Да купиш "Гражданска отговорност" за автомобила си....от разстояние

Недостатъчен е фактът, че големите застрахователни компании на своите електронни страници имат примери за отделни продукти. Наистина клиентите могат предварително да си запишат сами условията (срокове, покрития, застрахователни суми). Това, разбира се, си остава в сферата на оферирането, т.е. вид информационно предлагане, а не продажба. Така че на българския пазар все още ролята на застрахователния посредник – брокер и агент – е доминираща.

У нас липсва законова основа за извършване на електронни продажби на полици в чистия им вид. Дори застрахователната компания да има свой електронен подпис, в повечето случаи клиентите не притежават такъв. По този начин сключването на застрахователен договор по условията на Кодекса за застраховане е невъзможно.

Техническата необходимост от близост между застраховател и клиент варира в зависимост от конкретните застрахователни продукти

Ако разгледаме животозастраховането, напълно естествено е, че непосредствените контакти в процеса на общуването между застрахователя и потенциалния клиент имат доминиращо значение. Затова застрахователните дружества обикновено предпочитат пласментът на животозастраховките да се извършва от професионално подготвени застрахователни посредници. Нещо повече, застрахователните дружества развиват широка агентска мрежа, непрекъснато повишават квалификацията на застрахователните си посредници, както и качеството на обслужване. Това е необходимо, защото купувачите на застраховките “Живот” се нуждаят от обстойна специализирана информация и мотивация, която получават единствено чрез личен контакт и събеседване със застрахователния брокер/агент. Обикновено потенциалният клиент се нуждае от по-дълъг период от време за вземане на решение за сключване на животозастрахователен договор, който в много случаи е дългосрочен – 5, 10,15 години. За дългосрочните застраховки не е типично да се пласират чрез услуги в реално време. Същото важи и за здравните застраховки, чийто пласмент по интернет е неефективен.

Според застрахователните специалисти най-подходящи за дистанционна продажба са едногодишните застраховки. Към тях се отнасят туристическите застраховки , застраховките на сгради и домашно имущество и автомобилните. Изброените видове полици лесно се разбират от хората и те не се нуждаят от допълнителна разяснителна информация от застрахователя или от неговия посредник. При тези полици застрахователните премии са по-ниски поради факта, че в застрахователната отговорност се включват обикновено един или два риска.

Ако трябва да сме честни, практически най-удобни за дистанционни продажби чрез мрежата са автомобилните застраховки. Първо, това са най-продаваните в България  (заемат над 70 % от общия премиен приход) и затова никога не се налага подробно информиране за необходимостта от тях. Автомобилните застраховки са с по-кратък процес на подписването на застрахователния договор – сравнително опростени застрахователни продукти, предназначени за голям кръг потребители и са със сравнително ниски разходи за интернет-пласмент. Това позволява на застрахователните дружества да поддържат конкурентни застрахователни премии в сравнение с другите видове и форми на продажба на застраховки – чрез застрахователни посредници, клонова мрежа или по телефона.

Не е тайна, че най-подходяща за on-line продажба е задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Тъй като застраховката е задължителна, не е необходимо клиентите да бъдат мотивирани допълнително. Чрез мрежата лесно може да се пласира и застраховката “Автокаско”.

Клиентите на ЗАД “ДЗИ-Общо застраховане” още от 1999 г. могат да сключват застраховката “Гражданска отговорност” директно от своя компютър. С помощта на калкулатор желаещият да сключи застрахователен договор чрез мрежата може да изчисли сам дължимата застрахователна премия. За целта е необходимо да посочи вида на моторното превозно средство (МПС) и броя на вноските, които ще направи. За да се застрахова on-line, клиентът трябва да посочи периода на застраховката, очакваната дата на заплащане, както и данните на МПС (вид; регистрационен номер; номер на шаси и двигател; марка и модел). Изисква се още информация за броя на лицата, упълномощени да управляват конкретното МПС; района на управление и предназначението му. Клиентът също посочва своите лични данни (име; ЕГН; адрес; телефон и e-mail), шофьорския си стаж, както и дали през последните 3 години има виновно причинени пътнотранспортни произшествия. Следващият етап е доставяне на попълнената полица на посочен от клиента адрес, а плащането е на агента, направил доставката в момента на получаване на полицата. При желание от страна на клиента той може допълнително да си направи и застраховките “Злополука на местата” в МПС или “Злополука на пътниците в обществения транспорт”.

По същия начин се предлага и застраховката “Автокаско”, но и в двата случая основният проблем е електронният подпис на клиента.

В дванадесет от най-големите автомобилни застрахователи технологията на on-line застраховането на автомобили е подобна.

Прегледът на възможностите за сключване на застраховка през интернет не може да бъде пълен, ако не се разгледат предложенията на застрахователните посредници. Тук иновативното мислене е дало повече плодове, но те са формално ограничени от начините за работа на самите застрахователи. Част от застрахователните посредници, които осъществяват традиционна посредническа дейност са направили опит да дублират нейни елементи в интернет. Други са се насочили директно към мрежата и изграждат дейността си съобразно нейните правила. Съществува и трета група, в която влизат сайтове с по-особен характер. Третата група  предлага „услуга“, която се състои  в сравняване на предложенията на отделни застрахователи.

Процедурата

* кандидатът за застраховане предлага на застрахователя своя застраховаем интерес., т.е. предоставят се данните на обекта за застраховане (кола, къща, товар или дори собствения си живот); * застрахователят определя размера на застрахователната премия за предлагания риск;

 * ако кандидатът за застраховане се съгласи с предложената цена, се минава към третата фаза, при която той приема цената чрез волеизявление (обичайно  подпис върху застрахователната полица).

Това е една опростена схема, която не отчита всички специфики на дистанционните продажби.

Правата на клиентите

*да получават предварителна информация за условията на застраховките;

*могат да се отказват от договора до 14 дни от датата на сключването;

*могат да се откажат от сключен on-line договор до 30 дни при застраховки “Живот” и договори за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;

*могат да прекратяват договора, без да плащат обезщетение или неустойка, ако не са информирани предварително за условията на застраховката или чрез изпращането на съобщение до застрахователя;

*ако клиентът е дал съгласие за договор за застраховане и впоследствие е размислил, той ще получи пропорционална част от премията, съответстваща на срока, през който застрахователният продукт няма покритие. Ако договорът не е влязъл в сила, на клиента трябва да му се върне цялата част.

Недостатъците

 *в сайтовете за електронно пазаруване на застраховки клиентът е затрупан от неясни за него технически термини, вместо те да са му обяснени на разбираемо достъпен език;

 * не се съобщава за какво ще са му полезни тези параметри и основно се акцентира главно върху цената;

 * решението, което клиентът взема, не винаги е най-доброто за него.

 * клиентът е изправен пред някаква невидима институция, която само му продава и не е ясно дали ще му дава информация, когато му потрябва, дали ще бъде до него в труден за него момент.

Извод

В момента нито една от компаниите не предлага пълно завършване на „цикъла по издаване”, т.е. получаване на валидна и подписана от страна на застрахователя полица през интернет.
Няма възможност за генериране на валидна полица. Почти няма възможности за електронно разплащане. Няма възможности за създаване на валидни дубликати, получаване на общи условия или други съпътстващи документи. Разбира се, има и някои изключения, но те по-скоро потвърждават правилото.