Кризата провокира предлагането на застраховка срещу безработица

Със Седрик Шо, изпълнителен директор на ЗАД „Сожелайф България”, и с Миглена Митева,мениджър кредитни продукти за индивидуални клиенти в Societe Generale Експресбанк, разговаря Гергана Иванова

                        -Господин Шо, каква е вашата оценка за състоянието на българския животозастрахователен пазар?

            - Българският пазар е много динамичен и с изключителен потенциал за развитие, който, вярвам, ще бъде използван, след като преодолеем кризата. Животозастраховането определено би могло да се развива по линия на банковото и дългосрочното застраховане. Преди кризата хората купуваха коли и жилища и застраховането процъфтяваше. В условията на криза обаче спадът в кредитирането се отрази. Особено ако има намаляване при кредитите, има спад и при полиците „Живот”. В България потребителят не е ориентиран към дългосрочни спестявания, които са и ключов фактор за стабилизирането на животозастраховането

 

            -Господин Шо, смятате ли, че българинът има отношение към животозастраховането и какво според вас трябва да се промени, за да се обърне тенденцията, тъй като в момента българинът застрахова първо колата, след това жилището си и едва накрая, ако въобще го прави, мисли как да защити себе си или семейството си?

            - Има три фактора, които трябва да бъдат взети под внимание. В Западна Европа доходността при краткосрочните депозити е по-ниска от дългосрочните. В България краткосрочните влогове са с по-висока доходност и затова е малък стимулът да се инвестира дългосрочно, каквото е животозастраховането със спестовен характер. На второ място, търсенето при дългосрочните спестявания може да се увеличи, ако има данъчни облекчения; тези, които в момента са в България, не са достатъчно мотивиращи . И най-накрая хората в Западна Европа знаят нуждата от спестявания за периода, в който ще са пенсионери. Освен добрата комуникация данъчната политика направи така, че да промени мисленето на хората. Потребителите поверяват спестяванията си на хора, на които имат доверие. Днес българите са повече заинтересовани да потребяват, отколкото да спестяват дългосрочно. Една от причините за това поведение може да се намери и в миналото: хората все още пазят лошия спомен от кризата през 90-те години. Така те загубиха доверие да слагат дългосрочните си спестяванията във финансови институции. На пазара доверието е всичко. В момента по-голямата част от дългосрочните спестявания на българите са в пенсионните фондове.  Но има потенциална нужда от повече дългосрочни спестявания. Един от начините това да бъде постигнато е да се дадат същите преференции като на пенсионните фондове на животозастраховането.

            България има нужда да инвестира в инфраструктурата си, нищо не може да се финансира само по линия на европейските фондове. Те не са достатъчни и има нужда да бъдат допълнени. Ако търговските банки и животозастрахователите разполагат с по-голям финансов ресурс, имат повече дългосрочни спестявания, те ще могат да влагат в такива проекти. Практиката на Запад е банките и застрахователните компании да инвестират дългосрочни проекти като в инфраструктура. Депозитите се увеличиха, но се увеличиха краткосрочните депозити, а когато говорим за краткосрочни депозити, те не могат да се трансформират в дългосрочни инвестиции.

 

            -Госпожо Митева, един от каналите, по който се развива животозастраховането в България, е този по линия на банковото застраховане. Бихте ли споделили вашия опит по отношение на застраховката „Живот на кредитополучателя”. Кои са подводните камъни, какво трябва да знаят клиентите, преди да сключат полицата, и на какви изисквания следва да отговарят те?

            - Нормално е банката да е тази, която да помисли за клиента, когато той взима кредит, защото практиката ни показва, че повечето клиенти не мислят какво би било погасяването на кредита, ако се случи нещо с тях - ако се разболеят, загубят работата си или се случи по-тежко събитие като смърт. Вековният опит, който е донесла Societe Generale Експресбанк, банката е на повече от 150 г., показва, че ние трябва да информираме клиентите за всички случаи, които те биха могли да срещнат по пътя на изплащане на кредита, защото кредитът е не само краткосрочен за две или пет години, но особено при кредитите за закупуване на жилище той съпътства човека през по-голямата част от житейския му път. Конкретно при нас, застраховката „Живот” към жилищен кредит е задължителна, тъй като това е един много дългосрочен ангажимент, който клиентът поема към банката - да изплаща своето задължение, но също така и банката поема ангажимент към клиента - да му подсигури тези средства. И тъй като вземането на такъв голям кредит е малко или много рисково и за самото семейство, изискваме от клиента да сключи полицата, за да може преди всичко той самият да се чувства сигурен, че ако се случи нещо, задължението му няма да тежи на неговите наследници и на семейството му. Когато говорим за потребителски кредит, който е по-краткосрочен, застраховката не е задължителна, но е силно препоръчителна.

            Условието, на което клиентът трябва да отговаря, е преди всичко да е в добро здраве. Това не означава, че ако той е временно или по-дългосрочно болен, не бихме го застраховали, просто процедурата тогава е малко по-различна, тъй като изискваме допълнителни медицински изследвания. Информираме подробно нашите клиенти какви са условията, при които те се застраховат, какви са обезщетенията, които се изплащат в случай на настъпило събитие, така че не смятам, че има подводни камъни.

 

            -Госпожо Митева, а  каква е практиката на банката при отпускане на големи по размер кредити?

            - Постарали сме да обвържем изискванията по кредита с изискванията по застраховката. Отпускаме кредити на лица до 65-годишна възраст, а застраховката е за лица до 66 г. Когато клиентът тегли кредит до 100 хил. лв. се изисква единствено да попълни здравна декларация, в която описва здравния си статус - дали е здрав, или има някакви заболявания. При кредит над 100 хил. лв. клиентът трябва да направи стандартните профилактични изследвания.         

           

            -Госпожо Митева, в условията на глобална финансова и икономическа криза все по-голяма популярност придобиват застраховките срещу безработица. Този продукт се предлага и от „Сожелайф България”, бихте ли дали повече информация за него - към какви кредити се предлага, за какъв срок, при какви условия, каква е застрахователната сума и съответно премията по полицата?

            - С настъпването на икономическата криза доста клиенти на банката, не само на нашата, но и в целия банков сектор, изгубиха работата си и изпаднаха във временна или по-дългосрочна неплатежоспособност. Тази застраховка се появи като абсолютна необходимост на пазара. Полицата не е об   ързана единствено с кредитите, може да се сключи и самостоятелно. За да може клиентът да сключи полицата в пакет към кредита, той трябва да е на постоянен трудов договор. Застраховката не може да се сключи от безработни лица, но тогава не бихме могли да отпуснем и кредит, както и от самоосигуряващи се, тъй като лицето няма как да съкрати сам себе си. Предлагаме застраховката към всички кредити за физически лица, към потребителските, жилищните и ипотечните кредити. Полицата не се предлага към студентските кредити и кредитите за свободни професии - адвокати, лекари на свободна практика и нотариуси. Това, което отличава застраховката срещу безработица на „Сожелайф” от останалите, предлагани на пазара, е, че нивото на премията, която клиентът плаща, е една и съща за целия период на кредита, т.е. цената не се променя по време на кредита. И другото отличително нещо, конкретно при дългосрочните кредити, е, че единствено предлаганата от нас застраховката обхваща до четири събития в периода на жилищния или ипотечния кредит, всяко от което може да е до 6 м. Това, което се предлага в момента на пазара, е до две събития.

            Цената на застраховката се определя на годишна база, но се плаща всеки месец и е процент от остатъчната сума на кредита. При потребителски кредит в размер на 7 хил. лв. и срок на погасяване  5 или 6 години това, което клиентът плаща, ако избере застраховка „Живот” плюс безработица, е между 3,50 и 4,50 лв. на месец. Застрахователната сума обхваща само главницата по кредита.  

 

            -Господин Шо, какво ви провокира да предложите този продукт на пазара? Регистрирали ли сте вече случаи на недобросъвестни клиенти, които са се опитали да злоупотребят, декларирайки пред вас, че са останали без работа, за да покриете техните задължения по линия на вече отпуснати кредити? Как клиентът доказва стататуса си на безработен?

            - Това, което ни провокира, са изключително многото запитвания. Искам да отбележа, че след пускането на продукта, 8 от 10 кредита са със застраховка срещу безработица и това е по желание на клиента.

            Статусът на безработен се доказва чрез документ от Бюрото по труда. Важно е да уточним, че нямаме фиксиран времеви диапазон, в който трябва да се представи документът, тъй като, след като го съкратят, ние разбираме, че това едва ли е първото нещо, за което човек трябва да мисли.    

            До момента нямаме случаи, в които клиент се е опитал да ни измами.

 

            -Господин Шо, може ли застраховката да се сключи към вече отпуснат кредит и при какви условия? Предлагате ли продукта и към стоки на лизинг?

            - Всички отпуснати кредити са покрити със застраховка „Живот”. Застраховката срещу безработица е валидна за новите заеми, но ако клиентът с вече съществуващ кредит желае да се възползва, той може да рефинансира своя кредит или да изтегли по-висока сума.

 

            -Господин Шо, предлагате ли застраховката срещу безработица към стоки на лизинг?

            - Към момента не, но работим по този вид застраховка. Societe Generale Експресбанк има лизингово дъщерно дружество „Сожелиз” и лизингът на автомобили за физически лица представлява голяма част от тяхната дейност.