На първо място трябва да се защитават интересите на застрахованите лица

„Алианц“ чества 20-годишен юбилей 

Поводът е годишнина от основаването на ЗПАД „България”, първото частно застрахователо дружество у нас, днес част от групата на немския гигант Allianz

-Господин Желев, каква беше 2010 г. за Allianz и в частност за „Алианц България холдинг“?

 - Резултатите за 2010 г. показват, че Allianz стои сериозно на международния застрахователен пазар. Компанията е водеща организация с над 100 млрд. евро премиен приход и 1,5 трл. евро управлявани активи, от които над 1 трл. евро на трети лица. В структурата на Allianz е и най-големият фонд за управление на активи във фиксирани книжа Pacific Investment Мanagement Co (Pimco). Капиталовата адекватност на финансовата институция е 173%. Компанията продължава да се развива нагоре, цената на акциите й надхвърля 90 евро за акция. Бих казал, че всички тези показатели дават една добра оценка на развитието на институцията и на нейния мениджмънт.

„Алианц България холдинг“ АД също приключи 2010 г. много добре, увеличихме пазарния си дял в общото застраховане, при условие че пазарът отчита спад. В животозастраховането също стоим добре с ръст от 5%. ЗАД „Алианц България” и ЗАД „Алианц България Живот” реализираха положителен финансов резултат от 10 млн. лв. Това означава, че преценяваме добре рисковете и знаем как да управляваме застрахователния процес като цяло.

-Кои са основните фактори за финансовата стабилност и умелото управление на рисковете и на Allianz и на холдинга ви?

- Основното е екипност и хъс за работа. Създадохме професионален екип, който строго следва заложените от компанията майка стандарти по отношение на рисковете, които поемаме.  Поемаме рискове до лимита на отговорност, който можем да си позволим, и не го надскачаме. Не трябва на всяка цена да запишеш един риск, трябва да премислиш два или три пъти по какъв начин да застраховаш определения риск. Това е разковничето, консерватизмът определено е един от стандартите на компанията майка, който ние стриктно спазваме.

-Имате изключително богат продуктов портфейл, но все пак как бихте охарактеризирали този портфейл при отделните структури в холдинга?

- В общото застраховане портфейлът ни се различава малко от този на пазара. Както знаете над 70% от пазара са автомобилни застраховки, при нас делът на автомобилините застраховки към останалите видове бизнес е 50 на 50, което обуславя и положителния ни финансов резултат. В резултат на усилията на застрахователния надзор вече премиите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите станаха по-адекватни, отколкто бяха, т.е. този сегмент от пазара започна да представлява определен интерес за нас и започнахме да увеличаваме своето пазарно присъствие в него. Естествено, продължаваме умерено и много селективно да преценяваме рисковете.

С излизането от кризата особено на западните пазари отново станаха модерни т. нар. продукти с инвестиционен фонд, ето защо ЗАД „Алианц България Живот“ предложи на своите клиенти няколко нови продукта с гарантирана доходност.

В банката стартирахме т. нар. мобилно банкиране. „Алианц мобилно банкиране“ е иновативна банкова услуга, позволяваща осъществяването на платежни и справочни операции директно през мобилен телефон. Статистиката показва, че 52% от нашите операции се извършват чрез интернет. Целта ни е да увеличим този процент. Същевременно успяхме в условията на криза да запазим  портфейла си около два пъти по-чист от този на банковата система. Това показва, че не сме били сред най-агресивните, когато сме раздавали кредити. Миналата година приключихме с печалба, тази година пак се надявам да приключим с положителен финансов резултат.

Що се отнася до пенсионното осигуряване, нещата вървят добре. Всички знаете проблема с частичната национализация на средствата от професионалните пенсионни фондове,  където бих казал, че всички проявихме съпричастност. Не казвам дали е било основателно или не, но в края на краищата благодарение на диалога с правителството консенсусът, който постигнахме, е добър за страните. Проблемът е, че голяма част от населението на България застарява,  излиза от трудоспособна възраст и в резултат на това обществото трябва да се погрижи за тези хора. И Световната банка, и Европейската комисия считат, че тристълбовият модел  е една добра основа и че капиталовият начин на осигуряване е по-справедлив, защото вие решавате къде да вложите своите пари и кой фонд да ги управлява. Резултатът от вашето решение лежи на вашите плещи. Частниците доказаха, че са по-добри стопани и в промишлеността, и във финансите. Най-добрият начин да се оздрави пенсионната система е именно чрез фондовете на капиталовопокривен принцип. Всъщност една от големите грижи на Allianz e грижата за застаряващото население в Европа, като причина за това е не само намалената раждаемост, но и  увеличаващата се продължителност на живота.

-Какви са вашите наблюдения, повлия ли кризата върху вноските в доброволните пенсионни фондове?

- Безспорно, имаме намаление на вноските през последните две години. И това е нормално предвид факта, че има хора, които не могат да си позволят да изплащат кредитите си и едва връзват двата края. За съжаление това е по-големият процент от населението на България. В същото време обаче има и хора, които страхът от кризата ги е накарал да не търсят нови кредити, а възможности да спестяват, влагайки средства на депозит, в застраховка „Живот“ или в доброволен пенсионен фонд.

-Считате ли, че има още какво да се помисли в посока на данъчните преференции, така че хората, а и самите работодатели да бъдат стимулирани да правят вноски в доброволните  фондове?

- Данъчните преференции, такива каквито са, са добри. Те са едно много силно мотивиращо средство за инвестиции в доброволните пенсионни фондове. Проблемът е, че  доходите на населението са малки и ако на първо място е необходимостта на хората от храна и стоки от първа необходимост, а след това покриването на консумативите по жилището, то осигуровките и животозастраховките остават на далеч  по-заден план.

ЗАД „Алианц България Живот“ съвместно с Allianz Worldwide Care, Ирландия (организация, която се занимава със здравно осигуряване), предложи на своите клиенти продукт с лимити, които стигат до 1.200 млн.  евро. Клиентите ни биха могли да си позволят лечение по цял свят, да избират измежду няколко хиляди лечебни заведения. Вече не само продаваме този продукт, но имаме и доста клиенти, които са се възползвали от услугата. Трябва да мислим и за доброволно здравно осигуряване. Много е важно, защото българската здравна система трудно ще се реформира и ще отнеме много време и усилия. Предложили сме алтернатива и мисля, че продуктът е доста атрактивен.

-Много пъти е възниквал въпросът защо е празно мястото на здравноосигурителното дружество в „Алианц България холдинг”...

- Този въпрос сме го коментирали многократно и с политиците, и с колегите. За мен първо трябва да се изясни концепцията за това какво очаква държавата в здравното осигуряване като цяло. Истината е, че в здравеопазването нещата трябва да започнат от болничната помощ, където за радост вече има някакви стъпки. Броят на болниците и лекуващите лекари трябва да е съобразен с населението на България, в същото време трябва да се повиши чувствително качеството и едва след това да се премине към двустълбов модел. Предишното правителство имаше идея да създаде конкуренция между здравната каса и частните здравни фондове. Консултирахме идеята с колеги от Германия, които казаха, че тази система не работи и е изпробвана неупешно в Унгария и в Холандия. Всяка компания, когато инвестира, очаква възвръщаемост. В България възвръщаемостта, която един инвеститор очаква, е минимум 10% - 12%. Т.е., ако инвестираме 10 млн. лв. капитал, очакваме 1 - 1.2 млн. лв. печалба, тези пари, естествено, се вземат от клиентите, но ако здравната система работи без печалба, то тя би трябвало да спестява тези пари на хората. Естествено, контролът при частната фирма ще е много по-стриктен, но държавата не може ли да изгради по-стриктен контрол върху здравната каса, вместо да се опитва да създава конкуренция. В момента се надписват клинични пътеки и ние го знаем много добре. При лекарствата също се правят неща, които не са най-прозрачни и чисти. Именно заради това Европейският съюз е осъзнал, че отговорността на държавата за здравното осигуряване е незаменима. Държавата трябва да поеме грижата за основния пакет здравни услуги, които трябва да получи всеки човек, независимо какъв е той, а този, който желае да получи повече услуги, да се лекува при най-добрите лекари, да е в отделна стая, той трябва да е готов да плати. Тук „Алианц“ е готов да поеме своята роля. В момента продукта на ЗАД „Алианц България Живот“, за който стана дума по-горе, изцяло запълва тази нужда и смятам, че има невероятно бъдеще.

-ЗПАД „България“ е първото частно застрахователо дружество на българския пазар. На 22 март отбелязахте своя 20-годишен юбилей. Какъв е по ваше мнение пазарът днес?

- Ако го сравним с вино, в момента още не сме го докарали до божоле. Все още има неща, които трябва да се изчистят. Определено надзорът положи големи усилия в посока на „Гражданска отговорност“, както и в посока  премахване маркирането на автомобилите. Маркирането е архаизъм, който носи белезите на миналото - аз ще бъда гарантиран, ако моята кола бъде обозначена по определен начин и се знае при кой застраховател е застрахована. Ако някой застраховател дава допълнителна гаранция, това означава, че държавата не е на мястото си. Мисля, че полицията е тази, която трябва да защитава интересите на обществото. Човек трябва да е свободен да избира къде да се застрахова и не трябва да го води мотивът „застрахователят ме охранява“. Трябва да го охранява полицията, а водещият мотив при застраховането да е „застрахователят ми плаща обезщетение, ако настъпи щета“.

-Много пъти е ставало дума за надзора. Комисията за финансов надзор има нов екип, който много амбициозно и същностно стартира своята дейност. Каква според вас е ролята на надзора?

- На първо място трябва да се защитават интересите на застрахованите лица. Важното е застрахователите да са финансово стабилни, надзорът вече се е захванал с тази задача. По-малка е ролята на надзора като арбитър между застрахователите, въпреки че и това е важно, и третата му роля е свързана с единния общоевропейски надзор. България като страна членка на Европейския съюз трябва да следва обща политика, която да бъде имплементирана и у нас. Предизвикателството пред българските застрахователи и надзор в момента е Solvency II. „Алианц” е една от малкото компании, която прилага свой вътрешен модел за изчисляване на капитала.

 -Как ще коментирате предложенията на надзора, свързани с брокерите?

- По отношение на комисионите, на нашия пазар има най-високите комисиони, които достигаха до 30%. Естествено, тези 30% ги плащаха клиентите. Посредникът трябва да получава толкова, колкото да покрие разходите си, за да продаде продукта и да направи нормалната норма на печалба. За съжаление досега беше обратното. Пазарът беше много печеливш за брокерите, които не носят отговорност пред застрахованите, и много лош и губещ за застрахователите. Смятам, че ролята на надзора е да следи този, който носи отговорността, да е финансово стабилен на първо място, а не този, който продава или опосредства услугата.

-Преди малко в разговора споменахме, че над 70% от пазара е автомобилен, в същото време имаме увеличаваща се квота на щетимост при намаляващи премии по „Каско“ и „Гражданска отговорност“. Каква е посоката, накъде трябва да върви пазарът?

- Пазарът върви натам, накъдето го тласне потреблението. За съжаление хората са принудени по силата на закона да сключват „Гражданска отговорност“, а за другите застраховки, ако хората нямат пари, няма да сключват полици. Това автоматично качва дела на „Гражданска отговорност” и „Каско“. При „Каско“ има друг феномен, че с овехтяването на автомобилния парк намаляват застрахователните суми, а оттам и премиите, откъдето отчитаме около 15% спад в този сегмент. Тъй като пазарът се свива, конкуренцията между застрахователите се ожесточава, и то в сегмента, където са повечето играчи. Това води до изтъняване на премиите. Ако при „Гражданска отговорност“ имаме отрезвяване, то в „Каско“ цикълът е малко по-инертен, т.е. някой ще загуби пари, след което ще започне да вдига премиите, това ще намали пазарния му дял и така в т.нар. „порочен кръг“, който води до други проблеми, обикновено се стига до увеличаване на капитала. Акционерите, ако искат да останат на пазара и да спазят изискванията за платежоспособност, трябва да увеличат капитала, за да покрият загубата. Това не можем да го избегнем. Решението не е и да предлагаме  кой знае колко други продукти и да се опитваме да насочваме населението към тях, защото то сключва застраховки съобразно неговите необходимости и желания.

-Има сведения, че обхватът по „Гражданска отговорност” е под 70%?

- Не мога да кажа какъв е обхватът. Основният въпрос тук е да се изгради обща информационна система между Гаранционния фонд и КАТ. Трябва да видим кои са автомобилите, които са в движение, дали са преминали технически преглед и ако не са, да бъдат спрени от движение. Възможно е да се направи така, че автоматично с плащането на пътния данък да се събират и глобите за тези, които не са сключили „Гражданска отговорност“. Може би така всичките приходи на застрахователите ще излязат на светло. Имаме съмнение, че някои от полиците на кочан не се обявяват. Ясно е, че съпротивата срещу електронната полица също е голяма. Дори в една Албания има електронна полица и надзорът там всеки ден знае колко полици са издадени и кои автомобили са застраховани.

 В момента имаме 180 хил. българи в Испания, които имат сигурно 100 хил. автомобила. Къде са те, тук ли са, или са си купили „Гражданска отговорност“ там. Може и да са си купили полица там, но ние нямаме статистика за това. Мисля, че ако се направи точна статистика за автомобилите, които са преминали технически преглед и които имат застраховка, то обхватът ще е друг. Има и хора, които се опитват да избегнат плащане на застраховката, но определено смятам, че българинът е от тези, които спазват задълженията си.

 -Трета година сме в криза, как виждате вие застрахователния пазар в края на годината?

 - Кредитната задлъжнялост на населението и нарастващата безработица доведоха дотам, че хората започнаха да пестят от всичко и да намаляват разходите си. Намаленото потребителско търсене пък доведе до намалени приходи от ДДС и до проблеми в бюджета, който не може да участва пълноценно във финансирането на икономиката. Използването на европейски пари по линия на проектите за автомагистрали е светъл лъч. В същото време има сигнали, че САЩ и западноевропейските икономики излизат от кризата, това ще стане и в България. Крайно време е българската икономика да влезе в правилните релси, за да не се развива по един погрешен път - презастрояване и спекулативни печалби. Основното, което прави една икономика силна, това е производството и износът. Ако страната ни е конкурентопособна, ние като застрахователи и осигурители ще отговорим адекватно на нуждите на тази икономика и на хората, които работят в нея. Приоритет на всяка една държава трябва да е икономиката и добър жизнен стандарт на населението. Това е нашето виждане през всичките тези 20 г., локомотивът се движи от икономиката на една страна. Надяваме се, че и българската икономика ще заработи на пълни обороти, тъй като локомотивът в момента пълзи по баира.                ;               &nbs p;               &nb sp;        

 -Без да противопоставяме двете институции, интересно е вашето мнение защо Асоциацията на банките в България е с такъв висок авторитет, а Асоциацията на българските застрахователи не може да го стигне, защо нямаме такова лоби както банкерите?

- При банкера отиваш при необходимост, а при застрахователя - при осъзната потребност. Необходимостта в банкирането е много по-силна от тази в застраховането. За съжаление около 80%-90% от застрахованите при нас имат само по един продукт, и то задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Втората причина е, че банкерите управляват над 50% от БВП на страната под формата на депозити и, естестено, това има  влияние.  Икономическата свързаност между банките и икономиката е много по-голяма, отколкото между икономиката и застраховането. В Германия например Allianz управлява активи с мащабите на немската икономика, с мащабите на голям процент от европейската икономика и, естествено, там застрахователите се явяват едни от най-големите инвеститори. За съжаление у нас все още не е така.

 -Какъв е пътят. Какво може да се направи, за да се променят нещата в тази посока?

- Едно от нещата, което и вашият вестник прави, е да обучаваме хората. На второ място  са необходими развити  системи за комуникация. Хората трябва да имат достъп до интернет и да се запознават с продуктите. Агентите също трябва да са по-обучени и знаещи, за да могат да обясняват на клиентите предимствата и възможностите. Самите клиенти пък трябва да имат по-големи доходи, да са по-платежоспособни, за да си купуват такива продукти. За съжаление у нас, за да имаш жилище, обикновено трябва да вземеш кредит. Колите обикновено се купуват на лизинг или чрез кредит. Така кредитът се явява първата стъпка. С увеличаване на платежоспособността на населението сама ще дойде и нуждата от тази втора стъпка – нуждата от застраховане.

Разговора проведоха Гергана Иванова и Петър Андасаров