Застраховката за професионален риск е един от разходите, който се спестява от медиците

- Д-р Кацаров, имате ли информация дали при лекарските грешки, които доведоха до смъртта на няколко деца напоследък, има заведени дела срещу лекарите и какви обезщетения те ще платят на потърпевшите родители?

 - Нямам информация за последните случаи. Съществуват две възможности  за съдебен процес.

Едната е наказателно дело, ако прокуратурата е сезирана и реши да повдигне обвинение, което се случва изключително рядко и по правило под медиен натиск, какъвто е случаят с починалото дете в Смолян.

Другата възможност е пострадалият или неговите близки да заведат граждански иск срещу болницата или срещу конкретен лекар.

Броят на такива дела се увеличи значително през последните една - две години. Размерът на обезщетенията се определя от съда по справедливост. Налице е тенденция на увеличаване на сумите за обезщетение през последните години – имаме вече няколко случая на присъдени обезщетения от 100 000 и над 100 000 лева.

- Защо съдебните дела срещу професионалисти в България са рядкост?

- Една от причините е мудното досъдебно и съдебно производство. Имаме случай в Пазарджик, където прокурорът се бе произнесъл точно една година след сезирането му с отказ да повдигне обвинение. Втората причина са високите държавни такси и съдебни разноски. Трета причина е, че болните и техните близки рядко могат обективно да преценят дали има нанесена вреда, или лошият изход е резултат на естествен ход на болестта.

- Имате ли някаква статистика за последните години – колко са лекарските грешки, довели до летален изход в България, и в същото време колко потърпевши са получили обезщетения или потърсили правата си по съдебен ред? Срещу кои болници в София и страната има най-много заведени дела за лекарски грешки?

 - Нямаме статистика за лекарски грешки, довели до летален изход. Такава не се води, а и не е лесно да се направи, защото в много случаи не е лесно да се установи дали има или не лекарска грешка. В ЕС се води статистика за смъртност от лечими заболявания. За съжаление тук България се оказа на първо място. Преди няколко години беше оповестено проучване, според което около 7000 души в България са починали от заболявания, които са могли да бъдат излекувани. Разбира се, това не значи 7000 лекарски грешки, защото причината за неизлекуване може да е свързана с липса на достъп или просто защото болният не е потърсил медицинска помощ, или не я е потърсил навреме. Може и на пръв поглед да изглежда парадоксално, но повечето случаи на заведени дела са срещу държавните областни и университетски болници.

 - Защо все още не съществува наредба, регламентираща условията и реда за сключване на тази задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на лекари и медицински персонал? Защо не съществува и задължение лекарите и другият медицински персонал да поддържат задължителна застраховка за професионалната си отговорност, което задължение обикновено фигурира в Кодекса за професионалната етика на адвокатите и нотариусите например?

 - Задължението за застраховане на медицинския персонал е по силата на Закона за здравето- чл. 189. Въпросът има редица страни. Най-лесно е с наредба да задължиш някого да плаща определена сума. Смятам, че водещ в тези случаи трябва да бъде интересът на лекаря или медицинската сестра да се застрахова. Това, че много от лекарите не се застраховат, е, защото, от една страна, оценяват твърде ниско риска, за да се нуждаят да го споделят със застраховател, а от друга страна, заплащането на лекарския труд у нас в общи линии е мизерно и очевидно застраховката за професионален риск е един от разходите, които могат да си спестят. Главен виновник за това състояние на нещата е правителството. Със своята груба и неадекватна намеса на пазара на медицински услуги в стил късен социализъм, то пречи на всички нормални процеси, в това число и на застраховането за професионална отговорност.

- Кой е държавният орган, оторизиран да контролира спазването на закона по отношение на тази застраховка?

 - Макар да не е изрично посочено, логиката на закона сочи, че контролът следва да бъде в общата компетентност на Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

- Българският лекарски съюз няма правно основание да лишава провинен свой член да практикува професията си, тъй като Законът за съсловните организации и този за лечебните заведения и аптеките в хуманната медицина не му дават такива правомощия. Не се ли получава един омагьосан кръг, при който винаги ще бъде потърпевш пациентът?

 - Всъщност БЛС има право да лишава от права лекаря да практикува за срок до две години, по силата на чл. 38 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Същият предвижда като административно наказание заличаване от регистъра за срок до две години. Тъй като лекарската професия не може да се упражнява от лице, което не е вписано в регистъра на БЛС, това е равносилно на отнемане на права да се упражнява професията. Същите разпоредби са в сила и по отношение на зъболекарите и медицинските сестри и акушерките. 

Интервю на Илеана Стоянова