Застраховка срещу адвокати

Автор - Юрий Тодоров – председател на Асоциацията за застрахователна сигурност

 През 2009 г. в асоциацията постъпи искане за извършване на  проверка по застрахователен случай, при който застрахователят беше осъден да заплати около 300 хил. лв. обезщетение за настъпили нематериални щети, а именно - заболяване от посттравматична епилепсия вследствие на претърпяно пътнотранспортно произшествие.

Това наложи да се извърши цялостна проверка на събраните и предоставени в съда данни от адвокатите на пострадалата по случая, при което възникнаха редица противоречия. Въпреки че застрахователят беше представил данни в съда, те не бяха уважени и съдът се беше произнесъл в полза на пострадалата. Същата беше българска гражданка от ромски произход, която временно пребивава в Германия, и с нея не можеше да се установи контакт, тъй като постоянно беше извън страната. Същата беше заминала непосредствено след получаване на обезщетението и не се връщаше обратно.

Проверката започна от медицинската част на щетата, при което се установи следното:

В края на 2002 г. ищцата претърпява ПТП,  вследствие на което е откарана в ,,Пирогов” с контузии на ребра и в областта на шията. Няма констатирани разкъсно-контузни рани по глава и шия. Около месец след изписването й същата постъпва в МБАЛ “Павликени” с диагноза “Пневмония вляво от неизвестен причинител”. След извършена проверка на място в болницата се установи, че при прегледа и постъпването й тя е прегледана от невролог и й е поставена диагноза “посттравматична целебрастения“, което слага началото на поредици от диагнози, използвани после в съда.

Въпреки това при престоя в болницата не са й изписани никакви лекарства и не е проведено лечение по горната диагноза. При проверка се установи, че лицето е хоспитализирано пред ТЕЛК още през 1994 г. с бронхиални заболявания, но това е укрито и използвано за получаване на обезщетение. Никъде в делото не се споменава за горния факт. Напротив, акцентира се върху втория престой в болница като следствие от катастрофата.

От медицински документи по делото, което е заведено в павликенския съд, се установиха седем, които трябва да потвърждават постепенното настъпване на епилепсията. Всички те са за прегледи, издадени от местни лекари, като основните два документа са етапни епикризи. Делото е било заведено за много по-малка сума, за да може да мине през районния съд, а след спечелването му е заведено в Окръжен съд -  Велико Търново, за посочената по-голяма сума, като на практика се е оспорвал само размерът на иска. При проверяването им се установи, че всички те съдържат следните диагнози: вестибуларен синдром, комоцио церебри, вертиго, вертебо базиларна недостатъчност, невроза и др.

На практика последващите етапни епикризи, едната от които беше издадена от личната лекарка, а другата - от местния невролог, неин колега, затваряха кръга на заболяването и посочваха посттравматична епилепсия.

При разследването изяснихме, че мъжът на личната лекарка е съдебен експерт по горното дело и той е дал заключението пред съда. Освен това проверихме регистъра на невролога и се оказа, че там няма запазени документи или изследвания, които да доказват болестта. Напротив, направеното CAT-изследване на мозъка е  отрицателно и не дава основание за съмнение  за епилепсия, както е написано в епикризата. На същата дата обаче е издадена и етапната епикриза. Епикризата беше подписана от двама лекари, които заедно с невролога тогава са били в частен медицински център и не си спомняха да са преглеждали това лице. В самата епикриза  накрая, дали поради техническа грешка или поради недоглеждане, е записано, че данните не дават основание за потвърждение. Въпреки това съдът приема, че лицето е пострадало. Епикризата е издадена, за да бъде лицето освидетелствано от ТЕЛК.

При проверката в ТЕЛК се установи, че ищцата никога не е подавала документи за освидетелстване от епилепсия. Извършена беше и проверка чрез Здравната каса, където не се установи тя да е преглеждана или изследвана за епилепсия или да са й изписвани безплатни лекарства по това заболяване, тъй като те са скъпоструващи. Неврологът не намираше изследване за ЕЕГ, което е задължително при поставяне на диагнозата. Извършената проверка в Плевен, където по думите на свидетел по делото същата се преглеждала след припадък, не установи никакъв преглед или изследване.

Бяха събрани данни за това, че неврологът е бил дисциплинарно разследван за неправомерно издаване на болнични листове от Здравната каса. След проведен разговор с него същият потвърди писмено, че издадената от него епикриза е по искане на пациентката и не е категоричен в оценката си. Той сподели, че действително е получил минимално възнаграждение и беше учуден, че е въвлечен в сценарий с такива суми.

Междувременно сумата по обезщетението беше блокирана от съдия–изпълнителка, която въпреки преговорите с адвоката да се постигне извънсъдебно споразумение я беше изтеглила и превела на трето лице, което пък е завело дело срещу пострадалата за сумата от 300 хил. лв. по запис на заповед, без да е изтекъл законният срок за доброволно изпълнение.

Това наложи да се извърши проверка и по второто дело на място. Констатира се, че  съдията е съпруг на съдия-изпълнителката. При проверката на двете дела при последната се установи, че тя е завела дело, без да е получила от пострадалата оригиналното решение на съда, а е образувала дело само по писмо от съпруга си в качеството на съдия по делото. Въпреки че представлява и ищцата, тя е бързала да прибере парите и да ги преведе на  трето лице. Сумата бе преведена на третото лице на 11 транша по 29 500 лв. с цел да се избегне проверка по закона за пране на пари. Лицето, на което са преведени, се занимава с лихварство и златарство. Съгласно закона е длъжно да декларира сделки и суми и е отговорно по т. 2 на ЗМИП. По негови думи то е получило парите от майка си, която притежавала много земеделски земи и ги отдавала под аренда. По-късно се установи, че на датата, на която е подписана записната заповед, ищцата се е намирала зад граница и няма как да е подписала този документ.

Междувременно се изясни, че адвокатският хонорар по делото, който е в размер на 20 хил. лв., е присъден от съдията, а адвокатът притежаваше пълномощно и бланка, подписана от ищцата. При сравняване на подписа под пълномощното с подписа на ищцата след извършена експертиза от НИКК на МВР се установи, че това не е нейният подпис. На всичко отгоре адвокатът имаше право да открива от нейно име сметки и да тегли от тях.

Адвокатът, който е от Велико Търново, е бивш колега от следствието на адвокатската къща от София на други двама адвокати, които са защитавали противоположните страни по същото наказателно дело. Впоследствие те прехвърлят делото на него, за да може с осигурените доказателства по-бързо да мине в провинцията.

На практика остана неразкрито дали самата ищца знае за заведеното второ дело във великотърновския съд, или е „минала“ само с обезщетението от първото дело.  Възможно е същата да е залъгана със сумата от първото дело и да е изпратена в чужбина, като са й казали да не се връща, а всички останали суми по него да са разпределени от групата около адвоката.

Тези връзки подсказват за доста стройна и организирана система за извършване на измами, което даде основание на застрахователя да бъдат сезирани прокуратурата, адвокатската камара, НАП и съдът. 

На практика схемата е следната: намира се малограмотна жертва на ПТП; обещават й се определени суми; преглеждат я при определени лекари; взимат се доста по-големи от обещаните обезщетения; прокарва се малък иск на местно ниво, за да не се плащат предварителни такси; спечелва се делото обикновено с връзки в малък съд; завежда се ново за по-голямо обезщетение при вече спечелено дело; вземат се пълномощни за боравене със сметките на пострадалия; разликата от обещаното до спечеленото се дели от адвоката на всеки по веригата. В крайна сметка застрахователят плаща на цялата измамна верига.

Горният случай е реален пример за това как неколцина адвокати, лекари и съдии са участвали в схема за незаконно обогатяване и превръщането на такива случаи в доходоносен бизнес. Време е застрахователната общност да се замисли дали не трябва да се консолидира и да изисква доста по-солени застраховки от подобни адвокати, съдия-изпълнители и лекари, които пряко ощетяват техните интереси. Без застраховка те нямат право да осъществяват своята дейност. Отказ за застраховане за тях пък ще е равносилен на професионален запор на дейността им.

Въпреки че подобни лица ще бъдат вкарани в системата „Застрахователна история и оценка на риска“, сътрудничеството в борбата срещу тях е крайно наложително, защото почти при всички компании известните 4-5 адвокатски кантори и адвокати вече са нанесли сериозни щети по едни и същи схеми с едни и същи лекари и автоексперти, а понякога и при едни и същи съдии. Дали още да чакаме и как да се противодейства на това, е въпрос на сериозно разглеждане от застрахователите. Дано дотогава не изплатят още много такива щети.