Време е да се върнат задължителните застраховки

- Г-н Староселски, как приемате идеята за въвеждане на задължителни минимални прагове за премиите по застраховките на земеделска продукция?

- Това е интересен въпрос. Задължителна застраховка е имало, тя е помагала на застрахованите и на държавата, и би следвало и сега да има такава. Това е въпрос на политика. България поради своето географско положение е една от страните, в които природните бедствия – градушка, буря, проливен дъжд, наводнение и други, нанасят значителни щети на селското стопанство, на сградния фонд и на моторните превозни средства. Нашата страна е на трето място по градобитност в Европа след Италия и Сърбия. Селското стопанство има своята специфика на производство за разлика от промишлеността. То се извършва на открито поле и трае почти цяла година. При растениевъдството производственият цикъл може да започне и завърши само през определен период от време. Той се преплита с биологичния процес на растенията. Не винаги непосредствено след завършване на един цикъл на растенията може да започне следващият, както е в промишлеността. При растениевъдството времетраенето на производството не съвпада с работното време на човека. В живота на растенията – вегетацията, има промеждутък, където биологичният процес преминава без участието на човека. Производството протича на открито и е изложено на пагубното действие на различните стихийни бедствия и при твърде ограничени възможности за възстановяване на понесените щети от страна на човека. Нормалният производствен процес в растениевъдството може да бъде нарушен или напълно прекъснат от стихийни бедствия, а това нарушава икономическия и стопанския живот на хората.

Щетите от природни бедствия могат да бъдат посрещнати от застрахователя, който акумулира средства от застрахователните премии и вноски, и при настъпване на застрахователните събития ги преразпределя под формата на обезщетения на пострадалите. В началото казах, че е имало задължителна застраховка – да, имало е такава. След Освобождението е имало 942 000 дребни земеделски стопани, с по 4-5 ниви всеки от тях. През 1895 г. е издадена наредба за амортизационния фонд – за покриване на щети от градушка. Същата година – на 30. 12. 1895 г., Народното събрание гласува закон за задължително застраховане на земеделските култури. Този закон се прилага до 1903 г. Краткият период е в резултат на недостатъчно средства, лошо тарифиране и недобра организация. На 26. 12. 1910 г. излиза нов закон за застраховането, който влиза в сила от началото 1911 г. През 1921г.  и 1922 г. в България навлизат акционерните застрахователни дружества, които до известна степен поемат застраховането на земеделските култури. Но селскостопанското застраховане за тях не е привлекателно.

На 27. 6. 1946 г. се създава първият държавен застрахователен монопол – ДЗИ.

На 11. 2. 1958 г. е приет закон за застраховане на имуществата, който е изменен и допълнен през 1959 г., 1965 г. , 1969 г., 1970 г. и т.н. Според този закон се покриват застрахователни отговорности за количествени щети от преки механични дейности по рисковете градушка, буря, пожар, наводнение и др. ДЗИ разполага със статистически данни за сключените застраховки и изплатените обезщетения за 50 години назад – по застраховани култури и покрити рискове.

С навлизането на частните застрахователни компании у нас задължителната застраховка на имуществата и селското стопанство отпадна. Време е тя да бъде възстановена. Така хората от селата и градовете срещу минимални застрахователни премии ще получат застрахователна закрила и при настъпване на застрахователни събития ще получат съответно обезщетение. Обществото има полза от това. Със средствата от застраховката ще бъдат възстановени щетите от природните бедствия.

- Как обаче евентуалната реализация на тази идея би повлияла върху застрахователния пазар?

- Това би се отразило положително върху имущественото застраховане. Но селскостопанското застраховане е силно рисково и застраховката би станала дефицитна. Затова тя не е привлекателна за застрахователя при сключване, обслужване и ликвидация. 

- Много често се казва, че земеделските производители нямат застрахователна култура. Какви са вашите наблюдения?

- България има 42 млн. дка обработваема земя, като в това число имаше около 15 млн. дка поливни площи, засети с различни куртури. До навлизането на частните застрахователни компании на българския пазар у нас след 1991 г. обхватът на застрахованите площи с култури беше около 90%. Това ще рече, че застрахователната култура е била добра. Но вследствие редица настъпили след това фактори се промени коренно селското стопанство у нас. След връщането на земята на нейните собственици големи площи не се обработват, много селища обезлюдяха. Там земята пустее. Хората обедняха, нямат пари за застраховки. Това не е липса на застрахователна култура.

- Това ли е основната причина земеделските производители масово да не застраховат продукцията си?
- Причините са комплексни – безпаричието, доверието към застрахователите, отказването на оценки на пострадали обекти, непълното плащане, отказването или намаляването на изплатените обезщетения. Но тук веднага трябва да отбележим, че има и добри застрахователни компании, които са коректни към застрахованите, и при настъпване на застрахователни събития се отзовават, извършват оценки и всячески помагат на пострадалите стопани за възстановяване на културите и изплащане на обезщетенията. Добрият и практичен стопанин никога няма да остави плодовете на своя труд – земеделските култури, продукцията, животните, имуществото си, и своя живот незастраховани и ще намери добрия застраховател.

- Земеделските производители очакват застрахователите на пазарен принцип да ги мотивират да сключват полици. Как може да бъде постигнато това на практика?

- Това е най-лесно при коректните застрахователи. Мотивацията е една – застрахователят да предложи добра оферта, навременна и реална оценка на пострадалите площи, коректно и точно изплащане на обезщетенията, оказване на помощ за възстановяване на пострадалите култури и сградите, информация и съвети за възстановяване на посевите. Навремето  ежегодно от застрахователните премии се заделяха 5-10 процента за фонд “Предпазни мероприятия”. В него се събираха 10-12 млн. лв. всяка година, които се използваха за възстановяването на  земеделските култури след застрахователни събития чрез пръскане и обработка. Закупуваха се торове и препарати, строяха се противопожарни депа, купуваше се инвентар за тях, автопомпи, пожарогасители, коли за пътна помощ и др. Със средствата от този фонд се строяха и ветеринарни лечебници ( в Якоруда, Говедарци, Калугерово и много други), изграждаха се трупни ями, торища, закупуваха се лекарства за животните и пчелите. С това застрахователят подпомагаше застрахованите и намаляваше щетите. 

- Как оценявате състоянието на българското земеделие? Конкурентно ли е то в европейски план?
- Това е болезнен въпрос. Тъжно ми е, когато го коментирам. Аз съм агроном и застраховател. Имахме прекрасно селско стопанство, с богата материална база, с изградени над 15 напоителни системи, които обхващаха 15 млн. дка поливна площ, засята със земеделски култури - Бръшлянската напоителна система, Пазарджишката, Сандровската и др. Да, преди ликвидационните комисии, които разрушиха селското стопанство, продадоха машини и съоръжения, бяхме конкурентни в европейски план при плодовете и зеленчуците. Изнасяхме цели влакови композиции със селскостопанска продукция. Хората на село бяха доволни и усмихнати. В много села бяха изградени филиали с цехове за промишлено производство. Но и те бяха разпродадени, както и селскостопанските машини. Бяха разграбени напоителните системи. А сега внасяме плодове и зеленчуци от Македония, Сърбия, Турция и Гърция, при това с не толкова добро качество, с каквото беше нашето производство. С това ли да се конкурираме с Европа.
Можеше да се промени формата на стопанисване – АПК, ТКЗС, но защо се разруши това, което беше направено? Похарчихме милиони левове, за да се разруши селското ни стопанство, да се върне земята в реални граници на собствениците. А сега усилено се говори за комасация - уедряване на селскостопанските площи, за да може да се работи в тях със селскостопански машини. Голяма част от земята продължава да пустее. Създаде се  висока безработица. Хората на село обедняха. За каква конкуренция с ЕС можем да говорим при това положение?

- Как може българското селско стопанство отново да стане конкурентоспособно в европейски план?

- Като се създадат условия за подобряването му – уедряване на обработваемите площи, създаване на добри сортове земеделски култури и получаване на високи добиви от тях. Необходимо е въвеждане на добра механизация. Трябва да има и стимули за хората – да се върнат на село. Да им се помогне за купуване на селскостопански машини, торове, препарати, животни и др.

- Кои са плюсовете и минусите на задължителното застраховане на земеделската продукция в ЕС? Коя практика би била най-подходяща за въвеждане у нас?

- Най-големият плюс на задължителното застраховане е, че ще се акумулират средства за покриване на щети при настъпване на природни бедствия – градушка, буря, наводнение, киша, измръзване, пожар и изплащане на обезщетения. Вторият плюс е, че държавата се освобождава от грижата да плаща всяка година непредвидени средства на пострадалите от природни бедствия. Освен това се обезпечават застрахованите със средства за възстановяване на щетите. Подпомага се опазването на личното и общественото имущество, като застрахователят контролира как се съхраняват и опазват застрахованите имоти и селскостопански култури.

Малко са страните в ЕС, които застраховат всички земеделски култури и изплащат застрахователно обезщетение за всички рискове. Застраховки се правят за отделни култури, като пшеница, ечемик и царевица, с покриване най-вече на риска градушка.

В началото казах, че преди години в България е имало и имаше задължителна застраховка на имуществата и селското стопанство. Би следвало да се помисли за възстановяване на тази практика. Смятам, че е настъпил моментът и е време това да бъде направено. Така ще се облекчат държавата и обществото от неочаквани плащания при природни бедствия.

 Йоанна Стефанова