Преодоляването на демографската криза е във висша степен национален интерес

Сам по себе си проблемът е изключително тревожен, но той има и друга страна, която засяга системата на пенсионното осигуряване и самата пенсионна реформа. Демографската криза поставя на тежко изпитание държавното обществено осигуряване. Както е известно, от 1 януари т. г. вече функционира Национална агенция за приходите (НАП) по силата на новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. От тази дата функциите по събиране и разпределяне на вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване преминаха от Националния осигурителен институт (НОИ) към НАП. Освен че броят на българите очевидно намалява, застарява самото население – от средна възраст 39.9 години през 2000 г. на 41 години през 2004 г. Показателят за брачност е спаднал двойно в сравнение с 1984 г. и е 4 на хиляда през 2004 г., а раждаемостта е намаляла на 9 деца на 1000 души. Същевременно смъртността се увеличава: при мъжете нивото е близо 16 на хиляда, а при жените - 13 на хиляда.

Този показател има съществено влияние върху пенсионното осигуряване: от една страна, повишава се нивото на смъртност в трудоспособна възраст, а от друга - средната продължителност на живота след пенсиониране нараства. Вследствие на това все по-малко хора участват с вноски в държавното обществено осигуряване, откъдето се изплащат пожизнените пенсии. Следователно получаването на допълнителна втора пенсия от капиталово-покривните пенсионни фондове ще намали натиска към първия стълб (НАП), но едва след като тези фондове започнат да изплащат пенсии.

Затова не бе случайно, че президентът Георги Първанов свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) по демографските аспекти на националната сигурност на страната, което се проведе на 9 януари 2006 г. На заседанието присъстваха председателят на Народното събрание Георги Пирински и премиерът Сергей Станишев, както и останалите членове на КСНС по закон – председатели на парламентарни групи и членове на правителството.

Изслушани бяха доклади на министрите Емел Етем, Емилия Масларова, Даниел Вълчев и Радослав Гайдарски.

Участниците в КСНС споделиха изцяло загрижеността на експертите и докладчиците за протичащите в страната демографски процеси и тенденции. Посочено беше, че на фона на неблагоприятната демографска картина в Европа у нас е налице значително влошаване на основни демографски показатели, по повечето от които се оказваме на последните места. Общо бе мнението, че се намираме в състояние на демографска криза и че преодоляването й следва да се превърне в

първостепенен национален приоритет.

Участниците в заседанието оценяват като важна стъпка и необходима основа за по-нататъшната работа на институциите досегашните експертни разработки и проекта Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006 – 2020 г.), подготвен от екип на БАН, експерти от различни ведомства и неправителствени организации.

КСНС смята за необходимо ускоряването на работата по стратегията за демографското развитие на населението.

Разработването и осъществяването на новата демографска политика предполага активна, изпреварваща и синхронизирана политика на държавните институции. В нейното формиране и реализация следва да се ангажират сериозно научни и експертни звена, неправителствени организации, медии. Само активното взаимодействие между всички тези фактори може да гарантира успеха на стратегията.

Друго важно условие е постигането на дългосрочно съгласие по основните цели и параметри на демографската политика, без партизиране и идеологическо противопоставяне.

Главната цел на стратегията трябва да изразява стремежа за ограничаване и преодоляване в дългосрочен план на демографската криза чрез забавяне темповете на намаляване броя на населението, търсене на резерви за повишаване на раждаемостта и издигане качеството на човешкия капитал.

За да бъде постигната тази цел, следва да се предприемат комплекс от мерки в образованието, здравеопазването, социалната защита, заетостта и миграционната политика.

Участниците в заседанието на съвета са убедени в необходимостта от:

- създаване на специални условия за издигането и утвърждаването ролята на семейната институция; за осигуряване на добро, отговорно родителство при отглеждането и възпитанието на децата, като се засилят санкциите и се криминализират посегателствата срещу деца и злоупотребите с родителство;

- прилагане на нов подход в социалната политика – от социални помощи към инвестиции в обучение и квалификация, в социални услуги за деца, подрастващи и младежи;

В образованието усилията трябва да се насочат към създаване на възможности за равноправен достъп до обучение, за максимален обхват на децата и към подобряване качеството на образованието с цел повишаване шансовете за реализацията и конкурентоспособността на учениците в бъдеще. Следва да се обърне специално внимание на развитието на програмите за здравната култура и сексуалното възпитание на учащите се, на извънкласните и извънучилищните форми за работа с учениците, на възможностите за обучение през целия живот.

Необходимо е да бъде въведено преференциално кредитиране на студентите и докторантите.

Влошеното здравно състояние

на нацията предполага оптимизиране на структурата и организацията на предоставяните здравни услуги – за осигуряване на равен достъп до качествени медицински услуги, включително и на бедните и социално уязвими групи; за възстановяване и увеличаване на ефективността на училищното, детското и майчиното здравеопазване. В спешен порядък трябва да бъдат предприети мерки за разширяване на профилактиката и ограничаване на заболеваемостта, за рязко намаляване на детската смъртност и подобряване на детското и майчиното здраве, където имаме показатели, многократно по-тежки от нивата в ЕС.

Особено важно е осигуряването на по-добър достъп до качествени медицински услуги и образование в планинските и в граничните райони – като елемент от една по-активна политика към регионите.