Протести или застраховка

• Земеделските ни производители лесно се организират и тръгват с тракторите към София при недоволство • Въвеждането на задължителни полици за посевите и продукцията им в година на избори изглежда невъзможно

 

През последните две седмици станахме свидетели на поредните недоволства на земеделски производители, които бяха обилно отразени от всички национални медии. Мине се не мине време, и хората с тракторите тръгват към София, за да си търсят правата директно от правителството.  И този път исканията им бяха основно за пари.

В разпространената сред медиите декларация на Националната асоциация на зърнопроизводителите протестните им действия се обясняват с неизпълнението на поетите от управляващите ангажименти в сключения на 8 юни 2010 г. меморандум. По време на проведената на тази дата среща на Управителния съвет на асоциацията с премиера и представители на правителството е било договорено за 2010 г. да бъдат изплатени национални доплащания на площ към директните плащания с пари от ЕС в размер на 10 лв. на декар. Изплащането на тези суми е трябвало да стане не по-късно от 15 март 2011 г. - за тези производители, за които няма констатирани нарушения от ДФ “Земеделие”. И след като на цитираната дата се оказва, че има земеделски производители, които още не са получили парите си, 3-4 дни след това тракторите окупират големите градове и тръгват към София.

В крайна сметка не стана ясно точно каква е истината. Според протестиращите по-голямата част от земеделските производители у нас не са получили парите си в договорения с правителството срок. По данни на земеделския министър Мирослав Найденов обаче до началото на протестите над 80% от имащите право на субсидия стопани са я били получили. Според министъра на останалите парите не са били преведени заради проблеми с изплащането на данъците или с грешки при очертаването на обработваемите площи в системата ИСАК.

Производителите с най-големи субсидии имат и най-големи нарушения, заяви още министърът. И даде пример с дружество, което трябва да получи 30 млн. лв. безвъзмездна помощ, но има проблеми с идентификацията на обработваемите площи. През 2007 г. и 2008 г. българската държава плати субсидии на такива производители, за което беше санкционирана от ЕС с намаляване на общата сума, получавана от ЕС за земеделски субсидии  - съответно с 40 млн. лв. и 50 млн. лв., припомни Найденов. И подчерта, че в крайна сметка потърпевши са били всички останали земеделски производители у нас, чиито пари е трябвало да бъдат намалени пропорционално на понижаването на общата сума на субсидиите от ЕС. За да не ни бъдат наложени отново санкции от страна на Евросъюза, тази година у нас се прави проверка на засечените площи на нивите, преди да се изплатят субсидиите. Инспекцията вече е приключила и до няколко седмици парите и на тези земеделски производители ще бъдат изплатени, обеща земеделският министър.

Друго искане на протестиращите беше да се приеме закон и правилник за  възстановяване на акциза на горивата за земеделски нужди. Освен това в декларацията си Националната асоциация на зърнопроизводителите поиска правила и условия за устойчиво развитие на земеделието в България. А на първо място – оставката на министъра на земеделието и храните.

В крайна сметка управляващите и протестиращите се договориха до 30 април 2011 г. да бъдат изплатени субсидиите на “всички бенефициенти по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2010 г. В същия срок ще бъдат преведени и националните доплащания за зърнопроизводителите, които нямат задължения към НАП към 28.02.2011 г., обясниха от правителствената пресслужба. И подчертаха, че “щом бенефициентът погаси публичните си задължения, той ще получава сумите си в рамките на 15 дни след представяне на удостоверителен документ в Разплащателната агенция”.

Споразумението беше сключено на 22 март между правителството и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). То предвижда още след 1 май да бъде създадена съвместна работна група, която да разглежда жалби, свързани с изплащането на субсидиите за 2010 г., и да представя становища на министъра на земеделието и храните за решаване на казусите.

Двете преговарящи страни са се разбрали и до 30 май да бъде изготвена необходимата нормативна промяна за прилагане на намалена акцизна ставка на горивата за земеделски нужди, която да влезе в сила  от 1 юли 2011 г.

По другото искане на асоциацията е договорено в едномесечен срок да се определят възможностите за осигуряване на националните доплащания към директните плащания на площ до 2013 г. в рамките на таваните за всяка година, определени за България съгласно законодателството на ЕС.

Освен това стана ясно, че земеделските производители са успели да си издействат и обещание за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в няколко наредби по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които да стимулират сектора земеделие.

Персонално отговорен за спазването на новите договорени срокове за превеждане на субсидиите е земеделският министър Мирослав Найденов. Премиерът Бойко Борисов подчерта, че Найденов е обещал да си подаде оставката, ако до 30 април не бъдат изплатени субсидиите на всички земеделски производители.

На пръв поглед изглежда странно, че във време на криза и сериозен бюджетен дефицит управляващите приемат толкова бързо и лесно исканията на един бранш. И това става на фона на думите на министъра на финансите Симеон Дянков, че българските зърнопроизводители са изкарали милиони левове свръхпечалба от това, че цената на пшеницата се повиши на международните пазари, а после падна със 100 лв. за тон, но у нас остана без промяна. Дянков не беше доволен от факта, че освен тази свръхпечалба фермерите получават и милиони левове субсидии, но протестират срещу правителството.

В същото време, по данни на експерти, застрахованите земеделски посеви у нас намаляват всяка следваща година и вече са не повече от 10% от общата обработваема площ. Основното “оправдание” на фермерите и арендаторите, които се отказват от застрахователна защита е, че нямат пари. От цитираното по-горе обаче става ясно, че финансовото състояние на земеделските производители у нас съвсем не е толкова лошо, колкото се опитват да го представят. Но те предпочитат да си спестят парите за застрахователни премии, а след това да “плачат” и да изнудват държавата да им плати щетите. Този сценарий беше разигран и през 2010 г. - от земеделското министерство съобщиха, че държавата ще изплати обезщетения за всички 100% унищожени от наводненията посеви. С други думи в момента всеки българин с данъците си плаща затова, че някои “Андрешковци” са намерили начин да си спестят сключването на застраховка.

Повечето експерти отдавна съветват да бъде върнато задължителното застраховане на земеделските посеви у нас. Едва ли е случаен фактът, че земеделските полици са били задължителни през повечето време от Освобождението на България досега. Ако те бъдат направени задължителни отново, държавата ще се освободи от плащането на милиони левове от бюджета всяка година, защото обезщетенията за пострадалите посеви ще бъдат изплащани от застрахователите. Което всъщност е нормалната практика. В развитите страни тези рискове се носят от застрахователите, а земеделските производители там не пропускат да застраховат обработваемите си площи. Така редовите граждани на тези страни не плащат за “тарикатлъка” на някой друг.

У нас обаче явно е “по-лесно” да се правят все нови и нови акции с цел пълнене на бюджета чрез глоби и санкции, вместо да се вземат мерки против източването му от група хора, които не искат да поемат отговорностите си. В този смисъл финансовият министър е прав да се възмущава. Но дори и той не може да промени факта, че 2011 е изборна година. А българинът вече се научи, че преди избори протестите винаги водят до искания от протестиращите резултат. И едва ли управляващите биха приложили мерки, които няма да се харесат на голяма част от електората, дори и тези мерки да са от полза за обществото като цяло.

Йоанна Стефанова