Битката за агентите

След като в края на миналата година направи промени в редица наредби, с което въведе по-строги правила на пазара на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сега Комисията за финансов надзор(КФН) посегна към основния нормативен акт регламентиращ дейността на бранша - Кодекса за застраховането (КЗ). На интернет страницата на КФН са публикувани проектопромени в кодекса и тече процес на обсъждането им със застрахователите и другите юридически лица, които биха били засегнати от тях.

Междувременно се оказа, че най-спорен от всички проектоизменения е текстът на чл. 165, ал. 4. Според него “застрахователният агент – юридическо лице, не може да извършва друга търговска дейност”.  Само с тези няколко думи КФН на практика поставя под въпрос агентския бизнес на банките, лизинговите компании, вносителите на автомобили, автосервизите и др. юридически лица, които сега са сключили агентски договори със застрахователи и предлагат застрахователна защита на своите клиенти. Точна статистика за общия обем на този бизнес няма, но по приблизителни изчисления на застрахователите става дума за между една пета и една четвърт от целия  български застрахователен пазар. В абсолютна сума това е между 300 и 400 милиона лева годишно, ако за база се вземе общият премиен приход за 2009 г. (Официалните данни за 2010 г. още не са публикувани от КФН, но едва ли ще се различават съществено от резултата за 2009 г.)

Ясно е, че щом става дума за бизнес за близо 400 млн. лв. годишно, няма как евентуална промяна на правилата на играта да мине незабелязано. Въпросът е защо КФН се опитва да измени сегашната практика. Застрахователите са категорични, че агентите юридически лица са много по-коректни от агентите физически лица. Съвсем не са изключение случаите, когато при някой застраховател отиват непознати хора, сключват агентски договори, вземат кочани с полици и изчезват. Това обаче никога не се е случвало с агент банка, лизингово дружество, вносител на автомобили или друго подобно юридическо лице. В момента в България всички банки са стабилни и никоя от тях няма да “изчезне” със събраните пари от сключени полици. Същото се отнася и за вносителите на автомобили, лизинговите компании и другите сериозни фирми, които предлагат застрахователна защита на своите клиенти на базата на сключени агентски договори със застрахователи. Ако цитираният нов текст на чл. 165, ал.4 от КЗ влезе в сила обаче, всички тези дружества ще трябва да решат дали си струва да регистрират свои дъщерни фирми, които да поемат само агентската дейност, или е по-добре да я прекратят. Всъщност само с една регистрация на дъщерно дружество излишните административни “гимнастики” няма да свършат. Ще се наложи и преназначаване на хора,и преуреждане на отношенията с клиентите по вече сключените застрахователни полици и застрахователите. Всичко това ще доведе до увеличаване на разходите на агентите юридически лица и ще рефлектира в оскъпяване на услугата за крайния клиент. Никой няма полза от всичко това.

Ако някой си е правил тънки сметки, че агентите юридически лица ще се наредят на опашка за брокерски лицензи, явно ще трябва отново да помисли. Защото банките например нямат право да извършват брокерска дейност. Според чл. 3, ал. 3 на Наредба № 2 за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от БНБ по Закона за кредитните институции, лицензът за банка дава право за осъществяване на дейност като застрахователен агент и осигурителен посредник. Дейността на застрахователния брокер не е сред упоменатите в наредбата няколко разрешени за кредитните институции допълнителни дейности. Което означава, че е забранена.

За вносителите на автомобили, лизинговите дружества и другите агенти юридически лица такова законово ограничение няма. Но пък те имат право на избор – дали да регистрират едно или няколко дъщерни дружества, които да сключат агентски договори с една или няколко застрахователни компании, или да кандидатстват за брокерски лиценз. В първия случай ще минат с по неколкостотин лева такси за регистриране на дъщерните ООД-та и увеличаване на административните разходи впоследствие. А във втория ще трябва да платят на КФН 5000 лв. само за брокерския лиценз, плюс по 1500 лв. такса всяка година - за осъществяване на общ финансов надзор. Освен това административните им разходи ще се увеличат повече отколкото при първия вариант, защото освен за администриране на усложнената корпоративна структура ще трябват допълнително пари и за изискваните от КФН периодични справки за дейността на застрахователния брокер. При това положение е очевидно, че вероятността сегашните агенти юридически лица да станат брокери е минимална. С други думи, ако някой е очаквал новото изискване към агентите юридически лица да доведе до събиране на една приятна допълнителна сума към бюджета на КФН, очевидно греши.

Затова пък промяната на режима може да откаже хиляди дребни фирми в цялата страна от дейността застрахователен агент. Или да принуди собствениците им да сключат агентски договори като физически лица – на свое име или (което е по-вероятно) на името на членовете на родата си до девето коляно, за да избегнат плащането на допълнителни данъци и осигуровки. Което едва ли ще допринесе за по-голямата прозрачност на тази дейност. Дори напротив – много е вероятно дори да затрудни контролирането й.

Но с това затрудненията не свършват. Следващото е свързано с досегашните споразумения между банките и застрахователите. Ако бъде прието цитираното предложение на КФН за изменение на КЗ, банките ще трябва не само да прекратят агентските си договори със застрахователите и свързаните с тях споразумения, но и да подпишат допълнителни споразумения към всички договори за кредит, по които има сключени застраховки. Това означава още една порция излишен административен труд, който ще трябва да бъде платен от някого. Както винаги няма кой друг да плати сметката, освен крайния клиент.

Ако сте си помислили, че това са всички затруднения пред бизнеса на застрахователните агенти юридически лица, не сте прави. В чл. 231, ал. 5 от проектопромените на кодекса е записано, че “групово застраховане може да се извършва, единствено ако застрахователната сума за всяко застраховано лице поотделно е под 30 000 лева”. Това означава, че ако вземете кредит например от 50 000 лв. и искате да сключите на същото банково гише животозастраховка със същата застрахователна сума (в случая – 50 000 лв.), няма да можете. Защото някой чиновник е решил, че 30 000 лв. е максимумът на застрахователната сума на продуктите, които могат да се предлагат от груповите договори по линия на т. нар. банкашурънс у нас. Тогава ще ви се наложи да преминете през всички процедури, които се прилагат при сключване на индивидуална животозастраховка с цитираната застрахователна сума. И съответно да платите от джоба си необходимите медицински прегледи и изследвания, за да може да ви бъде направена индивидуална оценка на застрахователния риск. Няма значение, че в случая вие не сключвате индивидуална полица, а групова – заедно с всички останали кредитополучатели на тази банка. И че като част от тази голяма съвкупност вашият застрахователен риск няма да е опасен за застрахователната компания, независимо колко е висок. Ще ви откажат ли тези допълнителни затруднения и оскъпявания да сключите животозастраховката? А ако банката не дава кредит, щом не искате да подпишете застрахователната полица? Или ще сключите веднага на гишето животозастраховка с максимално разрешената от кодекса 30 000 лв. застрахователна сума на човек при групови полици, а за останалите 20 000 лв. ще чукате на дърво – да сте живи и здрави и да успеете да си ги изплатите? Очевидно има някакво недомислие.

Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) няма официално становище като институция по цитираните проектопромени на КЗ. Всяка застрахователна компания обаче е изпратила на АБЗ и на КФН своето становище по въпроса. Управителният съвет на асоциацията е обобщил становищата на всички дружества и на тази база е формулирал исканията на бранша по време на специална среща с надзора, научи в. “Застраховател прес”. Официалното си становище в КФН е изпратила Асоциацията на банките в България (АББ). От АББ бяха любезни да ни предоставят своето становище, което публикуваме тук без съкращения.

Разбира се, сред проектопромените в КЗ не всичко е с отрицателен знак. Има предложения, които биха облекчили крайния клиент. Може би най-доброто от тях е записано в чл. 199А, ал. 2 на кодекса. То гласи, че “кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър търговец всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. Кредиторът може да предприеме съдебни и/или принудителни действия срещу наследниците на длъжника по събиране на остатъка от вземането си само ако застрахователят е направил мотивиран отказ за плащане на съответната застрахователна сума”. Ако бъде приет този текст, ще се спре сегашната практика банките да завеждат дела срещу наследниците на починалите си застраховани длъжници – за изплащане на остатъка от кредита, вместо първо да поискат сумата да им бъде изплатена от застрахователната компания. За подобни случаи се изписа и изговори много в медийното пространство. Сега ставаме свидетели, че КФН най-после предприема необходимите действия за прекратяване на тази практика.

Времето ще покаже кои от предложените от КФН проектопромени в Кодекса за застраховането ще бъдат подкрепени от Министерството на финансите и правителството и окончателно приети от Народното събрание. И кои ще отпаднат по време на предстоящите обсъждания и гласувания в държавните институции. Едно е ясно отсега – поредните промени в КЗ ще станат факт преди края на тази година.

8400 знака     -           само да започне на 3 стр. и да изтече основно на 4 стр.

АББ: Българските посредници ще бъдат поставени

при по-ограничителен режим от чуждестранните

(Официално становище на  Асоциацията на банките в България)

Асоциацията на банките в България не подкрепя предложението за въвеждането по отношение на банките на нова ал. 4 към чл. 165, с която на практика се ограничава извършването на друга търговска дейност от застрахователен агент-юридическо лице, като аргументите ни са изложени по-долу.

  Липсват мотиви към проекта, поради което не може да се разбере какви са били основанията и причините за включване на тази забрана.

 По отношение на много малък брой, изрично регламентирани в закона, търговски дружества е налице забрана за извършване на друга стопанска дейност, освен тази, за която са лицензирани (банки, застрахователни дружества и други). Ограничението е продиктувано от това, че тяхната дейност е комплексна, рискова и обществено значима, което изисква строгата й регламентация. Дейността на застрахователния агент не е от този характер, поради което предлаганото ограничение според нас не е оправдано. Нещо повече, досегашната практика на работа на застрахователите със застрахователни агенти – юридически лица, независимо от съчетаването на тази дейност с други дейности от страна на агента според нас не е отчела проблеми, породени от това обстоятелство.

 Евентуалното приемане на ограничението относно застрахователните агенти-юридически лица, ще се отрази пряко на т.нар. „банков застрахователен модел” („bancassurance”), който представлява съвместната дейност на банка и застраховател за предоставяне на застрахователни услуги на клиентите на банката чрез нейното посредничество в качеството й на застрахователен агент. Този модел позволява на участниците - банката и застрахователя, чрез използването на канала за предоставяне на финансови услуги на банката и при минимизиране на разходите на застрахователя, да бъде предоставен застрахователен продукт на потребителя при по-благоприятни условия, т.е. преките ползи от подобно сътрудничество са насочени към потребителя. Потребителят получава добър застрахователен продукт на по-ниска цена при гарантирана защита на неговите интереси, обезпечени от две финансови институции - банката и застрахователя.

В условията на ограничения по своите параметри български застрахователен пазар и съществуващите забрани за агентите въвеждането на подобни трудности и рестрикции за застрахователните агенти, съответно и за застрахователите при осъществяване на дейността им, неминуемо биха рефлектирали върху качеството и достъпа на клиентите до предоставяните застрахователни продукти и услуги, което от своя страна ще окаже  негативно въздействие върху потребителите.

Този аргумент е отчетен и от БНБ, която в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 2 за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от БНБ по Закона за кредитните институции, изрично е предвидила, че „освен ако не е разпоредено друго, лицензът за банка дава право за осъществяване на посредничество при предоставяне на услугите, за които банката е лицензирана, както и на дейност като застрахователен агент и осигурителен посредник”. Евентуалното ограничаване на дейността на агентите – юридически лица, на практика би ликвидирало възможността за реализация на описания модел, като неблагоприятните последици ще бъдат за всички участници в този модел – банката, застрахователя и потребителя. Моделът „bancassurance” успешно работи и се прилага в редица държави-членки на Европейския съюз, т.е. приемането на такава рестрикция не би могло да бъде аргументирано с хармонизиране на Кодекса за застраховането с действащото европейско законодателство.

 Не съществуват обективни и основателни предпоставки за евентуално ограничаване на дейността на банките като агенти в условията на финансова криза и ограничен пазар на застрахователни услуги. Дейността по застрахователното агентство се контролира както от Комисията за финансов надзор, така и от съответния застраховател, с когото е сключен договор за посредничество. Ако с предложеното ограничение по някакъв начин се цели гарантиране на интересите на потребителите, обръщаме внимание, че отговорността на застрахователния агент е обезпечена или със задължението да поддържа застраховка „професионална отговорност”, или с поемане от съответния застраховател на пълна отговорност за действията на неговите агенти, което е достатъчна и надлежна защита за всеки потребител. Също така обръщаме внимание, че банковата дейност е една от най-силно регулираните в страната, като интересите на клиентите на банките са защитени с  редица разпоредби както от европейското, така и от българското законодателство, както и банките работят под постоянния и силен надзор от страна на БНБ.

 Лицата, упражняващи дейност като застрахователни агенти, в т.ч. и банките при разглежданата проектонорма, ще са поставени в дискриминирано положение спрямо брокерите, на които е разрешена друга дейност, което поставя под въпрос развитието на застрахователния пазар, в т.ч. и банковото застраховане.  Ефектът от това ще бъде да се създадат условия за дейност на пазара само за  брокерите, от една страна, а от друга - ще се увеличи незастрахователното посредничество по чл. 150, ал. 3, което не подлежи на контрол.

Банките, много от които извършват такава дейност, ще трябва да я преустановят или реорганизират. Банките не биха могли да използват възможността да посредничат за сключване на застрахователни договори в качеството  на застрахователен брокер, тъй като разпоредбата на чл. 3, ал. 3 на Наредба № 2 за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от БНБ по ЗКИ, изрично посочва, че освен ако не е разпоредено друго, лицензът за банка дава право за осъществяване на дейност като застрахователен агент и осигурителен посредник, но не и като застрахователен брокер. В тази връзка предложената промяна ще се отрази неблагоприятно на клиентите на банките, които ще бъдат лишени от възможността да закупят на едно гише банков и застрахователен продукт. От друга страна, ако банките решат да реорганизират дейността си, за да се справят с наложеното ограничение, това ще доведе до учредяване на специализирани дъщерни дружества, преуреждане на отношенията с потребителите и доставчиците на  застрахователни услуги, преуреждане на трудови правоотношения, администриране на усложнена корпоративна структура. Това, естествено, ще бъде съпроводено с допълнителни разходи, което ще оскъпи услугата за клиента, което е особено нецелесъобразно в условията на забавен икономически растеж.

В допълнение трябва да се има предвид, че ако се приеме предложената редакция на този член, това означава, че банките би трябвало да прекратят сключените договори за агентство и свързаните с тях споразумения и съответно да бъдат подписани допълнителни споразумения към всички договори за кредит, по които има сключени застраховки от банките в качеството им на застрахователни агенти.

Българският бизнес ще бъде поставен в по-лоша конкурентна позиция спрямо останалите участници на общия европейски пазар на застрахователно посредничество, който работи съобразно изискванията на Директива 2002/92/ЕС за застрахователното посредничество и която не предвижда каквито и да било ограничения за застрахователните посредници да извършват и друга стопанска или професионална дейност. От изследване на CEIOPS, проведено през 2007 г., е видно, че разграничението между посредниците, които осъществяват застрахователно посредничество като единствена дейност, и онези, които го извършват наред с друга стопанска дейност, се свързва предимно с изискванията за квалификация на служителите. Застрахователните посредници от други държави-членки могат да предоставят услуги в България при условията на свобода на предоставянето на услуги и за тях няма да е необходимо да съблюдават предложеното ограничение. Така българските застрахователни посредници необосновано за нас ще бъдат поставени на българския пазар при по-ограничителен режим спрямо този за застрахователните посредници от други страни-членки.

Също така трябва да се вземе предвид и фактът, че в момента тече ревизия на Директива 2002/92/ЕС Insurance Mediation Directive и се водят усилени консултации от страна на Европейската комисия в тази връзка. Поради това считаме за по-удачно да се изчакат промените в директивата, които ще наложат промени в Кодекса за застраховането, и след това да се инициират допълнителни промени с оглед утвърждаване на принципа за стабилност на законодателството.

Йоанна Стефанова