествата. През отделните години и за отделните дружества той ще варира от порядъка на 60%, 80% до 100% и над 100%, вкл. и облагане на дружества, които са претърпели загуби през съответната година.” Само през първата година от въвеждането на такъв данък загубата на застрахователния пазар, на базата на данните от 2008-2009 г., ще надхвърли 120-130 милиона лева, пресметнаха в АБЗ. И подчертаха, че е трудно разбираем данъчен режим, който би довел до загуби от подобен мащаб за конкретен сектор от икономиката на страната, за сметка на постъпването на подобна сума в бюджета. Така предложеният данък върху застрахователните премии би поставил застрахователните дружества в неравностойно положение спрямо другите стопански субекти, тъй като освен прекомерната данъчна тежест ги лишава от възможността за пренасяне и покриване на загубите през други години, се заявяваше още в становището на асоциацията.

Във вторник, 30 март 2010 г., когато очакваните постъпления от новия налог в държавната хазна вече бяха намалени на 50 млн. лв., всички застрахователи се събраха на свиканата от АБЗ пресконференция. И обясниха защо заедно с пряко внесените от дружествата 5 млн. лв. данък печалба при 1,5 млрд. лв. годишен оборот в държавната хазна са влезли непряко и още над 200 млн. лева годишно: „При 1,5 млрд. лв. приходи изплатените комисиони са 500 млн. лева – на над 100 000 агенти. За тези 500 млн. лв. изплатени комисиони в държавната хазна се внасят данък общ доход и осигуровки, т.е. поне 100-150 млн. лв. са влезли непряко в бюджета. В тази сума не са включени данъците и осигуровките плащани от служителите на застрахователните компании – общо 10-ина хиляди човека.

Освен това застрахователите не си връщат ДДС-то, тъй като застраховките не се облагат с ДДС. Изчисленията показват, че разходите на застрахователните дружества за административна дейност, върху които те не са си върнали ДДС-то, са още 20-30 млн. лв. Така от застрахователния сектор в бюджета непряко влизат над 200 млн. лв. годишно.“ В същото време не бива да се забравя, че в рамките на годината застрахователите са изплатили и над 1 млрд. лв. обезщетения на клиентите си, подчертаха от АБЗ. И припомниха, че „данък върху застрахователните премии беше въведен през 1997-1998 г. Тогава бе обявено, че той се въвежда за една година, а продължи да действа цели 7. През това време обаче, поради липсата на сегашното законодателство застрахователите плащаха убийствения данък, но за сметка на това не пипаха резервите си.“ А сега поради заложените в Кодекса за застраховането изисквания за увеличаване на резервите много от застрахователните дружества са изправени пред сериозен проблем, направиха съпоставка застрахователите. И предупредиха, че: „Ако някой предложи да обложи целия оборот на застрахователите, но да не обложи презастраховането, при положение че 80% от дружествата имат чужди акционери, те ще започнат да презастраховат 95-100 процента навън. Това означава всичките резерви на застрахователите, които сега са тук, да излязат навън. Тези резерви в момента са инвестирани в българската икономика – в български облигации, в български ДЦК, в акции на български фирми или в депозити в български банки.

Ако обложат и презастраховането, по линия на европейската директива за свободно предоставяне на услуги всички застрахователи ще започнат да работят с полици на чужди компании. Тогава вече не 95%, а 100 процента от капитала ще излиза навън. Резервите на застрахователите в момента са над 1 млрд. лв. В резултат от предлаганата мярка се очакват 50 млн. лв. в бюджета, които няма да влязат. Но тя ще изкара зад граница поне половината от резервите на застрахователите – поне 500-600 млн. лв.“

В пресконференцията участва и Рикардо Монтанари – представител на италианската „Дженерали груп“, зам.-председател на УС на ЗАД „Виктория“. Той подчерта, че иска да представи на българското правителство накратко мнението на своите колеги: „Ние не сме щастливи и не сме съгласни с предложението за данък върху премийните приходи. Това е една неадекватна мярка спрямо нашите клиенти и представители в България. Като инвеститор и застраховател ние сме тук, за да предложим на нашите клиенти решения, продукти и услуги. Но също така сме тук, за да увеличаваме цената на компаниите, в които сме инвестирали. Още веднъж повтарям, че предлаганите мерки са неадекватни за развитието на българския застрахователен пазар. Затова е интересно да се знае дали тези мерки са съгласувани с европейското законодателство.”

След категоричния отпор на застрахователния бранш срещу идеята на НАП, отразен подобаващо в медиите, към Министерството на финансите беше създадена работна група по въпроса и темата временно слезе от медийната сцена. Дори в публикуваната скоро след това таблица с одобрените от правителството антикризисни мерки, срещу данъка върху застрахователните премии нямаше записана никаква очаквана сума. Това поуспокои духовете.

И точно когато вече изглеждаше, че новият-стар налог е забравен, в интернет страницата на Министерството на финансите беше публикуван проектозакон, който регламентираше въвеждането на 2% данък върху застрахователните премии от 1 септември 2010 г. Този проект дълго време не беше внесен за приемане в Министерския съвет, за да бъде обсъден детайлно от всички заинтересовани страни. И отново, когато медийната шумотевица около него поутихна, на 23 юни 2010 г. предложението изведнъж беше гласувано от правителството  и внесено в Народното събрание. Новото в този проектозакон беше изискването  двупроцентният данък върху застрахователните премии да се записва на отделен ред в полицата и да се плаща от застрахования. А не от застрахователната компания, каквато беше първоначалната идея на НАП.

В парламента застрахователите намериха достатъчно съмишленици от различни парламентарни групи, които се опитваха да убедят колегите си, че не е правилно нов налог да се въвежда в средата на данъчната година. Тези гласове обаче дълго време бяха пренебрегвани. Докато накрая, по време на обсъждането на законопроекта в правната комисия, не беше цитиран Законът за устройството на държавния бюджет, според който е задължително: „Данъчните приходи да се определят по силата на действащите данъчни закони към датата на влизане в сила на годишния закон за държавния бюджет.” Това е основен принцип в бюджетното и данъчното право - когато се съставя годишният бюджет на държавата или се прави негова актуализация, приходите и разходите, макар и прогнозни, трябва да бъдат пресмятани на базата на действащите данъчни закони към момента на влизане в сила на закона за бюджета или неговото изменение. В този смисъл има и решение на Конституционния съд от 1996 г. - че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което се отнасят, тъй като гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година, данъците, които ще плащат,  както и размера им. Затова преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се нуждаят от внимателно обсъждане и прецизиране между първо и второ гласуване, категорични бяха депутатите юристи. Така те предупредиха колегите си, че бъдещият закон може да бъде отменен от Конституционния съд, ако данъкът влезе в сила от 1 септември 2010 г. Което не само че няма да внесе очакваните от вносителите 15-20 млн. лв. допълнително в държавната хазна, но може да постави под въпрос и част от постъпленията в бюджет 2011.

За да се съобразят с препоръката на юристите и в същото време да си осигурят поне част от допълнителните приходи в хазната, експерти от работната група и от парламентарната бюджетна комисия между първото и второто гласуване на законопроекта промениха не само началната дата на въвеждането на новия налог, но и още един текст. В резултат на това в момента двупроцентният данък се начислява не само върху премиите по сключените след 1 януари 2011 г. полици, но и върху плащаните през 2011 г. разсрочени вноски по сключени през 2010 г. застраховки. По груби сметки общата сума на двупроцентния данък върху дължимите тази година разсрочени вноски по сключените през 2010 г. полици ще бъде от порядъка на 3-5 милиона лева за целия български общозастрахователен пазар. А ако се приеме, че през 2011 г. общозастрахователните компании ще сключат полици за малко под милиард и половина лева премиен приход – каквито са официалните данни за 2009 г., то дружествата ще трябва да начислят на клиентите си двупроцентен данък общо за около 29 млн. лв. Тази сума е 4-5 пъти по-малка от първоначално очакваната „допълнителна“ вноска от застрахователния сектор в държавната хазна и почти наполовина по-малко от „окончателните“ 50 млн. лв. И най-важното – данъкът се плаща от застрахованите, а не от застрахователните компании.

 

 

Йоанна Стефанова